Николай Урумов: Разлика между версии
Ред 47: | Ред 47: | ||
* Носител на „Наградата на НЕТА“ за „Най-добро актьорско превъплъщение“ за ролята на Поприщин в „Дневникът на един луд“ от Н. В. Гогол, реж. Л. Абаджиева в Драматичен театър „Иван Димов“ Хасково на Фестивала на камерните театри ([[Струмица]], [[Северна Македония]], 2014). |
* Носител на „Наградата на НЕТА“ за „Най-добро актьорско превъплъщение“ за ролята на Поприщин в „Дневникът на един луд“ от Н. В. Гогол, реж. Л. Абаджиева в Драматичен театър „Иван Димов“ Хасково на Фестивала на камерните театри ([[Струмица]], [[Северна Македония]], 2014). |
||
* Носител на Наградите за „Най-добър комедиен актьор“ и за „Най-добър комедиен спектакъл“ за „Мнимият болен“ от Молиер, реж. Н. Урумов в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово, на Фестивала на комедийния спектакъл – Габрово, 2017. |
* Носител на Наградите за „Най-добър комедиен актьор“ и за „Най-добър комедиен спектакъл“ за „Мнимият болен“ от Молиер, реж. Н. Урумов в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово, на Фестивала на комедийния спектакъл – Габрово, 2017. |
||
* Носител на Наградата на публиката за „Най-добър спектакъл“ за „Женитба“ от Н. В. Гогол, реж. Н. Урумов в Драматичен театър „Иван Радоев“ Плевен, на Зимния фестивал на изкуствата „Сцена, палитра, слово“ – Пловдив, 2018. |
* Носител на Наградата на публиката за „Най-добър спектакъл“, за „Женитба“ от Н. В. Гогол, реж. Н. Урумов в Драматичен театър „Иван Радоев“ Плевен, на Зимния фестивал на изкуствата „Сцена, палитра, слово“ – Пловдив, 2018. |
||
*Номинация за „Златен Кукерикон“ (2018) за „Най-добра комедийна главна мъжка роля“ – за ролята на Арган в пиесата „Мнимият болен“ от Молиер в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово. |
*Номинация за „Златен Кукерикон“ (2018) за „Най-добра комедийна главна мъжка роля“ – за ролята на Арган в пиесата „Мнимият болен“ от Молиер в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово. |
||
*Носител на Наградата на публиката за „Най-добър спектакъл“ за „Мнимият болен“ от Молиер, реж. Н. Урумов в Драматичен театър„Рачо Стоянов“ Габрово , на Зимния фестивал на изкуствата „Сцена, палитра, слово“ – Пловдив, 2019. |
*Носител на Наградата на публиката за „Най-добър спектакъл“, за „Мнимият болен“ от Молиер, реж. Н. Урумов в Драматичен театър„Рачо Стоянов“ Габрово , на Зимния фестивал на изкуствата „Сцена, палитра, слово“ – Пловдив, 2019. |
||
*Номинация за „Златен Кукерикон“ (2019) за „Най-добър комедиен спектакъл", за "Двама съвсем голи мъже" от С.Тиери ,реж.Н.Урумов,в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“]] [[Русе]]. |
|||
*Номинация за „Златен Кукерикон“ (2019) за „Най-добра режисура", за "Двама съвсем голи мъже" от С.Тиери,в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“]] [[Русе]]. |
|||
Една от емблематичните му роли, която играе цели 12 години, с над 150 представления, е на Бай Ганьо в „Бай Ганьо“ от [[Георги Данаилов (писател)|Г. Данаилов]], по Алеко Константинов, реж. Петър Кауков, в Пловдивския театър, за която получава много номинации и награди. |
Една от емблематичните му роли, която играе цели 12 години, с над 150 представления, е на Бай Ганьо в „Бай Ганьо“ от [[Георги Данаилов (писател)|Г. Данаилов]], по Алеко Константинов, реж. Петър Кауков, в Пловдивския театър, за която получава много номинации и награди. |
Версия от 21:34, 17 март 2019
Николай Урумов | |
български актьор | |
Роден | |
---|---|
Националност | България |
Уебсайт | |
Николай Урумов в Общомедия |
Николай Георгиев Урумов е български актьор.
