Направо към съдържанието

Сливен (община)

(пренасочване от Община Сливен)
Община Сливен
      
Общи данни
ОбластСливен
Площ1366,63 km²
Население130 757 души
Адм. центърСливен
Брой селища46
Сайтsliven.bg
Управление
КметСтефан Радев
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет41 съветници
Община Сливен в Общомедия
Топографска карта на община Сливен

Община Сливен се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен. Общината е най-голямата по площ в България със своите 1366,63 km², след нея е Столична община с 1348,90 km²

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината заема централната и югоизточната част на област Сливен. С площта си от 1366,63 km² е най-голямата сред 4-те общини на областта, което съставлява 38,56% от територията на областта и същевременно най-голямата по площ община в България. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е разнообразен – равнинен и ниско хълмист в южната ѝ част, ниско и средно планински в северната. Поради голямата си територия тя заема части от пет физикогеографски области на България – Стара планина, Сливенската котловина, Средна гора, Горнотракийската низина, а крайният ѝ северозападен район в Предбалкана.

Към Старопланинската физикогеографска област в община Сливен попадат части от 5 орографски единици. Крайните ѝ западни райони, на запад от прохода Вратник, се заемат от най-източните части на Елено-Твърдишка планина (най-източната част на Средна Стара планина) В нея, на около 3 km западно от местността Агликина поляна, се издига връх Соуджака (1213 m), най-високата точка на цялата община. На изток от прохода Вратник се простира Източна Стара планина. В пределите на община Сливен попадат части от 4 нейни планини. Първата и най-високата е Сливенска планина с връх Българка (1180,5 m, най-високата точка на цялата Източна Стара планина), извисяващ се северно от град Сливен. Планината с много малко изключение изцяло влиза в пределите на общината. На север тя се простира до дълбоката и тясна долина на река Луда Камчия, на изток – до Сливенския проход, на юг със стръмни склонове се спуска към Сливенското поле, а на запад дълбоката долина на Беленска река я отделя от Елено-Твърдишка планина. На север от долината на Луда Камчия на територията на община Сливен се простират крайните южни най-високи части на Котленска планина – 1106,6 m до прохода Вратник. Районът източно от Сливенския проход и южно от долината се заема от най-западната част на Стидовска планина с връх Калинка (938,1 m). Югоизточно от Сливенския проход се простира планината Гребенец, която на изток достига до Марашки проход. С изключение на част от северните ѝ склонове, тя изцяло попада в пределите на община Сливен, а на юг се спуска стръмно към Сливенската котловина. Най-високата ѝ точка е връх Гаваните (1034,3 m), който се намира североизточно от село Сотиря.

Крайният северозапад на общината (землищата на селата Зайчари, Стара река и Средорек) попада в пределите на Предбалкана, като тук релефът е предимно хълмист.

Южно от Стара планина се простира обширната (830 km²) Сливенска котловина, чиято западна и средна част влиза в пределите на община Сливен. От ниското вътрешнокотловинно възвишение Хамамбаир (югоизточно от Сливен) котловината се разделя на две части – Сливенско поле на запад, което е по-високо и което изцяло е на територията на община Сливен, и Стралджанско поле на изток, което е по-ниско и западната част на което е в нейните предели. В него югоизточно от село Желю войвода, в коритото на река Тунджа, се намира най-ниската точка на община Сливен – 130 m н.в.

Южно от долината на река Тунджа и Сливенската котловина се простират крайните източни, най-ниски части на Сърнена Средна гора, която завършва в завоя на река Тунджа с уединеното възвишение Таушантепе (Зайчи връх, 256,7 m). Най-високата точка на Сърнена Средна гора на територията на община Сливен е връх Чаталджа (561,9 m), разположен югозападно от село Струпец, на границата с община Нова Загора.

Крайните южни райони на община Сливен, на юг от Сърнена Средна гора, се заемат от най-североизточната част на Горнотракийската низина – източната част на Новозагорското поле.

В северната част на община Сливен, по билото на Елено-Твърдишка, Сливенска и Стидовска планина преминава участък от главния вододел на България. По този начин около 85% от територията ѝ принадлежат към Беломорския водосборен басейн, а останалите 15% – към Черноморския водосборен басейн.

Към Черноморския водосборен басейн на територията на общината протичат две основни реки. В северната ѝ част преминава участък от най-горното течение на река Луда Камчия (дясна съставяща на река Камчия). Тя води началото си от Котленска планина в непосредствена близост до прохода Вратник и тече на изток в дълбока, тясна и гориста долина. Минава през село Раково, за кратко навлиза в община Котел и отново се връща на територията на община Сливен. Преминава през село Ичера и на около 4 km североизточно от него навлиза в община Котел. В най-северозападната част на община Сливен протича най-горното течение на Стара река (десен приток на Янтра, която е десен приток на Дунав). Тя извира от местността Агликина поляна и до село Стара река тече на север в дълбока и залесена долина. След това навлиза в пределите на Предбалкана, където долината ѝ се разширява и северно от село Зайчари навлиза в област Търговище.

Основната водна артерия в община Сливен е река Тунджа (ляв приток на Марица), която принадлежи към Беломорския водосборен басейн и която протича през нея на протежение от около 70 km с част от средното си течение. Тя навлиза в общината югозападно от село Бинкос с последния си 3-километров участък от Межденишкия пролом. Източно от селото навлиза в най-западната част на Сливенската котловина и протича по нейната южна периферия. Минава покрай селата Струпец, Мечкарево, Самуилово, Крушаре и Желю войвода и югоизточно от последното навлиза в област Ямбол. На територията на община Сливен река Тунджа получава отляво два по-големи притока. Първият от тях е Беленска река. Тя води началото си южно от връх Вратник и тече на юг в дълбока долина. При село Бяла прави малко долинно разширение, остро завива на запад, като долината ѝ отново става тясна и дълбока и на около 3 km западно от селото навлиза в община Твърдица. Северозападно от село Бинкос реката отново се връща на територията на община Сливен, преминава през късия Шивачевски пролом и югоизточно от селото се влива отляво в Тунджа. Другият голям приток на Тунджа в община Сливен е Асеновска река (Куруча, 36 km). Тя извира източно от прохода Вратник и до град Сливен тече на юг и югоизток в много дълбока, на места каньоновидна и силно залесена долина. Навлиза в Сливенското поле, минава през центъра на града, след него завива на юг и югозападно от село Самуилово се влива отляво в Тунджа. В нейното горно течение, в най-тясната, каньоновидна част от долината ѝ, в близост до село Въглен е изграден големият язовир Асеновец, водите на който се използват основно за водоснабдяване на град Сливен и околните населени места.

Общината се състои от 45 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в km²) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в km²) Забележка (старо име)
Биково 152 21,994 Бухалии Ковачите 742 26,648 Налбантларе
Бинкос 149 12,850 Крушаре 2097 29,134 Арта клари
Блатец 772 39,220 Исирлии Малко Чочовени 338 17,998
Божевци 161 47,225 Конезлери Мечкарево 371 11,268
Бозаджии 58 12,582 Младово 624 23,887 Генджалии
Бяла 812 66,820 Николаево 357 15,170 Яйла кьой
Въглен 50 19,753 Кюмюрджи чифлик Новачево 829 25,622 Ени кьой
Гавраилово 1021 26,679 Дермен дере Панаретовци 333 10,394 Карсънлии
Гергевец 740 11,359 Аладаглии Раково 28 47,285
Глуфишево 701 15,022 Самуилово 2103 17,484 Турсунлии
Глушник 447 24,423 Селиминово 1466 17,973 Кара саралии
Голямо Чочовени 162 21,448 Скобелево 295 17,672 Кьопеклии
Горно Александрово 601 34,831 Бургуджии Сливен 80467 193,778
Градско 358 26,611 Юренджик Сотиря 2234 19,435
Драгоданово 689 27,560 Средорек 107 4,897 Мюслюмлери
Желю войвода 2120 55,535 Черкешлии, Михайлово Стара река 431 51,518
Зайчари 27 13,658 Авдалари Старо село 198 17,984 Мехрем бей
Злати войвода 978 23,358 Джиново Струпец 319 22,298
Изгрев 69 8,275 Карамцалари, Сборище Тополчане 3372 33,016 Каваклии
Ичера 141 82,122 Трапоклово 461 24,551 Терке болу
Калояново 786 27,951 Чинтулово 1460 21,620 Касъмово
Камен 1403 27,346 Демирджилии Чокоба 390 28,256
Кермен 1471 42,120 Керменлии ОБЩО 112890 1366,630 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • през 1878 г. – преименувано е с. Яйла кьой на с. Николаево от населението без административен акт;
– преименувано е с. Кьопеклии на с. Скобелево от населението без административен акт;
  • през 1881 г. – преименувано е с. Дермен дере на с. Гавраилово без административен акт;
  • Постановление на общинския съвет от 1882 г. – преименува с. Черкешлии на с. Михайлово;
  • приказ № 183 от 10.11.1882 г. – преименува с. Бургуджии на с. Горно Александрово;
  • през 1886 г. – заличено е с. Суфталари без административен акт поради изселване;
  • през 1900 г. – заличени са колибите Макаклар, Мемиш махле и Хатин и са присъединени като квартали на м. Карамцалари без административен акт;
Изглед към град Сливен от местността „Карандила“ през 2006 г.
Изглед към село Бинкос от моста над Беленска река през 2008 г.
Изглед от площада в центъра на село Горно Александрово през 2010 г.
Изглед към село Селиминово през 2008 г.
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Бухалии на с. Биково;
– преименува с. Генджалии на с. Младово;
– преименува с. Мехрем бей на с. Старо село;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Конезлери на м. Божевци;
– преименува с. Аладаглии на с. Гергевец;
– преименува м. Авдалари на м. Зайчари;
– преименува с. Керменлии на с. Кермен;
– преименува с. Налбантларе на с. Ковачите;
– преименува с. Артаклари на с. Крушаре;
– преименува с. Чибуклии на с. Лулица;
– преименува с. Касанлии (Карсънлии) на с. Панаретовци;
– преименува с. Чаирлии на с. Речица;
– преименува м. Кочеклари на м. Ръченица;
– преименува с. Турсунлии на с. Самуилово;
– преименува м. Карамцалари на м. Сборище;
– преименува с. Кара саралии на с. Селиминово;
– преименува с. Каваклии на с. Тополчане;
– преименува м. Тикен бунар (Трънен кладенец) на м. Търнен кладенец;
– преименува с. Касъмово на с. Чинтулово;
  • МЗ № 3008/обн. 01.09.1934 г. – преименува с. Исирлии (Есирлии) на с. Блатец;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Сърт кьой на м. Било;
– преименува с. Кюмюрджи чифлик на с. Въглен;
– преименува с. Юренджик на с. Градско;
– преименува с. Демирджилии на с. Камен;
– преименува м. Баир махле на м. Кожух;
– преименува м. Кечи дере на м. Козин дол;
– преименува с. Ени кьой на с. Новачево;
– преименува м. Мюслюмлери на м. Средорек;
  • МЗ № 3287/обн. 11.10.1938 г. – преименува с. Михайлово на с. Желю войвода;
  • Указ № 230/обн. 22.05.1950 г. – заличава с. Лулица и го присъединява като квартал на с. Желю войвода;
  • Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – заличава с. Търнен кладенец и я присъединява като квартал на м. Зайчари. Признава м. Зайчари за с. Зайчари;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – преименува м. Сборище на м. Изгрев и я признава за с. Изгрев;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Ново село (Индже балкан) поради изселване;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Кожух поради изселване;
  • Указ № 743/обн. 08.10.1968 г. – преименува с. Джиново на с. Злати войвода;
  • Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Речица и го присъединява като квартал на гр. Сливен;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Кермен за гр. Кермен;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Божевци за с. Божевци;
– признава м. Ръченица за с. Ръченица;
– признава м. Средорек за с. Средорек;
– закрива община Кермен и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Сливен;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Реш. МС № 607/обн. 22.08.2006 г. – заличава селата Било и Мъсърлии и ги присъединява като квартали на с. Средорек;
– заличава с. Ръченица и го присъединява като квартал на с. Зайчари;
– заличава с. Козин дол поради изселване;

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 73 074
1946 80 913
1956 94 296
1965 114 763
1975 132 285
1985 142 483
1992 144 060
2001 136 148
2011 125 268
2021 112 890

Раждаемост, смъртност и естествен прираст

[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[3]

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 1557 1571 1507 1565 1571 1581 1691 1660 1699 1777 1553 1541 1408 1440 1422
Смъртност 1711 1647 1733 1700 1611 1702 1691 1685 1734 1807 1804 1730 1615 1649 1705
Естествен прираст -154 -76 -226 -135 -40 -121 0 -25 -35 -30 -251 -189 -207 -209 -152

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[3]

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 11 11,5 11,2 11,7 11,9 12,1 13 12,8 13,1 13,8 12,2 12,3 11,3 11,7
Смъртност 12,1 12,1 12,9 12,7 12,2 13 13 13 13,4 14 14,2 13,8 13 13,4
Естествен прираст -1,1 -0,6 -1,7 -1 -0,3 -0,9 0 -0,2 -0,3 -0,2 -2 -1,5 -1,7 -1,7
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[4]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 125268 88750 4209 12153 1515 649 17992 100,00 70,84 3,35 9,70 1,20 0,51 14,36
Сливен 91620 68853 2637 5666 1388 491 12585 Сливен 75,15 2,87 6,18 1,51 0,53 13,73
Кермен 1801 1395 5 169 226 Кермен 77,45 0,27 9,38 12,54
Биково 263 227 25 4 4 Биково 86,31 9,50 1,52 1,52
Бинкос 167 157 9 0 Бинкос 94,01 5,38 0,00
Блатец 790 623 6 140 0 0 21 Блатец 78,86 0,75 17,72 0,00 0,00 2,65
Божевци 240 211 22 0 6 Божевци 87,91 9,16 0,00 2,50
Бозаджии 83 77 0 6 0 0 0 Бозаджии 92,77 0,00 7,22 0,00 0,00 0,00
Бяла 1385 1238 47 5 91 Бяла 89,38 3,39 0,36 6,57
Въглен 85 3 77 0 0 0 5 Въглен 3,52 90,58 0,00 0,00 0,00 5,88
Гавраилово 1193 771 182 235 Гавраилово 64,62 15,25 19,69
Гергевец 814 456 17 334 0 0 7 Гергевец 56,01 2,08 41,03 0,00 0,00 0,85
Глуфишево 699 302 244 151 Глуфишево 43,20 34,90 21,60
Глушник 384 270 110 2 Глушник 70,31 28,64 0,52
Голямо Чочовени 166 149 0 0 8 0 9 Голямо Чочовени 89,75 0,00 0,00 4,81 0,00 5,42
Горно Александрово 626 491 0 103 31 Горно Александрово 78,43 0,00 16,45 4,95
Градско 475 72 339 0 62 Градско 15,15 71,36 0,00 13,05
Драгоданово 708 462 7 229 3 5 Драгоданово 65,25 0,98 32,34 0,42 0,70
Желю войвода 2447 1934 158 6 342 Желю войвода 79,03 6,45 0,24 13,97
Зайчари 44 28 15 0 0 Зайчари 63,63 34,09 0,00 0,00
Злати войвода 952 602 213 5 128 Злати войвода 63,23 22,37 0,52 13,44
Изгрев 94 7 7 0 0 0 80 Изгрев 7,44 7,44 0,00 0,00 0,00 85,10
Ичера 155 153 0 0 0 Ичера 98,70 0,00 0,00 0,00
Калояново 668 341 0 323 2 Калояново 51,04 0,00 48,35 0,29
Камен 1308 375 237 9 684 Камен 28,66 18,11 0,68 52,29
Ковачите 853 776 0 0 75 Ковачите 90,97 0,00 0,00 8,79
Крушаре 2064 1297 736 7 20 Крушаре 62,83 35,65 0,33 0,96
Малко Чочовени 317 314 0 0 2 Малко Чочовени 99,05 0,00 0,00 0,63
Мечкарево 415 319 5 85 Мечкарево 76,86 1,20 20,48
Младово 600 395 0 45 0 0 160 Младово 65,83 0,00 7,50 0,00 0,00 26,66
Николаево 318 303 11 0 2 Николаево 95,28 3,45 0,00 0,62
Новачево 859 17 805 0 0 3 34 Новачево 1,97 93,71 0,00 0,00 0,34 3,95
Панаретовци 327 323 0 2 Панаретовци 98,77 0,00 0,61
Раково 36 31 0 4 0 Раково 86,11 0,00 11,11 0,00
Самуилово 2111 866 3 116 53 27 1046 Самуилово 41,02 0,14 5,49 2,51 1,27 49,54
Селиминово 1481 577 819 22 58 Селиминово 38,96 55,30 1,48 3,91
Скобелево 353 268 0 78 6 Скобелево 75,92 0,00 22,09 1,69
Сотиря 2096 433 28 577 1026 Сотиря 20,65 1,33 27,52 48,95
Средорек 147 142 0 0 3 Средорек 96,59 0,00 0,00 2,04
Стара река 476 392 39 14 23 Стара река 82,35 8,19 2,94 4,83
Старо село 188 176 0 0 3 0 9 Старо село 93,61 0,00 0,00 1,59 0,00 4,78
Струпец 298 278 6 10 Струпец 93,28 2,98 3,35
Тополчане 2989 1802 6 1108 4 22 47 Тополчане 60,28 0,20 37,06 0,13 0,73 1,57
Трапоклово 417 251 137 4 23 Трапоклово 60,19 32,85 0,95 5,51
Чинтулово 1297 290 322 681 Чинтулово 22,35 24,82 52,50
Чокоба 459 443 0 12 0 0 4 Чокоба 96,51 0,00 2,61 0,00 0,00 0,87
Сградата на общинския съвет през 2008 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 25,25 % 50,80 % 51,92 % 49,25 % 43,21 %
Общ брой места 41 41 41 41 41
ГЕРБ 15 12 12 17
БСП за България 10
Възраждане 2
Нова алтернатива 2
Българска социалдемократическа партия (БСДП) 3 1 2
Движение за права и свободи 1 1 1 2 2
Съюз на демократичните сили 3 2
Местна коалиция БАСТА (БАСТА, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“) 2
Християндемократическа партия на България 1
Местна коалиция Движение Заедно за промяна (Движение 21,
Партия на зелените, Движение Заедно за промяна)
1
Българска социалистическа партия 8 11 11
Реформаторски блок 4
Движение Обединени региони (ДОР) 3
ВМРО – Свети Георги Победоносец 2
Коалиция „Съюз за Сливен“ 7 2
Народен съюз 2
Единни за Сливен 2
Движение 21 1
Синя коалиция 3
Атака 3 2
Ред, законност и справедливост 3 2
Коалиция „Гражданска мрежа за модерен Сливен“ (Българска социалдемокрация,
Политически клуб „Тракия“, Зелена партия, БП Либерали)
2
Коалиция „ЦЕНТЪР“ (НДСВ, Земеделски народен съюз,
Българска социалдемократическа партия, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“)
1
Политически клуб „Тракия“ 6
Коалиция Демократично обединение „Знак за Сливен“ (Демократи за силна България,
Съюз на свободните демократи, Земеделски народен съюз)
3
Национално движение „Симеон Втори“ 3 1
Коалиция „Новата левица“ 15
Общобългарско национално движение Отечество 4
Коалиция Заедно за Сливен – ВМРО 3
Коалиция „Християнска коалиция – Бъдеще“ 2
„Коалиция за справедливост и единство“ 2
Движение „Напред България“ 1
Българска социалдемокрация 1
Съюз на свободните демократи 1
Коалиция „ХСС, КеП, БЕД“ 1
Български земеделски народен съюз - Народен съюз 1

През територията на община Сливен преминават два участъка с обща дължина 61,8 km от Железопътната мрежа на България:

През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 248 km:

Финанси на община Сливен

[редактиране | редактиране на кода]
Година на изпълнение[10] Общински бюджет Общински дълг
2012 82 433 662 лв.
2013 лв.
2014 лв.
2015 лв.
2016 лв.
  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 7 октомври 2020. (на английски)
  3. а б Демографски данни в Общински план за развитие на община Сливен 2014 – 2020 г // sliven.bg. Архивиран от оригинала на 2015-07-05. Посетен на 4 юли 2015.
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)
  5. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 15 декември 2020.
  6. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Сливен“ // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2020.
  7. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Сливен“ // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2020.
  8. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Сливен“ // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2020.
  9. „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Сливен“ // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2020.
  10. Различно е от година на приемане, която е предходната.