1859

Събития

• 1 март — Експедицията на английския полярен изследовател Френсис Макклинток достига северния магнитен полюс.
• 24 ноември — Британският естествоизпитател Чарлз Дарвин публикува Произход на видовете — научен труд, според който организмите постепенно еволюират с помощта на естествения отбор.
• Създаден е първият акумулатор.

Родени

• Димитър Яблански, български политик
• Димитър Папрадишки, български иконописец
• Мирче Ацев, български революционер
• Мито Орозов, български предприемач
• Никола Димков, български общественик
• Стефан Ильев, български военен деец
• Стефан Михайляну, румънски публицист
• 11 януари — Джордж Кързън, английски политик
• 27 януари — Павел Милюков, руски политик
• 19 февруари — Сванте Август Арениус, шведски химик
• 20 февруари — Георги Марчин, български военен деец
• 25 февруари — Васил Кутинчев, български военен деец
• 1 март — Георги Янков, български военен деец
• 3 март — Бончо Боев, български икономист
• 16 март — Александър Попов, руски учен
• 25 март — Анастас Бендерев, български военен деец
• 27 март — Теодор Теодоров, български политик
• 29 март — Янко Драганов, Български офицер
• 3 април — Александру Авереску, румънски политик
• 8 април — Едмунд Хусерл, немски философ
• 10 април — Павел Христов, български военен деец
• 13 април — Веранъс Алва Мур, американски бактериолог и патолог
• 23 април — Никола Желявски, български военен деец
• 1 май — Никола Рибаров, български военен деец
• 2 май — Джеръм К. Джеръм, английски писател
• 15 май — Карел Шкорпил, чешко-български археолог
• 22 май — Артър Конан Дойл, британски писател
• 6 юли — Вернер фон Хейденстам, шведски писател и поет
• 7 юли — Бончо Балабанов, български военен деец
• 22 юли — Георги Абаджиев, български офицер
• 4 август — Кнут Хамсун, норвежки писател
• 15 август — Христо Паков, български военен деец
• 29 август — Аврам Аврамов, български военен деец
• 7 септември — Петър Марков, български военен деец
• 9 септември — Стефан Николов, български офицер и революционер
• 14 септември — Добри Петков, български политик
• 16 септември — Панайот Бърнев, български военен деец
• 17 септември — Панайот Пеев, български военен деец
• 20 септември — Никола Начов, български академик
• 24 септември — Радко Димитриев, български генерал
• 26 септември — Луи Мажорел, френски декоратор и мебелист
• 11 октомври — Божидар Прокич, сръбски историк
• 14 октомври — Димитър Вълнаров, български военен деец
• 14 октомври — Христо Петрунов, български военен деец
• 18 октомври — Анри Бергсон, френски философ
• 20 октомври — Георги Рафаилович, духовник и книжовник
• 27 октомври — Александър Теодоров-Балан, Български учен, първи ректор на СУ
• 7 ноември — Димитър Тончев, български политик (26 октомври стар стил)
• 2 декември — Жорж Сьора, френски художник
• 9 декември — Тодор Йончев, български учител
• 12 декември — Васил Делов, български военен деец
• 15 декември — Людвик Заменхоф, Полски лекар, създател на Есперанто
• 18 декември — Стефан Тошев, български военен деец

Починали

• Макрий Негриев, дърворезбар и зограф от Дебърската художествена школа
• Тодор Мирчов, копривщенски благодетел
• 23 февруари — Зигмунт Крашински, полски поет и драматург
• 16 април — Алексис дьо Токвил, политолог
• 5 май — Петер Густав Льожон Дирихле, немски математик
• 6 май — Александър фон Хумболт, немски естественик
• 23 юни — Мария Павловна, Велика херцогиня на Сакс-Ваймар-Айзенах
• 23 юли — Марселин Деборд-Валмор, френска поетеса
• 1 август — Стефан Богориди, османски държавник
• 15 септември — Айзъмбард Кингдъм Брънел, британски инженер
• 15 септември — Изъмбард Кингдъм Брунел, британски инженер
• 28 ноември — Уошингтън Ървинг, американски писател
• 2 декември — Джон Браун, американски аболиционист
• 16 декември — Вилхелм Грим, немски питател

---

Вижте също:

• календара за тази година