ЮНЕСКО: Разлика между версии
е |
м Премахнати редакции на 213.214.84.182 (б.), към версия на BotNinja |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
| бележки = Цел на организацията е изграждане на мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата и комуникациите |
| бележки = Цел на организацията е изграждане на мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата и комуникациите |
||
}} |
}} |
||
'''Организацията на обединените нации за образование, наука и култура''', '''ЮНЕСКО''' ({{lang-en|United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO}}; {{lang-fr|Organisation des Nations unies pour l’éducation, la science et la culture}}), е специална организация на [[Организация на обединените нации|ООН]], учредена на [[16 ноември]] [[1945]] г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на [[образование]]то, [[наука]]та, [[култура]]та и [[комуникация|комуникациите]]. Чрез такива кооперативни усилия, ЮНЕСКО се надява да насърчи универсалното зачитане на справедливостта, [[закон]]ите, [[човешки права|човешките права]] и основните свободи. Мотото на организацията гласи, че „''мирът е създаден, не за да се нарушава, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството“''. Целта на организацията е да изгради мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата и комуникациите. |
|||
Уставът ѝ е приет на Лондонската конференция през ноември 1945 г. и влиза в сила на 4 ноември 1946 г. след подписването му от 20 държави – [[Великобритания]], [[Нова Зеландия]], [[Саудитска Арабия]], [[Република Южна Африка]], [[Австралия]], [[Индия]], [[Мексико]], [[Франция]], [[Доминиканска република]], [[Турция]], [[Египет]], [[Норвегия]], [[Канада]], [[Китай]], [[Дания]], [[Съединени американски щати]], [[Чехословакия]], [[Бразилия]], [[Ливан]], [[Гърция]]. В момента членове на организацията са 193 държави. Главният щаб се намира в [[Париж]], ръководи различни образователни, научни и културни програми. Над 60 клона в световен мащаб си обменят информация. Това са офиси и няколко института и центрове, като Статистическият институт в [[Монреал]] или Международното бюро по въпросите на образованието в [[Женева]]. Предшественик на ЮНЕСКО е Международната комисия за интелектуално сътрудничество, учредена през 1921 г. в рамките на предшественика на ООН – Общността на нациите. В комисията са участвали известни личности като [[Алберт Айнщайн]], [[Мария Кюри]], [[Анри Бергсон]], [[Томас Ман]] и [[Бела Барток]]. Проектите, които са спонсорирани от ЮНЕСКО, включват международни научни програми; технически, тренировъчни и научнообразователни програми за учители, както и програми за повишаване на [[грамотност]]та; районни и културни проекти по [[история]] и международни споразумения за сътрудничество в опазването на културното и [[природа|природното]] наследство на света и на човешките права. |
|||
[[България]] се присъединява към ЮНЕСКО на [[17 май]] [[1956]] г. През [[2007]] г. страната стана член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО. Член е на два междуправителствени комитета: [[Програма МОСТ]] и [[Международна хидроложка програма]]. Страната е подписала Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, Конвенцията за опазване на подводното наследство, Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване. В Списъка на световното наследство са 9 културни и природни паметници от България, имащи изключителна световна стойност: [[Мадарски конник|Мадарският конник]], [[Боянската църква]], [[Казанлъшка гробница|Казанлъшката гробница]], [[Несебър|Старият град на Несебър]], [[Рилски манастир|Рилският манастир]], [[Ивановски скални църкви|Скална църква в Иваново]], [[Свещарска гробница|Тракийската гробница в Свещари]], [[Национален парк Пирин]] и [[Сребърна (резерват)|Резерватът Сребърна]]. |
|||
== Устройство на ЮНЕСКО == |
== Устройство на ЮНЕСКО == |
||
Организацията има 193 члена. Върховният орган на ЮНЕСКО е Генералната конференция, която се свиква на всеки две години. Състои се от по един представител за всяка държава-членка. Изпълнителният комитет се състои от 58 члена, които се избират за четиригодишен период и [[секретариат]], оглавен от генерален директор. В момента генерален директор е българката Ирина Бокова. Те съвместно осъществяват програмите на организацията. След изменения в Устава на ЮНЕСКО от 1993 г., в ИС се избират държави, а не отделни личности – представители на съответните страни. Националните [[комисия|комисии]] и съдействащите групи от държавите членки, действат като връзки между ЮНЕСКО и националните образователни, научни и културни организации. ЮНЕСКО се опитва да подпомогне световния мир, като насърчава свободната размяна на идеи, културни и научни постижения и подобрява образованието. |
|||
ко ста ва .. пудинг от ташаци-машаци ваа !!!! |
|||
== Проекти на организацията == |
|||
След [[Втората световна война]] ЮНЕСКО работи за възстановяването на образователните системи на страните, опустошени от войната, попълвайки колекциите на [[библиотека|библиотеки]] и [[музей|музеи]]. От [[1950]] година организира проекти за развитие на основното образование в [[Латинска Америка]], [[Азия]] и [[Африка]], насърчава културния обмен между Изтока и Запада, инициира преводите на важни писания, текстове и исторически документи. Най-важната и широкообхватна програма на ЮНЕСКО засяга проблема с ''основното образование'' – учи хората да четат и пишат, да решават проблемите на околната среда. Основани са центрове, обучаващи учители, в [[Камбоджа]], [[Индия]], [[Южна Корея]], [[Либерия]], [[Тайланд]] и [[Турция]], а центрове за основно образование – в [[Латинска Америка]] и в [[близък изток|Близкия изток]]. |