Биография
Роден е на 6 юни 1963 г. в Каварна. Израства в Българево, възпитаник е на гимназията в Балчик.
През 1990 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“, в класа на проф. Николай Люцканов, с асистенти Маргарита Младенова и Здравко Митков.
Специализира „Режисура за драматичен театър“ при проф. Здр. Митков в НАТФИЗ.
Актьор е от трупата на Народен театър „Иван Вазов“.
Бил е на щат и в Драматичен театър „София“, Сатиричен театър „Ал.Константинов“ и Младежки театър „Николай Бинев“ и играе на сцената на Театър 199.
През театрален сезон 2018/19 играе в спектакли на Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричен театър „Ал. Константинов“, Младежки театър „Н. Бинев“, а също така и в спектакли на Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе , Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово и Драматичен театър"Константин Величков"-Пазарджик.
В театъра е работил с режисьорите: проф. Николай Люцканов, Вили Цанков, проф. Крикор Азарян, Александър Морфов, Стоян Камбарев, Елена Цикова, Галин Стоев, Лилия Абаджиева, Явор Гърдев, Здравко Митков, Юрий Бутусов (рус.), Римас Тересас (лит.), Николай Ламбрев, Асен Шопов, Красимир Спасов, Маргарита Тихинова, Йосиф Венков, Пламен Марков, Бойко Богданов, Петър Будевски, Димитър Еленов, Банко Банков, Димитър Стоянов-Нов, Рада Абрашева, Петър Кауков, Димитър Шарков, Невена Митева, Андрей Аврамов, Гаро Ашикян, Владимир Петков, Николай Гундеров, Владимир Люцканов, Борислав Чакринов, Павел Павлов, Юрий Дачев, Бина Харалампиева, Георги Радулов, Димо Димов, Пламен Панев, Бойко Илиев, Владлен Александров, Григор Антонов, Войчех Кобжински (пол.), Костадин Бандутов, Орлин Дяков, Борис Радев, Иван Панталеев и Стоян Радев.
Като режисьор е поставял спектакли на сцените на театрите в Габрово, Стара Загора, Плевен,Русе и Сатиричен театър "Ал.Константинов"-София.
Роли в театъра
Повече от 70 са театралните му роли. Просперо в „Бурята“ на Шекспир, Малволио в „Дванайсета нощ“ на Шекспир, Галгю в „Училище за шутове“ на Мишел де Гелдерод, Хлестаков в „Ревизор“ на Гогол, Кулигин в „Три сестри“ на Чехов (в постановката на Стоян Камбарев), Чебутикин в „Три сестри“ на Чехов (в постановката на проф. Крикор Азарян), Санчо Панса в „Дон Кихот“ на Сервантес, Бай Ганьо в „Бай Ганьо“ по Алеко Константинов, Маргариди в „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников, Арпагон в „Съперника“ на Молиер, Велико в „Януари“ на Йордан Радичков, Змея в „Змей“ по П. Ю. Тодоров, Клов в „Краят на играта“ на Бекет, Подкальосин в „Женитба“ на Гогол, Волпоне във „Волпоне“ на Бен Джонсън, Фалстаф във „Фалстаф и Веселите Уиндзорки“ по Шекспир, Мъжът в „Прах в очите“ на Дьорд Шпиро, Попришчин в „Дневникът на един луд“ на Гогол, Исаак в „Петокнижие Исааково“ по А. Вагенщайн, Енрик в „Методът Грьонхолм“ от Ж.Галсеран, Пиер в „Името“ от Делапорт/Дьо Ла Пателиер, Арган в „Мнимият болен“ на Молиер, Антоан Роайе в „Прощална вечеря“ от Делапорт/Дьо Ла Пателиер, са само част от ролите му в театъра.
Признание и награди
- С пет номинации за „Аскеер" (1993, 1995, 2000, 2002, 2009 г.).
- Носител на наградата „Аскеер“ за „Поддържаща мъжка роля“ – ролята на Каракалпаков в пиесата „Двубой“ на Иван Вазов в Народен театър „Иван Вазов“ (2000).
