Атака (партия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Атака.

Атака
Ръководител Волен Сидеров
Основана 17 април 2005
Идеология Национализъм
Цветове бяло, зелено, червено
Народно събрание
21 / 240
Европейски парламент
2 / 736
www.ataka.bg
Митинг на ПП АТАКА на пл. Александър Невски в София на 3 март 2011 г

Партия АТАКА е българска партия създадена на 17 април 2005 г. в София, официално регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005 г. Тя се самоопределя като патриотична и националистическа. От създаването си до есента на 2009 г партията бе подкрепяна от телевизия СКАТ и собственика ѝ Валери Симеонов. Партията взаимства името си от политическото обзорно предаване „Атака“, което съществуваше по телевизия СКАТ с автор и водещ известния български журналист и националист Волен Сидеров. Партията издава един партиен вестник („Атака“) и притежава една телевизия („ТВ Алфа“).

На учредителния сбор на партията участват над 500 делегати. За председател на партия АТАКА е избран Волен Сидеров.

Още в първите месеци след създаването си АТАКА събира голям брой симпатизанти и членове на партията. На парламентарните избори през 2005 г. партия АТАКА участва като Коалиция Атака заедно с няколко партии и други организации, поради отказа на съда да я регистрира, за да участва самостоятелно на изборите. На парламентарни избори 2005 коалицията печели 296 848 гласа, или 8,93% от всички гласове и 21 места в парламента. [1]


Съдържание

[редактиране] Позиции и критики

Партия атака политически е ориентирана към национализма. Малко след създаването през април 2005 г. партия АТАКА представя своята политическа програма с изготвянето на своите т.нар. „20 принципа“ и „Програмна схема“ (текстовете могат да се видят съответно тук и тук).

Там могат да се намерят доста предложения за радикални промени в конституцията на Република България като институциализиране на Българската православна църква и признаване на Православието като официална религия в България.

Друго искане е за връщане на смъртното наказание за тежки криминални престъпления, поради факта на зачестилите жестоки убийства, голяма част от които извършени от т.нар. „цигански бандити и мародери“ в България през последните няколко години.[2]

Именно това предизвиква широки спорове в медийното и политическо пространство, като противниците на партията я определят като антихуманна, расистка и „фашистка“ организация. Тези си противници Атака нарича „антибългарски елементи“, които умишлено не искат да има строги и прилагани безусловно и еднакво спрямо всички закони. И че нито циганите, нито която и да е друга група имат правото да не спазват законите. В същото време срещу самия водач и председател на партията Волен Сидеров се водеха поредица от съдебни дела, повечето от които за обида на хомосексуални граждани.

По отношение на Евроинтеграцията на страната, АТАКА е за преразглеждане на някои от главите от договора за членството на България в ЕС, като затварянето на АЕЦ Козлодуй, и предоговоряне на неизгодните условия за България. Според лидерите на партията, подписалите договора за влизането на България в Европейския съюз са „национални предатели“ именно поради зле договорените параметри за членство.

Иска се също пълен военен неутралитет на страната, неучастие в никакви военни блокове и излизане от НАТО.

Една от точките в програмата на АТАКА изисква правна формула за понятието „национален предател“, както и строги санкции за хули и поругавания на български национални светини. АТАКА иска също спиране на незаконните според тях новини на турски език по БНТ (която се издържа от държавния бюджет). Волен Сидеров обяснява това искане с факта, че в Конституцията на България единственият официален език е българският.

Позицията на Атака за затварянето на АЕЦ Козлодуй е, че това е направено не по европейско искане, а за пари от „шепа безотговорни политикани и … национални предатели“. Поименно се сочат Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Румен Овчаров, Меглена Кунева, комисарят Ферхойген.[3]

Чрез свое запитване, ПП АТАКА отправя на 2 пъти питане до Европейската комисия, има ли тя решение за затваряне на АЕЦ. Отговорът е: няма такова решение.

Посланията на Атака породиха смут в медийното пространство, като нейното място в политическия спектър беше определяно от крайно ляво до крайно дясно.

Чрез новата си политическа програма, обявена в началото на 2012 г. и наречена „Планът Сидеров“, ПП АТАКА твърди, че при връщането в български ръце на златодобива и довива на ценни метали изобщо, електро-разпределителните предприятия, мобилните телекомуникационни компании и банките, минималната пенсия в страната веднага може да стане 500 лева, а минималната работна заплата - 1000 лева.

[редактиране] Парламентарна дейност

В 40-то Народно събрание към 15 май 2007 парламентарната група на АТАКА е внесла над 25 законопроекта, проекторешения, декларации и др., от които нито един не е приет. Често АТАКА е определяна като крайната опозиция в парламента, която рязко се противопоставя на управляващата коалиция БСП-НДСВ-ДПС.

АТАКА се определя като антипод на (според мнението на нейните водачи) етническата, турска, антиконституционна и сепаратистка организация Движение за права и свободи (ДПС).

През месец март 2006 г. ПГ на АТАКА внася в парламента за обсъждане широко дискутирания „Законопроект за национализация“ на най-големите приватизирани предприятия в България след месец май 1992 г., като електроразпределителните дружества, киноцентъра „Бояна“, БТК и др. Мотивът на АТАКА е, че тези предприятия са били приватизирани на твърде занижени цени и чрез непрозрачни сделки, като така по думите на Сидеров се ощетява българската държава. Идеята на АТАКА включва връщането на най-големите ни предприятия в ръцете на държавата, и повторното разпродаване на някои от тях на действителните им цени. Това поражда доста отрицателни реакции в парламента и медийното пространство, като някои анализатори квалифицираха самия законопроект като „връщане към комунизма“. В крайна сметка с мнозинството на всички парламентарни групи (без АТАКА) Народното събрание отхвърля законопроекта.

