Направо към съдържанието

Католишка махала (Пловдив)

Католишка махала
— квартал —
План на Пловдив по махали, изготвен от Гийом Лежан през 1867 г.
План на Пловдив по махали, изготвен от Гийом Лежан през 1867 г.
България
42.141° с. ш. 24.7531° и. д.
Католишка махала
Пловдив
42.141° с. ш. 24.7531° и. д.
Католишка махала
Страна България
ОбластОбласт Пловдив
ОбщинаОбщина Пловдив
Част отПловдив
Основаване1850 – 1860 г.

Католишката махала е квартал, съществувал в Пловдив като общност в продължение на век между 1850-те години и 1950-те години. Сега територията на махалата е част от центъра на града.

Католишката махала или наричаната още Павликянска махала в Пловдив се оформя заедно с утвърждаването на града като седалище на Южната католическа епархия в България. В „План на град Пловдив и околността" от 1827 г., съставен от френския запасни офицер Йегершмид, са отбелязани католически манастир, църква и болница.[1][2] Около тях по времето на епископ Иван Птачек започва да се формира махалата и това дело е продължено от епископ Андреа Канова. През 50-те години на XIX в. след построяване на катедралния храм „Свети Лудвиг“, епископ Канова предприема стратегически ход на оформяне на цял католически квартал. Освен църквата, той подпомага изграждането и на други сгради и иниституции, като училището „Свети Андрей“ за момчета. Девическото училищеСвети Йосиф“ е поверил на сестрите йосифинки и го е настанил в изградения капуцински манастир.[3]

Училище „Свети Андрей“, катедрален храм „Свети Лудвиг“ и епископията през 1892 г.

Също епископ Канова откупува местата, съседни на католическите институции, и ги отстъпва на католиците, да си построят жилища и впоследствие те се разплащат с църквата. Така за кратко време около църквата са построени 40 къщи. Той също попечителства купуване на имоти от католиците в селата Коматево и Белозем.[3] За издръжка на епархията е закупил в село Браниполе чифлик в размер на 1260 дка.[4]

Оркестърът към катедралата „Свети Лудвиг“, с неговия диригент отец Мартилети

Католическият мисионер от доминиканския орден – отец Доменико Мартилети, по-известен в махалата като „белият домин“, е първият хоров и оркестров диригент не само в католическата църква, но и в Пловдив. Той обучава младите пловдивски католици да свирят и пеят, като формира музикална група, в която са включени 4 цигулки, 1 контрабас, 4 флейти, 2 кларинета, 2 валдхорни, 1 флигорна – това дава основание да се счита, че в католическата махала в Пловдив е създаден първият български симфоничен оркестър.[5] Отец Мартилети е първият лечител в Пловдив с школувана медицинска подготовка и дава лекарска помощ на пловдивчани още през 1855 г.[6] В началото на ХХ век малка уличка в католическата махала получава името „Бѣлъ Доминъ“, която през 1952 г. е прекръстена на „Прага“.

През 1867 г. френският пътешественик Гийом Лежан рисува карта на Пловдив, в която е обозначена „Павликянска махала“. На тази карта махалата има триъгълна форма между улица „Станимашка“ на запад (приблизително днешната „Цар Борис ІІІ Обединител“), улица „Константинополска“ на север (преименувана и с ново трасе „Княгиня Мария-Луиза“) и на изток и юг – края на града. Според българския историк Никола Алваджиев, махалата е достигала на изток до бирената фабрика „Каменица“ и сегашния квартал „Каменица“, където е имало езеро известно като „езерото на гургулиците“, на юг до църквата на капуцините. Зад църквата е започвала градската мера – място, където отвеждали добитъка на паша. Хаджи Хасан махала, която се намира на северозапад от Католишката махала и езерото на гургулиците са пресъздадени във филма „След края на света“.

Новата сграда на католическата болница в местността „Свещаровите ливади“, 1927 г.

През 1868 г. към църковния комплекс е открита католическа духовна семинария. По-късно наследникът на Канова – епископ Франческо Рейнауди – построява девически манастир „Света Елисавета“ за монахините францисканки терциарки. През 1872 г. той построява сиропиталище към манастира; български сестри калугерки са възпитателки към сиропиталището.[7] През 1882 г. епископ Рейнауди основава съвременна за времето си католическа болница.[3] След Първата световна война започва изграждането на нова сграда на болницата в местността „Свещаровите ливади“. Днес сградата се използва от Военна болница.

Младо семейство от махалата през 1904 г.

През 1869 г. жителите на махалата се обръщат към местната управа с молба в правителствените документи да се замени името „павликяни“ с наименованието „българи-католици“. По време на Руско-турската война френският консул в Пловдив Боясе осигурява пушки и патрони на жителите на махалата да пазят християнските квартали на града от опожаряване.[8]

Махалата съществува като общност до 50-те години на XX в. С благоустрояването на град Пловдив през 60-те и 70-те години на XX век през махалата са прокарани нови по-широки улици и булеварди. Имотите на много семейства са отчуждени. Голяма част от семействата са настанени в жилищни блокове в други части на града. През този период махалата загубва характера си на религиозна общност. Единствено улица „Павликенска“, запазила старото си име и размер, напомня за махалата.

Новата сградата на Френския католически колеж „Свети Августин“
През 1941 г. купата „Тримонциум“ е спечелена от спортен клуб „Парчевич“
Панорамен изглед към махалата от Джамбаз тепе
  1. План на гр. Пловдив и околността. Израб. в 1827 г., архив на оригинала от 31 октомври 2020, https://web.archive.org/web/20201031042718/http://digital.plovdiv.bg/BG/Pages/NBIVCartographicPublicationsView.aspx?i=21&g=6bc10c5e-b2bd-49ab-8c01-25f713aba9e6&f=http%3A%2F%2Fdigital.plovdiv.bg%2FBG%2FNBIV%2FFund6&Source=http%3A%2F%2Fdigital.plovdiv.bg%2FBG%2FPages%2FNBIVCartographicPublicationsSearch.aspx, посетен на 31 май 2021 
  2. Държавен архив-Пловдив, фонд 1026к, оп.1
  3. а б в Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
  4. Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
  5. Райчевски Г., „Пловдивска енциклопедия“, издателство „Библиотека Пловдив“, Пловдив, 1999.
  6. Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016
  7. КАПУЦИНИТЕ В ПЛОВДИВСКО
  8. Радева, Д., Павликяни и павликянство в българските земи – архетип и повторения VII–XVII век, Парадигма, 2015