- Носител на Наградата „Аскеер“ за „Главна мъжка роля“ – за ролята на Клов в пиесата „Краят на играта“ от Самюъл Бекет в Театър 199 „Валентин Стойчев“ (2009).
- С две номинации за „Икар“ (2002, 2004)
- Носител на „Икар“ за „Главна мъжка роля“ – за ролята на Маргариди в постановката „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников в Драматичен театър „Васил Друмев“ Шумен (2004).
- Носител на Първа награда за „Най-добра главна мъжка роля“ на фестивалите в Благоевград (2002), Шумен (2002) и (2011), Габрово (2006) и (2017), Враца (2014) и Пловдив (2018).
- Получава и 12 престижни награди от международни фестивали на монодрамата за изпълнението си в моноспектакъла „Живот в кашони“ от Иван Кулеков, реж. Невена Митева в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово.
- Наградата „Актьор на годината“ за 2013 на Българското национално радио, за радиопостановката „Дневникът на един луд“ от Н. В. Гогол, реж. Лилия Абаджиева (2013).
- Носител на „Наградата на НЕТА“ за „Най-добро актьорско превъплъщение“ за ролята на Поприщин в „Дневникът на един луд“ от Н. В. Гогол, реж. Л. Абаджиева в Драматичен театър „Иван Димов“ Хасково на Фестивала на камерните театри (Струмица, Северна Македония, 2014).
- Носител на Наградите за „Най-добър комедиен актьор“ и за „Най-добър комедиен спектакъл“ за „Мнимият болен“ от Молиер, реж. Н. Урумов в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово, на Фестивала на комедийния спектакъл – Габрово, 2017.
- Носител на Наградата на публиката за „Най-добър спектакъл“, за „Женитба“ от Н. В. Гогол, реж. Н. Урумов в Драматичен театър „Иван Радоев“ Плевен, на Зимния фестивал на изкуствата „Сцена, палитра, слово“ – Пловдив, 2018.
- Номинация за „Златен Кукерикон“ (2018) за „Най-добра комедийна главна мъжка роля“ – за ролята на Арган в пиесата „Мнимият болен“ от Молиер в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово.
- Носител на Наградата на публиката за „Най-добър спектакъл“, за „Мнимият болен“ от Молиер, реж. Н. Урумов в Драматичен театър„Рачо Стоянов“ Габрово , на Зимния фестивал на изкуствата „Сцена, палитра, слово“ – Пловдив, 2019.
- Номинация за „Златен Кукерикон“ (2019) за „Най-добър комедиен спектакъл", за "Двама съвсем голи мъже" от С.Тиери ,реж.Н.Урумов,в Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе.
- Номинация за „Златен Кукерикон“ (2019) за „Най-добра режисура", за "Двама съвсем голи мъже" от С.Тиери,в Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе.
Една от емблематичните му роли, която играе цели 12 години, с над 150 представления, е на Бай Ганьо в „Бай Ганьо“ от Г. Данаилов, по Алеко Константинов, реж. Петър Кауков, в Пловдивския театър, за която получава много номинации и награди.
Играе повече от 170 пъти и моноспектакъла „Лалугер“ по Ал. Урумов, реж. Юрий Дачев, копродукция на театър „Българска армия“ – София и Драматичен театър „Йордан Йовков“ – Добрич. С тази роля през 2011 г. печели наградата „The Best Actor“ на Международния фестивал на монодрамата в Битоля, Македония[1], наградата за „Най-добра мъжка роля“ на Друмевите празници в Шумен (2011) и наградата „Чудомир“ в Казанлък (2012) за „Комедийния хит на годината“.
Почитен гражданин на град Каварна.
