Уикипедия:Разговори

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Потребители
• Потребителско име
• Лична страница
• Беседа
• Подпис
• Е-поща

---

Потребителски групи:

• Автоматично одобрени
• Автопатрулирани
• Патрульори
• Разширено потвърдени потребители
• Администратори
• Интерфейсни администратори
• Бюрократи
• Проверяващи
• Ботове
• Списък на правата

Обсъждания и заявки:

• Общи разговори
• Активни обсъждания
• Заявки: към администратори и интерфейсни администратори
• към бюрократи
• към проверяващи
• за бот статут
• за бот задачи

Обсъждания с консенсус:

• Консенсус
• Оперативни решения
• Предложения за изтриване на страници
• Предложения за избрани статии
• Предложения за автопатрулирани редактори

Обсъждания с гласуване:

• Правила за гласуване
• Решения за политиката
• Вотове на доверие/недоверие: патрульори
• администратори
• бюрократи
• проверяващи
• редактори

Други:

• Уикисрещи и семинари
• Новини от Уикимедия
• Анкети
• Заявки към полиглоти
• Проекти в Уикипедия
• Страници за спасяване
• Категории
• Шаблони
• Техническа поддръжка

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Нова тема за разговор

Структура на населението

Някой знае ли къде мога да намеря източници и информация за етническта и религиозната структура на населението на град/община Бургас?. Благодаря--Vammpi 07:48, 20 януари 2012 (UTC)

Аз знам, ама от преброяването от 1881 година. Всъщност от 1881 има само за Княжество България. Значи само от 1885 има за Бургас и региона.  :) --Стан 08:56, 20 януари 2012 (UTC)

На за етническа структура. Виж за религиозна няма как да стана, защото при преброяванията през последните 20 години въпроса религия в анкетната карта е пожелателен, даже и да има някаква статистика едва ки ще е вярна. Аре Успех! --Габриел*б/п* 09:23, 20 януари 2012 (UTC)

За енциклопедичната значимост на озвучаващите актьори

Напоследък се създават много статии за актьори с такъв ранг, неизвестни с нищо друго. Според мен нямат място в енциклопедия, какво е мнението ви? Например Ани Василева, Йорданка Илова и прочее --Nadina 10:10, 22 януари 2012 (UTC)

Директно за бързо, немат източници най-малкото. --Подпоручикъ 10:13, 22 януари 2012 (UTC)

Тези двете конкретно да, но почти цялото съдържание на категорията е под въпрос, и въобще някой усилено се опитва да наводни Уикипедия с подобна информация, създават се статии за анимационни филми с подробно изреждане на въпросните актьори, и разбира се студиото, където се извършва озвучаването. --Nadina 10:17, 22 януари 2012 (UTC)

За бързо. Никаква енциклопедична значимост. --Габриел*б/п* 10:41, 22 януари 2012 (UTC)

Все пак става дума за хора от сферата на изкуството. Изглежда ми нередно, докато в Уикипедия има статии за чалгаждийки (произвеждащи профанизация), да се оспорва правото на съществуване на статии за хора от науката или изкуството (произвеждащи интелектуален и духовен продукт). И най-незначителните сред тях имат повече основание да са в Уикипедия от купищата силиконови недоразумения, набедени за звезди. Разбира се, редно е да са подкрепени с източници. ISla 11:30, 22 януари 2012 (UTC)

Съвсем не е така - не е наша работа да решаваме, че и най-неизвестните озвучаващи актьори са по-значими от чалга певиците, само защото не харесваме чалгата. Статии за живи хора без източници и не оставили съществени следи в своята сфера (независимо дали харесваме или не тази сфера) са за бързо изтриване. И обратното.--Алиса Селезньова 12:33, 22 януари 2012 (UTC)

Между другото тези двамата със сигурност са за бързо, но и цялата категория е за преглеждане. Много са директно за бързо, но има такива с посочени източници, в които изобщо не се споменава обектът на статията. От диагонален преглед отворих Васил Бинев, в който и трите източника не го споменаваха. Махнах ги съответно и помолих автора на статията да добави, защото специално за Бинев мисля, че могат да се намерят, но със сигурност има и други проблемни, а според мен трябвад а се помисли и кои са под прага, като на мен лично ми се струва, че се намират и такива, но специалистите да кажат, които участвахха в писането на филми и актьори и съответно имат поглед.--Алиса Селезньова 13:06, 22 януари 2012 (UTC)

Не е въпросът какво харесваме. (Наистина не понасям чалгата, но това няма нищо общо.) Идеята на енциклопецията е да образова, чалгата профанизира – това си е чисто отрицание на енциклопедичния дух. В този смисъл всичко създадено с интелектуално или духовно усилие е по-енциклопедично от чалгата. Става дума за принцип, не за личната ни преценка. ISla 13:16, 22 януари 2012 (UTC)

Работата на Уикипедия е да представя текст с благонадеждни източници - нямаме правило за духовно пропадналите (нито право да ги категоризираме, за някои чалгата си е изкуство), че тогава всички трябва да са по-значими от Хитлер например.--Алиса Селезньова 13:22, 22 януари 2012 (UTC)

Никъде не съм квалифицирала чалгата като “духовно пропаднала” (не че не е такава ). Казвам, че е профанизираща. (Може за някои да е изкуство, но музиковедите едва ли ще се съгласят.) Става дума не за извисено и пропаднало а за образователно и затъпяващо.

Все пак Джибмо казва, че идеята на Уикипедия е да събере “световното знание”, не световната профанщина. Наличието на източници е важен критерий, но не може да е единствен.

Но май доста се отклоних от същинската тема, а тя не е за чалгата. Важно е какъв аршин прилагаме като определяме кое е значимо. Да не допускаме двойни стандарти. Щом профанско явление като чалгата е допуснато в Уикипедия, с какво основание ще отказваме това на озвучаването на филми? То изисква доста повече квалификация и интелектуални усилия. ISla 18:22, 22 януари 2012 (UTC)

Ммм, този спор сме го водили офлайн, но нека го прехвърлим и тук. Не съм съгласен, че познанието (или знанията) е само някаква „полезна“ информация, защото полезността може да бъде много относителна, а и всяка информация, сама по себе си, може да бъде интерпретирана като ценна (както старите дънки в гардероба също не са абсолютно непотребни, понеже стават или за кръпки, или за парцали, или дори за втора употреба). И за да няма съмнение какво се разбира под знание, ето какво пише в нашата статия за него: „В Оксфордския английски речник знанието е дефинирано като: (а) факти, информация и умения, придобивани чрез преживяване или образование, теоретичното или практическото разбиране на субекта, или това, което се знае в дадена област като цяло; (б) осведоменост или запознатост придобити чрез преживяване на факт или ситуация[2].„ В този смисъл, информацията за поп-фолк певиците представлява просто факти, осведоменост, запознатост -- като всяка друга информация. Също така, в Уикипедия се налага да използваме различни аршини, защото няма как да мериш с една мярка несъпоставими неща; както например не можеш с ролетка да измериш плътността на въздуха или с термометър да измериш скоростта на движещ се автомобил. — Лъчезар • Б/П 18:37, 22 януари 2012 (UTC)

Не съм съгласна, че знание е равно на информация, когато става дума за енциклопедия. Всеядност по отношение на информацията може да е позволена за медиите, не и за енциклопедиите.

Но все пак – на темата. Точно тук различните аршини са недопустими. Защото озвучаването на филми е изкуство, а чалгата се е натикала в Уикипедия точно с неоснователната претенция, че е музикално изкуство. Опитва се да дели мегдан точно с изкуството. Затова наличието на общи критерии е задължително. За озвучаването на филми се изискват реални гласови и актьорски умения. В чалгата количеството силикон е по-важно от певческите умения.

Да не говорим за образователната стойност, че ще се повторя. ISla 18:53, 22 януари 2012 (UTC)

Има си общи критерии - нетривиални и благонадеждни източници. В повечето статии от обсъжданата категория такива липсват при това за спорна информация. Мисля, че е добре да се сложи шаблон и след известно време тези без източници да се изтрият по У:БЖХ.--Алиса Селезньова 19:45, 22 януари 2012 (UTC)

Точно същото бях споделил в разговор с ISla извън Уикипедия -- и според мен това е правилният (или поне по-правилният) подход. Само бих добавил, че е хубаво да следим и за независимост на източниците. Ако списание, което се издава от продуцента на дадена певица, твърди, че въпросната певица е най-добрата в света, може би информацията не е достатъчно обективна. — Лъчезар • Б/П 20:03, 22 януари 2012 (UTC)

Безспорно, всяка статия трябва да е подплатена с източници. Съгласна съм, че наличието на източници е необходимо, но по никакъв начин не мога се съглася, че е достатъчно условие за енциклопедичността на една статия. ISla 20:14, 22 януари 2012 (UTC)

Може би зависи, наистина, какво точно разбираме под „източници (публикации)“. Въпреки, че не сме длъжни да следваме английската Уикипедия, хората там все пак са бистрили тези неща доста по-дълго от нас, и ето до какво са достигнали...