|||
През 1959 година ЮНЕСКО създава международен комитет за запазване и възстановяване на световното културно наследство. Конкретният повод е необходимостта от запазване на египетските паметници, попадащи в района на строежа на [[Асуанската язовирна стена]]. За целта е основан и специален фонд, а впоследствие през 1972 г. се приема и международна Конвенция за опазване на световното културно и историческо наследство. Обектите от този [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списък]] са световно признати забележителности и експерти от цял свят организират усилията си за тяхното съхранение за следващите поколения. Един от примерите за това е успешното спасяване на важни паметници, например прочутите храмове [[Абу Симбел]] на [[Рамзес II]]. |
|||
== Проекти на организацията == |
|||
кои та излъга че на исток няма рап ... ти си тиква с мармалад... багито е дрисла и забраве че племенника им рожден ден и ще напише за пожелание по ирония на съдбата щи го дам на устата охоо не.. точка запетайка чартичка точка багито прави джуки |
|||
== Бюджет == |
== Бюджет == |
||
ЮНЕСКО развива подходи и методи за решаване на проблеми, очертава по-нататъшното развитие и не се занимава с предоставянето на финансова помощ. В тази връзка, бюджетът на организацията е скромен<ref>[http://www.portalus.ru/modules/shkola/rus_readme.php?subaction=showfull&id=1191497238&archive=&start_from=&ucat=& М.В.Бородько. ЮНЕСКО: история создания и современная структура // Педагогика. – 2000. – № 2. – С. 81—89.]</ref>. Бюджетът на ЮНЕСКО се одобрява на всеки две години в Генералната конференция. Той отразява средносрочната стратегия на организацията, изработвана за шест години, и разпределението на средствата по основните направления на дейност през следващите две години. Последният шестгодишен план обхваща периода от 2008 до 2013 г. Бюджетът за 2010 – 2011 г. е втората част на съществуващата стратегия.<ref>[http://portal.unesco.org/en/ev.php-URL_ID=36921&URL_DO=DO_TOPIC&URL_SECTION=201.html Programme and Budget]</ref> Бюджетът за 2012 – 2013 г. е утвърден на Генералната конференция на ЮНЕСКО през август 2011 г.<ref>[http://portal.unesco.org/en/ev.php-URL_ID=48430&URL_DO=DO_TOPIC&URL_SECTION=201.html Draft 36 C/5: Draft Programme and Budget for 2012 – 2013]</ref> |
|||
0.00000000000000000000000000000000000000000001 стинка ;дд |
|||
=== Постъпления в бюджета === |
=== Постъпления в бюджета === |
||
[[File:Шкала взносов государств членов ЮНЕСКО.png|300px|thumb|Ска̀ла на вноските в ЮНЕСКО]] |
[[File:Шкала взносов государств членов ЮНЕСКО.png|300px|thumb|Ска̀ла на вноските в ЮНЕСКО]] |
||
Редовният бюджет на организацията се състои от вноски на държавите-членки.<ref>[http://www.portalus.ru/modules/shkola/rus_readme.php?subaction=showfull&id=1191497238&archive=&start_from=&ucat=& М.В.Бородько. ЮНЕСКО: история создания и современная структура // Педагогика. – 2000. – № 2. – С. 81—89.]</ref> Вноските са установени от Генералната конференция по съответна ска̀ла. Тя се основава на аналогична ска̀ла за страните–членки на ООН, като се отчитат различията в членството, в частност се създават подобни максимални и минимални ставки.<ref>[http://unesdoc.unesco.org/images/0018/001836/183668r.pdf Ска̀лата на вноските и валутата на вноските на държавите-членки през 2010 – 2011 г. ЮНЕСКО.]</ref> |
|||
В доклад, представен пред Конгреса на САЩ през 2006 г., се посочва, че мащабът се основава главно на [[брутен вътрешен продукт|брутния вътрешен продукт]]. Посочено е, че ска̀лата не отразява настоящото положение на страните, по-специално значителния ръст на БВП на [[Китай]]. В доклада се изказва предложение за използването на други икономически показатели, за да се определи нова ска̀ла, по-специално [[Паритет на покупателната способност|паритета на покупателната способност]].<ref>[http://www.scribd.com/doc/51575482/25/Scale-of-Assessments Marjorie Ann Browne. United Nations System Funding: Congressional Issues. – Congressional Research Service, 2011.]</ref> |
|||
В ЮНЕСКО работи комбинирана система на плащане на таксите, въведена на 24-та сесия на Генералната конференция. Тя е свързана с колебанията на валутните курсове и в момента дава възможност за плащане на членския внос в американски долари, евро и други валути. Възможността за плащане на вноските в различни валути зависи и от нуждите на организацията от тези валути за провеждането на различни програми. Валутния курс на еврото спрямо американския долар за периода 2010 – 2011 г. е създаден от ЮНЕСКО, като $ 1 = 0.869 евро.<ref>[http://unesdoc.unesco.org/images/0018/001836/183668r.pdf Ска̀лата на вноските и валутата на вноските на държавите-членки през 2010 – 2011 г. ЮНЕСКО.]</ref> |
|||
