Направо към съдържанието

Димитър Греков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския политик от 19 век. За българския политик от 21 век вижте Димитър Греков (учен).
Димитър Греков
Български юрист и политик
Роден
Димитър Панайотов Греков
Починал
7 май 1901 г. (53 г.)
ПогребанСофия, Република България
Учил вЕкс ан Прованс
Работилюрист • политик
Политика
ПартияКонсервативна партия
(1879 – 1886)
Народнолиберална партия
(1886 – 1901)
Народен представител в:
УС   I ОНС   II ОНС   III ОНС   V ОНС   VI ОНС   VII ОНС   X ОНС   
10-и министър-председател на България
19 януари – 1 октомври 1899
Семейство
ДецаАлександър Греков
(1884 – 1922)
Димитър Греков в Общомедия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Димитър Панайотов Греков е български политик и юрист, деец на Консервативната и Народнолибералната партия, министър-председател на България от 19 януари до 1 октомври 1899 г.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Образование и младежки години

[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Греков е роден на 2 септември 1847 година в Болград, Бесарабия,[1] в семейството на заможния търговец Панайот Греков.[2] Завършва Болградската гимназия през 1868 година с нейния първи випуск, а през 1875 година – право в Екс ан Прованс, Франция със стипендия от гимназията.[2][3] Полага втори изпит за докторантура – сертификат от Академията на Екс, Юридическия факултет по въздухоплаване от 31 май 1876 г. (ANIC, MIC, 3105/1876, л. 33). След връщането си в Румъния Греков е адвокат и съдебен служител в Браила – член на Браилския съд, и участва в дейността на Българското централно благотворително общество.[2][4]

Юридическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението на България от османско владичество Греков се установява в София, където става председател на областния съд (1878), а за няколко месеца през 1879 година е и първият председател на българския Върховен съд. Депутат е в Учредителното събрание, където се присъединява към Консервативната партия. След това участва в правителството на Тодор Бурмов като министър на правосъдието и първото правителство на епископ Климент като министър на правосъдието и управляващ Министерството на вътрешните работи (1879 – 1880).[2][4]

Димитър Греков подкрепя преврата от 1881 година. Избран е за депутат във II ВНС утвърдило режима на пълномощията на княз А. Батенберг.

Д. Греков става подпредседател на Държавния съвет (1881 – 1882) и министър на правосъдието в правителството на Леонид Соболев (1882 – 1883). Председател е на ІІІ Обикновено народно събрание (1883). През 1881 година става дописен, а през 1884 година – редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.[2][4]

След Съединението на Източна Румелия с Княжество България Греков е натоварен от княз Батенберг с дипломатическа мисия до сръбския крал Милан, която така и не се осъществява. През 1886 г. е дипломатически представител в Цариград.[4]

Политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

По време на кризата след абдикацията на княз Александър I Батенберг през 1886 година Греков се присъединява към Народнолибералната партия. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота (заедно с д-р Константин Стоилов и Константин Хаджикалчев). Между 1890 и 1894 година участва в правителството на Стефан Стамболов – от 2 ноември 1890 до 19 май 1894 г. е министър на външните работи, а от 20 септември 1891 до 13 февруари 1892 г. и управляващ Министерството на правосъдието.[2][4]

След убийството на Стамболов през 1895 г. е лидер на стамболовистите, който пост заема до 1897 г. След това подава оставка, напуска и самата партия и се отдава на адвокатска дейност. Поради близките му контакти с двореца през януари 1899 г. княз Фердинанд му възлага формирането на правителство, в което останалите министри са от Либералната партия (радослависти). Полага усилия да вкара в управлението своите бивши съмишленици – стамболовистите, което среща силен отпор от радославистите. На 1 октомври 1899 г. е принуден да подаде оставка. Веднага след това отново става лидер на Народнолибералната партия, който пост заема до неочакваната си смърт през 1901 г.[4]

Димитър Греков умира на 21 април 1901 година в София.

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Негов син е Александър Греков (1884 – 1922), известен дипломат и общественик.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Калчо Калчев // Бесарабски българи - участници в учредителното събрание /// 130 години модерна българска държавност // Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново 2009, ISBN 978-954-524-720-0, стр. 162 (PDF)
  2. ↑ а б в г д е Ташев 1999, с. 127 – 128.
  3. ↑ Дойнов 2005, с. 315 – 316.
  4. ↑ а б в г д е Цураков 2008, с. 10.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0.
  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „България“         Портал „България“          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя“          Портал „Украйна“         Портал „Украйна“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Греков&oldid=12372009“.