Потребител беседа:Алиса Селезньова

Архиви 2008-03.2009, 2009-02.2010, 2010-11.2010, 2010-10.2011, 2011-02.2012, 2012-10.2012, 2012-04.2013.

Започване на нова нишка

Андарти

О, на чистичко. [1], [2], [3], [4], [5]. --Мико (беседа) 19:12, 6 октомври 2013 (UTC)

Ето, оставям ти тоя Колиндроски манастир.[6] --Мико (беседа) 20:00, 9 октомври 2013 (UTC)

Молба

Преместено на Беседа:Иван Добрев (тюрколог)

Стига - гражданска позиция се изразява пред парламента, не в статии в Уикипедия.

Днес Интенет е част от света, в който живеем. Като толкова си се загрижила за имиджа на тоя лешпер, направи си значка с неговия лик и я носи на ревера.

Май не сте се запознал обаче с правилата в Уикипедия докато бяхте блокиран. --Izvora (беседа) 06:59, 10 октомври 2013 (UTC)

Синедрион - Санхедрин

Здравей, по повод преименуването на статията и съответно на споменаванията в свързани статии искам да изтъкна, че в българската, а и в православната традиция и литература, вкл. и в Новия завет от всички издания на български, висшият съдебен орган на евреите се нарича Синедрион (което наистина идва от гръцки, но от гръцки са превеждали нашите книжовници от Св.Св. Кирил и Методий насам). Санхедрин се използва в западноевропейските езици и според мен, преименуването на статията е неуместно. Санхедрин на български (а и на руски, украински и т.н.) не се употребява. Може да се допиташ до водещи теолози от БПЦ по въпроса. За справка вж. напр.: http://www.biblia.w-bg.net/sematea.html, Мат. 5:22 и др. Решението според мен е да се върне старото заглавие Синедрион и ако държиш, да се направи препратка от Санхедрин към Синедрион, а и в текста към статията да се дадат двата варианта - на иврит и на гръцки. Поздрави: Glagoli (беседа) 08:08, 10 октомври 2013 (UTC)

Разрових из книгите и видях, че се използва и Синедрин, затова го преместих, като решение да се разграничи от древногръцкия синедрион. Препратките водят и към двата смисъла на думата - според теб с пояснение в скоби ли да ги разграничим?--Алиса Селезньова (беседа) 08:16, 10 октомври 2013 (UTC)

Преместих ги с пояснение в скоби, а основната оставих за пояснителна - мисля, че така е най-добре. Виж и ти ако имаш забележки.--Алиса Селезньова (беседа) 09:13, 10 октомври 2013 (UTC)

Да, мисля, че така е добре. Glagoli (беседа) 09:41, 10 октомври 2013 (UTC)

МЕП

ОК! Промяната не беше описана в резюмето и това разтълкувах като отменена редакция. --CvetanPetrov1940 (беседа) 07:40, 11 октомври 2013 (UTC)

Защо изтрихте В името на голямата цел - зад кадър? Какъв ви е проблема???????? Не мислите ли, че си позволявате прекалено много вмешателство???? Ако обичате се въздържайте!!!!--Предният неподписан коментар е направен от Meche (беседа • приноси) .

Но статията беше празна - нямаше написан нито ред, при това престоя празна половин ден. Поне едно изречение да имаше за микро, но просто нямаше никакъв текст. Ако обичате, подписвайте се след репликите си.--Алиса Селезньова (беседа) 18:26, 11 октомври 2013 (UTC)

Георги Константинов

Георги Константинов Бистрицки и Георги Константинов Христов един и същи човек ли е? --Termininja ^✉ 07:32, 16 октомври 2013 (UTC)

Не, двама различни са, но единият предстои да се напише.--Алиса Селезньова (беседа) 07:45, 16 октомври 2013 (UTC)

Ок, защото преди малко някой я създаде със съдържание от Георги Константинов Христов и си помислих че е същия човек. Мислих да я пренасочвам натам. --Termininja ^✉ 07:47, 16 октомври 2013 (UTC)

Виж Потребител:Илиян Крумов, Потребител:MartinTodorov3039 може да има и други. --Мико (беседа) 19:17, 16 октомври 2013 (UTC)

За излъчването на "Бялата стая" по БНТ 1 и "Един симачен ден" по БНТ Свят /по повод 90-годишнината на Апостол Карамитев/

Здравей, Алиса. Ще гледаш ли "Бялата стая" по БНТ 1 и "Един симачен ден" по БНТ СВЯТ. Защо не ми отговаряш? Защо триеш съобщението ми? Моля те, отговори ми, че можеш да ми кажеш как да гледаш Апостол Карамитев. Очаквам твоето съобщение. Не ми го трий! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 16:36, 17 октомври 2013 (UTC)

За изтриването на Петя Абаджиева

Какво? Ще изтриеш статията за Петя Абаджиева? Моля ти се де, не го трий! Искам да не ми го триеш! Искам да върнеш обратно статията, както съм го върнал аз. Моля ти се де! Искам да кажа на Батман че ти сложи микромъниче! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 16:41, 17 октомври 2013 (UTC)

Изтрила съм информация, за която е поискан източник преди година. Оставила съм я микромъниче вместо директно да я изтрия, за да й дам шанс да се напише по източници, но не може да се връща текст, за който са поискани изтоници преди година, без да се цитират такива.--Алиса Селезньова (беседа) 16:43, 17 октомври 2013 (UTC)

Ти не може ли да махнеш Микромъничето? Моля те, помоли Батман за я оправи както преди, и няма да я изтриеш. Наблюдавана е от Батман и от мен. Моля ти се де, не ми я изтрий!!!!!! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 17:39, 17 октомври 2013 (UTC)

Гледам, че вече си го помолил - ето, може би той ще успее да намери източници за статията.--Алиса Селезньова (беседа) 19:03, 17 октомври 2013 (UTC)

Защо администраторите в Уикипедия ще изтрият страницата на Петя Абаджиева? --Krisi tranchev.1999 (беседа) 16:29, 20 октомври 2013 (UTC)

Не искам администраторите да изтрият страницата на Петя Абаджиева. Така е по добре, а сега няма да кажеш на уикипедианците да изтрият страницата. Няма да го изтриеш! Напиши ми, че администраторите няма да изтрият страницата! Разбираш ли? Ако не ме послушаш, няма повече да съм ти приятел! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 09:45, 23 октомври 2013 (UTC)

Моля те, моля те, моля те, моля те, моля те, моля те, МОЛЯ ТЕ!!! [...] НЕ СЛАГАЙ МИКРОМЪНИЧЕ В СТАТИЯТА НА ПЕТЯ АБАДЖИЕВА! [...] СЕГА ВИДЯ ЛИ МОЛБАТА МИ? ЩЕ МИ ОТГОВОРИШ ЛИ? ЩЕ МЕ ПОСЛУШАШ ЛИ НАЙ-МАЛКОТО, ЧЕ ДА ГИ ПРАВИШ ЗАНАПРЕД ПО ПО-ЛЕСНИЯ НАЧИН? АКО НЕ МЕ ПОСЛУШАШ, ЩЕ ВИДИШ ТИ! ЩЕ ТЕ НАУЧА АЗ, АЛИСА СЕЛЕЗНЬОВА ТАКАВА! ПИШИ, ОБЩУВАЙ, ЧЕ НЯМА АДМИНИСТРАТОРИТЕ И ТИ ДА ИЗТРИЕТЕ СТАТИЯТА ЗА ПЕТЯ АБАДЖИЕВА! ТИ СИ ВИНОВНА! ЩЕ ПОМОЛЯ БАТМАН ДА НЕ Я ИЗТРИЕШ С УИКИПЕДИАНЦИТЕ! РАЗБРА ЛИ? ЯСНО ЛИ ТИ Е? ОЧАКВАМ ТВОЕТО СЪОБЩЕНИЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 03:58, 24 октомври 2013 (UTC)

Еех, а като си помисля колко време Батман те чакаше да проговориш... --Поздрави, Петър Петров 08:24, 24 октомври 2013 (UTC)

[...], ЧЕ ДА ИЗТРИЕШ СТАТИЯТА ЗА ПЕТЯ АБАДЖИЕВА? ЗАЩО НЕ МЕ ПОСЛУША, СЕЛЕЗНЬОВА! ОБЕЩАХ НА БАТМАН ДА ОПРАВИ ВСИЧКО И ДА НЕ ТИ РАЗРЕШИ ДА СЛАГАШ МИКРОМЪНИЧЕ! СТИГА СИ ПРАВИЛА МИКРОМЪНИЧЕ! [...] --Krisi tranchev.1999 (беседа) 13:59, 25 октомври 2013 (UTC)

Премахнати лични нападки от мен. --Поздрави, Петър Петров 14:39, 25 октомври 2013 (UTC)

Само ми е интересно как половината източници на статията стоят... Това е информация от уикипедия, но копирана из други сайтове. Значи след като е от друг сайт, е все тая, а? Нали уикипедия не можела да се самореферира, а това е нещо такова. Да не говорим, че информацията от безброй страници за сериали и актьори, които аз съм създал, е копирана в различни сайтове на агенции и вестници. --Batman tas (беседа) 22:24, 6 ноември 2013 (UTC)

Хей, ти! Пак ли изтри статията за Петя Абаджиева? Как можа? Ще ми отговориш ли? ИСКАМ ДА МИ ОТГОВОРИШ, А НЕ ТОЗИ ПЕТЪР ПЕТРОВ! САМО ТИ ЩЕ ОТГОВОРИШ! ЩО ЗА АЛИСА СЕЛЕЗНЬОВА СИ ТАКАВА! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 14:56, 11 ноември 2013 (UTC)

Беше определено с гласуване, че не покрива критериите за значимост на този етап.--Алиса Селезньова (беседа) 15:58, 11 ноември 2013 (UTC)

Е сега вече аз копирах статията за Петя Абаджиева! Помоли Батман да намери източници за Абаджиева отново, иначе ако изтриеш тази статия, първо ще трябва да ми напишеш съобщение във моята беседа и да ме блокираш! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 09:06, 14 ноември 2013 (UTC)

Е пак копирах статията за Петя Абаджиева! Ако пак още един път я изтриеш статията за тази прекрасна актриса Петя Абаджиева, първо ще трябва да ми напишеш съобщение във моята беседа и да ме блокираш! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 09:20, 14 ноември 2013 (UTC)

Е, знам, че аз не намерих източници за Абаджиева, но не мога да намеря. Ако вие изтриете тази статия за прекрасната актриса, ще трябва да напишете съобщение във моята беседа и да ме блокирате! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 15:16, 14 ноември 2013 (UTC)

Е, сега за днес копирах статията за Петя Абаджиева, искам да намериш източници за тази озвучаваща актриса! От сърце те моля! Ако пак я изтриеш сега, първо ще трябва да ме блокираш! Очаквам твоето съобщение във моята беседа!! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 04:43, 18 ноември 2013 (UTC)

Напълно съм съгласен с вас - едно блокиране ще ви се отрази добре. --Мико (беседа) 07:37, 18 ноември 2013 (UTC)

Относно статия Модерен театър

Здравейте,

Бих искал да се свържа с Вас и да Ви представя доказателства и документи, потвърждаващи несвързаността и отсъствието на права на сайта посочен в статията за "Модерен театър" (доста по-сериозни доказателства от техните снимки на нашата сцена!). Публикуването на препратка към несвързан сайт, заблуждаващ със контактите си и отклоняващ клиенти от собственика, отдаващ сцената под наем като свой основен бизнес не е правилно не само фактологически, но и от търговска гледна точка. Моите контакти са 0882/174125 - Янко Китанов, зам. директор на "Ренеснс" АД, който е собственик на сцената от самото и създаване. Господата създали сайта периодически се появяват с предложение за 24% посредническа такса за да отдават сцената под наем. Публикуването на тяхните контакти тук, надали би било справедливо, макар и да няма "истински" сайт на сцената в момента. Освен това колегите от "Сълза и смях", използващи сцената http://salzaismiah.eu/, също търпят загуба заради препращането към сайта на неавторизираните "посредници". Ако е необходимо да има линк в статията, то той трябва да е по-скоро този НДТ Сълза и смях, чийто дом е сцена "модерен театър" в момента. Също така е верен контактния номер укзан в "Google": https://plus.google.com/103225139686483702267/about?gl=bg&hl=en , различващ се от мобилни номер или имейла на посредника. Моля да решим този въпрос, тъй като неправилния линк води до реални загуби за нас. Благодаря предварително! Тесктът за извънсъдебно разбирателство е насочен към собственика на сайта, който предполагахме, връща своите контакти в статията. А към уикипедия ще бъдат официално представени всички необходими доказателства за да не продължава "подвеждането" на клиенти заради статията публикувана при Вас.