Сред задачите на секретариата на ЮНЕСКО е и привличането на извънбюджетни средства. Средствата се набират чрез доброволни дарения от държави-дарителки и международни организации и фондации, включително и Програмата за развитие на ООН, Фонда за населението на Организацията на обединените нации (UNFPA), Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Световната банка.<ref>[http://www.portalus.ru/modules/shkola/rus_readme.php?subaction=showfull&id=1191497238&archive=&start_from=&ucat=& М.В.Бородько. ЮНЕСКО: история создания и современная структура // Педагогика. – 2000. – № 2. – С. 81—89.]</ref> [[Коичиро Мацуура]], генерален директор на ЮНЕСКО, в интервю за списание „Международен живот“ през юни 2009 г., назовава четири източника на извънбюджетни средства: международни агенции, двустранни дарители, гражданското общество и частни инвеститори. |
|||
Редовният бюджет на ЮНЕСКО за 2010 – 2011 г. възлиза на 653 млн. долара, докато размерът на извънбюджетните средства достигна 462 751 400 долара. Основните държави-дарителки са САЩ (22%), Япония (12,531%), Германия (8.019%), Великобритания (6.605%) и Франция (6,124%). |
|||
На 1 ноември 2011 г., говорителят на Държавния департамент на САЩ – Виктория Ноланд, заяви, че САЩ прекратява финансовата подкрепа за ЮНЕСКО, в отговор на решението на организацията да приеме Палестинската автономия в състава си. Постъпленията от САЩ са 70 милиона долара на година. На 2 ноември Израел, Австралия, Полша и Канада също спират финансовата подкрепа на ЮНЕСКО, в отговор на решението на организацията. |
|||
== Затруднения в организацията и реформиране == |
|||
През 1970-те и 80-те, ЮНЕСКО изпада в затруднение заради обвинение на комунистическите и т.нар. необвързани страни срещу [[Нов световен информационен ред|Новия световен информационен ред]], според който информацията трябва да е обща и всеки да има равен достъп до нея. [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Великобритания]] и [[Сингапур]] оттеглят своето членство през 1984, 1985 и 1986 г., обвинявайки ЮНЕСКО в бюджетно разточителство и прахосничество, както и в опит да се разруши свободата на пресата. Според тях ЮНЕСКО се е превърнала в [[платформа]] за [[пропаганда]] на [[комунизъм|комунизма]] и заедно с бившия [[Съветски блок]] и страните от [[Третия свят]] са се обединили срещу Запада. |
|||
Всичко това довежда до значителни последици за организацията. Намалени са отделяните средства, съкратени са повече от половината директори, и са премахнати много длъжности. |
|||
До средата на 90-те, въпреки това ЮНЕСКО помага на европейските журналисти да се адаптират към свободната преса. [[Великобритания]] се присъединява отново през 1997 г., а [[Съединени американски щати|САЩ]] се връщат през 2003. |
|||
През 1956 г. [[Република Южна Африка]] решава, че ЮНЕСКО се намесва в „расовите проблеми“ на страната и оттегля своето членство, като се връща в нея едва през 1994 г., когато на власт идва [[Нелсън Мандела]]. |
|||
== Конвенции и споразумения, приети под егидата на ЮНЕСКО == |
|||
{{Навигационен шаблон |
|||
| име = Юнеско1 |
|||
| скрит = 1 |
|||
| заглавие = Списък на конвенции и споразумения, приети под егидата на ЮНЕСКО |
|||
| картинка = |
|||
| groupstyle = vertical-align: top; |
|||
| group1 = Препоръки |
|||
| list1 = * Международна конвенция срещу употребата на допинг в спорта – Париж, 19 октомври 2005 |
|||
* Конвенция за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване – Париж, 20 октомври 2005 |
|||
* Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство – Париж, 17 октомври 2003 |
|||
* Конвенция за опазване на подводното културно наследство – Париж, 2-ри ноември 2001 |
|||
* Конвенция за признаване на квалификации по отношение на висшето образование в европейския регион – Лисабон, 11 април 1997 |
|||
* Конвенция за техническо и професионално образование – Париж, 10-ти ноември 1989 г. |
|||
* Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени в областта на висшето образование в Азия и Тихия океан – Банкок, 16-ти декември, 1983 |
|||
* Регионална Конвенция за признаване на изследвания, сертификати, дипломи, степени и други квалификации Академик в областта на висшето образование в африканските държави – Аруша, 5-ти декември 1981 |
|||
* Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени за висше образование в страните, принадлежащи към европейския регион – Париж, 21-ви декември 1979 година |
|||
* Многостранна спогодба за избягване на [[двойното данъчно облагане]] на авторското право хонорарите, с модел двустранно споразумение и допълнителен протокол – Мадрид, 13-ти декември, 1979 |
|||
* Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени в областта на висшето образование в арабските държави – Париж, 22-ри декември 1978 |
|||
* Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени в областта на висшето образование в арабските и европейските държави, граничещи със Средиземно море – Ница, 17-ти декември 1976 |
|||
* Регионална Конвенция за признаване на изследвания, дипломи и степени в областта на висшето образование в Латинска Америка и Карибския басейн – Мексико Сити, 19-ти юли 1974 |
|||
* Конвенция за разпространение на програмно носещите сигнали, предавани чрез спътник – Брюксел, 21-ви май 1974 |
|||
* Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство – Париж, 16-ти ноември, 1972 |
|||
* Конвенция за защита правата на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено дублиране на техните звукозаписи – Женева, 29-ти октомври 1971 |
|||
* Универсална конвенция за авторско право, ревизирана в Париж на 24 юли 1971 г., с допълнение Декларация във връзка с член XVII и резолюция във връзка с член XI – Париж, 24-ти юли 1971 |
|||
