Петър (апостол)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Петър.

---

Свети Петър
Барокова статуя на Св. Петър от Архбазиликата „Сан Джовани ин Латерано“ в Рим
Папа Епископ на Антиохия
Роден	1 г. пр.н.е. Шимон Бар Йона (на иврит: שמעון בר יונה) (Симеон, Симон) Бетсаида, Галанитис, Сирия, Римска империя
Починал	около 65 г. Между 64 и 68 г., Ватиканският хълм, Рим, Италия, Римска империя
Почитан в	Цялото християнство
Главно светилище	Базиликата Свети Петър във Ватикана
Празник	29 юни (Петровден) (Католическа църква, Източна православна църква, нехалкедонски църкви, англиканство, лутеранство) 18 януари: Изповед на Свети Петър(англиканство) 22 февруари: Престол на Свети Петър(католическа църква)
Атрибути	Ключовете от портите на рая; Червен мъченик, палиум, папски одежди, мъж, разпнат с главата надолу, облечен като апостол, държащ книга или свитък, Кръстът на Свети Петър
Покровителство	Работници, пекари, строители на мостове, месари, рибари, комбайнери, кордвейнери, хоролози, ключари, обущари, производители на мрежи, корабостроители, канцеларски производители. Извикан за помощ при лудост, проблеми с краката, треска и за дълголетие
Свети Петър в Общомедия

Свети Петър (на латински: Petrus; на старогръцки: Πέτρος или Petros, на сирийски/арамейски: ܫܸܡܥܘܿܢ ܟܹ݁ܐܦ݂ܵܐ, Shemayon Keppa, Simon Peter, † ок. 64 г. или ок. 68 г. в Рим), разпънат мъченически с главата надолу и е един от дванадесетте апостоли (ученици) на Иисус според християнството. Той е първият епископ на Антиохия (37 – 53), основател и ръководител на общината и първият епископ на Рим (папа 30 – 64 или 33 – 67) и там е екзекутиран като мъченик. Свети Петър е смятан за папа с най-дълъг стаж; Пий IX е втори, Йоан Павел II е трети.

Апостол Петър е роден в град Бетсаида, разположен на брега на Галилейското езеро (Матей 16, 17; Йоан 1,42; 21, 15 – 17). Израства в бедно семейство. Баща му Йонас (хебр. Jochanan) бил неук рибар. За майка му се знае, че се е казвала Йоанна. Рожденото име на апостола е Шимон, според гръцките текстове в Библията Симон (Лука 22,34), гръцката форма на библейското име Симеон (хебр. Schim’on). Иисус го нарича с изключение на един път Симон (Simon bar Jona, „Симон, син на Йона“). Името Петър (Petrus, от гръцката дума πετρος (pétros) – камък, скала) му е дадено от самия Иисус Христос. Апостол Павел от Тарс го нарича Kephas (Kefa – Kēp’, `כיפא, на арамейски камък).

Петър се жени за Перпетуа, която по-късно го придружава в Рим и умира преди него.

Има дъщеря, Петронила, обявена за светица.

Средновековна мозайка

Петър първоначално е обикновен рибар от Капернаум. Негов по-възрастен брат е Андрей – първият ученик на Иисус. Андрей завежда брат си при Иисус и така Петър става негов последовател.

Петър бил един от любимите ученици на Иисус. Когато стражите на първосвещеника отиват да арестуват учителя му, той отсича с нож ухото на един от войниците, а по-късно, когато чака да разбере, какво става с Иисус, в двора на първосвещеника, три пъти се отрича от Христос. По-късно искрено се покаял.

Петър е арестуван през 42 г. по заповед на Ирод Агрипа I, владетел на Палестина и е заточен в затвор в Йерусалим, откъдето след няколко дни избягал в Антиохия (Сирия).

Апостол Петър проповядва божието слово в различни страни. Негово дело са многобройни чудеса, като лекуване на болни и немощни. Според Йероним Стридонски („За знаменитите мъже“, гл. I) Петър 25 години е римски папа – от 43 до 67 – 68 г. Тъй като това съчинение е написано по-късно, повечето съвременни изследователи датират неговото посещение в Рим едва в началото на 60-те години на 1 век и отхвърлят твърдението Петър да е заемал папския престол. Наричан е папа за пръв път през 384 г.

По време на гоненията срещу християните на Нерон апостол Петър бил разпънат на обърнат кръст през 64 г. (според други версии през 67 – 68 г.), надолу с главата по негово желание, тъй като се считал за недостоен за смъртта на своя учител.

Петър е силно тачен и от католическата, и от православната църква. Католическата църква чества светите апостоли Петър и Павел на 29 юни, като същият ден е възприет и от източноправославния календар.

Във фолклора

В традиционния български фолклор свети Петър е смятан преди всичко за пазител на ключовете на рая, които получава след делба на света със своите петима братя – свети Атанас, свети Илия, свети Иван, свети Рангел и свети Никола.

Литература

• Oscar Cullmann: Petrus. (1. Auflage 1952) TVZ Theologischer Verlag Zürich, 3. Auflage, Zürich 1985, ISBN 3-290-11095-8
• Rudolf Pesch: Simon-Petrus. Geschichte und geschichtliche Bedeutung des ersten Jüngers Jesu Christi. Hiersemann, Stuttgart 1980, ISBN 3-7772-8012-7
• Raymond E. Brown, Karl P. Donfried, John Reumann: Der Petrus der Bibel. Eine ökumenische Untersuchung. Calwer Verlag GmbH, 1982, ISBN 3-7668-0492-8

Източници

• Свети Петър, www.bibleserver
• Stadlers „Heiligen-Lexikon“ Свети Петър