Просто допишете тези неща по източници - че театърът се е преместил, че преди е бил там, но вече няма представления и т.н., но поне като част от историята трябва да присъства кога и къде е създаден. За външната препратка моля ви да попитате Потребител:Spiritia, която е автор на статията, но мисля, че няма да има против да се премахне.--Алиса Селезньова (беседа) 16:57, 20 октомври 2013 (UTC)

Дописах, с източници, статията. Ако статията е написана по начин както в момента, то снимката е на правилното си място. Относно външанта препратка - ще проведем среща с посредника създал сайт със свои контакти, но с риск да се повторя ще поясня, че бъдеща редакция и добавяне на препратката биха противоречили на истината в ущърб на театър Сълза и Смях и собствениците на сцената - "Ренесанс". Надявам се да съм спазил правилата на "Уикипедия" и благодаря за помощта и съвет

Руйчев

Относно статията "Костадин Руйчев" не знам коя се сте Алиса, но щом твърдите, че източник на информация е една агенция която има за контакт само GSM номер е достоверен източник на информация, просто нямам думи. Да не споненавам факта че на въпросната агенция, която твърдите, че може да бъде източник на информаця за моята статия,съм предоставял снимки зя личността за която пишат, при положение че бяха сложили снимка на друг човек. Това мога да го докажа с размяна на имейли. И такива агенция, която не знае дори кой е човека на снимката ли ще е достоверна!?Освен това не разбирам как след като започнах да пиша статията и сложих шаблон да не се редактира, веднага някй почна да пише и да слага какво ли не.За какво съм слагал този шаблон!? Или заемата позиция, в случая, което не би трябвало да бъде така. За мен Вие унищожихте имиджа на Уикипедия!!!Dragonheart379 (беседа) 11:20, 25 октомври 2013 (UTC)

Разгледах сайта на информационната агенция - съвсем приличен сайт за местна информационна агенция и не виждам какъв е проблемът да се цитира за местен хореограф. В тоя смисъл смятам, че отговря напълно на изискванията и объркана снимка не показва нищо. Имайте предвид, че статиите не принадлежат на редакторите.--Алиса Селезньова (беседа) 11:22, 25 октомври 2013 (UTC)

Защо 17 - има много преди това? Нещо от типа на скопските е по-добро. --Мико (беседа) 19:54, 27 октомври 2013 (UTC)

Обект на вандализъм

Страницата, която сте защитили преди малко от вандализъм, не е такъв обект. Направена е от мен, и аз искам да я изтрия, защото обектът на страницата си промени решението и не желае да има повече страница в уикипедия. Моля да махнете защитата, и ако може да ме посъветвате как да изтрия цялата страница а не само съдържанието й. User2013tbe (беседа) 19:37, 31 октомври 2013 (UTC)

След като сте я създали, сте се съгласили на някакви условия - статията не ви принадлежи нито на вас, нито на обекта, нито пък на мен. С други думи, Уикипедия не се цензурира според нечии прищевки.--Алиса Селезньова (беседа) 20:06, 31 октомври 2013 (UTC)

Благодаря ви много - но някои нови малки промени са нужни

Благодаря ви много за вашата помощ при изготвянето на страницата на баща ми, македонскиот поет Ацо Шопов. Аз също високо ценим, който сте създали своя страница в Уикицитат! Въпреки това, в "Отзиви за поезията на Ацо Шопов" бих искалa да се върнаt цитат от Федерико Майор, който е много по-известeн от Мария Сааведра например. Също така бих искал да пуснат обратно на цитат на Клодин Елфт който е френския преводач на българскиот поет Любомир ЛЕВЧЕВ, и лауреат на "Сребърна роза" в България. В допълнение, Едуард Моник не е френски, но Мавриций поет който пише на френски. За да се покаже кой е кой, аз добавя връзки в Уикипедия на други езици, когато не не съществуват в българския, но виждаm че сте ги изтрили. Надявам се моят български език е разбирлив. Google Translation ми помогна :-) --Јасмина Шопова (беседа) 20:30, 4 ноември 2013 (UTC)

Депутати

В Йоанис Главинас се казва, че през 89 година има избори през юни и ноември? --Мико (беседа) 05:28, 5 ноември 2013 (UTC)

Да, има парламент в шаблона от юни до ноември 1989. Мислиш, че Категория:Депутати в Гръцкия парламент (1985 - 1989) трябва да е Категория:Депутати в Гръцкия парламент (1985 - юни 1989)? Може би наистина - другите са с такава логика.--Алиса Селезньова (беседа) 00:20, 6 ноември 2013 (UTC)

Солон Григориадис бил представител в некво събрание в 44 година. --Мико (беседа) 05:32, 5 ноември 2013 (UTC)

Националният съвет към Политическия комитет за национално освобождение заседава за пръв път в 1944 година в Корисхадес - явно там.--Алиса Селезньова (беседа) 00:20, 6 ноември 2013 (UTC)

Маркос Драгумис - депутат в Третото събрание в Тризина. Изобщо помисли ги всички революционни парламенти. Важни са щото има важни решения и са различни, а и имаме много хора за них. Аз можем и да ги напишем като мъничета. --Мико (беседа) 05:39, 5 ноември 2013 (UTC)

Ами добавих ги в шаблона - мисля, че седи добре.--Алиса Селезньова (беседа) 00:20, 6 ноември 2013 (UTC)

Парламентът от 64 наистина ли задържа при Хунтата до 74? Не е ли разпуснат? --Мико (беседа) 14:22, 6 ноември 2013 (UTC)

Не е възможно да се задържа при Хунтата - в 1970 Пападопулос съставя Консултативен съвет, известен като псевдопарламент и критикуван, че наподобява парламент. Колкото разбирам от написаното тук, мисля, че е разпуснат след преврата в 1967.--Алиса Селезньова (беседа) 19:40, 6 ноември 2013 (UTC)

Ей ги тука накрая в шаблона всички революционни парламенти [7]. Виж и в ен за проверка. --Мико (беседа) 14:30, 6 ноември 2013 (UTC)

Ский ква избрана има [8]. --Мико (беседа) 17:29, 7 ноември 2013 (UTC)

Василевс си е цар. Античните василевси - от Ахил до Рим се предават обикновено като "цар", средновековните като "император". Така че царуване си е напълно верно. Също верно е и генеричното управление. --Мико (беседа) 12:14, 17 ноември 2013 (UTC)

Да и на мен царуване снощи ми звучеше добре, но днеска ми хрумна управление - кое ти се струва по-добро? Може би все пак царуване? Погледни, моля те, за някакви забележки по форматирането и превода (например наложените имена на творби и т.н.).--Алиса Селезньова (беседа) 12:18, 17 ноември 2013 (UTC)

Ми говово. Сселф инфликтед.--Мико (беседа) 10:32, 18 ноември 2013 (UTC)

Сори - скуул. Можеш ли да погледнеш Диоген? Цитирала съм френското издание по фр У, но наистина ще е добре, където е възможно да мигрираме към българските издания.--Алиса Селезньова (беседа) 13:50, 18 ноември 2013 (UTC)

Хаха, един ден. А аз заложих на тебе.[9] --Мико (беседа) 18:27, 18 ноември 2013 (UTC)

Уикипедия:Страници за изтриване/Мартин Калчев

Здравей! Когато резултата от гласуването е равен как се процедира? Аз я изтрих заради източниците, но се чудя дали е редно да се вкарва в архива в раздел „приети“. --Termininja ^✉ 08:34, 19 ноември 2013 (UTC)

Здрасти, когато резултатът е равен обикновено предложението за изтриване не се приема. Аз лично май винаги ги затварям по мнозинство А, но има практика да се мерят и аргументите.--Алиса Селезньова (беседа) 20:03, 22 ноември 2013 (UTC)

Съгласен съм, но случая е по-особен, понеже е предложена за изтриване по "лични причини", а реално аз я изтрих заради липса на източници. Трябва ли да я върна, да пиша че според гласуването изтриването се отхвърля и после да я изтрия пак заради липса на източници? --Termininja ^✉ 20:31, 22 ноември 2013 (UTC)

А, не, ти пък. Остави както е - според мен я сложи в отхвърлени в архива на У:СИ, а в края на самото гласуване обясни, че предложението е отхвърлено, но статията е изтрита по У:БЖХ..--Алиса Селезньова (беседа) 21:02, 22 ноември 2013 (UTC)

Извинение

Алиса, държат се грубо и невъзпитано и също уикипедианците. Моля те, говори ми на "вие" а на "ти". Прости ми! Вече вчера ме блокираше! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 13:51, 19 ноември 2013 (UTC)

Мир.--Алиса Селезньова (беседа) 20:04, 22 ноември 2013 (UTC)

Експериментиране и използване на пясъчника

Здрасти, Алиса. Видя ли съобщението ми? Видях, че когато за първи път се експериментирах в Уикипедия, а аз знам, че аз направих името в статията "Минрева Макгонагъл". За първи път правих тест в страницата "Минерва Макгонагъл" а не "Минерва Макгонагол". Я ми кажи, когато казваш, че имах аз желание за бъдещи експерименти, да се експериментирам отново, как да използвам пясъчника? Кажи ми, от сърце те моля! Ти си ми приятелка. Но първо не ми говори на "вие" а на "ти". Не трий това съобщение. Прочети го. УСПЕХ!!!! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 10:09, 20 ноември 2013 (UTC)

Здрасти, ами не знам дали разбирам точно въпроса ти, но можеш просто да отидеш в Уикипедия:Пясъчник и там да експериментираш с форматирането.--Алиса Селезньова (беседа) 20:05, 22 ноември 2013 (UTC)

Цитат

Как да цитирам първия резултат [10]? --Мико (беседа) 06:09, 23 ноември 2013 (UTC)

Κωνσταντίνος Ν. Καλλιανός Συμβολή στήν ιστορία των Μητροπόλεων Έφέσοθ και Νύσσης κατά τον 19ο αιώνα, „Μακεδονικά“, XXXV: 225-240, 2005-06 εικ.--Алиса Селезньова (беседа) 11:13, 23 ноември 2013 (UTC)

За източниците

Здравей, отдавна исках да питам за източниците. Опитах да цитирам източници за Петя Абаджиева, но не мога да намеря, нито пък Батман. Може ли да ми кажеш как се цитират източници? Покажи ми как се правят източници! Моля те, от сърце те моля, ти си ми приятелка. Нали така? Отдавна ме питате как да правя източници, а аз не мога направя източници. Помогни ми! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 05:52, 26 ноември 2013 (UTC)

Най-коректно е да се цитират източници с бележки под линия. Доста подробно е обяснено тук. Може и да разгледаш в други статии как са оформени бележките под линия.--Алиса Селезньова (беседа) 10:53, 26 ноември 2013 (UTC)

О, трябва да ми помогнеш! Как да напиша източници? --Krisi tranchev.1999 (беседа) 15:44, 26 ноември 2013 (UTC)

А изобщо четеш ли или само триеш?

Ти изобщо четеш ли или само триеш статии? Какъв е критерия една личност да е енциколопедична? по лично усмотрение!!!Много е лесно някой като теб да трие информация, която за други е доста интересна. С какво Люси дяковска е и фолкпевицата Рени е по-енциклопедична от Цветан Фиков например, които е доста по-известен в обществените среди и то с много по-стойностни неща от Дяковска и Рени??? Ако не знаеш кой е той рисърчни го в гугъл и ще разбереш колко неправилно постъпваш триейки инфото за него. Ако не ти се проверява защото е по-трудно от триенето, ето ти малко инфо http://www.youtube.com/watch?v=CpMlNA9ae78

Написала съм обосновката си - У:БЖХ + конфликт на интереси. Изобщо не съм длъжна да рисърчвам нищо (въпреки, че често го правя), ако не става ясно с какво е значим обектът на статията и тази значимост да е подкрепена с източници.--Алиса Селезньова (беседа) 17:30, 26 ноември 2013 (UTC)

Симеон I

Моля да ми обясните, защо счетохте за необходимо да върнете статията към предна нейна версия при положение, че направените от мен редакции са само в неин плюс и с цитиран източник. До сега мислех, че редактирането в Уикипедия предполага обогатяването на статиите, а не премахването на новодобавеното. Вие убедително се опитвате да ми докажете обратното?! АзъБукиГлаголи (беседа) 20:30, 28 ноември 2013 (UTC)

Здравейте, много се радвам, че имате желание да обогатявате статията за Симеон, но ще ви помоля да не го правите за сметка на друга, подкрепена с източник информация. Не може ли да се допише без да се изтрива твърдение с източник? Най-информативно би било да се обяснят всички варианти със съответните източници.--Алиса Селезньова (беседа) 20:52, 28 ноември 2013 (UTC)

Оставяте ме в пълно недоумение. Източникът, който е В. Златарки (вж. там) е оставен в цялост и сам по себе си подкрепя твърдението, че е трети син на княз Борис I и пр. Информацията, която аз добавям, я вписвам в началото на същото изречение. Т.к. обогатявам това, което така или иначе е казано от Златарски с още един авторитетен източник, какъвто е проф. Иван Божилов, като цитирам него, а оставям и цитата на проф. Златарски. Това не наранява информативната стойност на сегашния текст.

