Власи в България: Разлика между версии
Нова страница: „'''Власите''' са етническа група в България. Според Преброяване на населението в Бъ...“ |
добавки |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''[[Власи]]''' е общото наименование на две отделни [[етническа група|етнически групи]] в [[България]], говорещи [[източноромански езици]]. Основната група, наричани понякога ''бели власи'', традиционно живеят уседнало в някои селища по южния бряг на река Дунав и в по-широка област в най-северозападния край на страната (във Видинско и Кулско), която продължава и на изток на [[Власи в Сърбия|сръбска територия]]. Другата група са [[арумъни]], които традиционно се занимават с полуномадско планинско животновъдство, главно в [[Рило-Родопски масив|Рило-Родопския масив]] в [[Южна България]]. |
|||
⚫ | |||
⚫ | Днес власите в България са почти изцяло асимилирани и се самоопределят като [[българи]]. На [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]] като власи се определят 3 684 души или 0,04 % от [[Население на България|населението на страната]],<ref name="НСИ, Население по местоживеене, възраст и етническа група">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://censusresults.nsi.bg/Census/Reports/2/2/R7.aspx | заглавие = Население по местоживеене, възраст и етническа група в България през 2011 година | език = bg | достъп_дата = 9 август 2017 | дата = 2011 | издател = [[Национален статистически институт (България)|НСИ]] }}</ref> но вероятно значителна част от тези хора в действителност са влашки цигани ([[лудари]]). Ограничен брой български власи се определят и като [[румънци]].{{hrf|Poulton|1998|26}} |
||
== Численост и дял == |
== Численост и дял == |
||
Ред 16: | Ред 18: | ||
=== Преброяване през 2001 г. === |
=== Преброяване през 2001 г. === |
||
Според преброяването приблизително две трети от представителите на тази група са съсредоточени в 4 области – [[Варна (област)|Варна]], [[Шумен (област)|Шумен]], [[Велико Търново (област)|Велико Търново]] и [[Разград (област)|Разград]]. Относителният дял на това население е най-висок в [[Аксаково (община)|община Аксаково]] – 12.1%, [[Летница (община)|Летница]] – 7.0%, [[Никола Козлево (община)|Никола Козлево]] – 6.4%, и т.н. Интересно е да се отбележи, че в с. [[Козяк (област Силистра)|Козяк]] от [[Дулово (община)|община Дулово]] 99.2% от населението е декларирало влашки произход. Над три четвърти от населението на с. [[Въглен (област Варна)|Въглен]] (община Аксаково) също е от влашки произход.<ref name="miris.eurac.edu"/> |
Според преброяването приблизително две трети от представителите на тази група са съсредоточени в 4 области – [[Варна (област)|Варна]], [[Шумен (област)|Шумен]], [[Велико Търново (област)|Велико Търново]] и [[Разград (област)|Разград]]. Относителният дял на това население е най-висок в [[Аксаково (община)|община Аксаково]] – 12.1%, [[Летница (община)|Летница]] – 7.0%, [[Никола Козлево (община)|Никола Козлево]] – 6.4%, и т.н. Интересно е да се отбележи, че в с. [[Козяк (област Силистра)|Козяк]] от [[Дулово (община)|община Дулово]] 99.2% от населението е декларирало влашки произход. Над три четвърти от населението на с. [[Въглен (област Варна)|Въглен]] (община Аксаково) също е от влашки произход.<ref name="miris.eurac.edu"/> |
||
Ред 84: | Ред 85: | ||
|} |
|} |
||
== |
== Бележки == |
||
<references/> |
<references/> |
||
; Цитирани източници |
|||
{{България-мъниче}} |
|||
* {{cite book | last = Poulton | first = Hugh | year = 1998 | title = Minorities in Southeast Europe: Inclusion and Exclusion | publisher = Minority Rights Group International | isbn = 978-1-897693-42-1 | lang = en}} |
|||
{{Население на България}} |
{{Население на България}} |
Версия от 06:32, 17 юни 2018
Власи е общото наименование на две отделни етнически групи в България, говорещи източноромански езици. Основната група, наричани понякога бели власи, традиционно живеят уседнало в някои селища по южния бряг на река Дунав и в по-широка област в най-северозападния край на страната (във Видинско и Кулско), която продължава и на изток на сръбска територия. Другата група са арумъни, които традиционно се занимават с полуномадско планинско животновъдство, главно в Рило-Родопския масив в Южна България.
Днес власите в България са почти изцяло асимилирани и се самоопределят като българи. На преброяването на населението през 2011 г. като власи се определят 3 684 души или 0,04 % от населението на страната,[1] но вероятно значителна част от тези хора в действителност са влашки цигани (лудари). Ограничен брой български власи се определят и като румънци.[2]
Численост и дял
Численост и дял на власите според преброяванията на населението в България през годините:[3][1]
Година | Дял (в %) |
Численост |
1992 | 0.06 | 5 159 |
2001 | 0.13 | 10 566 |
2011 | 0.04 | 3 684 |
Преброяване през 2001 г.
Според преброяването приблизително две трети от представителите на тази група са съсредоточени в 4 области – Варна, Шумен, Велико Търново и Разград. Относителният дял на това население е най-висок в община Аксаково – 12.1%, Летница – 7.0%, Никола Козлево – 6.4%, и т.н. Интересно е да се отбележи, че в с. Козяк от община Дулово 99.2% от населението е декларирало влашки произход. Над три четвърти от населението на с. Въглен (община Аксаково) също е от влашки произход.[3]
Численост и дял на власите по области, според преброяването на населението през 2001 г.:[3]
Област | Численост | Дял (в %) |
---|---|---|
Общо | 10 566 | 0.133 |
Благоевград | 7 | 0.002 |
Бургас | 623 | 0.147 |
Варна | 3 620 | 0.783 |
Велико Търново | 1 066 | 0.363 |
Видин | 155 | 0.119 |
Враца | 34 | 0.013 |
Габрово | 383 | 0.265 |
Добрич | 77 | 0.035 |
Кърджали | – | – |
Кюстендил | 5 | 0.003 |
Ловеч | 458 | 0.269 |
Монтана | 19 | 0.010 |
Пазарджик | 109 | 0.035 |
Перник | 5 | 0.003 |
Плевен | 252 | 0.080 |
Пловдив | 214 | 0.029 |
Разград | 940 | 0.616 |
Русе | 625 | 0.234 |
Силистра | 457 | 0.321 |
Сливен | 14 | 0.006 |
Смолян | – | – |
Софийска | 26 | 0.009 |
София | 195 | 0.016 |
Стара Загора | 21 | 0.005 |
Търговище | 78 | 0.056 |
Хасково | 21 | 0.007 |
Шумен | 1 137 | 0.556 |
Ямбол | 25 | 0.016 |
Бележки
- ↑ а б Население по местоживеене, възраст и етническа група в България през 2011 година // НСИ, 2011. Посетен на 9 август 2017. (на български)
- ↑ Poulton 1998, с. 26.
- ↑ а б в Етнически състав на населението в България // miris.eurac.edu. Посетен на 9 август 2017. (на български)
- Цитирани източници
- Poulton, Hugh. Minorities in Southeast Europe: Inclusion and Exclusion. Minority Rights Group International, 1998. ISBN 978-1-897693-42-1. (на английски)
|