* Конвенция за влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания на водолюбивите птици – Рамсар, Иран, 2-ри февруари 1971; Париж на 3 декември 1982 |
|||
* Конвенция за забрана на средства и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на собственост на културни ценности – Париж, 14-ти ноември 1970 |
|||
* Протокол за създаване на помирение и Добри служби на Комисията, който да отговаря за търсене на уреждане на споровете, които могат да възникнат между държавите-страни по Конвенцията против дискриминацията в образованието – Париж, 10-ти декември 1962 |
|||
* Международна конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации – Рим, 26-ти октомври 1961 |
|||
* Конвенция против дискриминацията в образованието – Париж, 14-ти декември 1960 |
|||
* Конвенция относно размяната на официални публикации и правителствени документи между държавите – Париж, 3-ти декември, 1958 |
|||
* Конвенция за международния обмен на публикации – Париж, 3-ти декември, 1958 |
|||
* Конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт с Правилника за изпълнение на Конвенцията – Хага, 14-ти май 1954; Хага на 26 март 1999 |
|||
}}<noinclude> |
|||
== Декларации, приети от Генералната конференция на ЮНЕСКО == |
|||
* Всеобщата декларация за биоетиката и човешките права – 19 октомври 2005 |
|||
* Декларация относно умишленото унищожаване на културното наследство – 17 октомври, 2003 |
|||
* Международната декларация за правата на генетични данни – 16 октомври 2003 |
|||
* Харта за опазване на дигиталното наследство – 15 октомври 2003 |
|||
* Всеобщата декларация на ЮНЕСКО за културното многообразие – 2 ноември 2001 |
|||
* Всеобщата декларация за човешкия геном и правата на човека – 11 ноември 1997 |
|||
* Декларация относно отговорностите на настоящите поколения към бъдещите поколения – 12 ноември 1997 |
|||
* Декларацията за принципите на толерантността – 16 ноември 1995 |
|||
* Международна харта на физическото възпитание и спорта – 21 ноември 1978 |
|||
* Декларация за раса и расови предразсъдъци – 27 ноември, 1978 |
|||
* Декларация за основните принципи относно приноса на средствата за масово осведомяване за укрепване на мира и международно сътрудничество, за насърчаване на правата на човека и противодействие на расизъм, апартейд и подбуждането към война – 28 ноември 1978 |
|||
* Декларация на Ръководните принципи за използване на спътниковото излъчване за свободния поток на информация, разпространяването на образованието и Велика културен обмен – 15 ноември 1972 |
|||
* Декларацията за принципите на международното културно сътрудничество – 4 ноември 1966 |
|||
== Препоръки, приети от Генералната конференция на ЮНЕСКО == |
|||
{{Навигационен шаблон |
|||
| име = Юнеско2 |
|||
| скрит = 1 |
|||
| заглавие = Списък на препоръки, приети от Генералната конференция на ЮНЕСКО |
|||
| картинка = |
|||
| groupstyle = vertical-align: top; |
|||
| group1 = Препоръки |
|||
| list1 = * Препоръка за насърчаване и използване на многоезичието и всеобщ достъп до киберпространството – 15-ти Октомври 2003 |
|||
* Ревизирана препоръка за техническо и професионално образование – 2-ри ноември 2001 |
|||
* Препоръка относно статута на висшето образование при обучение на персонала – 11-ти ноември 1997 |
|||
* Препоръка за признаване на изследвания и квалификации във висшето образование – 13-ти ноември, 1993 |
|||
* Препоръка за опазване на традиционната култура и фолклор – 15-ти ноември, 1989 |
|||
* Ревизирана препоръка за международна стандартизация на статистическите данни за производството и разпространението на книги, вестници и периодични издания – 1-ви ноември 1985 |
|||
* Препоръка относно статута на художника – 27-ми октомври 1980 |
|||
* Препоръка за опазване и съхранение на движещи се изображения – 27-ми октомври 1980 |
|||
* Препоръка за международна стандартизация на статистиката за публичното финансиране на културните дейности – 27-ми октомври 1980 |
|||
* Ревизирана препоръка за международни състезания по архитектура и градоустройство – 27-ми ноември, 1978 |
|||
* Препоръка за международна стандартизация на статистиката в областта на науката и технологиите – 27-ми ноември, 1978 |
|||
* Ревизирана препоръка за международна стандартизация на статистиката в образованието – 27-ми ноември, 1978 |
|||
* Препоръка за опазване на движимите културни ценности – 28-ми ноември 1978 |
|||
* Препоръка за правна защита на преводачите и преводи и практическите средства за подобряване на статута на преводачите – 22-ри ноември 1976 |
|||
* Препоръка за международна стандартизация на статистиката за радио и телевизия – 22-ри ноември 1976 |
|||
* Препоръка за развитие на образованието за възрастни – 26-ти ноември 1976 |
|||
* Препоръка относно участието на хората като цяло в културния живот и техния принос за това – 26-ти ноември 1976 |
|||
* Препоръка за международен обмен на културни ценности – 26-ти ноември 1976 |
|||
* Препоръка във връзка със защитата и най-нова роля на историческите райони – 26-ти ноември 1976 |
|||
* Препоръка за образование за международно разбирателство, сътрудничество и мир и образование, свързани с правата на човека и основните свободи – 19-ти ноември, 1974 |
|||
* Препоръка за статута на научни изследователи – 20 ноември 1974 |
|||
* Препоръка за опазване на национално ниво, на културно и природно наследство – 16-ти Ноември 1972 |