Впрочем, статията в сегашното си състояние е пълна каша и може да бъде редактирана и да достигне съвършен вид, само ако има известно разместване (каквото в случая дори не беше направено, не и все още). Намеренията ми бяха именно този съвършен вид. Щом обаче не бива да се бута нищо от текущото състояние на статията, добре, и аз няма да бутам повече. Надявам се някой да опита да развие статията по тези правила, защото не ми се занимава да я връщам всеки път след всяка моя промяна. Съжалявам за вашето и моето изгубено време, за щастие не в големи количества. Радвам се, че направхте връщането преди да съм задълбочил прекалено много работата си по статията, както възнамерявах да опитам. АзъБукиГлаголи (беседа) 21:36, 28 ноември 2013 (UTC)

А, чак пък да не бива - за кашата генерално съм съгласна и изобщо не споря дали трябва или не да се преработва. Изречението, за което местите източника, съдържаше и друга информация и затова изказах мнение, че е най-добре да се опишат различните версии, вместо да се трият едни, а да се цитират други. Статията има, разбира се, беседа, на която обикновено се обсъждат подобни въпроси и в това принципно няма нищо странно, което да ви оставя в недоумение. Моят съвет е да не го приемате толкова лично и да не вървите с рогата напред (или с накърненото си достойнство), защото драматизмът обикновено пречи, а и понякога е непредизвикан. Ето, да не кажете, че съм голословна.--Алиса Селезньова (беседа) 23:28, 28 ноември 2013 (UTC)

Е, благодаря за добрите думи. Все пак ще помисля за някоя друга статия, в която не е писано или поне е без източници, за да няма подобри противоречия. До тогава ще сдържам ентусиазмът си до по-дребни редакции. АзъБукиГлаголи (беседа) 08:12, 29 ноември 2013 (UTC)

Хабсбургска Испания

Точно добавях поисканите източници, ако обичаш да ме изчакаш да приключа--Ket (беседа) 16:30, 30 ноември 2013 (UTC)

Сори, нямаше как да разбера. Помислих, че е грешка.--Алиса Селезньова (беседа) 16:38, 30 ноември 2013 (UTC)

Няма проблем, готово е--Ket (беседа) 16:42, 30 ноември 2013 (UTC)

Изтриване на таблици със игрални филми

Алиса, Батман ми каза, че няма да правя таблици с дублажи на игрални филми, а аз, съжалявам. Той ми каза, че той иска да изтрие новите таблици на игралните филми. Според теб когато Батман я изтрие, ще може ли да му напишеш съобщение, че таблиците са вандализъм? Съжалявам, че вандализирах. Пиши във моята беседа. --Krisi tranchev.1999 (беседа) 11:32, 1 декември 2013 (UTC)

Не разбрах какъв е проблемът? Съгласна съм, че дублажите на игралните филми са излишни, но като гледам сте се разбрали, така че няма драма.--Алиса Селезньова (беседа) 19:40, 2 декември 2013 (UTC)

Евала - много не ми се хващаше с тоя. --Мико (беседа) 19:51, 2 декември 2013 (UTC)

Данке. Що бе, на мен ми беше интересен - слагай ги в желани, в пясъчника ми или тук, за да ги пиша, за които не ти се занимава. (Между другото още като я написа Константинос Вафидис се опитах да оправя цитирания източник, ама не можах, така че и да бях видяла навреме молбата, нямаше да съм от голяма полза.)--Алиса Селезньова (беседа) 20:17, 5 декември 2013 (UTC)

Здравей

Не че нещо, но ама айде да пуснем това:

   22:20, 3 декември 2013 Алиса Селезньова (Беседа | приноси) изтри страницата Електрически автомобил (съдържанието беше: „WTF. Защо все още не се произвеждат електромобили. Може да ...“ (като единственият автор беше 79.132.27.93))

Стумбов

Понеже младшият офицерски състав се прегрупира, ти ще изпраскаш ли Васил Стумбов, брат на Анастас Стумбов. [11] [12] [13] [14] [15] [16]--Мико (беседа) 06:56, 8 декември 2013 (UTC)

Някои добавки и поправки

Здравей, Алиса!

Подписвам се Чавде Чернески и работя в същата област, като вашата Троица. Имам, съ­би­райки материал за една книга, разни поправки и добавки към някои статии. Книгата напредва твърде бавно, та реших да ви пратя част от тях, защото виждам сериозността и задълбочеността на това, което правите, а и смятам, че по-своевременното им включване в Уикипедия ще допри­несе за правото дело, подпомагайки по-нататъшното надграждане на съответните статии.

“Христов, Атанас” – смесени са двама дейци.

За Атанас Христов от Дерекьой повече сведения от Борис Николов нямам. (Не можете ли да намерите още данни за Борис Николов – той заслужава много повече от кратката ин­фор­ма­ция, с която го представя Уикипедия и му го дължим.)

Съвсем различен е деецът на СБКК, “директорът на българ­ските училища в Прилеп Анас­тас Христов, родом от гр. При­леп и произходящ от най-видното семейство, което се е ползу­вало с мно­го добро име между турците” (Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, с. 281; НБКМ, Б 3061). За него никъде не съм виждал някой да е дал как­ва­то и да е по-прилична биография, а иначе доста се споменава в литературата.

Особено любопитни данни за семейството на АХ дава писателят Петко Росен, който квартирува в до­ма им в Прилеп през Първата св. война, като редник в 4 македонски полк от 11 пехотна македонска дивизия: “Гостуваме у хаджи Ангелови, една отъ най-старитэ, най-вид­на фамилия. Стариятъ х. Илия презъ петдесетьтэ и шестдесеть­тэ години изпъква като крупна, дей­на личность въ борбитэ за цър­ковна независимость и въ просвэтното дэло. Той е единъ отъ съз­да­тели­тэ на голэмото класно училище въ Прилепъ, първо по своята уредба и монументалность въ цэла Македония. [...] По-младиятъ – х. Ангелъ достойно за­мэстилъ баща си въ културнитэ си заслуги къмъ българизма. Неговъ внукъ е известния македонски дэецъ Анастасъ Христовъ х. Ангеловъ, просвэ­тенъ човэкъ, мирски съветникъ въ екзархията и почитанъ труже­никъ за на­род­ното ни дэло. Помина се преди балканската вой­на” (Росенъ, Петко. Отъ Дунавъ до Бэло море. С., 1927, с. 36-37; НБКМ, 17667). (Цитатът ми е по стария правопис и с нестандартен шрифт, та четете э като е/я и ы като ъ. Давам ви само кратка извадка.)

Дерекьоецът завършва право в Солунския хукук едва през 1912 г., а за онзи от Прилеп се казва: “1902–903 уч. година директоръ [на училищата в Прилеп] е Ан. Хрис­товъ (отъ града, юристъ, свършилъ на западъ)” (Трайчевъ, Георги. Градъ Прилэпъ. С., 1925, с. 132; НБКМ, 10497).

Идентичността на тоя АХ с дееца на СБКК потвърждава първом “Поверителен рапорт № 811” от 2 ноем. 1908 г. на българския търговски агент в Би­толя Т. Недков до министъра на външните работи и изповеданията в София: “Днес се извър­шиха изборите за депутати в целия Битолски санджак [...]. Кандида­тите [...] на Конституционния клуб бяха [...] Анастас Христов, юрист от Прилеп, бивши секретар на българската община в Солун” (Геор­гиев, Величко и Стайко Три­фонов. История на българите 1878–1944 в документи. Т. 1. Ч. 2. С., 1996, с. 524; НБКМ, 603463).

После, с рождена година, пък макар и станал Атанас, в списък “Персонални данни за бъл­гари от Македония, учили в европейски университети, академии, кон­серватории, училища и школи (1878–1912)”: “395. Христов Атанас (1876, Прилеп) – право, Лозана, 1899” (Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българска интели­генция с европейско образование <1878–1912>. — Макед. прег­лед, ХХIV, 2001, № 3, с. 60; НБКМ, А 342). Много ценна е тая статия, а не ми е попадало да я ползвате, простете, ако греша.

Смърт: “Съ голэма скръбь извэстяваме на роднини и приятели, че мно­гообичния ни и незабравимъ синъ, съпругъ, баща, зетъ и братъ Анас­тасъ Христовъ (бившъ екзархийски мирски съвэтникъ) който слэдъ двумэсечно тежко боледуване прэдаде Богу духъ въ най-цвэтущата си 36 годишна възрасть на 6 мартъ [1913] въ болницата “Евлогий Георги­евъ” въ Цариградъ, като ни остави въ неутэшима скръбь. [...] Отъ опечаленитэ сэмейства: Христо х. Ангелови и Кожинко­ви” (Скръбна вэсть. — Право, III, № 681, 19 март 1913, с. 1). “Право” съм го гледал в Института за национална история в Скопие, ама и там не е пълен. Гледам в електронния им каталог, че го било имало (№ 81-362 и 364-673 от 1910–1912) в нашата Университетска биб­лио­тека, ама тях, откакто ги помня, не им се мъкне периодика, та все “временно” не я изпълняват... А е много интересен вестник.

Това са ми главните опори. Цялата ми рубрика е:

Христов Хаджиангелов, Анастас (Атанас) (Прилеп, 1876 – 6 март 1913, Цариград) учи­тел, юрист, пуб­ли­цист, обществен деец. Завършва право в Лозана (1899). Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия (1896–1897). Секретар на българската община в Солун (1901–1902). Управител на училищата в Прилеп (1902–1903), след Илинденско-Преобра­жен­ското въстание (1903) е арестуван от турските власти. Ад­вокат в Солун (преди 1905), кандидат на съдебна длъжност при Ок­ръжния съд в София (1905), юристконсулт на българската община в Солун (1908–1909). Кандидат от Битол­ско в изборите за Отомански парламент (1908, 1912). Член на Цент­ралното бюро на СБКК (1909). Пратеник от Солун на сбора на “Българска матица” (1910) и член на Контролната комисия към Управителния й съвет (от 1911). Мирски съветник към Българската екзархия в Цариград (от 1911). Сътрудник на “Спи­сание на Юриди­чес­кото дружество въ София” (1905), автор на реферат “Аг­рарниятъ въп­росъ въ Маке­до­ния и Одрин­ско”, издаден в отделна брошура (Солун, 1909). Пра­внук на хаджи Илия и внук на хаджи Ангеле Хаджиили­ев. Брат на три сестри, най-голямата от които е учителка, преследвана (1912–1915) от сърбите, средната е омъжена (след 1912) за сърбин, агроном, запасен сръбски офицер, загинал на Австрийския фронт в началото на Първата св. война (1914–1918), а най-малката е за­вършила френски колеж.

За прадядо му и за дядо му:

Илия, хаджи, обществен и просветен деец. Сочен като участник през 50-те и 60-те год. на ХIХ в. в борбите за църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създатели­те на класното училище в Прилеп. Баща на хаджи Анге­ле Хаджиили­ев и прадядо на Анастас Христов.

Хаджиилиев (Хаджиилиевски), хаджи Ангел (Ангеле) (неизв. – юни 1880) обществен деец, дарител. С килийно образование, бояджия, по-късно чифликчия. Постоя­нен член на об­щината в Прилеп между 50-те и 70-те год. на ХIХ в., епитроп. Защитава българския учител Йордан Константинов Джинот срещу опитите на гръц­кия влади­ка да го отстрани (1859). Отнема едно отвлечено християнче от с. Тръс­теник, надвивайки похитителя – агарянин. Бидейки приятел на английския консул в Би­толя, за това си деяние се отървава само с три дни домашен арест. По негова инициа­тива е из­градена камбанарията в града (1873), за която отделя значителни средства, но скромно, без да се самоизтъква. Завещава 10 000 гроша на черквата. Противник на мла­дите от читалището. Син на хаджи Илия и дя­до на Анастас Христов, навярно баща на представителя на Прилепската българска община Христо Ха­джиилиов, един от подписалите (1878) обръщението на македонските българи до Ве­ликите сили с ис­кане да не ги откъсват от общото отечество България.

Не съм гледал, дали го нямате него. Тук списъкът ми на литературата е по-кратък, та не е особен проблем да го цитирам целия:

Бръзицов, Христо. Во Прилепа града. Варна, 1969, с. 73, 85.

Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. 2. изд. С., 2005, с. 228, 346. (Мисля, че имате рубрика за Илия Галчев без датата на смъртта. Почина в София на 26 май 2011, но не знам някъде да го има публикувано. Голям българин.)

Македония. Сборник от документи и материали. 2. изд. С., 1978, с. 337 (НБКМ, 426793).

Сто години ново българско училище в гр. Прилеп. 1843–1943. Скопие, 1943, с. 52 (НБКМ, 75904).

Трайчевъ, Георги. Градъ Прилэпъ. С., 1925, с. 79, 83, 86, 106 (НБКМ, 10497).

