Брусник (Община Битоля)
Вижте пояснителната страница за други значения на Брусник.
| Брусник | |
|---|---|
  Брусник
Брусник на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Битоля |
| Географска област: | Пелагония |
| Население: | 241 (2002) |
| Надморска височина: | 774 м |
| Геогр. положение: | 41° 1' 23" сев. ш. 21° 17' 7" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | BT |
Брусник (на македонска литературна норма: Брусник, на гръцки: Μπρούσνικ) е село в община Битоля на Република Македония.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира в областта Пелагония, източно от Битоля в планината Пелистер.
[редактиране] История
В 19 век Брусник е село в Битолска каза на Османската империя. През 1893 година братята Васил, Петре и Ангел Ивановски откриват борбата за българска църковна независимост в селото. Благодарение на тях през 1898 година селото получава ферман за отваряне на българско училище[1].
Според български източници между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[2]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Брусникъ е населявано от 755 българи християни.[3] Но в действителност населението на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брусник има 456 българи екзархисти и 488 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционират българско и гръцко училище.[4] Екзархийските къщи в Брусник в 1905 година пострадват от гръцки нападения.[5] Местната църква остава затворена до 1908 година заради спора между екзархисти и патриаршисти, но след Младотурската революция от 1908 година е построена нова църква за българите[1].
[редактиране] Брусник днес
Според преброяването от 2002 година селото има 241 жители, от които 240 са се самоопределили като македонци и 1 като сърбин.[6]
В селото има църква „Света Петка“.
[редактиране] Личности
- Родени в Брусник
Бошко Станковски (1925 - 1987), югославски политик
Васил (1858 - 1911), Петре (1856 - 1929) и Ангел (1864 - 1919) Велянов Ивановски, борци за българска църковна независимост и местни ръководители на комитета на ВМОРО[1]
Васко Карангелевски (1921 - 1977), народен герой на Югославия-
Никола Алабаков (Ник Алабак, 1878 - 1935), деец на българската емиграция в Северна Америка - Никола Иванов Брусничанецо, български революционер, войвода на селска чета на ВМОРО по време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[7]
- Панде Илиевски (1923 - 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Сотир Ангелов Ивановски (? - 1918), син на Ангел Ивановски, загинал като български войник на фронта [1]
[редактиране] Бележки
- ↑ а б в г Илюстрация Илинден, 1943, бр.144, стр.8
- ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 239.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 166-167.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 212.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 117.
| Населени места в Община Битоля |  |
|
|---|---|---|
| Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
