Дяватос
| Дяватос Διαβατός | |
| — село — | |
  Дяватос  Дяватос  Дяватос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 25 m |
| Население | 1096 души (2021 г.) |
Дяватос или Гявато (на гръцки: Διαβατός) е село в Република Гърция, дем Бер, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 8 km североизточно от Бер, на 25 m надморска височина на десния бряг на канала, образуван от сливането на Вода и Мъгленица.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Дяватос е село в Османската империя. Вероятно населението в миналото е било българско, към XIX век погърчено.[1] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Диаватос (Diavatos), Камбанийска епархия, живеят 90 гърци.[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Диаватос остава в Гърция.
След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Дяватос е смесено местно-бежанско селище с 45 бежански семейства и 176 жители бежанци.[3][1]
Населението произвежда памук, овошки и малко жито. Броят му се увеличава поради богатата почва и добрата мелиоративна система.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 237[1] | 208[1] | 496[1] | 739[1] | 992[1] | 1144[1] | 1111[1] | 1226[1] | 1315[1] | 1300 | 1276 | 1096 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дяватос
Георгиос Амниотис (Γεώργιος Αμνιώτης), гръцки андартски деец, десетар в четата на Панайотис Пападзанетеас, а през 1907-1908 година е свръзка на Василиос Ставропулос[4]- Георгиос Маниопулос (Γεώργιος Μανιόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Панайотис Пападзанетеас в Ениджевардарското езеро, по-късно действа с Йоанис Гарезос (Лефас) и Григор Войнов (Аграфиотис)[4]
- Георгиос Теохаропулос (Γεώργιος Θεοχαρόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Василиос Ставропулос, отговорник по прехраната в Ениджевардарското езеро[4]
- Стефанос Теохаропулос (Στέφανος Θεοχαρόπουλος), гръцки андартски деец, помощник на Василиос Ставропулос[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 10. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 35. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