„	A musician or ensemble (note that this includes a band, singer, rapper, orchestra, DJ, musical theatre group, etc.) may be notable if it meets at least one of the following criteria: 1. Has been the subject of multiple, non-trivial, published works appearing in sources that are reliable and are independent from the musician or ensemble itself. 1.1. This criterion includes published works in all forms, such as newspaper articles, books, magazine articles, online versions of print media, and television documentaries except for the following: 1.1.1. Any reprints of press releases, other publications where the musician or ensemble talks about themselves, and all advertising that mentions the musician or ensemble, including manufacturers' advertising. 1.1.2. Works comprising merely trivial coverage, such as articles that simply report performance dates, release information or track listings, or the publications of contact and booking details in directories. 1.1.3. Articles in a school or university newspaper (or similar) would generally be considered trivial but should be evaluated on a case-by-case basis.	“
Wikipedia:Notability

Както също се вижда, това е само един от многото възможни критерии, сред които, освен това, попадат влизане в национална класация, получени награди, спечелени състезания и т.н. — Лъчезар • Б/П 20:27, 22 януари 2012 (UTC)

За тебе, ISla, холивудските филми и сериали може да са висше изкуство с висока образователна стойност, но според много хора и те са далеч от изкуството и действат „затъпяващо“. --V111P 12:31, 23 януари 2012 (UTC)

И какво предлагаш? Да оставим само статиите за актьори, озвучаващи руски филми ли? Ухилен съм — Предният неподписан коментар е направен от ISla (приноси • беседа) 18:33, 23 януари 2012‎ (UTC) (UTC)

Не виждам защо намесваме Холивуд, но, като е станало дума, поставянето на всички холивудски филми под един знаменател също не е правилно. Въобще, нека се опитам пак да обобщя: неутралността на Уикипедия се изразява не само в липса на собствено отношение към отразяваните факти, но също и в липса на собствено отношение спрямо подбора на факти. И още, което следва от предишното, не бива да се правят генерализации. — Лъчезар • Б/П 12:44, 23 януари 2012 (UTC)

Не може всички озвучаващи актьори да заслужават енциклопедични статии, както посочиха по-долу трябва да се подхожда индивидуално и място да намерят само най-изтъкнатите, с номинации, награди и т.н. известни на широката общественост.--Nadina 21:16, 23 януари 2012 (UTC)

Аз лично се надявам това да не е някаква поредна война, свързана с дадени личности. Истината е, че дали дадена статия ще се трие или не, не е толкова колко са "за" и колко са "против", а силата на аргументите. Ако говорим за съществени следи, то да тези актьори са оставили съществени следи в озвучителната практика в България. Имената им звучат от почти всеки дублиран филм, който гледаме по телевизията, така че не мисля, че самите хора са несъществени.--Ilikeliljon 13:36, 22 януари 2012 (UTC)

Трябва да се гледат статия по статия. Имаме озвучаващи актьори, които са и игрални актьори. Също имаме озвучаващи актьори, които са значими в други области, например Ицо от Ъпсурт озвучава в Костенурките нинджа. --Ванка5 18:39, 22 януари 2012 (UTC)

Категоризиране на активни спортисти

Имаме шаблон актуално спортно събитие, но реално погледнато всички активни спортисти би трябвало да са в категория, която човек да може да отвори и ако му се занимава да актуализира данните. Имаме ли такава и ако нямаме дали ще е достатъчна една категория или ще е по-добра идея да имаме подкатегории по спорт и/или националност? --Лорд Бъмбъри 11:19, 22 януари 2012 (UTC)

Администраторски права на Потребител:Luchesar

Привет, бих искал да чуя мнението на общността по следния въпрос. Напоследък все по-често изпитвам затруднения, когато се налага да се правят промени по логото на Уикипедия, по разни елементи от интерфейса и прочие неща, които се нагласят чрез файлове от именно пространство МедияУики:. Тези файлове са защитени — и с основание — поради което ми се налага да пиша заявки за промяната им на У:ЗА. Обаче администраторите и без друго са претоварени с работа, и понякога заявките ми остават без отговор, при което се налага дори хора като Борислав да се намесват, за да „почистват“.

Освен това, напоследък експериментирам с бота Kerberizer (беседа - приноси), и се надявам да го „науча“ на разни полезни неща, като например да слага и маха катинарчета от статиите, които са съответно защитени или със свалена защита. Нещо, което е дори по-важно: има много отворени проксита, които в момента са блокирани, но трябва да се провери дали не трябва да бъдат разблокирани, защото е минало много време от блокирането им (и може отдавна да не са „отворени“ или въобще проксита); и обратно — има много, които трябва да бъдат блокирани, а не са. Най-сетне, старая се да преведа документацията за проверяващите (checkusers), както и някои по-специфични теми за администрирането, като например „автоблокировка“.

Накратко, за всички тези неща или биха ми били много полезни, или направо са ми нужни административни права. В същото време, на кандидатите за администратори често се гледа като на желаещи да командват, да хванат „калашника“ и т.н. Много пъти съм споделял мнението си, че това е погрешна гледна точка. И също съм споменавал, че за мен това така или иначе е работата извън Уикипедия, поради което не бих се чувствал поблазнен, дори да беше вярно. Но понеже не бих искал едно евентуално гласуване да се изроди в „политически“ или „идеологически“ спор, ето какво бих предложил като компромис...

Да бъдат гласувани административни права на Luchesar (беседа - приноси), който е мое alter ego — сметка, която съм предвидил изключително за технически задачи, свързани с поддръжката на Уикипедия, а не с редактиране. Това би означавало, първо, че евентуални мои приноси като администратор ще могат да бъдат следени и контролирани много по-лесно (ако наистина има недоверие към мен), и второ, че самият аз ще имам много по-слаб стимул да използвам административните инструменти, освен когато наистина се налага — това като успокоение за тези, които биха сметнали, че може пръстът ми „на спусъка“ да е твърде нервен.

Разбира се, тъй като няма начин да бъдат гласувани само ограничени права, а и не смятам, че това би било правилно и най-вече продуктивно, не мога да обещая, че никога не бих използвал административните права за други цели освен чисто технически. Т.е. ако например срещна някой вандал или пък особено груб редактор, най-вероятно бих го блокирал, особено ако няма друг администратор на линия, или виждам, че колега „едва удържа фронта“.

Е, ако на някого тези неща му се струват смислени, ще съм му благодарен, ако инициира и гласуване на У:ПА (понеже знам, че на самопредлагането не се гледа с добро око). И също, независимо от изредените дотук обяснения, ще се опитам най-старателно да отговоря и на всякакви въпроси, които може евентуално да възникнат.

— Лъчезар • Б/П 15:50, 22 януари 2012 (UTC)

Ама това с двамата потребители са пълни глупости! Виждал съм те два пъти на живо и или съм напълно неспособен да познавам хората, или от теб би излязъл прекрасен администратор, при това с нормалната ти сметка. Единственото, което ме спира да те предложа с нормалната ти сметка е нежеланието ти. Но отсега гласувам „за“ и в двата варианта. --Лорд Бъмбъри 17:54, 22 януари 2012 (UTC)

Аз също мисля, че са пълни глупости. Администраторите са малко. Лъчезар мисля, че е очевидно за всички редактори, отдавна е доказал, че става и в светлината на предходното изречение - трябва. --Мико 18:16, 22 януари 2012 (UTC)

Напълно съм убеден в качествата, способностите и подбудите ти. Винаги, обаче, съм намирал в това зад няколко виртуални образа да стой една реална личност, нещо леко физофрено (шега де). Не се дръж като нещипана мома (пак шега), ами давай. За с две ръце. --Габриел*б/п* 18:23, 22 януари 2012 (UTC)