|||
* Препоръка за международна стандартизация на библиотечната статистика – 13-ти ноември 1970 |
|||
* Препоръка за опазване на културните ценности застрашени от обществена или частна дейност – 19-ти ноември 1968 |
|||
* Препоръка относно статута на учителите – 5-ти октомври, 1966 |
|||
* Препоръка за международна стандартизация на статистически данни относно производство книги и периодични издания – 19-ти ноември 1964 |
|||
* Препоръка за средствата за забрана и предотвратяване на незаконния износ, внос и трансфер на собственост на културни ценности – 19-ти ноември 1964 |
|||
* Препоръка за гарантиране на красотата и характера на ландшафта и естествената среда – 11-ти декември 1962 |
|||
* Препоръка относно най-ефективният начин за да станат музеите достъпни за всеки – 14-ти декември 1960 |
|||
* Препоръка срещу дискриминацията в образованието – 14-ти декември 1960 |
|||
* Препоръка относно принципите, приложими към Международни археологически разкопки – 5-ти декември 1956 |
|||
}}<noinclude> |
|||
== Организационна структура на ЮНЕСКО == |
|||
Органи на ЮНЕСКО са Генералната конференция, изпълнителен съвет и генералният директор, който е начело на секретариата.<ref>[http://www.unesco.de/infothek/dokumente/unesco-verfassung.html Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur]</ref> |
|||
Генералната конференция |
|||
Генералната конференция е върховният орган на ЮНЕСКО за вземане на решения и ръководство. От 1954 г. тя се състои редовно на всеки две години. В Генералната конференция се прилага принципът „една държава – един глас“. Този принцип се прилага също и в по-голямата част от други специализирани агенции и oбщото събрание на ООН.<ref>[http://www.unesco.de/infothek/dokumente/unesco-verfassung.html Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur]</ref> <ref>[https://de.wikipedia.org/wiki/UNESCO#Organisationsstruktur_der_UNESCO Organisationsstruktur der UNESCO]</ref> |
|||
Генералната конференция е единственият орган с право да взима решения, защото той определя целите и основните насоки на работата на организацията и взема решения за програмите, поставени от изпълнителния съвет. Определя политическите цели и директивата за действие след дискусия между страните членки въз основа на двугодишна работна програма, представена от секретариата.<ref>[http://www.unesco.de/infothek/dokumente/unesco-verfassung.html Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur]</ref> <ref>[https://de.wikipedia.org/wiki/UNESCO#Organisationsstruktur_der_UNESCO Organisationsstruktur der UNESCO]</ref> |
|||
Освен това Генералната конференция свиква международни конференции, приема международните препоръки или споразумения и обсъжда докладите на държавите-членки на Организацията върху мерки за изпълнение на препоръките и конвенции.<ref>[http://www.unesco.de/infothek/dokumente/unesco-verfassung.html Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur]</ref> <ref>[https://de.wikipedia.org/wiki/UNESCO#Organisationsstruktur_der_UNESCO Organisationsstruktur der UNESCO]</ref> |
|||
Генералната конференция избира членовете на Изпълнителния съвет за един четири-годишен мандат. От 1995 г. Изпълнителният съвет се състои от 58 членове и се събира обикновено два пъти годишно.<ref>[http://www.unesco.de/infothek/dokumente/unesco-verfassung.html Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur]</ref> |
|||
<ref>[https://de.wikipedia.org/wiki/UNESCO#Organisationsstruktur_der_UNESCO Organisationsstruktur der UNESCO]</ref> |
|||
Изпълнителен съвет |
|||
Изпълнителеният съвет е съединителната връзка между Генералната конференция и секретариата. Отговорен е за изготване на дневения ред на Генералната конференция, проверката на работна програма и съответния финансов план, както и за надзора върху секретариата при изпълнение на работната програма. <ref>[http://www.unesco.de/infothek/dokumente/unesco-verfassung.html Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur]</ref> Относно състава на изпълнителния съвет може да се констатира едно увеличаване на „одържавяването“ през последните 50 години. До 1954 г. членовете са били приемани като физически лица - избирани са представители на духовния живот, които действат в името на Генералната конференция. С предложение на Съединените щати и Обединеното кралство представителите вече не са независими, а се явяват и като политически личности, които представляват държавата-членка, от която идват. Освен това от 1976 г. правителствата могат да освобождават и заместват представителите си преди изтичането на четиригодишен им мандат, независимо от тяхното съгласие.<ref>[https://de.wikipedia.org/wiki/UNESCO#Organisationsstruktur_der_UNESCO Organisationsstruktur der UNESCO]</ref> Според член V параграф 2 (б) от Устава на ЮНЕСКО се избират такива личности, които имат необходимия опит и умения за изпълнение на административните и изпълнителните задължения на Съвета.<ref>[http://www.unesco.de/infothek/dokumente/unesco-verfassung.html Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur]</ref> |
|||
{| class="wikitable" |
|||
|- |
|||
!Мандат!! група I |
|||
(9 места) |
|||
! група II |
|||
(7 места) |
|||
! група III |
|||
(10 места) |
|||
! група IV |
|||
(12 места) |
|||
! група V(a) |
|||
(14 места) |
|||
! група V(b) |
|||
(6 места) |
|||
|- |
|||