“Мърдев, Атанас” – него мисля, че го започнахте по мене от 2010 г., но имам вече доста съществени до­бавки:

Мърдев, Атанас Михайлов (с. Булгаркьой, Кешанско, 1883 – след 1932) учител, книжар. За­вършва Одринската българска мъжка гимназия “Д-р Петър Берон” (1904). Екзархийски учи­тел в с. Малък Дервент, Суфлийско (1904–1905) и в Димотика (1905–1906). Заподозрян от тур­ската власт в революционна дейност, по­лучава забрана да учителства. Следва математика в СУ, но по­ради Младотурската революция (1908) прекъс­ва и за­минава за Одрин, където от­варя бъл­гарска книжарница на Ба­лък-пазар. По време на Бал­канската вой­на (1912–1913) е за­то­чен в Мала Азия. През 1920 г. се устано­вя­ва в Свиленград и се залавя с кни­жарство. На­стоятел в Свиленград на дружество “Куриер” за раз­пределение, екс­педиция и разпродава­не на вест­ници и спи­сания. Внук на Атанас М. Мърдев (1835 – 7 юли 1906, с. Бул­гар­кьой, Кешанско), който има (1906) зет Ламбо. Син на Мария (Мара) и на Михаил Атанасов Мър­дев (1859 – 22 дек. 1899, с. Бул­гар­кьой, Кешан­ско), който е брат на Калина и на учителя, първе­нец на с. Бул­гаркьой, Ха­ра­ламби (Ламбо) Атанасов Мърдев (с. Булгаркьой, Кешан­ско, 1858 – юли 1913, Кешан) [...]. По-го­лям брат на Иван и Лам­бо, брат на Гена (Гиргева) и Калина; внуци на дядо му са и Гиргева, Злата и Атанас.

Основно новата информация идва от:

Николовъ, Георги. История на българския всэкидневенъ печатъ 1877–1932. Кн. 2. С., 1932, с. 221. (Има и портрета му. Нямам сигнатура, щото съм го гледал другаде. Дано да не е забутан из спра­вочните скадове...)

Некролози, ако не се лъжа – два или три, във “Вести”. Не съм си разграничил точно къде бяха, но са сред следните броеве, които могат да се видят и уточнят в Дигиталната НБКМ: Вэсти, Х, № 20, 14 ян. 1900, с. 4; Пак там, ХVI, № 73, 28 юлий 1906, с. 8; Пак там, ХIХ, № 31, 5 дек. 1908, с. 4; Пак там, ХIХ, № 34, 12 дек. 1908, с. 3; Пак там, ХХI, № 73, 12 мартъ 1911, с. 4. (В останалите броеве пак има по нещо, свързано с него, но сигурно по-незначителни неща.)

“Бандулов, Димитър” – печатницата му не е в Солун, а в Цариград. На “Вести” не е издател, а печатар. Поне на мен ми се вижда твърде смело да се заковава родното му място там, където то е на Христо Бандулов. По тази логика, защо пък да не е Тетово (МОО, с. 78, № 84)? Нищо не дава за географията на името Стефан Илчев в “Речник на личните и фамилни имена у българите” (С., 1969, с. 63), та изглежда го смята за разпространено из цяла България; в телефонния указател на София от 1998 г. има един Бандулов и една Бандулова, същото е и през 1956; любопитно е, откъде са по произход (и доколко познават корените си).

“Бандулов, Христо” сте го вързали доста по-добре от мен (не само него, разбира се). Той е и публицист, автор на бро­шура “Драгомирци, Кукушка околия. (Исторически бележки и унията в гр. Кукуш)” (С., 1938, 16 с.; НБКМ, I 18047), съдържаща и данни за първия учител на бъл­гар­ски в Драгомирци, свещ. Димитър Петров (с. Драгомирци, Кукушко – 7 септ. 1878, с. Драго­мирци, Кукушко), за ко­гото не открих да има каквото и да било, нито в “Българска възрож­денска интелигенция”, нито в “Българската просвета в Солунския вилает” (С., 2005) от Илия Галчев (НБКМ, 672046). (При вас не съм търсил.)

Гледам, че отдавна (2009–2013) ви мъчи Бистрицки. За него имам:

Константинов, Георги (псевд. Бистрицки) литературен деец, филолог. Автор на “Българско Костурско” (Ксанти, 1919), на стихосбирките “Вопли и копне­жи” (Асеновград, 1928), “Пэсни на роба” (Асеновград, 1929), “Костурска епопея” (Пловдив, 1941) и “Огънъ и пламъкъ” (Пловдив, 1944). Дългогодишен сътрудник на сп. “Илюстрация Илинденъ”. Подготвя доста обемиста книга с граматика и речник “Български диалекти въ Костурско” и “Материали за Илинденското възстание въ Костурска околия презъ 1903 г.” по спомени на костурски въстаници (от с. Смърдеш и с. Кономлади), бежанци в Асеновград. Роден син на тежкопоробения епопеен чисто­български краен югозапад, възторжен певец за възкресение на целокупна, обединена България. Живее в Асеновград (1931–1943), пребивава в Пловдив (1939–1940). Нему се приписва (по всичко изглежда – погрешно) и “Пра­вописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ” (София, 1939).

Това е по данни от последните му две книги, излезли в Пловдив (1941 и 1944; НБКМ, 10105 и 85814). Страници няма, защото е из целите книги – списъци на произведенията му по кориците (вие очевидно го правите по друг път, но аз така установявам псевдонима му), да­тировки под включените произведения и т. н. Правописният речник пък му го е приписал Именният показалец от Иванка Панчева (Т. 8. Ч. 1. 1997, с. 325) към библиографския репертор “Български книги” (има го по читалните) – много веща работа (показалецът, корпусът е...), но тук ще да се е объркал, разде­ляйки и езиковеда от поета.

Има (все на една заплата) Георги Костадинов (1909–1910, 1911–1912) и Георги Константинов (1910–1911) учител в Костур – според списъците на екзархийските учители в Църковно-историческия и архивен институт (ф. 1, оп. 1, а. е. 18а, 1909/10, л. 26; 1910/11, л. 2; 1911/12, л. 10). Константинов го споменава и вашият приятел (че и автор на МВ) Кайчев (Ма­кед. прег­лед, ХIV, 1991, № 3, с. 102-103). Кой обаче може да твърди, че е същият?

Гледам из едни необработени бележки, че за Г. Константинов, секретар (1914) на настоятелството на Костурското благотвори­телно братство “Надежда” в Ксанти (той е!), нещо се споменавало (с. 318) в спомените на Търпо Поповски, изданието с коментара на Хр. Тзавелла (НБКМ, 658713).

Прехвърлях го по едно време кажи-речи целия фонд на Костурското братство в Държавния архив (ф. 847к, оп. 5), но не ми беше попадало тогава още “Българско Костур­ско”, та каквато и информация да ми е минала пред очите за него, без да се казва, че има книжовна дейност – пропуснал съм я.

Не съм гледал скоро, но доста объркани ви бяха Занешевци – бяхте хванали вяра и на някаква твърде весела статия във “Военноисторически сборник” (2008, № 1, с. 26-31, видима и в Интернет), заиграла се да “побра­тимява” на око списъци­те на офицерския корпус с тия – на завършилите Солунската гимназия. Ако още се съмнявате в недостоверността й – вижте какви ги е надробила с братя Петър и Иван (и Панчо – БИА, ф. 867, а. е. 90, л. 1) Васкови от Велес, чиито баща от Никола (Тракия, ХII, № 531, 6 юлий 1933, с. 2-3) за нуждите на изследването се е прекръстил на Димитър (та да може да стане баща и на полков­ник/под­полковник Йордан Ди­митров Васков, с. 29, 31). Сигурно сте ги оправили Занешевци, откакто излезе Райна Дрангова в “Гласовете ви чувам. Личнос­тите на гимназията и България” (Благоевград, 2011, с. 350-357), но не ми е докато пиша под ръка Уикипедия да погледна, пък се сещам и затова.

Много ме кефи ненаситната ви жажда за източници. Само така! (Хич да не им се давате на такива, дето обичат единствено да се разтягат локуми!)

Ще се радвам, ако дадената информация е полезна за начинанието.

Алиса, избрах да пиша на твоята страница (нали може на ти – виждам, че тук така си общувате), а не на Мико или Подпоручикъ, не единствено заради неизбежното предимство на дамата (можеща, сърцата, неочаквано красива, загадъчна пришълка от бъдещето, изследовател­ка на миналото), но и защото оставам с впечатление, че от трима ви, ти особено добре познаваш про­блемите, възникващи при осъществяване на връзка с Интернет само от общест­вени компютри, та вярвам, че ще бъдеш най-снизходителна към невъзможността ми да предоставя, ако е нуж­но, до­статъчно бърза и удобна обратна връзка. За съжаление нямам твоя хъс, пък и Интернет ми е по-второстепенно средство за добиване на информация, та смогвам да проверя­вам пощата си в abv.bg (същата от 2010, с. 2, втората – с. 200) горе-долу веднаж седмично.

С най-голямо уважение към теб, Мико, Подпоручикъ и всички останали строители на Маке­дония в нашата Уикипедия – Чавде Чернески.

ПП. Не ви ли е чоглаво, че утре някой целия ви труд или ще съсипе, или ще приватизира, както историята (особено най-новата българска, но не само) ни учи, че по правило става с всичко, което градителят не е сконен да си огради и заключи, докато още му е подръка? – Вж напр. Лиз. в ПБВМ – от Милет., ЦДИА (1 а. е.) и вас, но вече с гриф “Всички права запазени”. Без да говорим за качеството на поавторяването там. При него и на един от “моите” (Гр. К. Алекси­ев) скоропостижно му е хвръкнала главата, щото очевидно няма голяма разлика, дали някой е умрял “през” или “след” съответна година, пък и “след” не звучи достатъчно акаде­мич­но... То да беше само той в мазалото, дето дори със страници не е имала време да го снабди, като нормален именен показалец... Убитият през 1932 г. Димитър Михайлов бил преподавал в Бого­словския факултет на СУ цели 20 години, при все, че факултетът е основан през 1923 г. (тук и вие сте я поиз­пър­за­ляли с вашата превърнала се в академия Софийска духовна семи­на­рия) и при поло­жение, че тоя Димитър Михайлов изобщо не е нейният Димитър Михайлов. “Мамка му!” – като ще доят Уикипедия и то без да я цитират, поне да се научат да не пре­писват безмозъчно! Щото са хартиени, кой ги знай, та ги смятаме уж за по-меродавни.

ППП. Къде Подпоручикъ гледа “МАНУ-творението” “Македонска енциклопедиjа” (Ско­пие, 2009)?193.200.14.179 11:18, 9 декември 2013 (UTC)

Хахаха - най-възпитаният комплимент, който ни и ми е правен тука - доста затрогващо, благодарско. Ще оправим на база на горното, но ти можеш и сам - в края на краищтата четворката белот е по уважавана по тия ширини от Светата Троица - отделно Троицата е леко неверно, защото доста повече хора ровят и бутат напред. Аз Лиз я отворих видех си текстовете, видех си и снимките подписани от некъв друг, на когото е и благодарено и я затворих. Другите, виж, леко поизбеснеха. МАНУ-творението го имаме в електронен вид - ако искаш можем да ти го пратим. А и да върнем жеста - книгата ти междувременно е приятна - прочетох я отчасти. --Мико (беседа) 15:23, 10 декември 2013 (UTC)

Поред почвам. Анастас Христов да го пишем ли? --Мико (беседа) 16:44, 10 декември 2013 (UTC)

Здравейте, г-н Чернески, благодаря за добрите думи за проекта, както и за нас като редактори. Далеч не само Лиз ни е окрадвала през времето, имам чувството че на доста хора в България им осигурихме препитание и слава, а пък политиката на Република Македония е показателна - притеснени са и наливат страшно много пари в техния проект, за да се опитат да ни догонят.. но битката за тях е загубена. Благодаря за информацията за различните объркванки и при първия свободен момент ще започна и аз да ги действам. Оттук можете да изтеглите двата тома на енциклопедията в pdf формат - Том I (А - Л) и Том II (М - Ш) --Подпоручикъ (беседа) 11:37, 11 декември 2013 (UTC)

Сърдечно благодаря! Успех в правото дело!193.200.14.179 09:36, 12 декември 2013 (UTC)

Много мило наистина - страшно благодаря за комплимента и аз. Добавките са много ценни и особено много благодаря за информацията за Бистрицки - действително ни мъчи от много дълго.Ухилен съм Съжалявам за късния отговор, но тези дни съм ужасно заета извън У, но при първа възможност ще започна да нанасям корекциите/допълненията, а и се надявам, че някой може да ме изпревари. В този смисъл започвам с Анастас Христов.

Иначе да, много ми е чоглаво като гледам книгата на Лиз и смятам, че не трябва да се оставя така, защото ми се вижда ужасно нередно и нагло (особено специалните благодарности към фотографа, който уж предоставил снимките). За съжаление обаче не знам дали изобщо има какво да се направи, освен да се надявам, че поне няма да ни преписват толкова безмозъчно повече.--Алиса Селезньова (беседа) 11:45, 12 декември 2013 (UTC)

В снимките не се бях заглеждал – мислех, че поне те са си техни. (На мен изобщо ми е слабост, че не доглеждам понякога достатъчно илюстра­тивния материал.)

Бих я включил Лиз на ваше място в някаква статия от вида “Другите от нас”. За такава има и доста вестникарски бисери:

“Той [Никола Пушкаров] е роден на 14 декем­ври 1874 г. в Пирдоп, който по това време се на­ми­ра в гра­ниците на Ос­манската империя”. Да­ли на­ис­тина авторката дори и не по­дозира, в какви граници са се намирали на посочената дата дру­гите части на България, или просто даже не е прочела това, което копира, та не е усетила, кол­ко смешно изглежда, извадено от контекста на ен­циклопедията?

