Брусник (Община Битоля)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брусник.

Брусник
Брусник (Република Македония)
Red pog.png
Брусник
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 774 m
Население (2002) 241 души
МПС код BT

Брусник (на македонска литературна норма: Брусник, на гръцки: Μπρούσνικ) е село в община Битоля на Република Македония.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира в областта Пелагония, източно от Битоля в планината Пелистер.

История[редактиране | edit source]

Селяни от Брусник в началото на 20 век.

В 19 век Брусник е село в Битолска каза на Османската империя. През 1893 година братята Васил, Петре и Ангел Ивановски откриват борбата за българска църковна независимост в селото. Благодарение на тях през 1898 година селото получава ферман за отваряне на българско училище[1].

Селяни от Брусник, убити през март 1904 година от четите на Георги Сугарев и Никола

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Брусникъ е населявано от 755 българи християни.[2] Според български източници между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3] Но в действителност населението на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брусник има 456 българи екзархисти и 488 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционират българско и гръцко училище.[4] Екзархийските къщи в Брусник в 1905 година пострадват от гръцки нападения.[5] Местната църква остава затворена до 1908 година заради спора между екзархисти и патриаршисти, но след Младотурската революция от 1908 година е построена нова църква за българите[1].

Според преброяването от 2002 година селото има 241 жители, от които 240 са се самоопределили като македонци и 1 като сърбин.[6]

В селото има църква „Света Петка“.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Брусник
  • Република Македония Бошко Станковски (1925 - 1987), югославски политик
  • България Васил (1858 - 1911), Петре (1856 - 1929) и Ангел (1864 - 1919) Велянов Ивановски, борци за българска църковна независимост и местни ръководители на комитета на ВМОРО[1]
  • Югославия Васко Карангелевски (1921 - 1977), народен герой на Югославия
  • България САЩ Никола Алабаков (Ник Алабак, 1878 - 1935), деец на българската емиграция в Северна Америка
  • България Никола Иванов Брусничанецо, български революционер, войвода на селска чета на ВМОРО по време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[7][8]
  • Югославия Панде Илиевски (1923 - 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Югославия Дане Петковски (1922 - ), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • България Сотир Ангелов Ивановски (? - 1918), син на Ангел Ивановски, загинал като български войник на фронта [1]
  • Югославия Божин Атанасов Скерлевски (1923 - 1944), югославски партизанин. От 1941 е член на СКМЮ и влиза в трета македонска ударна бригада. Умира в битка с български военни части при село Русце[9].

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г Илюстрация Илинден, 1943, бр.144, стр.8
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 239.
  3. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 166-167.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 212.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 117.
  8. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.71
  9. Съюз на борците от НОАВМ-Битоля


Населени места в Община Битоля Flag of Bitola Municipality.svg
Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец

Исторически села: Букри | Мечкарица | Чагор

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.