Димитрич

Димитрич
Δημητρίτσι
	Димитрич Δημητρίτσι
— село —
	Димитрич Димитрич Димитрич
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Висалтия
Географска област	Сярско поле
Надм. височина	16 m
Население	1461 души (2001 г.)
Пощенски код	622 00
Телефонен код	2322

Димитрич (на гръцки: Δημητρίτσι, Димитрици, катаревуса: Δημητρίτσιον, Димитрицион) е село в Република Гърция, част от дем Висалтия в област Централна Македония с 1461 жители (2001).

География

Селото е разположено в Сярското поле на 20 километра югозападно от град Сяр (Серес).

История

Средновековие

В 1185 година войските на византийския протосеваст Алексий Врана разбиват в битката при Димитрич норманските войски на Вилхелм II Сицилиански, които настъпват на изток след разграбването на Солун.

В Османската империя

През XIX век и началото на XX век Димитрич е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Димитрици (Dimitritsi) живеят 472 гърци.^[1]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Димитрич (Dimitritch) има 45 домакинства с 40 жители мюсюлмани и 100 жители българи.^[2] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Димитрич:

„

Димитрич е село със смесено население; една църква, една джамия, едно мохамеданско училище; християните са гърци, мохамеданите – турци коняри; 2 часа от Нигрита.^[3]

“

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Димитрич, 1 час на ЮЗ от Мерян; земя – равнище с много овощни дървета. В това село мнозина си имат чифлици. Пътят е равен, но труден зиме; 120 къщи: 70 гръцки и 50 български. Има още и двадесетина турски къщи.^[4]

“

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век селото има 200 жители българи християни, 150 турци и 350 гърци.^[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Димитрич (Dimitritch) живеят 480 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище с 2 учители и 31 ученици.^[6]

В Гърция

Селото е освободено по време на войната от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци от района на Смирна и на паланката Кувуклия, разположена на 15 km западно от Бурса. В 1928 година Димитрич е представено като смесено местно-бежанско село с 31 бежански семейства и 149 жители.^[7]

Прекръстени с официален указ местности в община Димитрич на 6 юли 1968 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Папаска^[8]	Παπάσκα	Пападия	Παπαδιά^[9]	местност на ССЗ от Димитрич и на И от Макеш^[8]
Месечик^[8]	Μισιτσίκι	Фенгари	Φεγγάρι^[9]	местност на Ю от Димитрич^[8]
Кисланджи^[8]	Κισλάντσι	Ливадия	Λιβάδια^[9]	местност на З от Димитрич^[8]
Юрук Кари^[8]	Γιουρούκ Καρί	Климата	Κλήματα^[9]	местност на З от Димитрич^[8]
Гургур^[8]	Γκουργκούρι	Мугрисма	Μούγκρισμα^[9]	местност на СИ от Димитрич^[8]

Личности

Родени в Димитрич

Андон Нушкалията (Андониос Нускалис), четник в гръцка андартска чета в Македония^[10]
Апостол Попкостов (Апостолос Папакостас) (? – 1913), първенец на Димитрич и ятак на гръцка андартска чета в Македония^[11]
Георги Гурмев (Георгиос Гурмис), четник в гръцка андартска чета в Македония^[12]
Георги Моаджирчето (1885 – 1906), български революционер
Димитрис Калайдзидис, кмет на дем Висалтия (2011 - 2014)
Костадин Кузобабов (Констадинос Куцябабас), гръцки агент (втори клас) на гръцка андартска чета в Македония^[13]
Пасхал Мерджански (Пасхалис Меряклис), гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония^[14]
Христодул Ангелов (Христодулос Ангелопулос), гръцки агент (втори клас) на гръцка андартска чета в Македония^[15]

Бележки

↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120 – 121.
↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 844.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1041. (на гръцки)
↑ Νούσκαλης Αντώνιος (1) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
↑ Παπακώστας Απόστολος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
↑ Γκούρμης Γεώργιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
↑ Κουτσιάμπαμπας Κωνσταντίνος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
↑ Μεργιακλής Πασχάλης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
↑ Αγγελόπουλος Χριστόδουλος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.

[1] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)

[2] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120 – 121.

[3] Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)

[4] Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 844.

[5] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.

[6] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)

[7] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[Ген-8] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[Περὶ_μετονομασίας-9] а ^б ^в ^г ^д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1041. (на гръцки)

[10] Νούσκαλης Αντώνιος (1) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.

[11] Παπακώστας Απόστολος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.

[12] Γκούρμης Γεώργιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.

[13] Κουτσιάμπαμπας Κωνσταντίνος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.

[14] Μεργιακλής Πασχάλης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.

[15] Αγγελόπουλος Χριστόδουλος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]