Свети Николай Софийски (София)
| „Свети Николай Софийски“ | |
 Общ изглед на църквата | |
 Местоположение в София | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | София |
| Религия | Българска православна църква |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Софийско |
| Изграждане | 1896 – 1900 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Николай Софийски“ в Общомедия | |
„Свети Николай Софийски“ е православна църква на Софийската епархия на Българската православна църква, разположена в центъра на столицата София.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е разположена в едноименния парк, между улиците „Пиротска“, „Опълченска“, „Цар Симеон“ и „Брегалница“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Строителството на храма започва в македонската бежанска махала Ючбунар на 3 октомври 1896 година при църковното настоятелство свещеник Антон Жостов, Ив. Н. Златарев, Атанас Поппетров, Сл. Хр. Маджаров и М. Стоичков. Готовата църква е осветена на 3 декември 1900 година митрополит Партений Софийски при настоятелстно свещеник Николай Д. Крапчански, Ив. Н. Златарев, Атанас Поппетров и Т. Гърданов.
Храмът е изписан през 1966 – 1969 година от художниците Николай Ростовцев, Карл Йорданов, Господин Георгиев, Георги Белстойнев и Пеньо Русанов Пиндев.
Всеки четвъртък сутрин в храма пред мощите на свети Николай Софийски се извършва молебен канон. На 16 май, в навечерието на празника на светеца, се извършва литийно шествие с частица от мощите му от храма до лобното му място, където има построен параклис в чест на свети Николай Софийски – параклисът се намира на около 500 метра от черквата, на софийската улица "Цар Симеон" 125[2].
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Храмът има четири престола. Централният престол е посветен на Свети Николай Софийски, който се чества от Българската православна църква на 17 май и е патрон на църквата.[1] В храма се пази икона и сандъче с мощите на софийския светец, които се изнасят за литийно шествие на 16 май вечерта, а на 17 май през целия ден са изложенин за почит от вярващите.[3]
Севереният престол на храма е посветен на Света Великомъченица Марина, която се чества на 17 юли. Южният – на Света Великомъченица Екатерина, която се чества на 24 ноември. А четвъртият престол в храма е до северния му вход и е посветен на Преподобна Петка Търновска, която се чества 14 октомври.[1]
Забележителен е иконостасът на църквата, който е по проект на Антон Торньов и Стефан Баджов, като главни изпълнители са дебърските майстори Нестор и Лазар Алексиеви. Иконостасът е завършен до фронтона в 1919 година, като фронтонът с разпятието е дело на Иван Травницки.[4]
- Резби от църквата
-
Амвонът -
Владишкият трон -
Централната част на иконостаса -
Царските двери -
Подписът „Нестор и Лазар Алексиеви“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "По съграждението нова църква в градската част „Юч-Бунар“ у столица София", публикувано във в. „Мир“, брой 257, София, 1896 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в За храма // Свети Николай Софийски. Посетен на 26 август 2019 г.
- ↑ Софийска света митрополия. "Архиерейска празнична вечерня и литийно шествие в чест на св. Николай Софийски" // Сайт на БПЦ-БП. 16-05-2021. Посетен на 22-11-2023.
- ↑ 463 години от смъртта на Свети Николай Нови Софийски // Регионален исторически музей София. Посетен на 26 август 2019 т.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 255.