“Поддържал е отно­шения и с Иван Михайлов Гаврилов, известен като Ванче Михай­лов – българ­ски революционер, деец на българ­ско­то национал­ноосвободително движение в Македо­ния”. Тоя пък мъдро разяснява, що е то – топлата вода, до коя­то очевидно се докосва за първи път.

Тия са от друг етаж на невежеството, но вие сигурно имате достатъчно богата колекция от най-разнообразни при­мери, та би се получило твърде забавно четиво (което някой веднага на­вярно също ще ви открадне, но няма лошо).

Има един музеен деец от опожаряван през Ос­вободителната война град, когото, поради сход­ство на някои вторични текстове, на един етап дори бях заподозрял, че може да е Мико. Помагал ми е чрез неговия блог, хартиените му публи­кации не съм чел, той ми е любопитен, доколко е ориги­нален.

Тъй или иначе, по правило по-отпред вървят явните спе­циалисти, които чрез солидни издател­ства пуб­ли­куват авторитетни изследвания. Сет­не иде ано­нимната Уикипедия, която чете и раз­казва в Ин­тернет, какво е прочела. Ако система­та тръгне да работи обратно (явлението “Лиз”), значи “безотговорният” УАК се справя по-добре от от­говорния ВАК.

Мисля си, че голямото лизиатстване тепър­ва предстои. Трябваше ми информация, кой е Наум Христов (има издадена в Битоля, 1906, брошура). Оказа се, че Уикипедия е не само най-бързият и удобен, но е единственият справочник, от който мога да я получа. Но: Основен източник – публи­ку­ва­ните на вече несъществуващ адрес в Интернет спомени на дееца. Добре, че някой ги е разнесъл тия спомени и другаде, та успях да ги прегледам, да си ги слича с моята информация и да се убедя, че са достоверни. Защото го правя сега. А утре?

Та значи, лизитата с мравешко усър­дие ще преписват от вас, щото няма откъде дру­гаде. Но не ще ви цитират – цял доктор по науката, пък да се позовава на Уикипедия... Ще препис­ват вяр­но и невярно – щото нямат нужния багаж да го разграничат, пък и очевидно не им пука. (На мен понякога ми се струва, че из въпросните струк­тури лизитата доста отдавна имат ква­ли­фици­рано мнозинство; затуй и не се долюбва у нас биографирането заслугите на предците – колцина си приписват например актива, че са открили важни до­ку­менти, заровени в архивен фонд, кога­то просто са докопали, да кажем, непублику­ва­ни­те сбирки на Иван Орман­джиев; тая тема е твър­де дълга – особено добре се илюстрира и с напи­са­на преди ня­колко десети­летия от един автор кни­говедска статия, която периодично се препечат­ва – в най-новото й издание авторите май вече се наброиха седем, но клонът още не се е счупил; съв­сем отдел­на пък е темата, с която изобщо не ми се захва­ща, а и не й е тука мястото – за ко­нюнктурата, дето кара иначе състоятел­ни учени да плодят, меко казано, малко несъстоя­телни на­учни тези; та не са ли и сред историчарите осо­бено опасни тъкмо най-добрите познавачи, дето обаче обръ­щат всичко по програмата отгоре?)

Всички се изкушаваме, та надникваме при Лалю Метев и неговия отбор. Моите големи уваже­ния и към техния труд, но там пък се работи то­тално без източници. Книгоиздателят Коне Г. Самарджиев се е снабдил с абсолютно “реновиран” род. В новия му сайт е оправено, но в стария (Ге­ни) Катерина Димитрова Цилка умира на 32 години, през 1900, още преди изобщо да е започнала (1901) да ражда децата си. Може всичко останало да е вярно, но след като и не ми дава да го проверя... Обаче броите ли, как хищно го разфасоват и него?

В рубриката при вас за любимия ми учител Констан­тин Пандов вече почервенял потребител е нанесъл точна рождена година, както и заковани година и място на смъртта – Варна. Гледам, че това до­пълнение е санкционирано от Мико, имам и сведе­ние, дето КП наистина е живял във Варна (1937), та съм убеден, че добавката е вярна (на­правена вероятно от някой внук); ама, ако я под­карам да си ги пиша по убеждение...

Евала за находката, намирате из електрон­ните битаци картичка до “Анастас Каневчев”. Ре­шавате: “Николов го дава Атанас явно грешно”. Може и да сте прави, но аз пък обичам да съм опо­зиция и ще попитам: Дали наистина Николов не знае точно рожденото име, или пък подателят на кар­тичката? Тя е до Анастас, а не от не­го... Дока­то не е минала Лиз можем да спорим; мине ли тя – край, няма го източникът, пораждащ спора. А най-накрая някой и ще бетонира Анастас, позова­вайки се вече на “надеждната” Лиз. Вие и аз Лиз я по­знаваме и тя няма да ни подведе, обаче и нас ще изпързяла онзи, който ней е повярвал.

(Аз на Николов много му вярвам, щото за толкова години съм му видял само две по-съществени грешки; без Кайчевата податка, върху която нямам поглед. Той ми е летвата и по него ще претеглям, колко грешки утре на себе си ще намеря.)

Трябват ми от време на време данни за раз­ни десеторазрядни чужденци, та ровя тук-там и се дивя, въз основа на какви дори екзотични справочници си пра­вят биографичните рубрики в Интернет белите хора – библиографски справочник за починалите през н’ам коя си година видни французи, списък на благодетелите и членовете на Сръбската акаде­мия на науките и изкуствата, погребани на Ново­то гробище в Белград... Ние сега дори на партиза­ните и на героите на социалистическия труд не можем да покажем пъл­на картина, щото, вярно, бъкана е “Енцикло­пе­дия Бълга­рия” с рождените им дни, ама вече и те бяха излезли от мода, когато тръг­наха да измират.

Вярно, ние имаме ЕПК. Но ето я и тя (Т. 1, с. 439), Атанас Иванов Ковачев от Белица. Дали с оглед “ръководната роля на партията” (бидейки сетне дългогодишен председател на кооперация), дали щото “за експертиза попаднал на лизи, та станал нов човек”, дали поради нечия преумора, гледа се, според енциклопедията, все като водещ училищен директор. Но като се наложи връз екзархийските списъци, връз спомени и връз трудовете на Илия Галчев – той си е бил съвсем редови учител и то по-често из други места. Най-много е взаимствано от биографията на Павел Ковачев, но на постовете, на които го слагат, всъщност се намират и учители, носещи съвсем различни имена. “Доброволец в Македоно-одринското опълчение”. Е, и там го няма. Има от Белица (МОО, с. 351, № 551) доста по-млад Никола Ив. Ковачев (който може да му е брат). Трябва да погледна вие как го давате.

Какво правим институционално? “След­вайки точ­но дадени­те указания от ръ­ководители­те, ня­кои биб­лиограф-експерти в [...], освен че са въвели в записите информация за бъл­гарски автори, родени след 1944 г. [!], но издали книги до 1944 г. [!], търсят ин­фор­ма­ция за твор­ците в Енцикло­пе­дия Бъл­гария не по фамилното име на съот­ветните авто­ри, а по тяхното лично име!” Това е малък фрагмент из наситен с отчай­ващи примери огромен официален доклад, кой­то ми попад­на още преди няколко години (човекът, дето го е писал отдавна не е там, където беше), но никак ня­мам ос­нования да се надя­вам, че вече е изгубил своя­та акту­алност.

(Не съм особено наясно с вашия проект, но не ми се хвалете много с институционалния си гръб, след като самички си събирате и 100-те лева за скенер.)

След по-малко от десетина години, при лип­сата на добри и пълни печатни (непроменими) справочници и с огромния принос на вездесъщите лизита, струва ми се, че на тая територия вече никой няма да може да хване, кое откъде е дошло. А и няма нищо по-жиз­неспособно от грешката. Не­довидял (1993, сигурно от “Албумъ – Алманахъ Македония”, щото той оттам май най-жадно е черпил) Милен Кума­нов (опровергайте ме, ако мо­жете, с някакъв до­кумент), че архим. Евлогий е Светиев, та го по­кръстил Цветков. Години наред шества Евлогий та­ка боядисан, чак напоследък му беше при­зна­то и истинското име (на неговия ви­ден български род) – като дублет (цъфна – то пък откъде? – и някакво ни рак, ни жабесто, Цве­тиов). Дори един Цочо Билярски не е удържал, та се е подвел (“Гръц­ките жестокости и варвари­зъм над българите”, С., 2012), та хем пуб­ликува доку­мент (с. 274), раз­каз­ващ откъде произ­лиза името Све­ти­овци (“набожни хора, дълбоко верующи, благодете­ли, кротки, служили са винаги в черква. И поради светия им живот, хората ги нарекли”), хем пак му дава на Евлогий (с. 113) био­гра­фия като на Цвет­ков (“светско име Спиро Цветков”).

Имаме все пак Борис Николов за най-револю­ционерите. Преди да настане голямата анархия (която пророкувам), ще ми се, доколкото мога (ос­вен книгите, което си е едно на ръка), да обхвана печатно (и по неповлияни от лизита първоиз­точ­ници) и най-просветниците – двете категории на­истина са доста близки, но не се припокриват из­цяло, пък и вторите винаги са били малко в сян­ка­та на пър­вите. Жи­вот и здраве, след това, ако още сте на­вити (благодаря и оценявам подка­на­та), що пък да не го напра­вим белота? (Макар че аз по отношение на тия, модерните, пиюкащи, съскащи, светкащи и бездиханни джаджи и маши­нарии, съм малко като онзи, дето отговорил във въпросника: “Пия, но с отвращение”; май по ме мами да опи­там тогава ракия­та, дето Мико си я куса са­мо с Подпо­ру­чи­ка, пък и да я зърна тази Алиса – чо­веш­ко е.)

ПП. Дано да документирате това, което знаете и на някакъв друг носител, щото кой може да предрече отсега, какви са му бъдещите твор­чески планове на главния сайбия? Май тъкмо от Лалю Метев нещо четох, че го били поограбили из глобал­ната гора, та сега гледам се е принудил да си залесява нова... Не, че е тя за подценяване, но доста по-го­лямо е това, което правите, от “воj­ната за Маке­до­ниjа во Интернет” – според мен, особено приносно е, дето критично, на базата на широки познания, разработвате извори със слу­чайна и нетрайна достъпност (ка­то картичките от аукционите например; ама са­мо как на­учно го формулирах, а! – дори Лиз би ми завидяла) и моти­вирате потомци да отворят и да ви покажат личните си ар­хиви (на мен най-ценен ми беше пра­внукът на Ко­не Г. Самарджиев, с когото имах спо­лука да разго­варям и лично, но доста такива при­мери намерих още из беседите ви, след като най-накрая мен пък из­ку­шихте да се разходя и да раз­гле­дам по-обстойно кух­нята ви); “вече съществу­ва”, но трябва и да про­съ­ще­ст­вува!

(Борите семейната архива на Лазар Паяков с “Пламъкът на Солунския светилник”. Същото е и у Кандиларов, и в екзархийските списъци в ЦИАИ. А иначе – нерде Солун, нерде Варна. Но много добре и сте си вързали рубриката.)

ППП. Простете за дългото писание, с което ви отнемам от времето, ама приятно ми е да ги споделя тия неща с хора, дето ги чувствам от съ­щата страна на барикадата. Весели празници! 193.200.14.179 09:42, 20 декември 2013 (UTC)

Опитах да доизчистя Димитър Бандулов, но не ми се отдаде да разменя местата на последните 2 изречения. Всъщност най-точно ще е: "В съдружие с Нанчо Калчев има печатница в Цариград, в която се печата вестник „Вести“. След смъртта на Калчев в 1910 година поема цялото предприятие"; страх ме е, ако упорствам, че мога да почупя препратките и източниците.