След множество скандали парламентарната група на АТАКА към юни 2006 г. се състои само от 13 депутата.

През 2006 г. става ясно, че според Сметната палата част от субсидиите, които е ползвала партия „Атака“ през 2005, са преведени неправомерно от министъра на финансите, в нарушение на собствената му наредба. По закон, получател е коалиция „Атака“ — тя е участвала на изборите, а след като Петър Манолов от Българска национална патриотична партия я напуска, известно време формално тази коалиция не е имала народни представители. Уточнява се, че след регистрацията си, партията е можела да получи субсидии, но е трябвало да ги поиска по установен ред и не е правомерно парите за коалицията да се привеждат на партията. Впоследствие, след покана от финансовия министър, на 30 август 2006 г. Сидеров връща средствата в размер на 95 326 лв., които са му преведени над тези, които според направените след това разчети на Сметната палата са се полагали на партия „Атака“. [4]

[редактиране] АТАКА в Европейския парламент

Евронаблюдател на парламентарната група на АТАКА в Европейския парламент бе Димитър Стоянов, внук на известния български писател Радой Ралин и син на съпругата на Сидеров Капка Георгиева. Там той на няколко пъти влезе в словесни пререкания с холандската евродепутатка Елс де Хрун, която по думите на Стоянов изопачава идеите и действията на АТАКА и представя исканията за равни права и задължения като расизъм. Въпреки всичко, Де Хрун отново обвини АТАКА в подбуждане на „омраза към малцинствата в България“ и подкрепа на националсоциализма.

В електронно писмо до всички евродепутати Димитър Стоянов нападна Ливия Ярока като намекна, че 32-годишната депутатка е твърде възрастна, за да членува в младежки организации. Българинът също писа, че докато пълничката Ярока присъства на церемонии и награждавания, в България много по-хубави от нея цигански момичета се продават като стока, а европейските среди мълчат по въпроса. Тази критика бе определена от Де Хрун като расистка, а АТАКА — като ксенофобска, отричаща Холокоста, антиеврейска, антитурска и антициганска.[5]

[редактиране] Участия в избори

Участие на ПП «АТАКА» на изборите в България
година
избори
гласове
%
резултат
2005
Народно Събрание
296 848
8,14
21 от 240 места в НС
2006
Президент — първи тур
597 175
21,486
Волен Сидеров отива на балотаж
Президент — втори тур
649 387
24,052
Волен Сидеров губи от Георги Първанов
2007
Европейски парламент
275 237
14,2
3 от 18 места за България в ЕП
2009
Европейски парламент
308 052
11,96
2 от 17 места за България в ЕП
2009
Народно Събрание
395 656
9,36
21 от 240 места в НС
2011
Президент
122 466
3,64
Четвърто място на първия тур

[редактиране] Президентски избори през 2006 година

Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за изборите на 22 октомври 2006 г. с кандидат-вицепрезидент Павел Шопов. На първия тур се класира втори в надпреварата с 21,5% (597 175 гласа)[6]. Гласовете спрямо парламентарните избори са нарастнали над 2 пъти. На втори тур Сидеров губи с 24,05% (649 387 гласа) от кандидатиралия се за втори мандат президент Георги Първанов, подкрепян от управляващата коалиция на левицата, ДПС и НДСВ.

[редактиране] Изборите за Европейски парламент през 2007 година

Гласуване по райони

Атака излиза със самостоятелна листа на изборите за български представители в Европейския парламент, на 20 май 2007 г. При избирателна активност от 24,5 на сто (по данни на Галъп), Атака събира 14.20% от гласовете[7]. Това я нарежда на четвърто място след БСП, ГЕРБ и ДПС. В ЕП влизат трима евродепутати от Атака. На първо място е депутатът от 40-то Народно събрание и дотогавашен евронаблюдател (от 1 януари 2007) Димитър Стоянов. На второ място е бизнесменът Слави Бинев, а на трето - Десислав Чуколов.

[редактиране] Местни избори през 2007 година

[редактиране] Избори за Европейски парламент през 2009 година

[редактиране] Парламентарни избори през 2009 година


[редактиране] Ръководство

Върховният ръководен орган на Политическа партия АТАКА е Централния сбор:

[редактиране] Медийни коментари за ръководството


[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източник

  1. Парламентарни Избори 2005 — сайт на ЦИК
  2. „Атака“: Връщане на смъртното наказание и незабавно разрушаване на гетата. // Mediapool.bg. Mediapool, 26 септември 2011. Посетен на 27 септември 2011.
  3. лобисти затвориха III и IV блок на АЕЦ. в-к Атака, 29/01/2007
  4. actualno.com: Неправомерни субсидии
  5. European Parliament Goes Bananas over Bad Joke
  6. Избори за президент 2006 — сайт на ЦИК
  7. Избори за български представители в Европейския парламент — сайт на ЦИК
  8. Окончателни резултати за страната. // ЦИК. Посетен на 8 юли 2009.
  9. Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
  10. Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици