Брусник (Община Битоля)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брусник.

Брусник
Брусник (Република Македония)
Red pog.png
Брусник
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
кантон= Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 774 m
Население (2002) 241 души
МПС код BT

Брусник (на македонска литературна норма: Брусник, на гръцки: Μπρούσνικ) е село в община Битоля на Република Македония.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира в областта Пелагония, източно от Битоля в планината Пелистер.

История[редактиране | edit source]

Селяни от Брусник в началото на 20 век.

В 19 век Брусник е село в Битолска каза на Османската империя. През 1893 година братята Васил, Петре и Ангел Ивановски откриват борбата за българска църковна независимост в селото. Благодарение на тях през 1898 година селото получава ферман за отваряне на българско училище[1].

Селяни от Брусник, убити през март 1904 година от четите на Георги Сугарев и Никола

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Брусникъ е населявано от 755 българи християни.[2] Според български източници между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3] Но в действителност населението на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брусник има 456 българи екзархисти и 488 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционират българско и гръцко училище.[4] Екзархийските къщи в Брусник в 1905 година пострадват от гръцки нападения.[5] Местната църква остава затворена до 1908 година заради спора между екзархисти и патриаршисти, но след Младотурската революция от 1908 година е построена нова църква за българите[1].

Според преброяването от 2002 година селото има 241 жители, от които 240 са се самоопределили като македонци и 1 като сърбин.[6]

В селото има църква „Света Петка“.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Брусник
  • Република Македония Бошко Станковски (1925 - 1987), югославски политик
  • България Васил (1858 - 1911), Петре (1856 - 1929) и Ангел (1864 - 1919) Велянов Ивановски, борци за българска църковна независимост и местни ръководители на комитета на ВМОРО[1]
  • Югославия Васко Карангелевски (1921 - 1977), народен герой на Югославия
  • България САЩ Никола Алабаков (Ник Алабак, 1878 - 1935), деец на българската емиграция в Северна Америка
  • България Никола Иванов Брусничанецо, български революционер, войвода на селска чета на ВМОРО по време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[7][8]
  • Югославия Панде Илиевски (1923 - 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Югославия Дане Петковски (1922 - ), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • България Сотир Ангелов Ивановски (? - 1918), син на Ангел Ивановски, загинал като български войник на фронта [1]
  • Югославия Божин Атанасов Скерлевски (1923 - 1944), югославски партизанин. От 1941 е член на СКМЮ и влиза в трета македонска ударна бригада. Умира в битка с български военни части при село Русце[9].

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г Илюстрация Илинден, 1943, бр.144, стр.8
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 239.
  3. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 166-167.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 212.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 117.
  8. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.71
  9. Съюз на борците от НОАВМ-Битоля


Населени места в Община Битоля Flag of Bitola Municipality.svg
Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец

Исторически села: Букри | Мечкарица | Чагор

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.