Надничам из пясъците ти, Алиса, (доста нагло, но след като работите при такава прозирност), че си взела присърце Ангел Хаджиилиев и "сина му" (всъщност те са дядо и внук - Анастас Христов Хаджиангелов, а не Анастас Хаджиангелов Христов). Като четеш Петко Росен и ако ти остане време, можеш да го свържеш и със спомен на Коста Църнушанов за Димитър Талев - в "Димитър Талев, Светослав Минков, Димитър Димов в спомените на съвременниците си" (С., 1973, с. 82, 95; НБКМ, 368563) - там се разправя за най-малката сестра (запомнена от всички като владееща френски) Марето Хаджиангелева (Хаджиилиева) (ок. 1895 - ), за която Коста Църнушанов предполага, че "нещо от миловидния образ на това момиче" може да се крие в образа на Ния. Снаха у Хаджиилиеви ("едно от първите прилепски семейства") е била Пенелопа Никола Робева (1860 - 1927) - от ония Робеви (за нея: Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. 2. изд. С., 2005, с. 70). В своите "Ранни спомени" (С., 1967, с. 202-203) Симеон Радев споделя огорчението си от Хаджиилиеви при престоя си в Прилеп (1893) на път от Битоля за Галата-Сарайския лицей в Цариград, заедно с нейните двама братя - тях поканили у сестрата, а него (13-годишен) оставили да нощува сред непознати в някакъв хан. "Поведението на хаджи Илиеви засили още повече в мене недоброто чувство към чорбаджийската класа" - сумира Радев. За дъщерята на богатия хаджи Илия е женен (Бръзицов, Христо. Во Прилепа града. Варна, 1969, с. 73, 154) хаджи Мирче Бомбол (Прилеп - 5 дек. 1890) - бащата на доктора по право (1895) и училищен директор (1891-1893, 1909-1912) Йордан Бомболов (Прилеп, ок. 1866 - след 1942) - подпредседател на Учредителния конгрес на СБКК (1908), върл радетел за запазване чистотата на българския език (видно от: Дневници на учрэдителния и Втория конгреси [на] Съюзъ на Българскитэ Конституционни Клубове. [Т. 1.]. Солунъ, 1910, с. 11, 67; НБКМ, ІІ 6952). Не съм обаче сигурен засега, дали знатният хаджи Илия от Прилеп е само един. ЧЧ. 195.214.254.18 11:50, 30 декември 2013 (UTC)

Благодаря - не знам защо така съм ги объркала. Поправяй и надничай смело. За съжаление НБКМ ми е доста далечко сега и затова така си ги трупам. ЧНГ междувременно.--Алиса Селезньова (беседа) 22:00, 6 януари 2014 (UTC)

ЧНГ! 193.200.14.179 09:17, 7 януари 2014 (UTC)

Ярцев

Тая 78 страница можеш ли да я разръчкаш? --Мико (беседа) 05:39, 12 декември 2013 (UTC)

Малко трудно става, но става горе-долу - като начало това успях.--Алиса Селезньова (беседа) 11:57, 12 декември 2013 (UTC)

Евала. Е-ва-ла. --Мико (беседа) 06:39, 14 декември 2013 (UTC)

Абазов

И не че искам да те откъсвам от просеченските гъркомани, но ако разцъкаш и това [17] [18] може да се напише мъниче за бащата на Славчо Абазов. --Мико (беседа) 06:39, 14 декември 2013 (UTC)

Хаха - мислим браво. --Мико (беседа) 14:51, 14 декември 2013 (UTC)

Ето по това [19] може да се напише тоя сержант Пеос. Файнд Πέου и Πέο. Нема си първо име, но може и така кво. --Мико (беседа) 15:09, 14 декември 2013 (UTC)

Ще направиш ли Добри Бумбалов по това [20] и нета, а аз после ще го допълним по Гаджев. --Мико (беседа) 10:26, 15 декември 2013 (UTC)

Готово, може да го отваряш - забравих това за опелото да напиша, ама като свършиш ще го добавя.--Алиса Селезньова (беседа) 10:50, 15 декември 2013 (UTC)

Я, като ти се отдават изпраскай и Георги Цветинчев по нета + [21]. --Мико (беседа) 16:06, 15 декември 2013 (UTC)

И Арсо Поптодоров? --Мико (беседа) 07:43, 20 декември 2013 (UTC)

Преместване

Здравейте, След вашите напътствия преместих успешно (Solid state drive) „Твърдотелен диск“ към издържаното на български език понятие „Полупроводниково (статично) дисково устройство“. Бих искал да попитам какво е положението с Fossil fuel. Опитах се да премахна несъществуващото на бг „Фосилно гориво“ с Изкопаемо гориво. Някой вероятно е превел навремето fossil fuel с Гугъла, и резултатът е както се и очаква - машинен превод, нямащ нищо общо с установения правилен термин. Моите опити са изцяло насочени към установяването на правилните БЪЛГАРСКИ термини за трудно откриваеми или неоткриваеми технически специализирани термини, така че разчитам на вашата помощ в това ми занятие. Моите намеси са в силно „екзотични термини“, които уви сред населението се заместват с чуждоезикови недомлъвки като комън рейл, резолюция вместо разделителна способност, тъчскрин вместо сензорен екран и т.н. За съжаление ниското равнище на телевизионните журналисти много спомага за бързо навлизане на грешни понятия - пример е думата Дизел, която в техниката означава дизелов двигател, а не дизелово гориво, както гръмко тръбят невежите ни журналисти под влияние на надписите от бензиностанциите, където целта е да се продава, а не да се правят справки с издържаната техническа литература, преди да се пише.

Радвам се, че обяснението е било полезно. Погледнах и не би трябвало да има какъвто и да е проблем Фосилно гориво да се премести към Изкопаено гориво. Може би ако опитате отново и ми кажете какво се изписва на екрана?--Алиса Селезньова (беседа) 21:23, 17 декември 2013 (UTC)

За източниците (отново)

Здравей, Алиса. Как се цитират източници? Не мога да се науча. Покажи ми как, отиди във моята беседа и ми напиши съобщение за мен. --Кристиян Трънчев (беседа) 16:23, 16 декември 2013 (UTC)

Обиди към потребител

[...]--Предният неподписан коментар е направен от PITBULL MR 305 (беседа • приноси)

Привет Алиса и честито Рождество Христово! Тази нощ злобата у потребител е причинила доста хаос из страници в Уикипедия. Позволил си е да използва сериозни обиди и квалификации по твой адрес. Блокирах го за две седмици. Страницата ти също носи в историята си тези гадории, които честно казано безкрайно ме възмутиха. Ако прецениш може да ги изтриеш. Както решиш. Поздрави --Izvora (беседа) 05:57, 25 декември 2013 (UTC)

Извинявай, че чак сега виждам - честито Рождество Христово и на теб! Благодаря ти, че следиш - ще го оставя да отече.--Алиса Селезньова (беседа) 16:55, 6 януари 2014 (UTC)

статия

Здравей, тъй като не разбрах къде трябва да ти пиша относно статията за одобрение, дадени като задача от УНСС (полит. науки)ти пиша тук. Аз писах по статията за Тукидид, допълних някои неща и ако може да я пуснеш за одобрение.

Благодаря за вниманието. :)

Здрасти, не знам за какво одобрение става въпрос, но ще те запиша в списъка на У:ПФ. Ще погледна и добавките за Тукидид ако това ще помогне. Между другото ако става въпрос за гласуването на статията за избрана това е доста трудна работа и мисля, че отпадна като вариант, защото наистина е близко до невъзможното. Отделно срокът е удължен до 24.--Алиса Селезньова (беседа) 18:12, 5 януари 2014 (UTC)

СТАРИТЕ ТАБЛИЦИ

Алиса, Батман не ми дава да ползвам моите таблици, а исках да използвам неговия вид. Затова го измамих. Той ми каза, че са смахнати. Ако види новосъздадена таблица от старият вид, ще я изтрие!! УЖАС!!! НИКОГА НЯМА ДА МИ ГИ ОТНЕ!!!! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 03:17, 28 декември 2013 (UTC)

Хайде, Алиса, докога ще можеш да говорим? Защо таблиците са смахнати? Питай Батман, отиди в неговата беседа и му кажи, че аз няма повече да му позволя да употребява тази дума "смахнат". Помогни ми! Искам да ми помогнеш! Както обикновено, виновен е Батман! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 05:4, 7 януари 2013 (UTC)

Георги

Георги Хаджиатанасов става отместо по Гугъл Книги и нета. Има и картинка. Ако трите бона не ви се виждат много с младшия офицерски състав.--Мико (беседа) 16:33, 31 декември 2013 (UTC)

Тия дни обещавам - ей ги трите бона на хоризонта, кво.--Алиса Селезньова (беседа) 17:04, 6 януари 2014 (UTC)

ЧНГ 2014 (версия от Алиса Селезньова)

ЧНГ 2014, Алиса! Да си жива и здрава! Къде празнува Нова Година 2014 година? В вкъщи или си устроихте купон? --Krisi tranchev.1999 (беседа) 22:47, 1 януари 2014 (UTC)

Czestita Nowa Godina 2014 Mnogo uspehni, dobri statii, i naj-mnogo zdrawe i ljubow:) Джевянин (беседа) 23:33, 31 декември 2013 (UTC).

Честита и от мен - всичко най-хубаво!--Алиса Селезньова (беседа) 17:05, 6 януари 2014 (UTC)

Аристотел

Здравейте,Алиса,казаха ми да се обърна при вас ако ми възникне проблем относно качването на информацията,която съм написала. Темата ми е за Аристотел,но вече съществува такава тема и не знам как да процедирам. Бихте ли ми обяснили какво следва да направя? Благодаря ви!

Ами просто допълни с твоята информация - няма нищо, че статията същвествува, има много мегдан за развитие. Между другото мисля, че срокът е удължен до 24.--Алиса Селезньова (беседа) 18:13, 5 януари 2014 (UTC)

Номинация

Здравейте! Опитах се да номинирам статия, по която съм работил за препоръчана, но не знам какво се случва - дали статията е отхвърлена или номинацията е в сила. Въпросът ми е как да разбера дали все още е номинирана и ако да - как да разбера, ако бъде одобрена. Статията е за Монтескьо Благодаря предварително!

Ако става въпрос за гласуването на статията за избрана това е доста трудна работа и мисля, че отпадна като вариант, защото наистина е близко до невъзможното. Така че не се притеснявай за това и си работи спокойно. Отделно срокът е удължен до 24.--Алиса Селезньова (беседа) 18:15, 5 януари 2014 (UTC)

За да стане статията по-добра, произведенията му трябва да отидат в отделни статии за книги (подобно на английската), иначе не се чете лесно (тежки и непопулярни описания). Да останат само кратки резюмета за тях.--Rumensz (беседа) 18:56, 5 януари 2014 (UTC)

Приятните

Оууу, честита Нова година! Живи и здрави. При тебе напълно безпредложно. --Мико (беседа) 18:31, 5 януари 2014 (UTC)

Оууу, и на теб - се апликира същото, както се знае.--Алиса Селезньова (беседа) 17:06, 6 януари 2014 (UTC)

Tanas96

Здравей, би ли погледнала редакциите на този потребител? В доста статии заменя всичко българско с гагаузко, без приложени източници, разбира се. Някъде върнах редакциите, но започвам да изпитвам съмнения. Дано имаш по-добри знания от мен по темата. --Молли (беседа) 14:26, 7 януари 2014 (UTC)

Готово - върнах ги, имаше една свестна.--Алиса Селезньова (беседа) 20:49, 7 януари 2014 (UTC)

Снимка даже

[22] --Мико (беседа) 19:01, 7 януари 2014 (UTC)

Оооо, къв развой - да изчакаме ли и първото име се пак? Не че не съм му дигнала мерника и на Пеос в тоя смисъл.--Алиса Селезньова (беседа) 20:49, 7 януари 2014 (UTC)

Ама реакция - евала. На Пеос по обективни причини или нещо лично? Ухилен съм --Мико (беседа) 07:59, 11 януари 2014 (UTC)

9,1 :)

Даааа, видях. :-)--Алиса Селезньова (беседа) 09:48, 12 януари 2014 (UTC)

Щракни Борис Яновски по това. [23] --84.238.210.38 18:28, 16 януари 2014 (UTC)

Абе тоя Георги Янков Менкаджиев мое да се направи мъниче. Ма нещо не моем да изровим под кви мемоари му седи подписа - на едно место с Шулев - дали нема да разръчкаш? --Мико (беседа) 13:26, 29 януари 2014 (UTC)

Тия дни обещавам.--Алиса Селезньова (беседа) 19:10, 29 януари 2014 (UTC)

За изтриването на статии

Уважаема г-жо Селезньова, Пиша това във връзка със съобщението: Потребителят Алиса Селезньова (беседа) е изтрил страницата, откакто сте започнали да я редактирате, като е посочил следното обяснение: "

   Нарушение на авторски права: съдържанието беше: „Уил Фрийман /Хю Грант/ предизвиква завист във всеки мъж - той...“ (като единствения... "

Вярно, това, което бях написал НЕ Е мое лично творение. Но БЯХ посочил източника (автора). Не знам какво Ви дава право да триете статиите на другите. Реших да публикувам тази статия (информация) за филма, за да е достъпна за всички. Ако Вие Намерите информация за филма "Маркъс" с Хю Грант в Уикипедия на български, може ли да посочите линк?

