Върбица (община): Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м LordBumbury премести страница „Община Върбица“ като „Върбица (община)“: Bot: Moved page |
|
(Няма разлика)
|
Версия от 21:40, 13 декември 2016
Върбица (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Шумен |
Площ | 456.8 km² |
Население | 10 820 души |
Адм. център | Върбица |
Брой селища | 16 |
Сайт | www.varbitsa.org |
Управление | |
Кмет | Мердин Байрям (ДПС; 2011) |
Общ. съвет | 17 съветници
|
Върбица (община) в Общомедия |
Община Върбица е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Шумен.
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в югозападната част на Област Шумен. С площта си от 456,803 km2 е 2-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 13,47% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – Община Велики Преслав;
- на изток – Община Смядово;
- на юг – Община Сунгурларе, Област Бургас;
- на югозапад – Община Котел, Област Сливен;
- на запад – Община Омуртаг, Област Търговище;
- на северозапад – Община Търговище, Област Търговище.
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Източния Предбалкан и Източната Стара планина.
В южните райони на общината се простират северните склонове на Източната Стара планина. На изток от Върбишкия проход са разположени част от северните склонове на Върбишка планина. На 2 km източно от прохода, на границата с община Сунгурларе се намира най-високата точка на планина – връх Калето 898,6 m. Западно от прохода са простират крайните североизточни части на Котленска планина. В нея, на границата с община Котел се издига най-високият връх на община Върбица – Каракус 1045,6 m.
На запад и северозапад от пролома на река Голяма Камчия в пределите на общината попадат част от южните склонове на Преславска планина (част от Източния Предбалкан). В нея, на границата с община Велики Преслав се издига най-високата ѝ точка – връх Голяма Въшкадалница 723,4 m. Югоизточно от пролома на територията на община Върбица е разположена югозападната част на Драгоевска планина, която също е част от Източния Предбалкан. Най-високата ѝ точка в пределите на общината е 576 m и е разположена също на границата с община Велики Преслав. Между двете планини, в пролома на река Голяма Камчия се начира най-ниската точка на община Върбица – 140 m н.в.
Между Върбишка и Котленска планина на юг и Преславска и Драгоевска планина на север и североизток под формата на голям триъгълник се простира източната част на историко-географската област Герлово.
Води
Основна водна артерия на общината е река Голяма Камчия), която протича през нея от запад на североизток с част от горното си течение. Тя навлиза в общината югозападно от село Менгишево и след 5 km влива водите си в големия язовир Тича (7-ми по големина в България с площ от 18,7 km2). След като изтече от него образува красив пролом между Преславска и Драгоевска планина и напуска пределите на община Върбица. На нейна територия тя получава три по-големи притока, което се вливат в язовира.
- – Герила (21 km). Тя води началото си под името Дигудере от източната част на Котленска планина, на 838 m н.в., на около 2 km южно от връх Инджебурун (1 000 m). До град Върбица тече в североизточна посока в тясна и дълбока долина, обрасла с широколистни гори. След като напусне града продължава на север в широка алувиална долина в историко-географската област Герлово и се влива отдясно в река Голяма Камчия на 186 m н.в., на 300 m югозападно от село Кьолмен. При високи води на „язовир Тича“ устието ѝ се залива и реката се влива в язовира. Площта на водосборният ѝ басейн е 95 km2, което представлява 1,8% от водосборния басейн на река Камчия.
- – Драгановска река (Вардунско дере) – протича през общината с най-долното си течение и се влива отляво в язовир Тича западно от село Ловец;
- – Елешница (30 km). Реката води началото си от западната част на Върбишка планина, на около 300 m южно от вр. Мандрабунар (1 000 m), в непосредствена близост до Върбишкия проход. В началото тече на юг, а след това на североизток, като проломява Върбишка планина в дълбока и залесена долина. При село Бяла река навлиза в най-източната част на историко-географската област Герлово и на 1,4 km северно от село Тушовица се влива се в югоизточния ръкав на „язовир Тича“. Площта на водосборният ѝ басейн е 179 km2, което представлява 3,3% от водосборния басейн на река Камчия.
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 10 391 | 100,00 |
Българи | 919 | 8,84 |
Турци | 5 597 | 53,86 |
Цигани | 2 434 | 23,42 |
Други | 675 | 6,50 |
Не се самоопределят | 220 | 2,12 |
Не отговорили | 546 | 5,25 |
Движение на населението (1934 – 2011)
Община Върбица | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 15561 | 17161 | 15026 | 14744 | 14116 | 13594 | 11841 | 11249 | 10391 | ?? | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места
Общината има 16 населени места с общо население от 10 391 жители (към 01.02.2011).[2]
Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Божурово | 242 | 9,989 | Маломир | 489 | 11,412 | Софулар | |
Бяла река | 1181 | 65,850 | Менгишево | 458 | 10,432 | Кьопек кьой | |
Върбица | 3325 | 75,801 | Методиево | 393 | 23,916 | Чауш кьой | |
Иваново | 489 | 26,311 | Хуйвен | Нова Бяла река | 565 | 28,128 | |
Конево | 254 | 9,978 | Бекирлие | Станянци | 559 | 7,330 | Дургджа кьой |
Крайгорци | 206 | 10,260 | Абдулрахманлар | Сушина | 319 | 80,515 | Чулфа |
Кьолмен | 80 | 6,021 | Гюлемен, Кьолемен | Тушовица | 851 | 61,638 | Тушовца |
Ловец | 403 | 14,743 | Хасаново, Евдокия | Чернооково | 577 | 14,659 | Карагьозлер |
ОБЩО | 10391 | 456,803 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
- Указ № 271/обн. 11.12.1898 г. – преименува с. Хуйвен на с. Иваново;
- Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Чауш кьой (Чаушово) на с. Методиево;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гюлемен на с. Кьолемен;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кара Демир на с. Виница;
- – преименува с. Хасаново на с. Евдокия;
- – преименува с. Бекирлие на с. Конево;
- – преименува с. Абдулрахманлар на с. Крайгорци;
- – преименува с. Кьопек кьой на с. Менгишево;
- – преименува с. Юллер на с. Староселска;
- – преименува с. Дураджа кьой (Дураджак) на с. Станянци;
- – преименува с. Карагьозлер на с. Чернооково;
- МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Евдокия на с. Ловец;
- Указ № 31/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Долна махала (от с. Чернооково) за отделно населено място – с. Божурово;
- през 1965 г. – уточнено е името на с. Кьолемен на с. Кьолмен без административен акт;
- Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава селата Виница и Староселска поради изселване;
- Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Тушовца на с. Тушовица;
- Указ № 1942*обн. 17.09.1974 г. – признава с. Върбица за гр. Върбица;
Транспорт
През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,6 km:
- участък от 49,5 km от Републикански път I-7 (от km 147,4 до km 196,9);
- началният участък от 0,8 km от Републикански път III-704 (от km 0,0 до km 0,8);
- началният участък от 1,3 km от Републикански път III-706 (от km 0,0 до km 1,3);
- последният участък от 19,0 km от Републикански път III-7304 (от km 9,8 до km 28,8).
Топографска карта
Външни препратки
Източници
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748
|
|