Горнобански манастир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 32: Ред 32:
В свободна България манастирът бързо се замогва и дори се сдобива със значителни имоти. Но след [[Деветосептемврийски преврат|комунистическия преврат на 9 септември 1944 г]]. те за няколко години са му отнети от атеистичната власт, а в началото на [[1950-те|50-те години на XX век]], манастирът е затворен и в него са настанени [[трудови войски]]. Имотите са разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини Светата обител частично е възстановена, но през [[1972]] г., [[пожар]] унищожава 100 годишните манастирски сгради и дървения покрив с купола на черквата. Скоро след това е възстановен само храмът на „Св. Св. Кирил и Методий“, но без съществувалия дотогава купол. Храмът, една помощна постройка и аязмото-чешма са единствените сгради останали от стария манастирски комплекс.<ref>[http://www.bulgariamonasteries.com/gornobanski_manastir.html Горнобански манастир – bulgariamonasteries.com]</ref>
В свободна България манастирът бързо се замогва и дори се сдобива със значителни имоти. Но след [[Деветосептемврийски преврат|комунистическия преврат на 9 септември 1944 г]]. те за няколко години са му отнети от атеистичната власт, а в началото на [[1950-те|50-те години на XX век]], манастирът е затворен и в него са настанени [[трудови войски]]. Имотите са разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини Светата обител частично е възстановена, но през [[1972]] г., [[пожар]] унищожава 100 годишните манастирски сгради и дървения покрив с купола на черквата. Скоро след това е възстановен само храмът на „Св. Св. Кирил и Методий“, но без съществувалия дотогава купол. Храмът, една помощна постройка и аязмото-чешма са единствените сгради останали от стария манастирски комплекс.<ref>[http://www.bulgariamonasteries.com/gornobanski_manastir.html Горнобански манастир – bulgariamonasteries.com]</ref>


Манастирът „Св. Св. Кирил и Методий“ е в Софийската духовна околия на [[Софийска епархия|Софийската епархия]]. Той е действащ, но няма килии и е без монаси. Храмът, „Св. Св. Кирил и Методий“ отваря врати всяка [[събота]] и [[неделя]]. Между дърветата са изградени маси и пейки за поклонниците, а наблизо има [[аязмо|аязмо-чешма]] с течаща планинска вода. Храмов празник е [[11 май]] – патронния ден на Манастира в който [[Българска православна църква|Светата Българската Православна Църква]] почита [[Св. Св. Кирил и Методий|Равноапостолните Солунски братя просветители Св. Св. Кирил и Методий]] и успението Кирилово, на [[30 октомври]] се чества и празника на Свети Крал.<ref>[http://svetimesta.com/Манастири/Gornobansky-Monastery-of-St-Cyril-and-Methodius Горнобански манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, Свети места]</ref>{{Br}}
Манастирът „Св. Св. Кирил и Методий“ е в Софийската духовна околия на [[Софийска епархия|Софийската епархия]]. Той е действащ, но няма килии и е без монаси. Храмът, „Св. Св. Кирил и Методий“ отваря врати всяка [[събота]] и [[неделя]]. Между дърветата са изградени маси и пейки за поклонниците, а наблизо има [[аязмо|аязмо-чешма]] с течаща планинска вода. Храмов празник е [[11 май]] – патронния ден на Манастира в който [[Българска православна църква|Светата Българската Православна Църква]] почита [[Св. Св. Кирил и Методий|Равноапостолните Солунски братя просветители Св. Св. Кирил и Методий]] и успението Кирилово, на [[30 октомври]] се чества и празника на Свети Крал.<ref>[http://svetimesta.com/Манастири/Gornobansky-Monastery-of-St-Cyril-and-Methodius Горнобански манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, Свети места]</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==
Ред 38: Ред 38:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.bulgaria21.net/chicago/bg-facts/sofia-parks-preserves/1144-sofia-gornobanski-monastery Софийската Света гора – Люлински манастир]
* [http://www.bulgaria21.net/chicago/bg-facts/sofia-parks-preserves/1144 Софийска Света гора – Горнобански манастир]
* [http://svetimesta.com/Манастири/Gornobansky-Monastery-of-St-Cyril-and-Methodius Горнобански манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, Свети места]
* [http://svetimesta.com/Манастири/Gornobansky-Monastery-of-St-Cyril-and-Methodius Горнобански манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, Свети места]
* [http://www.planinite.info/Istoricheski_zabelejitelnosti/Belejiti_manastiry/index_belejiti_manastory.htm Манастири в Люлин планина, Планините – исторически забележителности]
* [http://www.planinite.info/Istoricheski_zabelejitelnosti/Belejiti_manastiry/index_belejiti_manastory.htm Манастири в Люлин планина, Планините – исторически забележителности]