Не исках да пиша твърде дълги фермани, затова пропуснах доста други причини за двойната сметка. Cary Bass, например, който между 2007 и 2010 работи за Фондация „Уикимедия“, използва сметката си Bastique за „обичайни“ редакции, но когато му се налага да представлява официално Фондацията, използва едноименната си сметка Cary Bass. Друга много важна причина е сигурността. Принципът ми е никога да не въвеждам чувствителна информация (потребителски имена, пароли) на чужди компютри, но ако все пак някога ми се наложи, съществуването на отделна администраторска сметка (хеле пък, някой ден, сметка на проверяващ) би намалило риска при евентуално изтичане на информацията. Разбира се, за мен разликата е сравнително малка и бих се съобразил с който и да е от двата варианта. И благодаря и на трима ви за хубавите думи. — Лъчезар • Б/П 18:26, 22 януари 2012 (UTC)

Разбирам съображенията, но незнам дали сметка Потребител:Luchesar отговаря на на условията да стане администраторска, макар като редактор да ги имаш. --Izvora 18:34, 22 януари 2012 (UTC)

Формално няма, така е. Ако смятате, че твърде много усложнявам нещата, и понеже и на мен самият ми е трудно да преценя какви бъдещи последствия би могъл да има един такъв прецедент, наистина съм ОК и с другия вариант. — Лъчезар • Б/П 18:38, 22 януари 2012 (UTC)

Мисля, че с настоящата си по-познат на редакторите, а и на новите ще всяваш респект и уважение с приносите си. Това са моите съображения. --Izvora 18:44, 22 януари 2012 (UTC)

Доверявам се на твоя избор. :) — Лъчезар • Б/П 18:46, 22 януари 2012 (UTC)

Време беше! ISla 18:37, 22 януари 2012 (UTC)

Виждайки подкрепата за номинация с оригиналната сметка просто я направих. Гласуването е на У:ПА. --Лорд Бъмбъри 18:49, 22 януари 2012 (UTC)

Линкване на снимка от руската Википедия

Здравейте! Наскоро направих малки корекции на статията за Цола Драгойчева и забелязах, че няма снимка. Поразтърсих се и намерих една от братската Википедия. Не знам обаче дали и как мога да я линкна. Четох, четох, но много се оплетох с тия авторски права. Пробвах с имена файл, но не става. Из нета има малко снимки, публикувани по нашите вестници, повечето от досието й в полицията, което би трябвало да е със свободен лиценз... Идеи? Мерси, --Skl1750 22:31, 22 януари 2012 (UTC)

За съжаление, няма (лесен) начин. Снимката в руската Уикипедия е качена като несвободна, под клауза за fair use употреба. При нас, както и в Общомедия, качването и използването на такива снимки не е разрешено. Доколкото ми е известно, тази материя въобще не е уредена или е твърде мътна и неясна в българското законодателство. Въпросът с архивите на МВР и полицията е интересен. Може би ти е известно, че отскоро имаме сътрудничество с Държавна агенция „Архиви“. В архивите на Агенцията има доста подобни снимки, но и там материята -- дори за юрисконсултите в самата Агенция -- все още не е изяснена. Затова засега сме се договорили за снимки (и въобще материали) от преди 1942 (ако не се лъжа) година, за които няма съмнения, че са вече с изтекли авторски права (или е много малко вероятно да не са). Ако имаш интерес, и особено ако имаш възможност да навестяваш Агенцията (т.е. живееш в София или друг голям град в България или пък ти е удобно да пътуваш до такъв), вероятно би било добре да се включиш в инициативата. — Лъчезар • Б/П 23:08, 22 януари 2012 (UTC)

Георги Първанов‎

Може ли някой да наглежда статията за Георги Първанов‎, че на няколко IP-та не им харесва информацията за „агент Гоце“ в увода. --Vammpi 09:56, 23 януари 2012 (UTC)

Извинявам се, че е малко оф-топик, но видях, че в карето пише "сменен от Росен Плевнелиев". Освен че не ми звучи енциклопедично, не е и вярно, защото народът или НС сменя президентите :) При Станишев пише "Наследник: Бойко Борисов", което е по-приемливо, колкото и да няма приемственост между двамата. Затова мога ли да предложа "предшестван от" и "последван от" като универсална формулировка за админ постове? Поздрави, --Skl1750 13:53, 23 януари 2012 (UTC)

Звучи ми като много разумно предложение и дори може директно да редактираш {{Президент инфо}}.

Подсказка: ето къде трябва да се промени...

{{#if:{{{сменен|}}}|
! Сменен{{#if:{{{наставка|}}}|а}} от <<<--- тук
{{!}} {{{сменен}}}

...така, че да стане, например...

{{#if:{{{сменен|}}}|
! Последван{{#if:{{{наставка|}}}|а}} от <<<--- тук
{{!}} {{{сменен}}}

— Лъчезар • Б/П 14:00, 23 януари 2012 (UTC)

Всъщност, какво съм тръгнал да ти подсказвам, като ти май имаш доста опит в редактирането на уикита. ;) — Лъчезар • Б/П 14:05, 23 януари 2012 (UTC)

Избрани / неизбрани

Може ли малко хелп с избраните статии. Как точно се ползва графикът и защо от него измъкнах статия за долината на царете, която май вече не е избрана, да не би да е гласувано да се извади от списъка, как и къде мога да разбера кои статии вече не са избрани? --Alexd 14:49, 23 януари 2012 (UTC)

Не съм много специалист по избраните, но по принцип предложенията за отстраняване би трябвало да са в Уикипедия:Избрани статии/Предложения за отстраняване, а съответните обсъждания в подстраниците. Списъкът с настоящите избрани статии може да се види по различни начини, един от които е този. За графика -- предполагам, че имаш предвид за начална -- е по-добре други колеги да отговорят. — Лъчезар • Б/П 15:02, 23 януари 2012 (UTC)

Ами статията я няма в отстранени, но в същото време няма и звезда, и долу шаблон за избрана, а е в списъка, и съм я сложила за избрана 15 2012. Така че ако някой специалист се появи тука да си каже мнението, между временно смятам да я разширя малко, но не знам как да избирам статии в крайна сметка, иначе ги взимах просто от категорията за избрани, но тогава се оказваха не по разписание, а сега като избирам по разписание, се оказва, че не са в избрани (може би?). --Alexd 15:11, 23 януари 2012 (UTC)

Статиите в розово и с по-малки буквички са отстранени. Тази специално е премахната от избрани още през септември 2006. По-добре я смени с друга, която не е розова. Спири ··· - - - ··· 15:23, 23 януари 2012 (UTC)

Ок, мерси. --Alexd 16:02, 23 януари 2012 (UTC)

Бургас

Някой да знае къде мога да намеря информация за Бургаски клубове по бокс, борба и вдигане на тежести и тяхната история. За състезания и купи на тези *(Мечката?, блаканиади) спортове в Бургас... Ако има някой специалист, може директно са я въведе в Бургас#Други спортове. Благодаря --Vammpi 10:26, 24 януари 2012 (UTC)

Предложение на ново правило за приемане на администратори

Първите 40 редактора с най-големи приноси, които на практика са и най-активните редактори. В сегашния списък „50 recently active wikipedians, excl. bots, ordered by number of contributions“ те са от Мико до StanProg. Основния довод за това предложение е, че сложните системи се управляват най-ефективно от добре подбрани прости принципи. Индивидуалните качества се доказват на практика без да са жертва на предварителни субективни предположения. Съответства на позитивния дух на Уикипедия за равноправен достъп до всички ресурси. Избягва се практиката администратори да се избират почти 100% от автопатрули и патрули и по този начин 140 човека да определят политиката в Уикипедия на останалите почти 100 000 потребители ограничавайки ги от възможността да влияят творчески на развитието на онлайн енциклопедията. --Stanqo 21:30, 3 февруари 2012 (UTC)

За

1. За, с гореупоменатите доводи. --Stanqo 05:00, 25 януари 2012 (UTC)
2. За. Не виждам лошо в това най-активните потребители да имат повече права. Вярвам че най-активните потребители ще са добронамерени, тези които са недобронамерени се блокирват навреме. Иначе отделно от най-активните пак може да си се гласуват за администратори. Този които е сред най-активните потребители, но не желае да е администратор, не е задължително да се прави, да се запълва следващия в класацията. Иначе и аз съм против нагласените неща, на администраторска диктатура, двоен стандарт и прочие. Аз например в момента не желая да бъда администратор, но би ми се искало при многобройните създадени категории, понеже правя грешки понякога, да не се налага да питам някого дали може да изтрие дадена категория която съм създал, а директно аз да си я изтрия. Въпреки че при този двоен стандарт не смятам че ще ме изберат за администратор, ще започнат да ме намират като краен и т.н., а иначе може да има администратори които [...] :D. --Targovishtenec_bg 14:48, 26 януари 2012 (UTC)

