Суха баня: Разлика между версии
| Ред 26: | Ред 26: | ||
{{цитат|Суха баня: чифлик, жителите са гърци, на 1 час от [[Нигрита]].<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.</ref>}} |
{{цитат|Суха баня: чифлик, жителите са гърци, на 1 час от [[Нигрита]].<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.</ref>}} |
||
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: |
|||
{{цитат|Суха баня (Ксилотро), село на СЗ от [[Нигослав|Негослав]], на разстояние 1/2 час от турци и гърци, 4 часа на ЮЗ от Сяр, 1 час от [[Черпища|Чуприща]]. Пътят е същият; тук си имат чифлици Тахир ага и Ахмет ага от Сяр. Гръцка църква. 60 къщи гърци; има и няколко черкезки къщи.<ref>[http://www.rodopskistarini.com/2012/02/1889.html Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 844.]</ref>}} |
|||
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година селото има 460 жители, от които 200 [[черкези]] и 260 [[гърци]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_14.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 179.]</ref> |
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година селото има 460 жители, от които 200 [[черкези]] и 260 [[гърци]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_14.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 179.]</ref> |
||
Версия от 15:23, 14 август 2012
Суха баня (Шаблон:Lang-el, Агия Параскеви) или старо име Ксилотрос (Шаблон:Lang-el, Ксилотрос, катаревуса: Ξυλότρον, Ксилотрон, до 1950 година Ξυλότρον, Ксилотрон[1]) е село в Република Гърция, дем Висалтия в област Централна Македония с 986 жители (2001).
География
Селото е разположено в Серското поле на около 6 километра източно от Димитрич (Димитрици), югозападно от град Сяр (Серес).
История
В Османската империя
През 19 век и началото на 20 век Суха баня е село, числящо се към Серската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Суха баня (Souha-bania) е посочено като селище в Серска каза с 45 домакинства, като жителите му са 50 мюсюлмани и 78 гърци.[2] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Суха баня:
| „ | Суха баня: чифлик, жителите са гърци, на 1 час от Нигрита.[3] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Суха баня (Ксилотро), село на СЗ от Негослав, на разстояние 1/2 час от турци и гърци, 4 часа на ЮЗ от Сяр, 1 час от Чуприща. Пътят е същият; тук си имат чифлици Тахир ага и Ахмет ага от Сяр. Гръцка църква. 60 къщи гърци; има и няколко черкезки къщи.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 460 жители, от които 200 черкези и 260 гърци християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Суха-Баня (Souha-Bania) живеят 240 българи патриаршисти гъркомани.[6]
В Гърция
Селото е освободено по време на Балканската война от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Суха баня е представено като смесено местно-бежанско село с 28 бежански семейства и 117 жители.[7]
Външни препратки
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ξυλότρον - Αγία Παρασκευή
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 120-121.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 844.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 179.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 198 - 199.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| ||||||||||||||||||||
