Костохори: Разлика между версии
м форматиране: 20x параметри |
Редакция без резюме |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
| изглед = |
| изглед = |
||
| изглед-описание = |
| изглед-описание = |
||
| гео-ширина = 40.5369 |
|||
| гео-дължина = 22.1331 |
|||
| област = Централна Македония |
| област = Централна Македония |
||
| дем = Бер |
| дем = Бер |
||
Версия от 11:52, 5 ноември 2016
| Костохори Κωστοχώρι | |
  Костохори  Костохори | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Каракамен |
| Надм. височина | 623 m |
| Население | 108 души (2001) |
Костохо̀ри (Шаблон:Lang-el, катаревуса Κωστοχώριον, Костохорион, понякога Κουστοχώρι, Кустохори или Κουτσοχώρι, Куцохори) е село в Република Гърция, дем Бер (Верия), област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Костохори има 108 жители.
География
Селото е разположено в източните склонове на планината Каракамен (Вермио), на 10 километра северозападно от демовия център Бер (Верия).
История
В Османската империя
Църквата „Свети Атанасий“ е от XV век.[1] Край селото е параклисът „Свето Преображение Господне“, някогашният манастир „Света Богородица Мелисиу“, изграден в 1745 година.[2] От същата 1745 година е и енорийската църква „Св. св. Петър и Павел“ в селото.[3]
В XIX век Костохори е село в Берска каза на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Костемаръ живеят 55 българи християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Костемар (Kostemar) има 55 гърци.[5]
В 1910 година в Костохори (Κωτσοχώρι) има 65 жители патриаршисти.[6]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[7]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Костохори остава в Гърция.
В 1922 година в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година Костохори е бежанско селище с 35 бежански семейства и 105 жители бежанци.[8].
Бележки
- ↑ Καραγιάννη, Φλώρα. Ναός Αγίου Αθανασίου Ημαθίας // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
- ↑ Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.) // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. с. 176.
- ↑ Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.) // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. с. 185.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 145.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