Участия в международни театрални форуми
С различни спектакли е гостувал на международни театрални форуми и фестивали в:
- Германия – Берлин, Хановер, Кьолн, Карлсруе, Манхайм,Мюнхен, Мюнстер и Хамбург;
- Русия – Москва, Санкт Петербург, Орел, Подолск и Нижневартовск;
- Полша – Варшава, Вроцлав, Торун и Валбжих;
- Австрия – Виена, Грац и Кремс;
- Франция – Париж, Гренобъл и Алес;
- Италия – Рим и Киери–Торино;
- Белгия – Брюксел и Антверпен;
- ОАЕ – Дубай и Диба-Фуджейра;
- Словакия – Братислава и Нитра;
- Литва – Каунас и Висагинас;
- Македония – Скопие, Битоля, Куманово и Струмица;
- Сърбия – Ниш и Цариброд;
- Румъния – Браила, Ръмнику Вълчае и Гюргево;
- Австралия – Сидни;
- Швеция – Стокхолм;
- Люксембург –Люксембург и Вианден;
- Украйна – Киев;
- Гърция – Атина;
- Албания – Корча;
- Узбекистан – Ташкент.
Филмография
Играе в повече от 80 български и чуждестранни филмови продукции. Играл е във филми на режисьорите Рангел Вълчанов, Неделчо Чернев, Едуард Захариев, Иван Андонов, Пламен Масларов, Илиян Симеонов, Иван Ничев, Дочо Боджаков, Светослав Овчаров, Станимир Трифонов, Красимир Крумов-Грец, Иван Черкелов, Киран Коларов, Стефан Командарев, Николай Акимов, Александър Морфов, Андрей Слабаков, Евгений Михайлов, Радослав Спасов, Константин Божанов, Емил Христов, Ивайло Драганов, Стефан Тасев, Иво Сиромахов, Християн Ночев, Димитър Шарков, Николай Босилков, Григор Лефтеров, Мария Арангелова, Виктор Божинов, Петър Одаджиев, Димитър Недков, Ивайло Пенчев, Ясен Григоров, Борис Радев, Камен Донев, както и във филми на Вентура Понс (исп.), Луиджи Перели (ит.), Фелипе Отони (ит.), Жан-Луи Бертучели (фр.), Пиер Бешо (фр.), Йоси Вайн (амер.), Марк Ропър (амер.), Джон Айърс (амер.), Синан Четин (тур.), Роберт Дорнхелм (англ.), Мишел Фавар (фр.), Фабрицио Коста (ит.), Кристиан Форе (фр.), Паоло Поети (ит.), Марк Ривиер (кан.), Алфредо Пайрети (ит.), Ирина Попофф (гер.), Ален Наум (фр.), Егон Гюнтер (гер.), Джойс Бунюел (фр.), Joel Kalmettes (фр.), Olivier Langlois (fr.), Андре Шандел (фр.), Сергей Борчуков (рус.) и Кристиан Твенте (гер.)
Година | Филми и сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2008 | Войната |
Охранителя | ||
2018 | Уют | Съдия изпълнителя | ||
2018 | В кръг | Депутата | ||
2017 | Живи комини | Ветеринарния лекар | ||
2017 | Посоки | България / Германия / Македония | Генади | |
2017 | Лили Рибката | Директора | ||
2016 | Летовници | досадник | ||
2015 | Рим на Рейн | Германия | Император Максимус | |
2015 – 2016 | Връзки | 20 | Директора на затвора/
Шефа на полицията | |
2014 | На границата | 6 | Рангелов | |
2014 | Знакът на българина | 6 | Премиера | |
2013 | Вангелия-носител на добрата вест | Русия | Батрак | |
2012 | Цветът на хамелеона | България / Словения | педагог | |
2011 | Английският съсед | 4 | Кмета | |
2011 | Авé | Полковника | ||
2010 – 2011 | Секънд хенд | ? | Жорж, собственик на магазина | |
2010 | Бях в Нюрнберг – („J'étais à Nüremberg“) | Франция | Д-р Алфред Зайдл | |
2010 | Януари | Велико | ||
2010 | Ако някой те обича | Гелето | ||
2009 | Раци | Илия Матанов | ||
2009 | Хъшове | 4 | Крецулеску | |
2009 | Къде е батко? | 3 | Чичо Дончо | |
2009 | Стъклената река | Бизнесмена | ||
2009 | Светото семейство | Социалния работник | ||
2008 – 2011 | Забранена любов | 299 | Ники Урумов | |
2008 | Анна П. | Франция | Сергей | |
2008 | Светът е голям и спасение дебне отвсякъде | България / Германия / Словения / Унгария | Агента от ДС | |
2010 | Доставете ни Гринзпан – („Livrez-nous Grynszpan“) | Франция | Волфганг Диверге | |
2007 | Магна Аура — изгубеният град | 13 | България / Германия / Полша | Гернот Горски |
2007 | „Помпей, вчера, днес, утре“ – („Pompei, ieri, oggi, domani“) | 2 | Италия | Томас, първи магистрат |
2007 | Моето мъничко нищо | Костадин „Коста“ Кинкенов | ||
2007 | Приключенията на един Арлекин | 4 | Костас-приятеля на Фелисиано от Фонотеката | |
2007 | А днес накъде? | |||
2007 | „Романтика“ – („Romantik“) | Турция | Братовчедът от България | |
2007 | Премълчана любов – („Un amour à taire“) | Франция / България | Контролиращ полицай | |
2006 | Нощ и ден | Мехмед | ||
2006 | „Заекът на Ватанен“ – („Le lièvre de Vatanen“) | Белгия / България / Франция | Гаровия служител | |
2006 | Пазачът на мъртвите | Директорът на гробището | ||
2006 | „Джо Петросино“ – („Joe Petrosino“) | Италия / България | Омето | |
2006 | Малка нощна приказка | 4 | Кольо Колев | |
2005 | Патриархат | 7 | Гено Кабаков | |
2005 | Сако и Ванцети – („Sacco & Vanzetti“) | Италия | Майкъл Леванж | |
2005 | „Меучи“ – („Meucci“) | Италия | Акуза | |
2005 | Новата кола на татко | бащата Иван | ||
2005 | Далида – („Dalida“) | Франция / Италия | Пиетро Джилиоти | |
2005 | Последният господар на Балканите – („Le Dernier seigneur des Balkans“) Последният бей на Балканите – (2 заглавие) |
6 | Франция / Гърция / Полша / Испания / Белгия / България | Орхан бей |
2005 | Смисълът на живота | Бащата | ||
2004 | Изпепеляване | майор Куртев, началникът на лагера | ||
2004 | Големанов | |||
2004 | Спартак – („Spartacus“) | 2 | САЩ / България | Търговецът на роби |
2004 | Откраднати очи | България / Турция | Доктор | |
2004 | Ганьо Балкански се завърна от Европа | 4 | Ганьо Балкански | |
2003 | Пътуване към Йерусалим | България / Германия / Франция | Родолюбеца | |
2003 – 2013 | По съвест – („Un caso di coscienza“) Подозрения – (2 заглавие) |
30 | Италия / България | Бащата на Тино |
2003 | Под едно небе | Беглецът, баща на Исмет | ||
2003 | Тайната вечеря на Дякона Левски | Димитър Общи | ||
2002 | Камера ! Завеса ! | 6 | Режисьора | |
2002 | „Мари Мармей“ – („Marie Marmaille“) | Франция | Аколит | |
2002 | Гост от морето | морякът Том | ||
2001 | Хълмът на боровинките | кмета Васко Парушев | ||
2001 | „Пратеник на кралицата“ – („Queen's Messenger“) | България / Великобритания / Канада | ||
2000 | Хайка за вълци | 6 | Калчо Статев | |
2000 | Разбойници - коледари | 6 | ||
2000 | Краят на ХХ век | Охранителя | ||
2000 | „Октоподи“ – („Octopus “) | САЩ | Хелмсман | |
2000 | Американски тюлени – („U.S. Seals“) | САЩ | Raliegh Officer | |
1999 – 2010 | Клиника на третия етаж | 35 | Професор д-р Урумов, психоаналитик | |
1999 | Дунав мост | 7 | Луко Луков | |
1999 | Операция Делта Форс 4: Смъртна опасност – („Operation Delta Force 4: Deep Fault“) | САЩ | Сръбския офицер | |