|2016-19 <ref>[http://www.unesco.org/new/en/general-conference-38th/elections/results-executive-board/ Executive Board - Results of elections]</ref> <ref>[https://de.wikipedia.org/wiki/UNESCO#Organisationsstruktur_der_UNESCO Organisationsstruktur der UNESCO]</ref>|| |
|||
Франция |
|||
Гърция |
|||
Италия |
|||
Испания |
|||
Обединеното кралство |
|||
Съединените щати |
|||
||Литва |
|||
Русия |
|||
Сърбия |
|||
Словения |
|||
||Бразилия |
|||
Хаити |
|||
Мексико |
|||
Никарагуа |
|||
Парагвай |
|||
||Иран |
|||
Малайзия |
|||
Пакистан |
|||
Южна Корея |
|||
Шри Ланка |
|||
Виетнам |
|||
||Камерун |
|||
Бряг на слоновата кост |
|||
Гана |
|||
Кения |
|||
Нигерия |
|||
Сенегал |
|||
Южна Африка |
|||
||Ливан |
|||
Оман |
|||
Катар |
|||
|- |
|||
|2014-17<ref>[https://de.wikipedia.org/wiki/UNESCO#Organisationsstruktur_der_UNESCO Organisationsstruktur der UNESCO]</ref>||Германия |
|||
Холандия |
|||
Швеция |
|||
||Албания |
|||
Естония |
|||
Украйна |
|||
||Аржентина |
|||
Белиз |
|||
Доминиканска република |
|||
Ел Салвадор |
|||
Сейнт Китс и Невис |
|||
Тринидад и Тобаго |
|||
||Бангладеш |
|||
Народна република Китай |
|||
Индия |
|||
Непал |
|||
Туркменистан |
|||
||Чад |
|||
Гвинея |
|||
Мавриций |
|||
Мозамбик |
|||
Того |
|||
Уганда |
|||
||Алжир |
|||
Египет |
|||
Кувейт |
|||
Мароко |
|||
|- |
|||
|2012-15<ref>[https://de.wikipedia.org/wiki/UNESCO#Organisationsstruktur_der_UNESCO Organisationsstruktur der UNESCO]</ref>||Австрия |
|||
Франция |
|||
Италия |
|||
Испания |
|||
Обединеното кралство |
|||
Съединените щати |
|||
||Чехия |
|||
Черна гора |
|||
Русия |
|||
Македония |
|||
||Бразилия |
|||
Куба |
|||
Еквадор |
|||
Мексико |
|||
||Афганистан |
|||
Индонезия |
|||
Индонезия |
|||
Папуа Нова Гвинея |
|||
Южна Корея |
|||
Тайланд |
|||
||Ангола |
|||
Етиопия |
|||
Габон |
|||
Гамбия |
|||
Малави |
|||
Мали |
|||
Намибия |
|||
Нигерия |
|||
||Тунис |
|||
Обединени арабски емирства |
|||
|} |
|||
Секретариат |
|||
Секретариатът е съставен от няколко отдели. В седалището му, което се намира в Париж, работят около 2 100 служители от около 170 нации. Още 700 служители работят в 58 представителства в други населени места по целия свят. <ref>[http://portal.unesco.org/en/ev.php-URL_ID=3976&URL_DO=DO_TOPIC&URL_SECTION=201.html Secretariat The executive branch of the Organization]</ref> |
|||
Секретариатът се ръководи от генерален директор, който се избира по предложение на Изпълнителния съвет на Генералната конференция за четиригодишен мандат. Директорът участва в заседанията на Генералната конференция, на Изпълнителния съвет и в комисиите, без да има право на глас и изготвя отчети за дейността на организацията.<ref>[http://www.unesco.de/infothek/dokumente/unesco-verfassung.html Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur]</ref> |
|||
Национални комисии |
|||
Националните комисии на ЮНЕСКО не са органи на ЮНЕСКО, но според Устава на ЮНЕСКО те се разполагат във всяка държава-членка.<ref>[https://de.wikipedia.org/wiki/UNESCO#Organisationsstruktur_der_UNESCO Organisationsstruktur der UNESCO]</ref> Съществуващите национални комисии са създадени за осъществяване на връзка между работата на ЮНЕСКО и институциите на държавите, които се занимават с образование, наука и култура. <ref>[http://www.unesco.de/infothek/dokumente/unesco-verfassung.html Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur]</ref> |
|||
<noinclude> |
|||
== Генерални директори == |
== Генерални директори == |
||
# [[Джулиън Хъксли]], {{Великобритания}} (1946–1948) |
# [[Джулиън Хъксли]], {{Великобритания}} (1946–1948) |
||
Ред 54: | Ред 363: | ||
На организацията и обектите на световното наследство са посветени множество марки на най-различни страни, както и на Организацията на обединените нации. |
На организацията и обектите на световното наследство са посветени множество марки на най-различни страни, както и на Организацията на обединените нации. |
||
ти си нумизматика грозен пиян педфил мазен стар грозен мазен грозен мазен долен :) |
|||
<center><gallery style="text-align:center; font-size:90%" perrow=5 caption="[[Пощенска марка|Пощенски марки]], посветени на ЮНЕСКО"> |
<center><gallery style="text-align:center; font-size:90%" perrow=5 caption="[[Пощенска марка|Пощенски марки]], посветени на ЮНЕСКО"> |
Версия от 06:33, 24 април 2017
Организация на обединените нации за образование, наука и култура United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization | |
![]() | |
![]() | |
Информация | |
---|---|
Акроними | ЮНЕСКО |
Тип | специализирана агенция |
Основана | 16 ноември 1945 |
Положение | активно |
Част от | ООН |
Седалище | Париж, Франция |
Езици | английски, френски |
Ръководител | ![]() |
Сайт | www.unesco.org |
бележки
| |
Организация на обединените нации за образование, наука и култура в Общомедия |
Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО (Шаблон:Lang-en; Шаблон:Lang-fr), е специална организация на ООН, учредена на 16 ноември 1945 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите. Чрез такива кооперативни усилия, ЮНЕСКО се надява да насърчи универсалното зачитане на справедливостта, законите, човешките права и основните свободи. Мотото на организацията гласи, че „мирът е създаден, не за да се нарушава, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството“. Целта на организацията е да изгради мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата и комуникациите.