Skylab357 (беседа) 15:35, 11 януари 2014 (UTC) Стилиян Иванов

Здравейте. Право да трие статии, съдържащи нарушения на авторски права, ѝ дава Политиката за авторските права в Уикипедия, която като администратор е длъжна за спазва и с която не е лошо и Вие да се запознаете. :) Забележете, че ако беше толкова лесно да се създава енциклопедия - с копиране на чужди текстове - за десет години нямаше да имаме само 155 хиляди статии и вероятно и пропускът отбелязан от Вас нямаше да го има. Но просто не става така с копиране. Ако имате желание да съдействате за разрастване съдържанието на Уикипедия следва да вложите съответното време и количество труд, за да напишете текст със свои думи, като разбира се е възможно позоваването на споменатия източник, или като направите превод на съответната статия в другоезична Уикипедия (това е разрешено, вижте Уикипедия:Превод). Обърнете внимание на това, че всички приноси към Уикипедия се публикуват при условията на основния лиценз Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното (CC-BY-SA) и други допълнителни условия за ползване. Най-добре разгледайте препоръките в Уикипедия:Вашата първа статия. Поздрави и не позволявайте на този първи лек фалстарт да Ви откаже от добронамереното допринасяне към Уикипедия. :) Спири ··· - - - ··· 15:48, 11 януари 2014 (UTC)

Освен това разгледайте как се оформят подобни статии от филмовия бранш, да речем като тази. Ако искате да добавите и сюжета на филма, ще трябва да го направите като в статията Момиче за милиони – преразказвайки това, което сте видели или прочели за Маркъс. Когато ползвате някакъв външен източник, предавайте със свои думи информацията.--Rebelheartous (беседа) 16:44, 11 януари 2014 (UTC)

Личности

Преместено на Беседа:Василовци (Област Монтана). — Luchesar • Б/П 11:14, 25 февруари 2014 (UTC)

Дибра

Ский тоя Iljaz Pashë Çoku или Dibra е бил некъв в Призренската лига, отделно едър феодал като гледам разнесъл съм го по некви села. Ако скучаеш доволно отпуснато, разрови го, нащракай некво мъниче. --Мико (беседа) 18:23, 31 януари 2014 (UTC)

Ок - намерих, че племенникът му също известен, подписал меморандум, ама малко трудно става търсенето.--Алиса Селезньова (беседа) 19:19, 31 януари 2014 (UTC)

Тук го има.--Алиса Селезньова (беседа) 00:02, 1 февруари 2014 (UTC)

Може и по българските източници. В Македония История и политическа съдба ІІ том, Знание, 96 е Сафадин на стр. 43. На 42 има некъв долнодебърски байрактар Селим ага.--Мико (беседа) 16:58, 1 февруари 2014 (UTC)

Ма готина представа за скука - евала. --Мико (беседа) 06:59, 2 февруари 2014 (UTC)

С т и тт немаше ли го?--Мико (беседа) 07:21, 2 февруари 2014 (UTC)

Е как. Цък - не го намерих, но пък си е стандартно (даже и Сейфетин - аз поне това име така го знам).--Алиса Селезньова (беседа) 11:00, 2 февруари 2014 (UTC)

Тоя Дамян Янкулов що прескок? Гледам строил църквата в Скопие, има и години - става за мъниче. Иначе 9,09%. Ухилен съм --Мико (беседа) 11:53, 5 февруари 2014 (UTC)

Хаха, забравила съм го. Иначе това 9,09 е забележително упорито.--Алиса Селезньова (беседа) 22:58, 5 февруари 2014 (UTC)

Щракни Милан Юруков мъниче по Гугъл Букс - ше дигне към триилядито.--Мико (беседа) 09:40, 10 февруари 2014 (UTC)

Около Кожле има три неща - Кожленския манастир по нета - бил е Никола, сега е Рождество Богородично (Мала Богородица). Свети Спас [24] и крепостта [25] при нас е заложена като Маркови кули (Кожле) - ей тука е преразказан източника и на мк статия [26]. Отделно Щипския хисар - ако искаш като Чрешче го направи, ако искаш Исар (Щип), Хисар (Щип), Щипска крепост или нещо - сега е заложен Щипски хисар. Явно Чрешче му е средновековното име (така май направихме рудоземската със старото, а не със съвременното име?) Културка обаче връщат ч-то, днешното е Црешче - хаха. Ето го. [27] --Мико (беседа) 20:59, 10 февруари 2014 (UTC)

Тези промени май не ги следите с онази лупа

Георги Димитров--Luxferuer (беседа) 21:48, 1 февруари 2014 (UTC)

Шаблон

Ми помолих Петър да преправи шаблона книга инфо, за да става и за ръкописи - и глей как стана в ЧЕ на Яков. Разпространи го и виж има ли некви драми да му ги сведем за оправка - там жанрове, видове а у помисли. --Мико (беседа) 10:07, 7 февруари 2014 (UTC)

Позволих си да пипна и История славянобългарска. Там се ползва създадена-година вм. създаден-година. --Поздрави, Петър Петров 11:08, 7 февруари 2014 (UTC)

Мисъл

Хрумва ми на пияна глава една перверзна мисъл - ти го допиши и не пипай, но дали Милан Юруков не е изкривяване некъде, после разнесено из други, на Милан Гюрлуков? --Мико (беседа) 21:18, 10 февруари 2014 (UTC)

Името много напомня, но не знам. От къде обаче имаш, че е от Свети Никола, защото тука пише от Призрен?--Алиса Селезньова (беседа) 00:49, 11 февруари 2014 (UTC)

Не знам? Това с Призрен е абсурдно обаче. --Мико (беседа) 05:44, 11 февруари 2014 (UTC)

Колкото и да ми е тъжничко, го пренасочих към Милан Гюрлуков - велешки войводи са и двамата, а за Милан Юруков има шокиращо малко информация в източниците.--Алиса Селезньова (беседа) 14:34, 11 февруари 2014 (UTC)

Можем. --Мико (беседа) 19:11, 13 февруари 2014 (UTC)

Аз не.--Алиса Селезньова (беседа) 19:22, 13 февруари 2014 (UTC)

Айпита

Съжалявам, че те тормозят така тези IP-та. Долна работа, наистина, но няма смисъл да ги блокираш за месец. Това са динамични адреси на БТК, които се сменят с едно рестартиране на модема. Така само може да пострадат невинни хора... което понякога е част от зловредната стратегия на троловете. Три дни мисля, че е разумно -- за това време и без друго сигурно ще си сменят адреса. Ще гледам да помагам. — Luchesar • Б/П 17:26, 14 февруари 2014 (UTC)

Поне седмица? Прави ми вечатление, че не могат безкрай да сменят адреса и след десетото ай пи се успокояват нещата, а ако е само за ден-два блокирането, то много бързо им се развързват ръцете. То е един човек, де - драмата е в село Василовци (Област Монтана). А, не се притеснявам ни най-малко - подобни вандали изобщо не ги и забелязвам вече.--Алиса Селезньова (беседа) 18:02, 14 февруари 2014 (UTC)

C'est ça! ;-) Седмица също е добре, да. — Luchesar • Б/П 19:34, 14 февруари 2014 (UTC)

Зографи

За след сесията. Пишем сега, щото иначе ще го забравим. Тоя Петър Дамянов от Тресонче - веоятно е баща на Никола Зографов и може би е Петре от Свети Димитър (Куманичево) и от Свети Спас (Рожден) и от Свети Атанасий (Бохула) и Света Богородица (Марена) и Света Богородица (Шешково). 100. --Мико (беседа) 05:58, 15 февруари 2014 (UTC)

В Света Богородица (Боянчище) има некъв Доне (Андон, Антон) брат на Негрий/Негрия от Гари. Имаме Негрий Блажев, ама е галичанин. --Мико (беседа) 06:11, 15 февруари 2014 (UTC)

Отделно тия тримата в Свети Атанасий (Бохула) и в Бошавски манастир и в Свети Стефан (Конопище) и в Свети Никола (Щип) и Света Богородица (Бегнище) и Архангел Михаил (Ресава) и в Свети Никола (Демиркапийска Клисура) и Свети Атанасий (Чифлик) и Свети Теодор Тирон (Дреновци) и Свети Атанасий (Годиве) и Възнесение Господне (Ращак) са синове на тоя Атанасий от Крушевчани. В Свети Никола (Простране) само Коста. В Света Петка (Козица) само Никола.--Мико (беседа) 10:37, 15 февруари 2014 (UTC)

В Тетовска галерия на икони има икони на Анастас от Крушево. Сигурно е таткото Атанас Зограф. Как че ги пишеме синовете - Бог знае. --Мико (беседа) 19:43, 25 март 2014 (UTC)

В Успение Богородично (Злетово) е таткото. --Мико (беседа) 06:46, 1 април 2014 (UTC)

В Света Троица (Горно Трогерци) също е таткото. --Мико (беседа) 20:03, 1 април 2014 (UTC)

В Успение Богородично (Неманица) също. --Мико (беседа) 06:18, 2 април 2014 (UTC)

В Николай Михайлов (зограф) има Анастас (Атанас) некви съвместни дела.--Мико (беседа) 11:23, 9 април 2014 (UTC)

Вас

Уважаема Алиса Селезньова, изключително много Ви ценя, като автор на много интересни статии които аз чета и редовно следя Вашите редакции. Темата Македония представлява интересна за мен и с удоволствие преглеждам статии от този проект. Моето мнение за Вас, след толкова години в Уикипедия е, че Вие сте изключително съвестен и отговорен редактор. Ето защо Ви уважавам и не бих искал да имам спречквания с Вас по никакъв начин, най-малко заради една статия, която вече трети път кара редактори в Уикипедия. Възможно е някъде във всичките мои коментари да съм написал нещо, което не Ви се е харесало, за което се извинявам. Отново Ви казвам, не бих искал да влизам в спор с Вас или да се карам с Вас, защото не това е основната ми работата в Уикипедия. --Станислав Николаев 15:46, 15 февруари 2014 (UTC)

Аз също не искам да се карам с никого, но просто не можех да не се намеся в една очевидна неправда. Както вие попълвате някаква ниша от знание, така и Хилари Скот'лов го прави и изключително неприятно ми беше да видя, че напуска проекта Порнография след вашите коментари. Драмата е изнесена на Разговори вече, така че най-добре да не разводняваме темата.--Алиса Селезньова (беседа) 15:58, 15 февруари 2014 (UTC)

Вече се върнах в проекта и ще продължа с редакциите си... надявам се да се получи дискусия относно Съни Леони и порнографията, която дискусия да бъде без обиди, да е спокойна и да бъде градивна.--Hillary Scott`love (беседа) 16:01, 15 февруари 2014 (UTC)

Ето това е достойно поведение от всички ви. Браво! Изпълвате ме с радост и дори мъничко гордост, че имам такива колеги. ;) — Luchesar • Б/П 16:05, 15 февруари 2014 (UTC)

Яков

За почивката. Тука се разправя, че църквата в Скачинци е дело на Яков Г. Дамянов. [28] [29]. Това Яков Зографски ли е или некъв братовчед - една страница по-надолу е във Василев. Разцък? --Мико (беседа) 15:57, 16 февруари 2014 (UTC)

Яков Зографски е - надолу ссе разправя за сина му Георги, впечатлен от нападението над Папрадище и който става образописец. Явно Георги наистина е роден в Папрадище.--Алиса Селезньова (беседа) 16:40, 16 февруари 2014 (UTC)

[30] Дали не му е син? --Мико (беседа) 17:38, 16 февруари 2014 (UTC)

Знае ли човек - не намирам нищо конкретно, но напълно възможно.--Алиса Селезньова (беседа) 21:42, 16 февруари 2014 (UTC)

Да го сложим ли като вижте също? --Мико (беседа) 07:14, 17 февруари 2014 (UTC)

Ми според мен, да. И без тва има отворена секция.--Алиса Селезньова (беседа) 21:47, 17 февруари 2014 (UTC)

Ще ти снимам една албанска статия на френски за Бобощица - за след преживяването - сравнително кратка, да видим дали нема да изскочи нещо. --Мико (беседа) 18:06, 16 февруари 2014 (UTC)

Според [31] В Ореше има два манастира - Георги, обновен в 2004 и Йоан от 1670 - дали не е вторият тоя който е с надписа от Йосиф Велешки? --Мико (беседа) 21:09, 16 февруари 2014 (UTC)

Да, в източника пише само Орешечкия манастир, явно Йоан. Предпочитания как да го заложа като са два?--Алиса Селезньова (беседа) 21:42, 16 февруари 2014 (UTC)

Така тука един, който става и за писане, и който е подробно разписан къде е работил. [32] [33]. Но кой е той? --Мико (беседа) 07:14, 17 февруари 2014 (UTC)

Докато свърши сесията, че станем спец. --Мико (беседа) 18:06, 17 февруари 2014 (UTC)

Хаха, е брау кво.--Алиса Селезньова (беседа) 21:47, 17 февруари 2014 (UTC)

Към Коста Кръстев се появи още една препратка. --Мико (беседа) 17:53, 17 февруари 2014 (UTC)

Ще гледам да го нащракам тия дни.--Алиса Селезньова (беседа) 21:47, 17 февруари 2014 (UTC)

Исая Джиков също имаме. Виж Исаија Џиков, Исаја Џиков. --Мико (беседа) 16:08, 21 февруари 2014 (UTC)

Нещо не се намира много за него онлайн, но ще го поровя за мъниче.--Алиса Селезньова (беседа) 16:43, 21 февруари 2014 (UTC)

Разгледай категорията Пештерни цркви во Македониа и виж кои немаме, ако скучаеш. --Мико (беседа) 06:20, 1 март 2014 (UTC)

Прегледай и категориите и снимките на църкви - кои имаме, кои не. --Мико (беседа) 06:42, 1 март 2014 (UTC)

