Крушево (дем Синтика)
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.
  КрушевоΑχλαδοχώρι |
|
 Крушево и южните склонове на Славянка. |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Крушево
Крушево на картата на Гърция
|
|
 Крушево
Крушево на картата на дем Синтика и област Централна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Мървашко |
| Население | 814 (2001) |
| Надм. височина | 539 m |
| Пощ. код | 623 00 |
| Тел. код | 23230-6 |
Крушево или Крушово (на гръцки: Αχλαδοχώρι, Ахладохори, катаревуса: Αχλαδοχώριον, Ахладохорион, в превод крушево село, до 1927, Κρούσοβο/ν, Крусово/н[1]) е село в Република Гърция, част от дем Синтика в област Централна Македония, с 814 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Крушево е село в историко-географската област Мървашко, разположено на 20 километра североизточно от град Валовища (Сидирокастро) в долината на Крушовската река или Белица (на гръцки Крусовитис) в центъра на малка котловина затворена между планините Славянка (Орвилос) от север Шарлия (Ори Врондус) от юг, Сенгелската планина от запад и Черна гора от изток.
[редактиране] История
[редактиране] Етимология
Според Йордан Н. Иванов името е от круша и е обикновено в българската топонимия. Жителското име е кру̀шовя̀нин, кру̀шовя̀нка, кру̀шовя̀не или кру̀шовалѝя, кру̀шовалѝйка, кру̀шовалѝи.[2]
[редактиране] В Османската империя
Крушево още в древността е важно селище, за което свидетелстват многото развалини от различни епохи, разположени край него - праисторическо селище от късния неолит в местността Алцова кула,[3] средновековно селище на север от селото и разрушено селище в местността Селене. Над селото в голямата пещера Капе има скална църква „Свети Спас“, описана от Яворов в „Хайдушки копнения“.[4] Според предание, записано от българския учен Йордан Н. Иванов тя е построена по време на гоненията срещу християните от някой си Трайче, който се спасил тук от преследванията на иновеците. Местният управител заповядал да я изгорят, но тя останала непокътната в пещерата.[5]
В края на 19 век Крушево е голямо и почти чисто българско село в Демирхисарска каза. В селото има три черкви. До западането на железодобивната индустрия в областта Мървашко, Крушево е едно от най-големите рударски селища в българските земи. Жителите промиват магнетитов пясък. Пехците са разположени по дола Долно усое и долното течение на река Рамянска, десен приток на Белица. Последната пехца на Белица спира да работи в 1902 година, а последните два самокова Галангушова и Караджова - в началото на века и в 1908 година.
А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Крушово (Krouchiovo), Мелнишка епархия, живеят 1800 гърци.[6] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Крушево (Krouchévo) е посочено като село с 395 домакинства с 1 200 жители българи и 25 мюсюлмани.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Крушово живеят 2 450 българи, 30 турци и 30 власи.[8]
Крушево има съществен принос в борбите за църковно-национална независимост на македонските българи през 19 век. По думите на Васил Кънчов:
| „ | Населението на планинските села около Крушево е много разбудено. В селата Крушево, Кърчово и други някои в черквите им се е чело по славянски от старо време. Когато се почна черковната борба, крушевчани най-първо са повдигнали глава в Демир-Хисарско...[9] | “ |
Селото първо от цялата каза започва открита борба срещу мелнишкия гръцки владика. От 1860 година в Крушево функционира новобългарско училище с първи учител Иван Гологанов. След учредяването на Българската екзархия през 1870 година селото е разделено в конфесионално отношение на екзархисти и патриаршисти. През 1875 година българите екзархисти прогонват от селото патриаршисткият митрополит Неофит Врачански и обръсват брадата му. Заради тази случка властите затварят българското училище, а българският учител и местните първенци са изпратени на заточение.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крушово има 2 408 българи екзархисти, 760 българи патриаршисти гъркомани и 54 власи. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 90 ученика, както и начално гръцко училище с 2 учители и 15 ученика.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година 38 души от Крушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] По време на войната Крушево е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са около 600, от които 500 български екзархийски, 40 гъркомански, 30 турски и 30 влашки.[13] През 1913 година българският кмет на Крушево М. Орджанов е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети[14].
[редактиране] В Гърция
По време на Междусъюзническата война през 1913 година, Крушево е опожарено от гръцката армия.[15] След войната остава в пределите на Гърция. Голяма част от българите се изселват в България на три вълни - в 1913, в 1918 след края на Първата световна война и в 1925 по спогодбата за обмен на население между България и Гърция, като в селото остават само около 80 гъркомански семейства. На мястото на изселилите се са заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Крушево има смесено население от местни хора и бежанци - 204 бежански семейства с 679 души.[16]
В 1927 името на селото е преведено на гръцки на Ахладохорион (Крушево село).[17] До 1967 година кмет на селото е гъркоманинът Димитър Червенков.
Потомците на бежанците от Крушево в България живеят в Сандански, Гоце Делчев, Петрич и Пловдив.[18]
До 2011 година Крушево е център на самостоятелна община в ном Сяр.
[редактиране] Личности
- Родени в Крушево
Ангел Атанасов (1879 - 1952), български революционер- Ангел Тасев, деец на ВМОРО, учител в Крушево и член на Серския окръжен революционен комитет (1904)[19]
- Ангел Янкулов, български революционер
- Димитър Андреев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, бичкиджия, 2 отделна партизанска рота, 3 рота четвърта битолска дружина, кръст „За храброст“ ІV степен[20]
- Димитър Гологанов (1901 - 1987), български книжар и издател
- Димитър Гущанов (1876 - 1903), български революционер
- Иван Гологанов (? - 1908), български революционер
- Иван Миленков, български революционер, избран за член на Демирхисарския революционен комитет на ВМОРО в 1900 година (със седалище в Крушево)[21]
- Иван Самарджиев, български революционер от ВМОРО, председател на Демирхисарския окръжен революционен комитет със седалище Крушево през 1900 година[22]
- Илия Гологанов (1865 - 1910), български журналист и революционер
- Илия Бижев (1882 - 1966), български революционер и общественик
- Кръстьо Халянов (? - 1908), български революционер
- Мито Антов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, обущар, ІV отделение, Кукушка чета[23]
- Никола Бижев (? - 1905), български революционер
- Стоян Стоянов, български революционер от ВМОРО, завършил трети прогимназиален клас и преподавал в родното си село, той е член на Демирхисарския окръжен революционен комитет между 1906-1907 година[24]
Хаджи Георги (1909 - 1948), гръцки комунист[25]- Христо Попиванов, български революционер
Янаки Георгиев, войвода на ВМОК
- Починали в Крушево
- Иван Гологанов (1839 - 1895), български просветен деец и фолклорист
[редактиране] Външни препратки
- Аероснимки на Крушево
- Георги Баждаров. Учителствуването ми в село Крушово, Демирхисарско. Из „Спомени“
- Сенките на забравените прадеди (закъсняло продължение) (пътепис)
[редактиране] Бележки
- ↑ Πανδέκτης - Μετονομασίες
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 145.
- ↑ Προϊστορικός οικισμός την περιοχή που φέρει το όνομα Altsoua Κούλα , Αχλαδοχωρίου Σερρών
- ↑ Яворов, Пейо. „Хайдушки копнения“.
- ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.25-26.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 134-135.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр.184.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 106.
- ↑ Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София 1970, стр.106.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.188-189.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 855.
- ↑ Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.25.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.163
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.26.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 163.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 41.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 104.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 147.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 44.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 160.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