Уставът ѝ е приет на Лондонската конференция през ноември 1945 г. и влиза в сила на 4 ноември 1946 г. след подписването му от 20 държави – Великобритания, Нова Зеландия, Саудитска Арабия, Република Южна Африка, Австралия, Индия, Мексико, Франция, Доминиканска република, Турция, Египет, Норвегия, Канада, Китай, Дания, Съединени американски щати, Чехословакия, Бразилия, Ливан, Гърция. В момента членове на организацията са 193 държави. Главният щаб се намира в Париж, ръководи различни образователни, научни и културни програми. Над 60 клона в световен мащаб си обменят информация. Това са офиси и няколко института и центрове, като Статистическият институт в Монреал или Международното бюро по въпросите на образованието в Женева. Предшественик на ЮНЕСКО е Международната комисия за интелектуално сътрудничество, учредена през 1921 г. в рамките на предшественика на ООН – Общността на нациите. В комисията са участвали известни личности като Алберт Айнщайн, Мария Кюри, Анри Бергсон, Томас Ман и Бела Барток. Проектите, които са спонсорирани от ЮНЕСКО, включват международни научни програми; технически, тренировъчни и научнообразователни програми за учители, както и програми за повишаване на грамотността; районни и културни проекти по история и международни споразумения за сътрудничество в опазването на културното и природното наследство на света и на човешките права.
България се присъединява към ЮНЕСКО на 17 май 1956 г. През 2007 г. страната стана член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО. Член е на два междуправителствени комитета: Програма МОСТ и Международна хидроложка програма. Страната е подписала Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, Конвенцията за опазване на подводното наследство, Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване. В Списъка на световното наследство са 9 културни и природни паметници от България, имащи изключителна световна стойност: Мадарският конник, Боянската църква, Казанлъшката гробница, Старият град на Несебър, Рилският манастир, Скална църква в Иваново, Тракийската гробница в Свещари, Национален парк Пирин и Резерватът Сребърна.
Устройство на ЮНЕСКО
Организацията има 193 члена. Върховният орган на ЮНЕСКО е Генералната конференция, която се свиква на всеки две години. Състои се от по един представител за всяка държава-членка. Изпълнителният комитет се състои от 58 члена, които се избират за четиригодишен период и секретариат, оглавен от генерален директор. В момента генерален директор е българката Ирина Бокова. Те съвместно осъществяват програмите на организацията. След изменения в Устава на ЮНЕСКО от 1993 г., в ИС се избират държави, а не отделни личности – представители на съответните страни. Националните комисии и съдействащите групи от държавите членки, действат като връзки между ЮНЕСКО и националните образователни, научни и културни организации. ЮНЕСКО се опитва да подпомогне световния мир, като насърчава свободната размяна на идеи, културни и научни постижения и подобрява образованието.
Проекти на организацията
След Втората световна война ЮНЕСКО работи за възстановяването на образователните системи на страните, опустошени от войната, попълвайки колекциите на библиотеки и музеи. От 1950 година организира проекти за развитие на основното образование в Латинска Америка, Азия и Африка, насърчава културния обмен между Изтока и Запада, инициира преводите на важни писания, текстове и исторически документи. Най-важната и широкообхватна програма на ЮНЕСКО засяга проблема с основното образование – учи хората да четат и пишат, да решават проблемите на околната среда. Основани са центрове, обучаващи учители, в Камбоджа, Индия, Южна Корея, Либерия, Тайланд и Турция, а центрове за основно образование – в Латинска Америка и в Близкия изток.
През 1959 година ЮНЕСКО създава международен комитет за запазване и възстановяване на световното културно наследство. Конкретният повод е необходимостта от запазване на египетските паметници, попадащи в района на строежа на Асуанската язовирна стена. За целта е основан и специален фонд, а впоследствие през 1972 г. се приема и международна Конвенция за опазване на световното културно и историческо наследство. Обектите от този списък са световно признати забележителности и експерти от цял свят организират усилията си за тяхното съхранение за следващите поколения. Един от примерите за това е успешното спасяване на важни паметници, например прочутите храмове Абу Симбел на Рамзес II.
