Суха баня: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-Серско +Сярско, -Серска +Сярска) |
м поставяне на карта3 |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
| изглед-описание = |
| изглед-описание = |
||
| област = Централна Македония |
| област = Централна Македония |
||
| карта3 = Сярско |
|||
| дем = Висалтия |
| дем = Висалтия |
||
| географска-област = [[Сярско поле]] |
| географска-област = [[Сярско поле]] |
||
Версия от 20:45, 1 април 2021
| Суха баня Αγία Παρασκευή | |
  Суха баня  Суха баня  Суха баня | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 48 m |
| Население | 986 души (2001) |
Суха баня (на гръцки: Αγία Παρασκευή, Агия Параскеви) или старо име Ксилотрос (на гръцки: Ξυλότρος, Ксилотрос, катаревуса: Ξυλότρον, Ксилотрон, до 1950 година Ξυλότρον, Ксилотрон[1]) е село в Република Гърция, дем Висалтия в област Централна Македония с 986 жители (2001).
География
Селото е разположено в Сярското поле на около 6 километра източно от Димитрич (Димитрици), югозападно от град Сяр (Серес).
История
В Османската империя
През XIX век и началото на XX век Суха баня е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Суха баня (Souha-bania) е посочено като селище в Сярска каза с 45 домакинства, като жителите му са 50 мюсюлмани и 78 гърци.[2] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Суха баня:
| „ | Суха баня: чифлик, жителите са гърци, на 1 час от Нигрита.[3] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Суха баня (Ксилотро), село на СЗ от Негослав, на разстояние 1/2 час от турци и гърци, 4 часа на ЮЗ от Сяр, 1 час от Чуприща. Пътят е същият; тук си имат чифлици Тахир ага и Ахмет ага от Сяр. Гръцка църква. 60 къщи гърци; има и няколко черкезки къщи.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 460 жители, от които 200 черкези и 260 гърци християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Суха-Баня (Souha-Bania) живеят 240 българи патриаршисти гъркомани.[6]
В 1894 година е построена църквата „Света Параскева“.[7]
В Гърция
Селото е освободено по време на Балканската война от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Суха баня е представено като смесено местно-бежанско село с 28 бежански семейства и 117 жители.[8]
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ξυλότρον - Αγία Παρασκευή
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 120-121.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 844.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198 - 199. (на френски)
- ↑ Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής Αγία Παρασκευή // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 31 октомври 2014. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||