[34] отбележи: Во 2009 година е произведен во игумен на Калишкиот манастир: “Рождество на Пресвета Богородица”. Да ти кажем дава много да е Рождество, а поради това, че стандартно е Богородица, некои бъркат, че е Успение.--Мико (беседа) 15:20, 3 март 2014 (UTC)

Честно казано и на мен така ми се струва.--Алиса Селезньова (беседа) 21:28, 4 март 2014 (UTC)

Виж след Джиков и Христо Тасламичев (Тасламиче) кво може да стане. --Мико (беседа) 15:36, 3 март 2014 (UTC)

Петър Новев (зограф) [35], [36], [37], [38]. --Мико (беседа) 16:13, 4 март 2014 (UTC) И синът му Григор Петров [39] [40] --Мико (беседа) 16:36, 4 март 2014 (UTC)

И за разнообразие от зографите тоя Симеон Юрукоски от Тресонче може мъниче. [41], [42], [43] [44] - като това последното го цитирай и в Мино Сарджов, виж споменат е, и разкажи ръководителите на комитета в самото Тресонче. Аз на Сарджов ще му добавим категория. --Мико (беседа) 17:15, 4 март 2014 (UTC)

Не видех нищо за Сарджов - пише, че е от ВМОРО?--Алиса Селезньова (беседа) 10:31, 5 март 2014 (UTC)

В последния линк е наречен Мино Петков Брадиноски. --Мико (беседа) 11:55, 5 март 2014 (UTC)

Тука тоя Иван Юруко(в)ски го има като Иван Юруков [45] --Мико (беседа) 05:17, 5 март 2014 (UTC)

Не съм оправил мариовските. --Мико (беседа) 13:30, 9 март 2014 (UTC)

Че ги напраиш ли синовете на Макрий, че единият вече бая се изпопрепрати, а и направих цървена преносочка. --Мико (беседа) 18:09, 15 март 2014 (UTC)

Оф обаче тоя Кузман требва май да се разделя от внук му примерно. Ей тука има още [46] и тука за Макрий [47] --Мико (беседа) 06:23, 16 март 2014 (UTC)

Ще ги направя скоро обещавам. :-) Ще ги нащракам тия дни и ще разгледам Кузман да видя дали ще ми хрумне нещо.--Алиса Селезньова (беседа) 11:39, 16 март 2014 (UTC)

Тук [48] и конкретно в стружката Свети Георги Кузман е Козма (нормално), а Исай е Исак. --Мико (беседа) 12:25, 16 март 2014 (UTC)

Ский са тука - [49]. Неясно за кого се разправя (разбери?), но има един споменат Исаил Жиков - тоест Исая Джиков, разцъкай и с ж. --Мико (беседа) 08:47, 21 март 2014 (UTC)

Данаил Несторов евентуално - (Данило Несторовски е в неква мк ретронимия). --Мико (беседа) 17:27, 21 март 2014 (UTC)

Ето го тук и тук, [50] и вече на 225 [51]в Асен Василев.--Алиса Селезньова (беседа) 13:55, 2 април 2014 (UTC)

Кръстьо Николов [52] и Рафаил Кръстев и Русалим Кръстев. --Мико (беседа) 05:54, 22 март 2014 (UTC) Ето го Кръстьо и в Асен Василев [53]. --Мико (беседа) 06:17, 26 март 2014 (UTC)

Заложил съм брат му Константин Николов (зограф) - имаме вече едно споменаване в неква църква.--Мико (беседа) 11:20, 9 април 2014 (UTC)

И най-накрая виж Михаил Анагност и двамата му сина. --Мико (беседа) 19:33, 24 март 2014 (UTC)

Аз ги написах, че излизат тука покрай единия му син, но пусни го в Гугъл Букс на всека цена.--Мико (беседа) 11:20, 9 април 2014 (UTC)

А пък най-накрая Йосиф Мажовски и Яков Мажовски - братя са на Исая Мажовски. Виж това [54] и спомените на Исая там отначалото. Илюстрации има в Тетовска галерия на икони. --Мико (беседа) 18:01, 25 март 2014 (UTC)

Виж тия двамата Кошевски може ли нещо конкретно? [55] --Мико (беседа) 06:19, 26 март 2014 (UTC)

Апостолис Лонгианос, виж му тука сламките на 224 и може да се разцъка на гръцки. --Мико (беседа) 06:37, 26 март 2014 (UTC)

Георги Велянов и син му Василак Зограф [56] [57] --Мико (беседа) 20:14, 27 март 2014 (UTC)

• Гаврил Атанасов "църква"&focus=searchwithinvolume&q=истевник--Мико (беседа) 18:59, 28 март 2014 (UTC)

• Григорий Пецанов, Глигорие П., Пецанович, Григор, Пецанев. Насекъде "Глигорие П.", ако срещнеш, е той - засекъл съм го в Драмче Текст на външната препратка тук и тук. --Мико (беседа) 15:03, 31 март 2014 (UTC)

Димитър Донев е работил в Радиовце с Кръстьо Николов. Ето го тук в Асен Василев.--Алиса Селезньова (беседа) 13:52, 2 април 2014 (UTC)

Михаил Гюрчинов и братята му. [58] [59] За баща му не знам дали да го залагам? Пане Гюрчинов [60].--Алиса Селезньова (беседа) 11:00, 8 април 2014 (UTC)

В Дарко Николоски, източника за Николай Михайлов в края има серия зографи в края, които си требва да се проверят. --Мико (беседа) 19:23, 9 април 2014 (UTC)

Module and Module talk namespace

How to translate Module and Module talk namespace to Bulgarian? --Kolega2357 (беседа) 20:03, 23 февруари 2014 (UTC)

Благодаря за забележката

Благодаря за забележката! Аз направих обективна редакция на 2-мата автори на филма. Благодаря. Евгени.

Оня списък

В Община Кичево и Община Струга, ако се разгледат селата, може да се дигне със селските войводи - бая са. --Мико (беседа) 13:12, 16 март 2014 (UTC)

Пещерни църкви в Охридско. --Мико (беседа) 06:06, 20 март 2014 (UTC)

Като наваксам със списъка горе, ще погледна веднага.--Алиса Селезньова (беседа) 08:45, 20 март 2014 (UTC)

Не се отваря?--Алиса Селезньова (беседа) 21:22, 20 март 2014 (UTC)

Пробвай с кеша и това е нещо след като не се отваря http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:Lz4Gvz6neQMJ:www.ni.rs/byzantium/doc/zbornik4/PDF-IV/Zure.pdf+&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg --Ilikeliljon (беседа) 22:18, 20 март 2014 (UTC)

Благодаря, сега ще пробвам.--Алиса Селезньова (беседа) 11:05, 21 март 2014 (UTC)

Съюз на българските национални легиони

Има някакъв потребител, който активно се опитва да рекламира профашистката организация. Аз я връщам вече два пъти към твоята редакция, но той продължава. Някакви предложения как да процедираме с него? Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 01:56, 20 март 2014 (UTC)

Ами честно казано не ми се занимава да чета огромния пасаж, който си изтрил, но на пръв поглед ми се струва, че едно обсъждане на беседата няма да е лошо, защото не разбрах защо е изтрито всичко (мернаха ми се някакви източници).--Алиса Селезньова (беседа) 10:11, 20 март 2014 (UTC)

Извинете, но изтритото съдържа предимно исторически факти, а не "реклама". Дали защото не се харесва историята, или не е добре обработено, но триенето е прекалено. А да не говорим за извадените от контекста си "цитати", които има сега, като някаква "оценка". --Rumensz (беседа) 10:58, 20 март 2014 (UTC)

Пламен Цветанов - пиано

Здравейте Алиса, ето и източници, които искахте да Ви посоча за Пламен Цветанов: Бележити българи на съвременна България том II Книгоиздателство "Асеневци" София 2013 / Eminent Figures of Modern Bulgaria Pubiished by Publishing house "Asenevtsi", Sofia, Bulgaria 2013 стр. 293

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Vuglencho/%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA и пясъчника :)

Bistra Vinarova

Dear Alica: I have seen the exhibition in Sofia 2013. Now, I have read your Wikipedia article (in translation, since I do not read Bulgarian, unfortunately). I will try to write an entry on Bistra in the German Wikipedia. But I am still looking for more information. Do you know who is working on the subject in the Central State Archives or in the National Art Gallery? You can reach me at feest.johannes@gmail.com. Kind regards 79.203.215.36 10:01, 21 март 2014 (UTC)

Unfortunately I can't help a lot but I will try to find the scanned documents if there is a name or something.--Алиса Селезньова (беседа) 11:05, 21 март 2014 (UTC)

Thank you for trying. There is one thing in your article that I would like to understand: a circle of expressionist painters calles "The red circle". But I have not found any circle of that name in Germany. What is the souce of this information? 79.203.255.93 16:28, 27 март 2014 (UTC)

I took that from the Central State Archives - Централен Държавен Исторически Архив, ф. 77К, оп. 1-3.--Алиса Селезньова (беседа) 17:10, 27 март 2014 (UTC)

А това [61] дали е така? --Мико (беседа) 19:05, 2 април 2014 (UTC)

Оф, и аз си го мислих, но Данаил е роден в 1870 и ако правилно разбирам, там става въпрос за икони от 1880.--Алиса Селезньова (беседа) 19:15, 2 април 2014 (UTC)

Аха, ОК. --Мико (беседа) 19:18, 2 април 2014 (UTC)

Ква е драмата съсс Сарамзалино? --Мико (беседа) 07:05, 4 април 2014 (UTC)

Напълно неволно, не ссъм и разбрала - дебелите пръссти.Ухилен съм--Алиса Селезньова (беседа) 07:39, 4 април 2014 (UTC)

За дата на основаване мисля, че требва да се вземе датата, в който даден град става епископска катедра - тоест Битоля получава епископ и това е Битолската епархия под секви имена - Пелагонийска, Пелагонийско-Прилепска, Преспанско-Пелагонийска и прочие в зависимост от това какви територии са присъединявани и откъсвани от епархията. Ако мислиш друго, немам против. --Мико (беседа) 18:22, 5 април 2014 (UTC)

Ето от тука качи за Радолищката мозайка. --Мико (беседа) 17:53, 7 април 2014 (UTC)

За Калищкия манасстир не заключихме ли, че е Рождество? Гледам още е Успение. Или нещо друго беше? --Мико (беседа) 20:03, 7 април 2014 (UTC)

Дааа, и на беседата преместих даже, ама съм забравила да поправя.--Алиса Селезньова (беседа) 20:51, 7 април 2014 (UTC)

[62] [63] --Мико (беседа) 19:50, 8 април 2014 (UTC)

Джена Дюън и Мой'та музика

Е, може ли такова нещо? Първата е микромъниче ако и само с шаблона, който сложих. Втората си беше ОК, нормално мъниче.--Rebelheartous (беседа) 08:34, 9 април 2014 (UTC)

Първата наистина нямаше едно смислено изречение и буквално имам предвид изречение, което има смисъл. Втората няма никаква енциклопедична значимост, тъй като 1. не е указана такава 2. и аз не успях да установя такава след дълго търсене из класациите - даже не е влязла в топ 10 и току що е влязла в том 20 да не говорим за липса на широко публично отразяване (поне според ен У всеки сингъл трябва да има самостоятелна значимост, за да има отделна статия).--Алиса Селезньова (беседа) 08:41, 9 април 2014 (UTC)

Да бе, ясно. Аз тези, които имат само шаблон (ако беше останал само той), ги слагам микро. Както и да е, ще си я създам пак. За другото, не знам какво точно си прочела, ама то си е за en wiki. Те пазят сингли, дето и в топ 100 не са влизали.--Rebelheartous (беседа) 08:57, 9 април 2014 (UTC)

Да ги върна? Ако нещо съм ти прекъснала работата по тях, сори. Ами порових - току що е излязла песента, няма широко отразяване, няма собствени постижения от типа на висока позиция в класация, ерго не открих енциклопедична значимост за отделна статия.--Алиса Селезньова (беседа) 09:01, 9 април 2014 (UTC)

линкче : ] E новичка е, да.--Rebelheartous (беседа) 09:03, 9 април 2014 (UTC)

Хехе - седмична класация с вота на читателите на Signal.bg. Аз гледах Bulgarian National Top 40 все пак.--Алиса Селезньова (беседа) 09:06, 9 април 2014 (UTC)

Това ли? Това е любителска класация. И аз я check-вам, нищо официално обаче. Сигнал си е авторитет бре. Поне докато някой не завърши тежките преговори с Билборд, което едва ли ще се случи в близките столетия...--Rebelheartous (беседа) 09:15, 9 април 2014 (UTC)

Е, все пак си има статия - Bulgarian National Top 40.Ухилен съм--Алиса Селезньова (беседа) 09:22, 9 април 2014 (UTC)

Хаха, неофициална е тази класация. За дел си е отвсякъде.--Rebelheartous (беседа) 09:31, 9 април 2014 (UTC)

Хаха ето липсата на източници как подмамва - видях, че е писана от стар потребител, затова така хванах вяра.--Алиса Селезньова (беседа) 10:10, 9 април 2014 (UTC)

Искаш ли да ми го кажеш в очите

Искам да ти видя очичките Алиске, ама да не избягаш.