Национален траур в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

В съвременната българска история национален траур се обявява от Министерския съвет на България по повод на големи човешки трагедии в памет на жертвите от тези трагедии. Местен траур (обикновено ограничен до определена община) се обявява от съответен орган на местно самоуправление.

При национален траур се спуска наполовина националният флаг на България и се отменят планираните тържества. Когато отмяната на тържествено събитие е невъзможна, то следва да започне с минута мълчание или слово в памет на жертвите[1].

1920 – 1948 г.[редактиране | редактиране на кода]

1949 – 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

1990 – 1999 г.[редактиране | редактиране на кода]

2000 – 2009 г.[редактиране | редактиране на кода]

2010 – 2019 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • 18 април 2010 г. – по повод трагичната смърт на президента на Република Полша Лех Качински, неговата съпруга и полската делегация край град Смоленск, Русия на 10 април.
  • 16 юни 2011 г. – във връзка с трагичната гибел на 9 български граждани при катастрофа на автобус на автомагистрала „Тракия“ на 15 юни[13]
  • 8 февруари 2012 г. – във връзка с трагичната гибел на 10 български граждани при наводнението в с. Бисер, област Хасково, от 6 февруари същата година, причинено вследствие на скъсана язовирна стена.[14]
  • 9 ноември 2012 г. – в памет на българския патриарх Максим Български, починал на 6 ноември.
  • 6 март 2013 г. – в памет на Пламен Горанов, самозапалил се с искане на оставката на кмета на Варна Кирил Йорданов на 20 февруари.[15]
  • 5 август 2013 г. – по повод на трагично загиналите двама миньори от мина „Ораново“ край град Симитли[16] след инцидент от 16 юли същата година при срутване на земна маса; Община Симитли обявява 3-дневен траур на 2 август.
  • 23 юни 2014 г. – в памет на 12 жертви от наводнението в градовете Варна и Добрич на 19 юни същата година.[17]
  • 3 октомври 2014 г. – в памет на 15 загинали при взривове в завод „Миджур“ в село Горни Лом, област Видин на 1 октомври същата година.[18]
  • 1 февруари 2015 г. – в памет на първия демократичен държавен глава на България Желю Желев, починал на 30 януари.[19]
  • 12 декември 2016 г. – в памет на 7 жертви при влаковия инцидент в село Хитрино на 10 декември, при който товарен влак дерайлира, започва изтичане на газ и избухва експлозия, която ранява още 29 души и нанася значителни материални щети по жилищата и инфраструктурата в селото.[20][21]
  • 14 април 2018 г. – в памет на 6 жертви от автобусната катастрофа на автомагистрала „Тракия“ на 13 април, при която са ранени и други над 20 души, след като кола се удря в автобуса.[22]
  • 27 август 2018 г. – в памет на 20 загинали в тежката катастрофа с автобус край гр. Своге на 25 август, превърнала се в най-смъртоносния пътен инцидент в България.[23]

2020 – 2029 г.[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Правилник за прилагане на Закона за държавния протокол // Посетен на 05.03.2013.
  2. На тази дата на основание на Ньойския мирен договор армията на Сърбия окупира Западните покрайнини
  3. books.google.pl
  4. Указ № 428 от 10 февруари 1984 г. Обн. ДВ. бр. 13 от 14 февруари 1984 г.
  5. Указ № 3904 от 1 ноември 1984 г. Обн. ДВ. бр. 88 от 6 ноември 1984 г.
  6. Кабинетът обяви Ден на траур утре // vesti.bg, 13.09.2001. Посетен на 05.03.2013.
  7. България е в траур // vesti.bg, 23.12.2001. Посетен на 05.03.2013.
  8. Премиерът обяви 30 декември за ден на национален траур // vesti.bg, 29.12.2003. Посетен на 05.03.2013.
  9. На Велики четвъртък – траурен ден за жертвите по пътищата // vesti.bg, 08.04.2004. Посетен на 05.03.2013.
  10. България в траур за загиналите край Бяла // vesti.bg, 10.12.2006. Посетен на 05.03.2013.
  11. 5 март е ден на национален траур за жертвите от пожара във влака // vesti.bg, 04.03.2008. Посетен на 05.03.2013.
  12. 7 септември е ден на национален траур, реши правителството // Министерски съвет, 06.09.2009. Архивиран от оригинала на 2011-01-04. Посетен на 05.03.2013.
  13. 16 юни 2011 г. е обявен за ден на национален траур // Министерски съвет, 15.06.2011. Посетен на 05.03.2013.[неработеща препратка]
  14. Министър-председателят Бойко Борисов за бедствието, отговорността и решението // Министерски съвет, 08.02.2012. Архивиран от оригинала на 2012-10-20. Посетен на 05.03.2013.
  15. Правителството в оставка обявява 6 март 2013 г. за ден на национален траур // Министерски съвет, 05.03.2013. Архивиран от оригинала на 2014-04-25. Посетен на 2022-04-28.
  16. Решение № 470 от 2 август 2013 г. Обн. ДВ. бр. 69 от 6 август 2013 г.
  17. Решение № 414 от 20 юни 2014 г. Обн. ДВ. бр. 52 от 24 юни 2014 г.
  18. Решение № 682 от 2 октомври 2014 г. Обн. ДВ. бр. 83 от 7 октомври 2014 г.
  19. Решение № 68 от 30 януари 2015 г. Обн. ДВ. бр. 9 от 3 февруари 2015 г.
  20. Решение № 1054 от 11 декември 2016 г. Обн. ДВ., бр. 100 от 16 декември 2016 г.
  21. 12 декември ден на национален траур // news.bg, 10 декември 2016 г. Посетен на 10 декември 2016 г.
  22. Решение № 250 от 13 април 2018 г. Обн. ДВ., бр. 34 от 20 април 2018 г.
  23. Решение № 610 от 26 август 2018 г. Обн. ДВ. бр.72 от 31 август 2018 г.
  24. 24 ноември: Ден на национален траур в България
  25. [1]