Направо към съдържанието

Тиква (плод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тиква е името на плодовете на култивираните видове от рода Тиква.

Тиквата е една от най-старите култури в Западното полукълбо. Култивираните видове са родом от Централна Америка. Индианските племена са консумирали сушена или печена на огън парчета тиква. Семената на растенията са донесени в Европа от Христофор Колумб, но тиквата е призната за хранителна култура едва през 17. век.[1] Тиквата е добър източник на фибри, витамин А, витамини от група В, калий, протеини и желязо.

Плодовете на някои сортове тиква може да се берат, докато незрелите семена и кора са все още меки и годни за консумация. Тогава плодът се нарича тиквичка.

Тиквените плодове се използват за декорация, например за направата на тиквен фенер.

Цвят на тиква с насекоми

Тиквата вирее на места, които са добре огрявани от слънцето и защитени от ветровете. За израстването на голям плод е нужно почвата да бъде богата на хранителни вещества, като наторяването зависи от предшестващата култура, която е била отглеждана. Сеитбата се извършва в края на месец април, когато вече няма опасност от слана, а почвата на 10 см е с температура близо 14 °C.

Прави се гнездо, слага се тор и се засяват по 5 – 6 семена във всяко едно от тях. След засяването на семената е нужна редовна обработка на почвата и борба с плевелите. Заради развитата си коренова система, тиквата няма нужда от редовно поливане. Когато растенията образуват 2 – 3 листа, те се разсаждат, като се оставя по 1 растение в гнездо.

Продукцията се прибира към края на септември, но преди да започнат обилните есенни дъждове. Плодове се остават на слънце 20 – 25 дена след откъсването им. Те издържат на понижаване на температурата до -4, -5 °C.

Тиква
Pumpkin, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
Калций, Ca21 mg
Желязо, Fe0.8 mg
Магнезий, Mg12 mg
Фосфор, P44 mg
Калий, K340 mg
Натрий, Na1 mg
Цинк, Zn0.32 mg
Мед, Cu0.127 mg
Манган, Mn0.125 mg
Селен, Se0.3 μg
  Други
Тиква в Общомедия

Тиквите съдържат много плодова захар (в качествените сортове до 10%) и други хранителни вещества, като с най-високи стойности е витамин С (10%). Поради ниската си калоричност (около 17 калории в 100 г) тиквата притежава диетични свойства и се препоръчва при бъбречни и сърдечносъдови заболявания.

В тиквените семки се съдържат важни за организма незаменими аминокиселини. Те облекчават основните симптоми при аденома или възпаление на простатата като често уриниране, болка и др. Освен това, семките са богати на протеини, витамини и минерали като желязо, цинк, мед и фосфор. В 100 грама тиквени семки се съдържа 46,1% от дневната нужда на организма от магнезий.

Най-тежката тиква в света

Съществуват няколко сорта, които имат потенциал да надхвърлят 100 кг. Възприето е семената от всяка гигантска тиква да бъдат кръщавани, като се спазва строга методология. Името се формира като първо се слага теглото (във паундове) на тиквата, следва фамилията на човека, който я е отгледал и накрая годината. Например семената на тиквата, поставила рекорд през 2004 г., са кръстени „1446 Итън 2004“.

Днес отглеждането на гигантски тикви се счита за спорт и има сертифицирани кантари, където плодът се премерва и записва.

Тиквата като кулинарен продукт

[редактиране | редактиране на кода]
Печена тиква с орехи

Тиквите за печене обикновено са едри и валчести, кората им е дебела и корава, а месестата част – нежна и дебела. На цвят тя бива жълта, жълто бяла или кремаво бяла, оранжева и жълтеникаво оранжева.

Освен за печене и варене тиквата се използва и за приготвянето на ястия, баници и сладкиши. В България популярна е сладката баница от тиква – тиквеник.

Младите плодове на обикновената тиква, наричани тиквичка, имат нежна консистенция и се използват широко като плоден зеленчук и за приготвяне на различни ястия.

Цветовете на тиквата също са годни за консумация.

Семената на тиквата са различни по цвят и форма: бели, матовобели, светлокафяви, плоски или елипсовидни. В България тиквените семки се нареждат на трето място по консумация след фъстъците и слънчогледовите семки.

За да запазят качествата си и да не се развалят, семките на тиквата трябва да се съхраняват на тъмно и прохладно място, дори и да са преминали топлинна обработка.

В България най-често тиквените семки се изпичат преди тяхната консумация. Напоследък навлиза тенденцията да се прибавят към салати в суров вид.