Бомбардировки на НАТО на Югославия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Бомбардировките на НАТО на Югославия са военна операция, извършена от 11 държави срещу Съюзна република Югославия по време на Войната в Косово. Ударите започват на 24 март 1999 г. и прекратяват на 11 юни 1999 г. Кодовото название на офанзивата е операция „Съюзна сила“, а в американския щаб тя е известна като операция „Благородна наковалня“.

Официалната причина за бомбардировките е югославската местна операция „Подкова“, която цели етническо прочистване на Косово според военното разузнаване на НАТО, които водели до големи човешки жертви - загиват стотици граждани. Това е втората голяма бойна операция на НАТО след операция "Преднамерена сила" в Босна и Херцеговина през 1995 г. Тя е извършена без съгласието на Общото събрание на ООН.

Бомбардировките водят до оттеглянето на югославските войски от Косово и установяването на Временната администрация на ООН в Косово. По-късно е организиран Международен наказателен трибунал за бивша Югославия, който решава, че югославските сили за сигурност са отговорни за престъпления срещу човечеството и масови потъпквания на човешките права на гражданското население в Косово — главно по време на операцията на НАТО.[1] Югославската армия с върховен главнокомандващ Слободан Милошевич и началник на Генералния щаб генерал Драголюб Ойданич води отбранителни сражения срещу натовските самолети като 2 от тях един Ф117 са свалени от Югославската Противовъздушна отбрана.

На 28 април 1999 г. България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция "Съюзна сила" което дава право на самолети на НАТО да преминават през въздушното пространство само след завръщане от бойни полети посока от запад на изток(както е записано в нотата отговор на българското правителство до НАТО разрешаваща коридора , но нямащи право да излитат за осъществяване на въздушно нападение над СР Югославия тъй като България декларира пълен неутралитет .

Развитие на бойните действия[редактиране | edit source]

На 24 март 1999г. генералния секретар на НАТО Хавиер Солана заповядва на командващия въоръжените сили на НАТО в Европа ген.Уесли Кларк да започне въздушни бомбардировки срещу градове и военни обекто на СР.Югославия.НАТО разполага със самолети Ф 16 ,Ф117 стелт въоръжени с ракети Томахоук и противо радарни ракети AGM 88 HARM.Срещу тях Югославската армия има 90 хил. души личен състав от които 3 хил наборни войници в сухопътните войски, 3 хил във ВВС и 3 хил в ВМС.При мобилизация Югославската армия набъбва до 400 хил.души. В изпълнение на това в 23.50 базираните вече от седмица сили на НАТО в Италия и Адриатическо море състоящи се от:Самолетоносача "Ентърпрайсис" и самолетните авиобази Авиано,Истрана и Пиаченца в Италия започват авиационна атака над Югославия.Първоначално са хвърлени над 100 ракети изтреляни от самолети F 16 и F 117 stelt а други 40 са направлявани от спътници също поразяват цели на Югославия.В резултат на това в 0 часа и 53 минути СР.Югославия обявява военно положение.Първата бомбардировка е на Белград и въздушната кампания трае първоначално 4 часа но на сутринта е подновена.в резултат са нанесени поражения на: Централния команден пункт на ВВС и ПВО на Югославската армия в планината Фрушка гора,Пункта за управление на Генералния щаб на Югославската армия,летищата Батайница в Белград, Данилоград в Черна гора и Прищина в Косово където загиват много югославски войници в казармите си .Югославската ПВО разполагаща със съветска военна техника от Зенитно ракетни комплекси С 125, П 18 ,Оса и С 300 се сражава срещу авиацията на държавите от НАТО САЩ,Великобритания , Германия и Холандия.На 27 април 1999г. 250 бригада югославската ПВО командвана от полк. Дани Золтан сваля един от най модерните самолети на НАТО в кампанията Ф 117 стелт управляван от американски пилот от словенски произход със зенитно ракетен комплекс П 18.Следва сваляне на 4 самолета Ф 16 опитващи се да атакуват обекти около Ниш.през май 1999г. самолет на НАТО водещ кампанията бомбардира пътнически влак пътуващ от Белград за Атина на моста Гърделичка клисура.През целия април и май самолетите на НАТО бомбардират Белград,Ниш,Прищина,Даниловград,Подгорица ,Пирот,Крагуевац където са нанесени поражения на автомобилния завод "Застава".На 3 май 1999г. югославската армия след специална операция пленява трима американски военни : сержантите Андрю Рамирес и Кристофър Стоун и ефрейтор Стивън Гонсалес които са отведени в Белград .НАТО в отговор заявява че ще държи властите на Югославия отговорни ако нещо се случи с пленените американци.По късно те са радушно приети на среща с президента на Югославия Слободан Милошевич който зачвчва че ще ги освободи от плен.На 10 юни 1999г. след започналите два дни по рано преговори в македонския град Куманово преговори е подписано военно техническо споразумение между НАТО и СР.Югославия съгласно което югославската армия и сили на МВР се изтеглят от Косово а мироопазващите сили КФОР ще завземат и управляват територията на Косово, а от своя страна НАТО се задължава да спре и прекрати бомбардировките си над СР.Югославия.Бомбардировките обаче са прекратени чак на 15 юни 1999г.На 12 юни 1999г. руски военни части в състав от 200 души от състава на миротворческите сили на ЮНПРОФОР в Босна качени на БТР преминават на бърз марш през Сърбия и завземат летището в Прищина изпреварвайки американските, английските и френските части на КЕЙФОР.Възниква търкане между руските части и командването на НАТО вследствие на което командващия НАТО ген.Уесли Кларк дава заповед на 200 британски и френски парашутисти да открият огън по руските части.Но страхувайки се от въоръжението на руснаците и от оюевидната им готовност да отблъснат нападението британския генерал Майк Джаксън отказва да изпълни заповедтта на ген.Уесли Кларк като заявява че няма да стане причина за започване на Трета световна война.По късно между НАТО и Русия е постигнато съглашение Руски военен контингент да бъде сформиран и изпратен в състава на КЕЙФОР който състоящ се от 309 военнослужещи с лично оръжие трябва да бъде превозен на военни самолети Ан 124 Руслан от Москва до Прищина.Във връзка с това Русия изпраща на България нота с която иска достъп до българското въздушно пространство.Въпреки че преди да се споразумее Русия с НАТО за участие на руски военни сили в състава на КЕЙФОР българската страна отказва достъп до въздушното пространство на самолети за подкрепа на руснаците в Прищина , този път българското правителство и Българското Народно събрание дават пълен коридор на Русия за превозване на нейния контингент в състава на КФОР в състав от 309 войника с личното си оръжие което парламента приема на 9 юли 1999г. с 213 гласа За , 1 Против и 1 Въздържал се .Въпреки че на 16 юли Руската страна временно се отказва от българското въздушно пеостранство на 24 юли 1999г. Русия отново потвърждава желанието си за достъп до въздушното пространство на България и на 25 юли 1999г. руския военен контингент на КЕЙФОР е превозен на самолети Ан 124 Руслан през България в Косово.