1999 | „Елзе – Историята на една страстна жена“ – („Else – Geschichte einer leidenschaftlichen Frau“) | 2 | Германия | Керл |
1998 | След края на света | България / Германия / Гърция | другарят Тасев, комунист | |
1998 | Вагнер | Жоро / бомбе I / просяк с часовник и перископ / човек с корниз I | ||
1997 | „Тайни спътници“ – („Compagnons secrets“) | Франция | Пиеро | |
1996 | Горски дух | Кмета | ||
1996 | Закъсняло пълнолуние | България / Унгария | синът – Иван Георгиев Доков | |
1995 | „Убиецът с жълтите обувки“ – („L'assassino è quello con le scarpe gialle“) | Италия | Младия критик | |
1995 | Вълкадин говори с Бога | Танас | ||
1994 | Граница | Стойнешки | ||
1994 | Коледни апаши | полицай | ||
1993 | Росита, моля – („Rosita, please!“) | Испания | Продуцента Саймън | |
1993 | Ч.А.Д.О.- ООД | 3 | Зетя | |
1993 | Сезонът на канарчетата | Георги Сотиров – „Чико“ | ||
1993 | Сирна неделя | Командирът на бригадата | ||
1993 | Бандитска приказка | Зъбльото | ||
1992 | Вампири, таласъми... | Ташков | ||
1991 | Индиански игри | Лука Мидолаш | ||
1989 | Юдино желязо | Македончето | ||
1988 – 1996 | Новите приключения на Арсен Люпен – („Le retour d'Arsène Lupin“) | 20 | Франция / Канада / Италия / Швейцария / Белгия / Полша / България / Куба / Португалия / Югославия | Владо (в 18-та серия: „Herlock Sholmes s'en mêle“ – 1995) |
1988 | Вечери в Антимовския хан | 2 | младият другоселец | |
1988 | А сега накъде | Малин от Павликени | ||
1987 | Време за път | 5 | Виктор |
Кариера на озвучаващ актьор
Николай Урумов озвучава и анимационни филми. Изпълнява ролите на Арти и Сър Торнбери в „Гумените мечета“, Сламения човек в „Сламения човек“, Хотеп в „Принцът на Египет“, Диего в „Ледена епоха“, Диего в „Ледена епоха 2: Разтопяването“, Диего в „Ледена епоха 3: Зората на динозаврите“, Диего в „Ледена епоха 4: Континентален дрейф“, Диего в „Ледена епоха: Мамутска Коледа“, Скар в „Цар лъв“, Чъм в „Търсенето на Немо“, Гологлавия във „Ваканцията: Строго забранена“, Додо в „Алиса в Страната на чудесата“, Мелвин в „Чикън Литъл“, Казар в „Див живот“, Талон в „Рататуй“, Едгар в „Аристокотките“, Тай Лунг в „Кунг-фу панда“, Генерал Гроул в „Планета 51“, Гърмящият Джейк в „Ранго“, Франкенщайн в „Хотел „Трансилвания“, Морало Ивал в сериала „Star Wars: Войната на клонингите“, Зъбчо в „Кумба“, Старият елен Тобиас в „Нико-2“, Сръдльо в „Крадци на ядки“, Франкенщайн в „Хотел „Трансилвания-2", Мал в „Робинзон Крузо“, Балу в „Книга за джунглата“, Могъщият орел в „Angry birds“, Диего в „Ледена епоха 5: Големият сблъсък“, Соу Герера в „Rogue One: История от Междузвездни войни“, Сръдльо в „Крадци на ядки-2", Франкенщайн в „Хотел „Трансилвания-3" и др.
Източници
- ↑ „Ники Урумов блесна с две награди“, novini.bg, 18 май 2011 г.
Външни препратки
- ((en)) Николай Урумов в Internet Movie Database
- Биография на Николай Урумов в theatre.art.bg
- ((ru)) Николай Урумов в КиноПоиск
- ((ru)) Николай Урумов в Кино-Театр
- Интервюта
- Деси Тодорова, „Николай Урумов е най-новият Бай Ганьо“, в-к „Сега“, 27 октомври 2005
- Интервю с Николай Урумов, Bgfactor.org, 12 май 2004 г.
- „Николай Урумов: Театърът е жив, когато играе“, интервю на Елица Димова, сп. „Тема“, бр. 32 (459), 14 – 20 август 2010