Направо към съдържанието

Хайнрих II Язомиргот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хайнрих II Язомиргот
Heinrich II Jasomirgott
херцог на Бавария,
1-ви херцог на Австрия
Роден
1107 г.
Починал
13 януари 1177 г. (70 г.)
ПогребанШотландско абатство, Виена, Австрия
Управление
Период1141 – 1156 (Бавария)
1156 – 1177 (Австрия)
НаследникЛеополд V Бабенберг (Австрия)
Други титлипфалцграф при Рейн
маркграф на Австрия
Герб
Семейство
РодБабенберги
БащаЛеополд III (Австрия)
МайкаАгнес от Вайблинген
Братя/сестриАгнес Бабенберг (Полша)
Гертруда фон Бабенберг
Юдит Бабенберг
Конрад III
Леополд
Ото Фрайзингски
Фридрих II
Конрад II фон Бабенберг
СъпругаГертруда Саксонска (1 май 1142)
Теодора Комнина (1149)
ДецаЛеополд V Бабенберг
Агнес Бабенберг
Хайнрих II Язомиргот в Общомедия

Хайнрих II (на немски: Heinrich II, Jasomirgott; * 1107; † 13 януари 1177, Виена), известен като Хайнрих Язомиргот от династията Бабенберги, е пфалцграф при Рейн през периода 1140 – 1141, маркграф на Австрия (1141 – 1156), а като Хайнрих XI също херцог на Бавария (1141 – 1156) и 1-ви херцог на Австрия (1156 – 1177).

Син е на маркграф Леополд III и Агнес фон Вайблинген от фамилията на Салиите, дъщеря на император Хайнрих IV и сестра на император Хайнрих V. Майка му е вдовица на херцог Фридрих I от Швабия (от род Хоенщауфен). Брат на Хайнрих е хронистът архиепископ Ото от Фрайзинг. Сестра му Юдит е от 1133 г. съпруга на Вилхелм V Монфератски. Той е полубрат на Фридрих II Еднооки, херцог на Швабия, баща на по-късния император Фридрих I Барбароса и на римско-немския крал Конрад III.

Като син на маркграф Леополд III Бабенберг Хайнрих става пфалцграф при Рейн на 33-годишна възраст и остава такъв за година, след която е посочен за херцог на Бавария и маркграф на Австрия след неочакваната смърт на брат му Леополд IV Бабенберг и резидира в Регенсбург.

От 1 май 1142 до 18 април 1143 г. Хайнрих II е женен за Гертруда Суплингенбург, единствената дъщеря на император Лотар III.

През 1147 г. Хайнрих като херцог на Бавария участва във Втория кръстоносен поход. Хайнрих се жени на връщане за Регенсбург за византийската принцеса Теодора Комнина, племенница на византийския император Мануил I Комнин. И двата му брака сочат важността на Бабенбергите в Централна Европа през този период.

В хода на политическия спор между фракциите Велфи и Щауфен императорът на Свещената Римска империя вече е отнел Херцогство Бавария от велфа Хайнрих X и го е отстъпил на династията Бабенберги. Новият император Фридрих I Барбароса се опитва да постигне компромис с велфите и през 1156 г. връща Бавария на Хайнрих Лъв, син на Хайнрих X. Трябва да се намери компенсация и за семейството Бабенберг, а именно Privilegium minus – Австрийската гранична марка е издигната до херцогство и придобива пълна независимост от Бавария.

За разлика от баща си, който е пребивавал предимно в Клостернойбург, Хенри премества своя двор във Виена през 1145. Така съвременната австрийска столица успява да надмине градове като Кремс, Мелк или Клостернойбург. Също през 1147 г. е завършена Виенската катедрала Свети Стефан, което силно допринася за известността на града. През 1155 г. Хайнрих основава манастира Шотенщифт във Виена, в двора на която негова статуя стои и до днес.

През 1166 година Хайнрих и съпругата му посещават Сердика, където водят преговори с император Мануил I Комнин от името на Фридрих I Барбароса.[1]

Псевдонимът на Хайнрих Язомиргот (Jasomirgott)[2], е документиран за първи път по време на 13 век под формата Jochsamergott, чието значение е неясно. Според една теория псевдонимът възниква въз основа на арабска дума във връзка с Втория кръстоносен поход, в който Хайнрих участва през 1147 г. Според популярната етимология псевдонимът е получен по формулата Ja so mir Gott helfe (което означава: „Да, с Божията помощ“). Друг възможен български превод на словосъчетанието Heinrich Jasomirgott е „...Хайнрих така и Бог“.


От брака си с Гертруда Суплинбургска има една дъщеря:

  • Рихарда (1143 – 1200), омъжена за Хайнрих V, ландграф на Щефлинг

От брака си с Теодора Комнина († 1183) има децата:

  1. Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6. с. 153.
  2. Karl Lechner: Die Babenberger. Markgrafen und Herzoge von Österreich 976 – 1246. Böhlau, Wien 1976, ISBN 3-205-08508-6, S. 351.
  • Helmut Hanko: Herzog Heinrich II. Jasomirgott. Pfalzgraf bei Rhein – Herzog von Bayern – Herzog von Österreich. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2012, ISBN 978-3-534-25605-1.
  • Peter Schmid, Heinrich Wanderwitz: Die Geburt Österreichs. 850 Jahre Privilegium minus (= Regensburger Kulturleben. Bd. 4). Schnell & Steiner, Regensburg 2007, ISBN 978-3-7954-1911-0.
  • Heinrich von Zeißberg: Heinrich II. (Jasomirgott). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 554 – 557.
Леополд Щедри
Владетели на Австрия
Владетели на Австрия
Маркграф и херцог на Австрия (1141 – 1177)
Леополд Добродетелни