Версия от 06:49, 18 октомври 2019

Горнобански манастир
„Св. св. Кирил и Методий“
католиконът
католиконът
Карта Местоположение в Горна баня
Вид на храмаправославен манастир
Страна България
Населено мястоГорна Баня
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияСофийска
Архиерейско наместничествоСофийско
Статутдействащ
Горнобански манастир
„Св. св. Кирил и Методий“ в Общомедия
Горнобански манастир

Горнобанският или Люлинският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ е действащ манастир на Българската православна църква.[1]

Местоположение

Намира се в самата Люлин планина. на около 6 км от центъра на вилния квартал Горна Баня на София на равно място сред смесена борова и широколистна гора. Манастирът е достъпен по нормален автомобилен път.[2]

Архитектура

Манастирът е средновековен основан в ХІІІ век, разсипван е нееднократно от турците и за последно от комунистическия режим и пак изграждан от местните хора. Строителството преди Освобождението от османска власт възстановява средновековния храм по оцелелите стари основни зидове и не променя нищо от неговата архитектура и начин на градеж. Храмът е еднокорабен, едноапсиден с две петостенни конхи и размери около 16 на 11 м, над и около олтара и отвън в люнетите над прозорците и вратите има наивистични възрожденски стенописи, в храма има и икона на Свети Крал. Обявен е за паметник на културата от местно значение. Днес се състои от храма „Св. Св. Кирил и Методий“ и помощна сграда, двуетажната сграда с кьокове и чардаци с монашеските келии е унищожена от пожар в 1972 г. заедно с дървения покрив и купола на храма, но за разлика от покрива останалото не е възстановено. Намеренията средновековния Люлински манастир „Св. Св. Кирил и Методий“ да бъде възстановен както подобава в пълната му цялост се отлагат засега заради недостиг на средства.[3]

История

Манастирът вероятно е средновековен. В 1863 година жителите на село Горна Баня успяват да издействат разрешение от турската власт за възстановяване на манастира. Най-голям радетел на това дело е горнобанчанинът дедо Цене, чието име е вдълбано в камък от подновената стена на храма. Дедо Цене, който е доверен човек на Васил Левски, започва възстановянето на храма без разрешение, но е арестуван и откаран на съд в Русе. С подкуп на чиновниците дедо Цене лежи само с два месеца и половина в затвора. След това събира 600 овце и овни и ги откарва в Цариград, рушвет на великия везир и така издействал разрешение за съграждането, не само на храма, но и на манастира „Св. Св. Кирил и Методий“. Храмът на обителта е възстановен напълно в края на 1875 г. В 1876 г. църквата е осветена от софийския митрополит Мелетий и започва строителството и на просторна двуетажна сграда с чардаци за монасите. През Руско-турскатата война от 1877 - 1878 година дядо Цене е мобилизиран да служи в турския обоз който прекарва храна и муниции на османските войски. Той обаче бяга при руснаците и след няколко месеца влиза в София на 4 януари 1878 г. заедно с войските на освободителите водени от генерал Гурко.[4]

В свободна България манастирът бързо се замогва и дори се сдобива със значителни имоти. Но след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. те за няколко години са му отнети от атеистичната власт, а в началото на 50-те години на XX век, манастирът е затворен и в него са настанени трудови войски. Имотите са разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини Светата обител частично е възстановена, но през 1972 г., пожар унищожава 100 годишните манастирски сгради и дървения покрив с купола на черквата. Скоро след това е възстановен само храмът на „Св. Св. Кирил и Методий“, но без съществувалия дотогава купол. Храмът, една помощна постройка и аязмото-чешма са единствените сгради останали от стария манастирски комплекс.[5]

Манастирът „Св. Св. Кирил и Методий“ е в Софийската духовна околия на Софийската епархия. Той е действащ, но няма килии и е без монаси. Храмът, „Св. Св. Кирил и Методий“ отваря врати всяка събота и неделя. Между дърветата са изградени маси и пейки за поклонниците, а наблизо има аязмо-чешма с течаща планинска вода. Храмов празник е 11 май – патронния ден на Манастира в който Светата Българската Православна Църква почита Равноапостолните Солунски братя просветители Св. Св. Кирил и Методий и успението Кирилово, на 30 октомври се чества и празника на Свети Крал.[6]

Бележки

  1. ↑ Горнобански Манастир „Св.Св.Кирил и Методий“, Гайд България
  2. ↑ Горнобански манастир „Св.св.Кирил и Методий“ край София, Насам натам
  3. ↑ Софийска Света гора – Горнобански манастир
  4. ↑ Горнобански (Люлински) манастир „Св.Св. Кирил и Методий“, Странник БГ маршрути
  5. ↑ Горнобански манастир – bulgariamonasteries.com
  6. ↑ Горнобански манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, Свети места

Външни препратки

     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Горнобански_манастир&oldid=9644644“.