Против

1. Против не съм запознат с простите принципи за които говориш, ако има такива, защо избра номинацията точно по този начин? Добрият администратор според мен не е задължително този, който има най-много приноси. Двете неща са различни, а ако се припокрият по-скоро зависи от човека. Наскоро правих сравнение между нашата Уикипедия и някои от останалите по брой администратори на активен потребител. В момента сме добре като се очертава да ни трябват още по-нататък. Разбира се това включва и неактивните ни администратори. Забележи обаче, че и в другите уикипедии може би някои от тях са неактивни, така че нещата вероятно се неутрализират. Точно в момента имаме администраторска диктатура тук и според мен трябва да се увеличат уикипедианците първо преди да направим още хора администратори. Това не означава, че ми харесва администраторския стил тук. Също бих казал, че има тенденция да се предлагат хора, които мислят по един и същи начин, което ограничава нашата Уикипедия. --Ванка5 05:56, 25 януари 2012 (UTC)
2. Против, макар че това практически не е гласуване, защото не е на правилното място и при правилните условия. --Лорд Бъмбъри 10:28, 25 януари 2012 (UTC)
3. Против прескачане на индивидуалната оценка. Но можеш да предложиш първите n, като използваш сегашната процедура, ако те са съгласни - лично аз бих подкрепил много голяма част от предложените. --Спас Колев 14:20, 26 януари 2012 (UTC)

Коментари

Съгласен съм напълно с твоята констатация за еднотипен стил на администриране. В този аспект предлагам принцип, който ще подчертае по-голяма представителност на различните стереотипи на мислене. --Stanqo 06:04, 25 януари 2012 (UTC)

Знаеш ли, сетих се за нещо от опита ми, което всъщност показва, че не е лошо да има все пак някакъв консенсус в случая на администраторско ниво. Ставаше въпрос за това как една фирма в САЩ взима важни решения и в крайна сметка се е взело с гласуване като победителите са наложили мнението си над победените, някакъв демократичен принцип, но в крайна сметка мнозинството печели и се продължава нататък. На мен въобще ни ми харесва администраторския стил на управление тук, но в крайна сметка ние сме ги избирали и те правят това, което смятат, че е правилно. Съгласен съм с това, което казваш за принципа за представителност, който предлагаш, но пак не виждам ясна връзка между броя приноси и дали някой ще бъде добър администратор базирайки се основно на този критерий. --Ванка5 06:17, 25 януари 2012 (UTC)

Разбира се когато се опитваме да подобрим работата на една сложна система всичко е в рамките на предположенията. Надявам се с мненията на достатъчно число редактори да вземем „най-мъдрото“ решение. --Stanqo 06:23, 25 януари 2012 (UTC)

Ами, тази „сложна“ система се навигира, като от време на време се номинира някой и се прави гласуване. Има си установени правила за гласуване, номиниране и т.н. А в случая ти си предложил нещо конкретно, което в момента се гласува. --Ванка5 06:29, 25 януари 2012 (UTC)

Уикипедия е жива сложна система и е естествено да се ревизират всички нейни аспекти ако водят до подобрена функционалност. --Stanqo 06:40, 25 януари 2012 (UTC)

О, разбира се, поздравлявам те за предложението. Сега ми хрумна, че ако се приеме и хората с най-големи приноси станем администратори и се отвратим и откажем ще обезглавим БГ Уикипедия, макар някои от тези хора да са и сегашни админи. --Ванка5 06:46, 25 януари 2012 (UTC)

Надявам се, че хората с най-много положен труд върху енциклопедията ще я защитават и най-добре. --Stanqo 06:49, 25 януари 2012 (UTC)

Според мен броят редакции не е подходящ критерии за определянето на администраторите, защото той не дава представа за качествата на редактора и дава възможност за манипулации. Ако приемем, че Хензел реши да разбие Уикипедия може в рамките на няколко седмици да направи десет хиляди редакции, добавяйки десет хиляди пъти по един интервал, запетайка или препратка, след това да се позове на правилото за брой приноси, да стане администратор и да започне да прави зулуми, например да трие статии. Естествено някъде в процеса на правене на зулуми ще бъде спрян, но не е необходимо да се стига до там. Настоящата процедура с(ъс) (само-)номинация и гласуване си работи добре. При сегашната система голям брой редактори имат възможността да гласуват и по този начин да отразят мнението на общността. --Лорд Бъмбъри 10:28, 25 януари 2012 (UTC)

Случая с „провокацията на бота“ също съм го мислил преди да направя предложението, но както и ти си съгласен такова вандализиране също е предотвратимо и никой „враг на Уикипедия“ няма да използва този подход като „троянски кон“. Всъщност това ново правило запазва сегашните активни администратори и насърчава за работа останалите редактори. Ако случайно се появи „рецидив“ след приемане на неподходящ администратор си има също стандартни начини за неговото неутрализиране. --Stanqo 10:45, 25 януари 2012 (UTC)

По същата логика бихме могли да правим администратори всички редактори, дори новодошлите, защото „след приемане на неподходящ администратор си има също стандартни начини за неговото неутрализиране“, както ти казваш. Разбирам смисъла на предложението ти, и смятам, че в него има някаква логика, но бих обърнал внимание и на следните скрити или не толкова скрити капани...

• Сред „първите 40 редактора“ може да има такива, които вече не редактират.
• Сред „първите 40 редактора“ може да има такива, които не желаят да бъдат администратори.
• Сред „първите 40 редактора“ може да има такива, които са кавгаджии и/или неуравновесени.

Списъкът може да бъде продължен; най-важното е, че дори в момента да не би имало такива редактори, нищо не пречи в бъдеще те да се появят. Както казва Лорда, подобен критерий направо умолява да бъде злоупотребено с него. Има ли смисъл после всеки ден да сваляме правата на поредния „вмъкнал“ се като администратор, просто изпълнявайки „дневната норма кви-да-е редакции“?

Иначе, аз ще се въздържа от гласуване, за да не съм в конфликт с настоящата си кандидатура за администратор.

— Лъчезар • Б/П 12:58, 25 януари 2012 (UTC)

• Щом като не редактират е въпрос на време да отпаднат от първите 40.
• Ако не желаят да администрират просто няма да администрират и с това не нанасят вреда.
• Ако се проявят като кавгаджии и/или неуравновесени има стандартен начин да им се отнемат правата.

Аз лично вярвам в целесъобразността на „първите 40“. --Stanqo 13:10, 25 януари 2012 (UTC)

Не знам дали си наясно, че отнемането на администраторски права може да се прави само от стюардите. Но най-вече не виждам какво ще спечелим от твоето предложение спрямо сегашната ситуация. На останалите от „първите 40“, дето редактират активно, дето имат желание да администрират, и дето не са кавгаджии и неуравновесени, какво им пречи още сега да се кандидатират? — Лъчезар • Б/П 13:28, 25 януари 2012 (UTC)

Лъчезаре, бъди малко по-голям оптимист и вярвай в способностите и добрите намерения на хората. --Stanqo 15:30, 25 януари 2012 (UTC)

Това предложение е пълна глупост! Администраторите трябва да се ползват с доверието на общността а доверие не се гради с брой редакции нито пък с брой на каквото и да е. Самата идея да оценяваш доверието към даден човек с количествени критерии е меко казано странна. Да не говорим пък, че изискванията за редактиране и администриране са доста различни. Има добри редактори които изобщо не стават за администратори и администратори, които си тежат на мястото без да ги бива много за редактори. --Сале 13:54, 25 януари 2012 (UTC)

Напълно съм съгласен! Може от време на време да се спори за да се подържа форма, ама тоя спор я абсолютно безсмислен, а предложението абсурдно. Поздрави! --Габриел*б/п* 14:06, 25 януари 2012 (UTC)

Сале, самите редактори, щом са стигнали благополучно до тук и са показали съпричастност и сериозна способност да допринасят устойчиво за Уикипедия могат адекватно сами да преценят с какво ще са най-полезни. При необходимост корекция винаги е възможна - в това отношение Уикипедия е достатъчно прозрачна. Но както и да е - нека редакторите сами да преценят плюсовете и минусите. --Stanqo 15:26, 25 януари 2012 (UTC)

Абе така не става. Само поощряваш разни, дето и така правят по десетки редакции при едно редактиране на статия само и само за да се катерят в класацията. Мен класацията не ме притеснява, но лошото е че се затлачват историите на статиите. --V111P 15:43, 26 януари 2012 (UTC)

Лесно е да се провери, ако някой сред тези 40 човека (или който и да е друг) е правел нарочна генерация на изкуствени редакции, но не ми се вярва, че точно хората хвърлили най-много труд в енциклопедията биха си губили времето с празни манипулации. --Stanqo 16:18, 26 януари 2012 (UTC)