Бомбени действия в България[редактиране | edit source]

На 28 април 1999г. самолет Ф 16 на НАТО нахлува във въздушното пространство на България противозаконно ,тъй като България все още не е предоставила въздушното си пространство за самолети на НАТО.Самолета достига софийския квартал Горна баня и изтрелва противорадарна ракета AGM 88 HARM която разрушава покрива на къща в квартала.Българската ПВО засича самолета при нахлуването му и подава бойна тервога и заповед до зенитно ракетните комплексни разчети да свалят самолета.Докато се задействат разчетите обаче радарите на ПВО изгубват самолета.Официалното обяснение на НАТО даено до Българското правителство чрез южното си командване базирано във Верона,Италия е че става дума не за един а за два самолета влетяли в българското въздушно пространство които обаче не носели ракети от този вид на крилете си , а ракетата е изстреляна от трети самолет нападащ цели в гр.Пирот който бил осветен от югославски радар на ПВО и за да се спаси от сваляне изтерлял ракетата по радара която прелетяла в 100 км и се разбила в Горна баня.Подобно обяснение дава и назначената от българския министър председател Иван Костов комисия за разследване на инцидента под ръководство на вицепремиера Евгений Бакърджиев.Военни специалисти от ВВС и ПВО обаче наричат твърденията на Комисията и изказването на Иван Костов в Народното събрание абсурдни .Доказателствата обаче при експертизата показват че ракетата не би могла да прелети 100 км а 25 мили и не притежава гориво за да може да прелети 100 км и .Българската ПВО със своите данни също доказва че е засякла един самолет който е нарушил въздушното пространство в 21.55 и форсирайки с висока скорост 70 км разстояние от границата до София и пикирайки е прострелял квартал Горна баня.Американските дипломатически представители изчакват експертизата на МВР и тогава военния аташе на САЩ полк.Уилям Хол признава че ракетата е американска.Понасят се различни слухове за причината за падането на ракетата в Горна баня.В книгата си Зад Фасадата разследващия журналист Григор Лилов пише че ракетите Харм се позиционират със спътник поради което няма как насочена по сръбска цел ракета да падне на българска територия което се потвърждава и от ПВО специалисти. На 1 май 1999 самолет на НАТО отново изстерлва ракета от същия вид в околностите на Кюстендил , но този път НАТО не дава абсолютно никаква информация за причините за изстрелването на българска територия.Следва отново изстрел на ракета между Брезник и Трън на 3 май 1999г. и издълбава огромна дупка, отново без отговор от страна на НАТО . Българската ПВО засича и самолет на НАТО който който навлизайки въвъ въздушното пространство прави опит за пикиране и атака срещу българско ПВО поделение в Ломски форт.На всички прочее бомбени действия НАТО не дава информация и по късно.В седствие на бомбардировките над територията на България на 30 април 1999г. със заповед на Началника на Генералния щаб на Българската армия ген.полк.Михо Михов българската ПВО е поставена в повишена бойна готовност по линията западно от Пловдив - Плевен,дават се по големи дежурства в авиобазите и е забранено включването на радари в сантиметровия диапазон до 70 километра от границата.Взети са мерки от ПВО и за отбраната на АЕЦ Козлодуй за да бъде предпазена централата от подобни нападения.

Източници[редактиране | edit source]

  • вестник Черно море , 1май 1999
  • Народно събрание на република България Стенограми Изказване на министър председателя Иван Костов пред Народното събрание 25 март 1999
  • вестник Сега 2000г
  • Григор Лилов,"Зад Фасадата" София 2013г.
  1. Međunarodni krivični sud za bivšu Jugoslaviju. Presuda Haškog suda. 28 февруари 2009 г. (на сръбски)