Маноза
| Маноза | |
 | |
| Имена | |
|---|---|
| По IUPAC | (2S,3S,4R,5R)- Pentahydroxyhexana |
| Други | Маноза |
| Свойства | |
| Формула | C6H12O6 |
| Моларна маса | 180,16 g/mol |
| Външен вид | кристали, прахообразно |
| Плътност | 1,54 |
| Точка на топене | 133 °C |
| Разтворимост във вода | добре разтворим (713 g/l при 17 °C) |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 3458-28-4, 10030-80-5 |
| ChEBI | 37684 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Маноза в Общомедия | |
Манозата[1] е монозахарид с шест въглеродни атома и има алдехидна функционална група. Манозата е C-2 епимер на глюкозата.
Структура[редактиране | редактиране на кода]
Два от цикличните изомера притежават пиранозен (шест-членен) пръстен, а две фуранозен (пет-членен). Във воден разтвор преобладават α-D-Манопиранозата (67 %) и β-D-Манопираноза (33 %).
| D-Манозни изомери | ||
|---|---|---|
| Линейна форма | Пристен|- | |
|
 α-D-Манофураноза <1 % |
 β-D-Манофураноза <1 % |
 α-D-Манопираноза 67 % |
 β-D-Манопираноза 33 % | |
Метаболизъм[редактиране | редактиране на кода]
Хората не могат да метаболизират маноза.[2] Поради това не се отразява значително на въглехидратния метаболизъм при орална употреба, 90% от поетата маноза се изхвърля от организма през първите 30 – 60 минути, а 99% от остатъка в рамките на следващите 8 часа. През този период не се наблюдава повишаване на нивата на кръвната захар.
Манозата участва в състава на въглехидратния компонент при N-свързано гликозилиране на белтъците. C-манозилирането е също добре застъпено и се среща при калогеноподобни области.
Рекомбинантните белтъци продуцирани от дрожди може да се различават по манозния си профил от тези продукт на клетки от бозайници.[3] Тези разлики при рекомбинантните белтъци може да спомагат за засилването на имунния отговор след ваксинация.
Синтез[редактиране | редактиране на кода]
Маноза се получава при окислението на манитол.
Може да се получи и от глюкоза при трансформация по Lobry-de Bruyn-van Ekenstein
D-Манозата се ползва и като лек при инфекция на пикочните пътища, като пречи на „закачането“ на бактериите.
 |
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Корена на „маноза“ и „манитол“ е манна – в Библията, храната, която Господ давал на евреите по време на техния поход в Синайската пустиня. Манна се нарича още и сладкия секрет от някои дървета и храсти като Fraxinus ornus.
Конфигурация[редактиране | редактиране на кода]
Манозата се различава от глюкозата по инверсията на C-2, който е хирален център. Тази на вид малка промяна води до драстична разлика в химизма на двете хексози.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Datenblatt Mannose bei Acros, abgerufen am 23. März 2007.
- ↑ Direct utilization of mannose for mammalian glycoprotein biosynthesis. Oxford Journals, Life Sciences, Glycobiology, Volume 8, Number 3 Pp. 285 – 295
- ↑ Vlahopoulos S, Gritzapis AD, Perez SA, Cacoullos N, Papamichail M, Baxevanis CN. Mannose addition by yeast Pichia Pastoris on recombinant HER-2 protein inhibits recognition by the monoclonal antibody herceptin. Vaccine. 2009 Jul 23;27(34):4704 – 8. Epub 2009 Jun 9.PMID: 19520203
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