Не си уточнил, че предлагаш правилото да важи еднократно, а пък ако е така, Спас вече писа какво е далеч по-простото решение -- просто предложи всички тези хора, за които говориш, за администратори по обичайната процедура. — Лъчезар • Б/П 18:53, 26 януари 2012 (UTC)

Предлагам го като общ принцип, защото винаги ще има 40 човека с най-много приноси. Не е изключено да се използва като част от по-общо правило, ако редакторите се спрат на такова. --Stanqo 19:43, 26 януари 2012 (UTC)

След като го предлагаш като общ принцип, как си сигурен, че никога в бъдеще няма да има сред тези хора такива с изкуствено генерирани редакции? — Лъчезар • Б/П 20:00, 26 януари 2012 (UTC)

Прозрачната среда на Уикипедия не би го позволила. Трудно могат да се направят 20 нелогични редакции, а какво остава примерно за 20 хиляди. Такъв вандализъм не е възможен. --Stanqo 07:38, 27 януари 2012 (UTC)

Кой говори за вандализъм? Долната граница на 40-те в момента е 6133. Това са по 17 редакции на ден за една година. Ако не използваш Предварителен преглед и/или редактираш всяка секция по статиите самостоятелно и т.н. е постижимо за всеки. Дори и пак да е трудно ти при всички случаи поощряваш този вид редактиране, както и бройкаджийството като цяло. --V111P 07:53, 27 януари 2012 (UTC)

Не ти ли се струва, че ако човек не е вандалствал, а само допринасял ползотворно и последователно за такъв дълъг период от време, дори и да е започнал „на малки стъпки“, то с времето ще влезе в ритъма на оптимално редактиране ?:) --Stanqo 09:09, 27 януари 2012 (UTC)

Точно това трябва да е целта, а не максимален брой редакции. Затова твоето предложение е неприемливо. --V111P 10:47, 27 януари 2012 (UTC)

Поглеждайки нещата генерално в развитие имам вътрешното убеждение, че естествения достъп до пълноправно редактиране на активните редактори ще донесе само плюсове на българоезичната Уикипедия. Не случайно английската версия разполага с над 1500 пълноправни редактори. --Stanqo 12:40, 27 януари 2012 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘Само че и там много ги критикуват админите. Виж en:Community of Wikipedia#Complaints_about_administrator_abuse. Според мене колкото повече администратори има, толкова повече злоупотреби ще има. Особено като няма ясни правила. И трудно ми е да нарека например възможността да блокираш друг потребител „равноправно редактиране“. --V111P 16:33, 27 януари 2012 (UTC)

Конфликтите, споровете и обсъжданията са очевидно неизбежни в процеса на натрупване и обработка на информация и противоречията могат да се разрешават с определен вид редакторска колегия. Едва ли някой обаче ще отрече предимството на това Уикипедия да е напълно прозрачна за по-голям брой доказали се сериозни редактори. --Stanqo 06:30, 28 януари 2012 (UTC)

Stanqo, ми много се извинявам, ама например ако си говорим за тебе, напук на големия брой твои редакции [1], аз лично не бих те определила като "доказал се сериозен редактор". Предложението ти е твърде глупаво [...]. Спири ··· - - - ··· 16:16, 28 януари 2012 (UTC)

www.president.bg с лиценз Криейтив Комънс

Не знам дали на някого другимо е направило впечатление, но сайтът на президентството е минал на лиценз Криейтив Комънс, което, ако си спомням правилно, не беше така до встъпването в длъжност на Плевнелиев. Правилно ли разбирам, че при този лиценз можем да взимаме какво ли не от там и да го ползваме тук? --Лорд Бъмбъри 22:01, 25 януари 2012 (UTC)

Не, не може лицензът е (CC BY-ND 2.5) (без производни произведения), а доколкото знам трябва да е (CC BY SA) --Nadina 22:04, 25 януари 2012 (UTC)

Точно така, CC BY или CC BY-SA. Малко повече инфо има в този раздел на Commons:Licensing. — Лъчезар • Б/П 08:20, 26 януари 2012 (UTC)

Copyright-ът е изчезнал през ноември 2009-та, като се съди по архивите на сайта (виж и предния месец). — Лъчезар • Б/П 08:15, 26 януари 2012 (UTC)

Дай на разбираем език! Може ли да ги качваме в commons или не ? --Габриел*б/п* 08:38, 26 януари 2012 (UTC)

Не. --Мико 08:59, 26 януари 2012 (UTC)

Ван Хален или Ван Хейлън?

Здравейте колеги, съвсем случайно изпаднах в един лек спор една от водещите на Радио Стар ФМ - Александра Костова. По накратко казано, не можем да се разберем как е правилно Ван Хален или Ван Хейлън? Моята позиция е, че името се произнася Хален. Тя обаче от своя страна посочи ето този източник, като достоверен. За съжаление моите познания по този въпрос не ми дават достатъчно мотивация да продължавам да настоявам с моето Хален. Съща според въпросната дама, това Хален се е просто наложило в българският език, което от своя страна не значи, че е правилно. Много моля ако някой има, какво да каже по този въпрос да ми помогне. --Станислав Николаев 11:56, 26 януари 2012 (UTC)

Тъй като името е холандско, а не английско, може да има различни интерпретации. В холандския, ако е като в немския, вероятно си се чете /halən/. --V111P 12:55, 26 януари 2012 (UTC) --V111P 12:55, 26 януари 2012 (UTC)

Ако се съди по самия Еди, е Вен Хелън. (2:20) --Радостина 14:43, 26 януари 2012 (UTC)

Според мен трябва да е името, с което са се наложили, т.е. Ван Хален. Какво означава правилно? То и Лондон е Ландън, Париж - Пари, Москва - Масква на техните си езици, ама никой не иска да ги преименува. По тази логика какво правим с двуезични градове като Брюксел? Навремето един спортен журналист много държеше да вика на Херман Майер Мая, та доста време се чудих коя е тая Мая и защо се пуска с мъжете :D Има си правила за транслитeрация и там си пише кое как се побългарява. Пуристите могат да се радват, че не сме като чехите, че ще бъде Ван Халенов :)--Skl1750 13:04, 28 януари 2012 (UTC)

Този разговор сме го водили нееднократно. Има разлика, когато става въпрос за географски обекти, особено имена на градове, установени преди стотици години и собствени имена НА ХОРА, още повече ако хората са живи! Имената на хора е обидно и просташко да се транскрибират или транслитерират, вече 6 години се опитвам да го обясня и продължава да има хора, за които е ОК да пишат Майкъл Мур вместо Майкъл Мор. Това е само признак на невежеството, което се предава от журналисти и преводачи на останалото население. В случая, Ван Хален е приемлив вариант, защото името не е английско по принцип, но когато самият човек си произнася името Вен Хелън, си заслужава да се помисли над въпроса.--Радостина 22:30, 29 януари 2012 (UTC)

Уебадресите с кирилица във Файърфокс

Много хора тук знаят това, но някои не го знаят. На Уикипедия:Браузъри има обяснение какво да направите за да можете да копирате адреси съдържащи кирилица и така да не слагате километрични кодирани адреси по статиите. --V111P 12:38, 26 януари 2012 (UTC)

На мен километричните адреси ми създават много главоболия, но тук не пише нищо за Internet Explorer, Google Chrome или Safari. – Tourbillon ^Да ? 13:51, 26 януари 2012 (UTC)

Най-простият и дуракоустойчив, макар и далеч не толкова практичен вариант, е да се използва инструмент като този тук, бутон „Decode“, et voilà. — Лъчезар • Б/П 14:26, 26 януари 2012 (UTC)

В IE, Opera и Safari не виждам проблем. Само в FF и Chrome. --V111P 14:40, 26 януари 2012 (UTC)

Много благодаря, изключително полезно :) --Nadina 18:14, 26 януари 2012 (UTC)

И от мен също - благодаря--Ket 21:14, 26 януари 2012 (UTC)

Моля. :) --V111P 07:45, 27 януари 2012 (UTC)

Протест срещу ACTA

Гледам поляците си имат цял портал в който протестират срещу приемането на ACTA. Формално разрешени ли са протести в Уикипедия ? --Stanqo 15:18, 27 януари 2012 (UTC)

Малка забележка: това е Уикиновини, а не Уикипедия. Иначе, не мисля, че протестите са забранени, но въпросът е по-скоро дали е уместно да се правят и как да се провеждат. При всяко положение, не бих правил някакви протестни страници, ако първо не съм се допитал до общността. — Лъчезар • Б/П 16:45, 27 януари 2012 (UTC)

Да, грешката е моя, става въпрос за протести въобще в проектите на Уикимедия. Всъщност за ACTA говорят че е по-мрачна от SOPA и PIPA. Ще разберем ако я ратифицират в Европарламента през юни. Все пак браво на поляците, че май само те са организирали протести срещу подписването от страна на Полша, ние дори не разбрахме, когато България е подписала на 12 януари в Токио. --Stanqo 20:33, 27 януари 2012 (UTC)

Външно министерство както винаги симулира дейност и не казва нищо по въпроса. Със сигурност трябва общността на Уикипедия да организира действия, за да може и широката публика да разбере за какво става въпрос. – Tourbillon ^Да ? 12:03, 29 януари 2012 (UTC)

ACTA или какво подписа тайно България в Токио --Stanqo 14:02, 29 януари 2012 (UTC)

Едно подходящо за Уикипедия действие, което може да се организира, е да се преведе статията за договора... --Спас Колев 12:50, 30 януари 2012 (UTC)

Anti-Counterfeiting Trade Agreement - началото --Vammpi 13:29, 30 януари 2012 (UTC)

Официално писмо до Wikimedia Foundation

Десетки милиони хора по света са отвратени от безумните опити за цензура на Интернет чрез ACTA, SOPA, PIPA и прочие. Едно от възможните решения на проблема е да се изведе в орбита наднационален комуникационен спътник, който да съхранява и разпространява свободно съдържание, без да подлежи на контрол от някакво специфично национално законодателство.

Предлагам да изпратим официално писмо от българоезичната Уикипедия до Wikimedia Foundation, с молба да направят проучване колко би струвало да се изведе подобен спътник в околоземна орбита, как би могъл да бъде регистриран от правна гледна точка и какви финансови, технически и човешки ресурси са необходими за неговото поддържане.

Ясно е, че подобно начинание няма да е нито лесно, нито евтино. Но тъй като стотици милиони хора по света поддържат идеята за свободно съдържание и свободен интернет, убеден съм, че си заслужава поне да знаем какво би ни струвало това и как би изглеждало, като правна и техническа рамка.

Бих писал до Фондацията и лично от свое име, но ако го направим от името на цялата българоезична Уикипедия, имаме по-голям шанс да разгледат въпроса задълбочено. --Иван беседа 14:57, 29 януари 2012 (UTC)

Смятам, че не е тяхна работа да правят проучване за такива мащабни цели. Проучването можем да си го направим ние — имаме си космическа агенция, която се занимава с разработка и конструиране на спътници, има куп свободни ресурси по националните космически програми онлайн и какво ли още не. Освен това подобно предложение би символизирало отстъпление и приемане на закона като свършен факт, и би било логично само ако всички други възможности са изчерпани. – Tourbillon ^Да ? 15:54, 29 януари 2012 (UTC)

Такъв спътник няма да просъществува дълго. Достатъчно е някое правителство да обяви, че спътникът се ползва от терористи и/или педофили и да го гръмне. После иди доказвай, че нямаш сестра. Липсата на чужд контрол над дадена територия не е достатъчна, трябва и да можеш да защитиш територията от нападения. По-реалистично е да убедим евродепутатите да не го подписват. --Петко 21:57, 29 януари 2012 (UTC)

Тогава писмо до българската космическа агенция. Заемам се да го пиша, надявам се поне да го подпишете. --Иван беседа 07:35, 31 януари 2012 (UTC)

Преди да пишеш писма първо се запознай за какво става въпрос. SOPA и PIPA са насочени главно към сайтове/компании които не попадат под законодателния контрол на САЩ. Като забранят банковите преводи към дадена компания много трудно е тя да се издържа. Затова миналата година Уикилийкс обявиха, че са пред затваряне, защото не могат повече да получават дарения.[2] Познай Уикимедия как се издържа. Колко струва един сателит? Има си Гугъл като искаш да научиш нещо. Между $50 и $400 милиона според тази статия: [3]. За сравнение, приходите на Уикимедия за миналата година са само 25 млн.[4] Забележи, че един сателит не е достатъчен ако искаш 24 часа покритие на цялата планета. --V111P 18:01, 31 януари 2012 (UTC)

Сваляне на администраторски права на ShadeOfGrey

Понеже явно няма друг да го обяви... В момента тече обсъждане относно сваляне на администраторските права на ShadeOfGrey. — Лъчезар • Б/П 17:20, 29 януари 2012 (UTC)

Предложението беше оттеглено. — Лъчезар • Б/П 12:15, 31 януари 2012 (UTC)

Относно свалянето на права на администратори

Понеже няколко човека ми обърнаха внимание, вероятно наистина е добре да копирам това тук. След горното предложение за сваляне на правата на Шейд, се замислих, че липсата на правила в тази област създава една излишна несигурност -- както за тези, които се чувстват потиснати от администраторите (със или без основание), така и -- дори най-вече -- за самите администратори. Подчертавам, че това е съвсем грубо нахвърляна идея за допълнение към У:АДМ -- със сигурност има пропуски в детайлите, но може дори цялостната концепция да „не става“. По-скоро го споделям като „храна за размисъл“ и евентуална отправна точка за дискусия...

„

I. 1. Администраторските права може да бъдат свалени след гласуване, проведено по същите правила, както при избор на администратор, с изключение на срока за обсъждане и гласуване, който трябва да бъде 28 дни (672 часа). 2. Предложението трябва да бъде подкрепено с конкретни примери, доказващи по ясен и недвусмислен начин нееднократно нарушаване на възприетите правила за поведение на администраторите или съзнателна злоупотреба с административните инструменти. Предложителят има право да изисква от останалите администратори да предоставят информация, за която е необходим административен достъп, като например история на изтрити страници, когато това е нужно за обосноваване на предложението. Предложения без конкретно посочени примери не подлежат на обсъждане и гласуване. 3. Предложението трябва задължително да бъде обявено най-малко на Уикипедия:Разговори, в Шаблон:Текущи съобщения/Информация и на беседата на съответния администратор, а когато няма обективни пречки също да се оставят съобщения на беседите на редакторите, гласували при избирането. 4. Предложението по точка 1 не може да бъде направено от редактор, който не е придобил право на глас. 5. Администраторът, за когото се иска сваляне на правата, не може да налага блокирания докато тече обсъждането и гласуването. 6. Ако предложителят е бил междувременно блокиран от съответния администратор, той самият анонимно или чрез друг редактор може да поиска блокирането да бъде премахнато за срока на обсъждане и гласуване. Останалите администратори са длъжни да изпълнят подобно искане при условие, че предложителят няма да се възползва от премахването на блокирането за да въвежда спорни редакции в статии или по друг начин да злоупотребява с него. 7. Правилото по точка 6 може да се приложи и за други редактори, които имат претенция, че са били блокирани неправомерно от същия администратор, при спазване на същото условие. 8. При злоупотреба по точки 6 и 7, останалите администратори могат да възстановят оригиналното блокиране или да наложат ново, съгласно установените правила. II. 1. Правата на администратор, който няма редакции повече от две години, може да бъдат временно свалени без гласуване, като предложението бъде направено на Уикипедия:Разговори. Ако до 28 дни съответният администратор не възрази, предложението се отнася до стюардите в Метауики. 2. Администраторите могат доброволно да се отказват от административните си права. 3. В случаите по точки 1 и 2, съответният администратор може да поиска възвръщане на правата си директно от бюрократите, без гласуване. 4. Администратор, чийто права са били отнети чрез гласуване поради нарушаване на правилата или злоупотреба с административните инструменти, може да се кандидатира по общата процедура след изтичане на едногодишен период от датата на отнемане на правата.

“

— Лъчезар • Б/П 12:15, 31 януари 2012 (UTC)

Ама ти наистина обичаш да пишеш разточително повече дори и от мен (да не се приема като лична нападка)! Принципно съм съгласен, единствено изречението „Предложението трябва да бъде подкрепено с конкретни примери, доказващи по ясен и недвусмислен начин нееднократно нарушаване на възприетите правила за поведение на администраторите или съзнателна злоупотреба с административните инструменти.“ ме притеснява и най-вече частта „по ясен и недвусмислен начин нееднократно нарушаване на възприетите правила“. Тук имам два въпроса:

• 1/ кой определя яснотата и недвусмислеността на начина и
• 2/ защо нееднократно, т.е. многократно?

Според мен яснотата и недвусмислеността биха следвали да се решат от гласуващите, сиреч това директно да отпадне. Усещам, че мъката е, че някой може да предложи отнемането на администраторски права ей така, от яд, но тогава по-добре да получи резултат 100:8 против отнемането, отколкото да се водят тримесечни дискусии на тема „яснота и недвусмисленост“. Освен това „нееднократността“ е твърде рядко. Ако администратор направи някоя голяма гадост еднократно следва да подлежи на отнемане на администраторските права. Ако смея да направя аналогия със законите на страната — никой не би казал, че еднократното пречукване на съсед не бива да е наказуемо.

За мен всички тези неща са научна фантастика, тъй като идеализмът ми не позволява да си представя, че някой администратор ще прави мизерии, но намирам идеята за регулиране на процедурата за отнемане на права за добра. --Лорд Бъмбъри 13:44, 31 януари 2012 (UTC)

По т.ІІ.1 трябва да уточним типа на редакция. Редакция изобщо или такава свързана с администраторските задължения. За мен втория вариант е по-приемлив. --Izvora 13:47, 31 януари 2012 (UTC)

Съгласен съм с Лорда. В общи линии не смятам, че трябва да се оплитаме в сложни правила - това гласуване както вече казах беше блестящ вот на доверие - жалко, че се прекрати, защото така можеше да служи за още по-добър пример. --Мико 13:53, 31 януари 2012 (UTC)

И на мен не ми допада прекаленото усложняване. Всъщност, в първоначалния си вид привилата бяха само четири, в духа на: 1. Отнемане на права може да става чрез гласуване, като предложението трябва да бъде подкрепено с конкретни примери, 2. Права може да се отнемат временно при неактивност. 3. Администраторите могат доброволно да се отказват от правата си. 4. В последните два случая правата може да бъдат възстановени директно от бюрократ без гласуване. Иначе виждам интересни коментари по конкретни детайли, например предложеното от V111P по-долу изискване да има поне трима подкрепящи предложение за отнемане на права. Но може би като начало е най-важно да преценим дали въобще имаме нужда от подобни правила, и ако да, то колко детайлни да бъдат. Например, иначе минималното уточнение, че за администратори могат да се кандидатират само редактори с право на глас, изглежда работещо и полезно.

Като цяло, желанието ми е както администраторите да се чувстват по-уверени при изпълнението на своите задачи в Уикипедия, така и останалите редактори -- особено по-начинаещите -- да усещат достатъчна защита срещу евентуален (дори само въображаем) произвол. Впрочем, пътят към решаването на тези два проблема може да минава и от съвсем друго място. Защото, както и друг път съм споменавал, при нас на администраторите са им вменени отговорности, които не би трябвало да са техни -- най-вече на арбитри. В този смисъл, Станко е донякъде прав за АрбКом -- не чак 11-членен, но трима или петима уважавани, опитни редактори, може би дори избирани с консенсус, а не с мнозинство. Така би могло да се въведе някакво „разделение на властите“, което ще е успокояващо не само за „обикновените“ редактори, но и за самите администратори, защото всеки ще знае, че при необходимост има „по-горна инстанция“.

— Лъчезар • Б/П 20:35, 31 януари 2012 (UTC)

Тези четири точки могат още да се съкратят, като се махне това, без което е възможно да се оцелее. Тоест, да се махнат точките 2, 3 и 4, както и от точка 1 всичко след първата запетая. Ухилен съм --Петко 14:01, 1 февруари 2012 (UTC)

Хех, всъщност, по точки 1 и 2 очевидно може просто да се правят гласувания с необходимо мнозинство „В“. Точка 3 е излишна, доколкото това е вече наложена практика. За точка 4 пък имаме вече поне един прецедент. Но взех все повече да се замислям нещо, особено четейки У:РП. Предложението за сваляне на правата на Шейд на практика не издържаше на тези изисквания, защото не беше аргументирано (поне не сериозно), още повече пък нямаше обсъждане (дори не беше обявено никъде през първия ден). Та, за да не усложняваме излишно правилата, защо не кажем просто, че тази същата процедура (от две изречения) се ползва и по всички въпроси, които не са изрично уредени с правила -- де факто, това, което ти казваш, но самото то вече разписано като правило.

Единствено се колебая дали все пак не е хубаво дори за самите решения за политиката да има или по-дълъг срок за гласуване или пък задължителен срок за обсъждане ПРЕДИ гласуването. Струва ми се разумно да се даде на хората време да си поговорят, да поспорят, да помислят най-вече, преди още да се юрнат да си дават гласовете. Нещо като „ден за размисъл“, който в случая съответно би бил „две седмици за размисъл“. Освен всичко друго, това ще даде възможност и на хора, които по принцип са по-заети извън У, да намерят все пак време да се включат пълноценно в обсъждането или поне да вникнат по-добре в темата преди да гласуват.

— Лъчезар • Б/П 17:00, 1 февруари 2012 (UTC)

Относно "Хех...", защо въобще да казваме нещо? То вече е така. Излишно е да се разписва правило, което е излишно или очевидно, повечето от нас си имаме други неща за правене. Относно срока за размисъл също е излишно усложняване и бюрокрация - първо може да се наложи дадено решение да се вземе бързо; второ, ако сметнеш, че не е достатъчно обсъдено, гласуваш "против, има нужда да се дообсъди". Няколко такива гласа връщат предложението на поправителен. --Петко 00:55, 2 февруари 2012 (UTC)

Хмммм, трябва да помисля повече, наистина, но нещата, които казваш, поне на пръв поглед ми звучат доста точно. Може би най-силният аргумент в случая е, че няма смисъл да се създават правила „за всеки случай“, а само когато практиката ги наложи. И в този смисъл вече съм съвсем склонен напълно да се съглася с теб. В крайна сметка, ако злонамерените или безотговорни редактори станат достатъчно много, никакви правила няма да спасят Уикипедия. — Лъчезар • Б/П 10:28, 2 февруари 2012 (UTC)

• Т. I. 1. - за да запази правата си, администраторът по-скоро трябва да има същата голяма подкрепа която се изисква за избирането му, а не да трябва 2/3 или 3/4 (каквото там беше изискваното мнозинство) да са против него за да могат да му се махнат правата. Този проблем може да се преодолее ако гласуването за премахване на правата се формулира като гласуване за запазване на правата.
• По т. 3: Да се оставя съобщение на хората гласували при избирането е излишно.
• Против т. 5: администратора да не може да налага блокирания докато тече гласуването -- не виждам причина това да се прави, освен ако няма конкретно искане за това.
• По т. 6 и 7: Ако предложителят е бил блокиран... Ако е бил несправедливо блокиран би трябвало да има начин да поиска от другите администратори да го отблокират. Ако е бил справедливо блокиран няма какво да търси в У. да иска сваляне на нечии администраторски права докато му трае наказанието.
• По II т. 3: Нека да има максимален период след отказа в рамките на който да може да поиска възстановяване.
• Колкото до това да не се злоупотребява, по-добре да се изисква поне трима подкрепящи предложението, например предварително обявили това на Разговори, преди то да бъде направено официално. Макар че така разискването ще се поразкъса на две места.
• т. II. 1. е добър начин да се премахнат тези админи от списъците без да бъдат обидени. --V111P 18:30, 31 януари 2012 (UTC)

Твоето „*Т. I. 1. за да запази правата си, администраторът по-скоро трябва да има същата голяма подкрепа която се изисква за избирането му“ ми звучи като вот на доверие към администратор а това доста се различава от искане за сваляне на права. Не казвам, че няма смисъл от вот на доверие просто принципно е различно. --Сале 06:04, 1 февруари 2012 (UTC)

Вот на доверие да, добре го каза. --V111P 18:43, 1 февруари 2012 (UTC)

Точки 6,7 и 8 според мен са излишни и донякъде опасни защото могат да мотивират недобросъвестни потребители да искат отблокиране само на базата на това право. Не съм убеден и в необходимостта от точка II. 1. за сваляне на права без гласуване. Правата неактивен администратор могат да бъдат сваляни по общия ред.

Предлагам да опростим текста на Лъчезар до:

„

I. 1. Администраторските права може да бъдат свалени след гласуване, проведено по същите правила, както при избор на администратор, с изключение на срока за обсъждане и гласуване, който трябва да бъде 28 дни (672 часа). 2. Предложението трябва да бъде подкрепено с конкретни примери, доказващи съзнателна злоупотреба с административните права. Предложения без конкретно посочени примери не подлежат на обсъждане и гласуване. 3. Предложението трябва задължително да бъде обявено на Уикипедия:Разговори, в Шаблон:Текущи съобщения/Информация и на беседата на съответния администратор. 4. Предложението по точка 1 не може да бъде направено от редактор, който не е придобил право на глас. II. 1. Администраторите могат доброволно да се отказват от административните си права. 2. В случаите по точка 1, съответният администратор може да поиска възвръщане на правата си директно от бюрократите, без гласуване. 3. Администратор, чийто права са били отнети чрез гласуване поради нарушаване на правилата или злоупотреба с административните инструменти, може да се кандидатира по общата процедура след изтичане на едногодишен период от датата на отнемане на правата.

“

--Сале 06:29, 1 февруари 2012 (UTC)

Абсурдно е нова процедура, за каквото и да е, да е по-сложна и бавна от процедурата за приемане на Решения за политиката. Сегашната процедура е достатъчно добра, за да ни предпази от злоупотреби и от грешки. Ако ще се прави специална процедура, то тя трябва да е по-проста или по-лесна, с напомняне какво се цели, а не с добавяне на бюрокрация. Това е потенциал за спорове по процедурата, а не по същество. Примерно, паралелното гласуване за даване на права не е "подкрепено с конкретни примери, доказващи по ясен и недвусмислен начин" приносите (поне 10 десет) и добронамереността на кандидата, и никой не протестира. То може да е ясно за всички, но ако не е ясно и ако не е обосновано, предложението ще бъде отхвърлено, или просто няма да бъде прието. Ако тук не бяхте гласували "против", пак нямаше да се приеме, поради липса на 6 гласа "за". Отново, правилата трябва да са ясни, прости и лесни за прилагане, с ясно посочени цели (примерно: предпазване на енциклопедията и общността), и с много по-малко бюрокрация. --Петко 08:15, 1 февруари 2012 (UTC)

Относно мнозинството, в традицията на Уикипедия е да не може да се промени статуквото с един единствен глас, който преди е бил за, а сега против (или обратно). Неслучайно в Уикипедия има мнозинства от 2/3 и от 3/4, за да не стават случайни неща, а само тези, за които в общността има приблизителен консенсус. Липсата на съгласие не може да доведе до промяна, трябва да има съгласие на общността за промяна. Уикипедия е изградена и съществува на основата на тези принципи за търсене на консенсус на общността. --Петко 08:37, 1 февруари 2012 (UTC)

Относно срока за гласуване, не сте обосновали недвусмислено защо трябва да се удължава и защо точно 28 дни, а не примерно 45 или 90 дни. Двете седмици са достатъчни за приемане на какво да е решение от страна на общността, включително и за сваляне на администратори. Още повече, ако има реални злоупотреби, трябва моментално да се поиска временно сваляне на правата до изясняване на положението. --Петко 08:48, 1 февруари 2012 (UTC)

Сериозно ви казвам, ако дадена процедура е по-сложна, бавна и трудна от Уикипедия:Решения за политиката, по-логично е да се ползва У:РП отколкото другата. С У:РП общността може да вземе какво да е решение за каквото и да е. Ако аз трябва да поискам мнението на общността за дадена промяна, ще ползвам точно У:РП, ако другата е по-сложна. --Петко 08:53, 1 февруари 2012 (UTC)

Тези неща звучат доста разумно. Всъщност, не се бях замислил, че понеже няма възприета политика за сваляне на администраторски права, то решенията по този въпрос (като например сваляне на нечии права конкретно) трябва да се взимат с мнозинство „В“. Хмммм, интересно, нека ми отлежи известно време преди да коментирам пак... — Лъчезар • Б/П 09:10, 1 февруари 2012 (UTC)

Хех, а всъщност въобще не е ясно, защо съм си мислил, че мнозинството може да е различно... Но тези дни нещо са ме налегнали разни извън-уики неща, и всъщност това беше причината това предложение за Шейд да ме ядоса като излишно губене на време. — Лъчезар • Б/П 09:17, 1 февруари 2012 (UTC)

Вероятно си си мислел така, защото администраторите не би трябвало да са диктатори, които, веднъж избрани, да могат да бъдат държани „на власт“ от едно крайно ограничено малцинство. --V111P 18:43, 1 февруари 2012 (UTC)

Много си прав, но също си мисля, че не бива да ги превръщаме и в „мазни“ политици, които, вместо да бъдат принципни в действията си, да се стараят да се харесват на „уикимасите“, щото да не вземат случайно пък да загубят следващи избори. Все си мисля за този мини-АрбКом -- хора, в които общността има доверие, че биха се намесили, ако нещата „загрубеят“. Но никак не съм сигурен, че ще е лесно да се изберат такива хора (ако въобще се намерят кандидати), нито пък съм сигурен, че това решение би работело в малка общност като нашата... — Лъчезар • Б/П 19:05, 1 февруари 2012 (UTC)

+1 за принципността на действията. Чудя се дали да не преименуваме термина - вместо администратор, примерно чистач, така няма да изглежда като диктатор. Защото то не е -- хората ги харесваме или не харесваме заради редакциите и репликите им, а не по това дали злоупотребяват с функциите по чистотата (те не злоупотребяват). --Петко 01:10, 2 февруари 2012 (UTC)

Прегледах набързо как е на различните езици. Където можах да се ориентирам, коренът често идва от „администратор“, но не винаги. Най-интересен пример вероятно е испанският, където администраторите са наречени библиотекари. В увода всъщност си пише, че навремето и при тях администраторите са били „администратори“, но понеже това наименование е давало поводи за обърквания, са го сменили с „библиотекари“. — Лъчезар • Б/П 10:45, 2 февруари 2012 (UTC)

Че къде има несменяеми чистачи?? И я дай източник за това, че администратор по дефиниция не може да злоупотребява. --V111P 17:06, 2 февруари 2012 (UTC)

Спокойно. Нито съм казал, че са несменяеми, нито съм давал дефиниции. --Петко 23:13, 2 февруари 2012 (UTC)

За ентусиастите, които мислят по нови правила и процедури, ето две полезни четива: en:Wikipedia:How to create policy и en:Wikipedia:Avoid instruction creep. --Петко 09:30, 1 февруари 2012 (UTC)

Полезно, благодаря... Сега си давам сметка, че откакто се „преместих“ тук, престанах въобще да чета тези есета, което преди беше едно от основните ми занимания в ен:У -- а жалко. — Лъчезар • Б/П 10:58, 1 февруари 2012 (UTC)

Статистики за страницата във Facebook

Бях обещал да извадя малко статистики за страницата във Facebook: insights, likes, reach, talking. — Лъчезар • Б/П 13:34, 1 февруари 2012 (UTC)

Правилно ли разбирам, че в най-добрия случай около 100 човека харесват страницата? --Лорд Бъмбъри 22:47, 3 февруари 2012 (UTC)

95, ако трябва да сме съвсем точни. — Лъчезар • Б/П 11:46, 4 февруари 2012 (UTC)

Какво значение има? Палците ли ще си мерим сега? :D --Skl1750 08:47, 5 февруари 2012 (UTC)

Всъщност съм доволен като за „осиновена“ страница. — Лъчезар • Б/П 10:10, 5 февруари 2012 (UTC)

15.2. - лекция "Цифрови библиотеки с културно-историческо и научно съдържание"

На 15.02.2012 г. (сряда), 14.00 ч., в Мултимедийната зала на Института по математика и информатика на БАН проф. Радослав Павлов ще изнесе встъпителна академична публична лекция на тема "Цифрови библиотеки с културно-историческо и научно съдържание". Предполагам, че ще бъде интересна лекция и по време на съпътстващата дискусия да разкажем и за работата си в Общомедия, Уикиизточник... Спири ··· - - - ··· 08:31, 2 февруари 2012 (UTC)

The word computing in Bulgarian language

Hello everyone. I could not find more appropriate place for a message in English, so please move this thread if a more suitable page exists.

I came here to talk about the word computing, in context of using computers rather than doing computations. I believe you don't have word компютърство. Would you have any clues how this word from English language maps on Bulgarian language, please do share. :)

Thanks! 表 Михајло ^{_[ talk _]} 09:29, 5 февруари 2012 (UTC)

It's just "компютинг". --Стан 10:46, 5 февруари 2012 (UTC)

Hmm, I have to disagree. Sure, 'компютинг' is used in the scientific field in the context of 'doing computations'. But I don't think I've ever heard it used to denote 'using and/or improving computers'. I believe there's simply no such equivalent word in Bulgarian, and even in English this notion of the word is relatively new. — Лъчезар • Б/П 11:27, 5 февруари 2012 (UTC)

Свободно ползвайте български. Аз не пиша хубаво, а хубаво разбирам. :) 表 Михајло ^{_[ talk _]} 15:00, 5 февруари 2012 (UTC)