Бюджет
ЮНЕСКО развива подходи и методи за решаване на проблеми, очертава по-нататъшното развитие и не се занимава с предоставянето на финансова помощ. В тази връзка, бюджетът на организацията е скромен[1]. Бюджетът на ЮНЕСКО се одобрява на всеки две години в Генералната конференция. Той отразява средносрочната стратегия на организацията, изработвана за шест години, и разпределението на средствата по основните направления на дейност през следващите две години. Последният шестгодишен план обхваща периода от 2008 до 2013 г. Бюджетът за 2010 – 2011 г. е втората част на съществуващата стратегия.[2] Бюджетът за 2012 – 2013 г. е утвърден на Генералната конференция на ЮНЕСКО през август 2011 г.[3]
Постъпления в бюджета
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/%D0%A8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0_%D0%B2%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B2_%D0%B3%D0%BE%D1%81%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2_%D1%87%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2_%D0%AE%D0%9D%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%9E.png/300px-%D0%A8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0_%D0%B2%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B2_%D0%B3%D0%BE%D1%81%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2_%D1%87%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2_%D0%AE%D0%9D%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%9E.png)
Редовният бюджет на организацията се състои от вноски на държавите-членки.[4] Вноските са установени от Генералната конференция по съответна ска̀ла. Тя се основава на аналогична ска̀ла за страните–членки на ООН, като се отчитат различията в членството, в частност се създават подобни максимални и минимални ставки.[5]
В доклад, представен пред Конгреса на САЩ през 2006 г., се посочва, че мащабът се основава главно на брутния вътрешен продукт. Посочено е, че ска̀лата не отразява настоящото положение на страните, по-специално значителния ръст на БВП на Китай. В доклада се изказва предложение за използването на други икономически показатели, за да се определи нова ска̀ла, по-специално паритета на покупателната способност.[6]
В ЮНЕСКО работи комбинирана система на плащане на таксите, въведена на 24-та сесия на Генералната конференция. Тя е свързана с колебанията на валутните курсове и в момента дава възможност за плащане на членския внос в американски долари, евро и други валути. Възможността за плащане на вноските в различни валути зависи и от нуждите на организацията от тези валути за провеждането на различни програми. Валутния курс на еврото спрямо американския долар за периода 2010 – 2011 г. е създаден от ЮНЕСКО, като $ 1 = 0.869 евро.[7]
Сред задачите на секретариата на ЮНЕСКО е и привличането на извънбюджетни средства. Средствата се набират чрез доброволни дарения от държави-дарителки и международни организации и фондации, включително и Програмата за развитие на ООН, Фонда за населението на Организацията на обединените нации (UNFPA), Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Световната банка.[8] Коичиро Мацуура, генерален директор на ЮНЕСКО, в интервю за списание „Международен живот“ през юни 2009 г., назовава четири източника на извънбюджетни средства: международни агенции, двустранни дарители, гражданското общество и частни инвеститори.
Редовният бюджет на ЮНЕСКО за 2010 – 2011 г. възлиза на 653 млн. долара, докато размерът на извънбюджетните средства достигна 462 751 400 долара. Основните държави-дарителки са САЩ (22%), Япония (12,531%), Германия (8.019%), Великобритания (6.605%) и Франция (6,124%).
На 1 ноември 2011 г., говорителят на Държавния департамент на САЩ – Виктория Ноланд, заяви, че САЩ прекратява финансовата подкрепа за ЮНЕСКО, в отговор на решението на организацията да приеме Палестинската автономия в състава си. Постъпленията от САЩ са 70 милиона долара на година. На 2 ноември Израел, Австралия, Полша и Канада също спират финансовата подкрепа на ЮНЕСКО, в отговор на решението на организацията.
Затруднения в организацията и реформиране
През 1970-те и 80-те, ЮНЕСКО изпада в затруднение заради обвинение на комунистическите и т.нар. необвързани страни срещу Новия световен информационен ред, според който информацията трябва да е обща и всеки да има равен достъп до нея. САЩ, Великобритания и Сингапур оттеглят своето членство през 1984, 1985 и 1986 г., обвинявайки ЮНЕСКО в бюджетно разточителство и прахосничество, както и в опит да се разруши свободата на пресата. Според тях ЮНЕСКО се е превърнала в платформа за пропаганда на комунизма и заедно с бившия Съветски блок и страните от Третия свят са се обединили срещу Запада.
Всичко това довежда до значителни последици за организацията. Намалени са отделяните средства, съкратени са повече от половината директори, и са премахнати много длъжности.
До средата на 90-те, въпреки това ЮНЕСКО помага на европейските журналисти да се адаптират към свободната преса. Великобритания се присъединява отново през 1997 г., а САЩ се връщат през 2003.
През 1956 г. Република Южна Африка решава, че ЮНЕСКО се намесва в „расовите проблеми“ на страната и оттегля своето членство, като се връща в нея едва през 1994 г., когато на власт идва Нелсън Мандела.
Конвенции и споразумения, приети под егидата на ЮНЕСКО
|
Декларации, приети от Генералната конференция на ЮНЕСКО
- Всеобщата декларация за биоетиката и човешките права – 19 октомври 2005
- Декларация относно умишленото унищожаване на културното наследство – 17 октомври, 2003
- Международната декларация за правата на генетични данни – 16 октомври 2003
- Харта за опазване на дигиталното наследство – 15 октомври 2003
- Всеобщата декларация на ЮНЕСКО за културното многообразие – 2 ноември 2001
- Всеобщата декларация за човешкия геном и правата на човека – 11 ноември 1997
- Декларация относно отговорностите на настоящите поколения към бъдещите поколения – 12 ноември 1997
- Декларацията за принципите на толерантността – 16 ноември 1995
- Международна харта на физическото възпитание и спорта – 21 ноември 1978
- Декларация за раса и расови предразсъдъци – 27 ноември, 1978
- Декларация за основните принципи относно приноса на средствата за масово осведомяване за укрепване на мира и международно сътрудничество, за насърчаване на правата на човека и противодействие на расизъм, апартейд и подбуждането към война – 28 ноември 1978
- Декларация на Ръководните принципи за използване на спътниковото излъчване за свободния поток на информация, разпространяването на образованието и Велика културен обмен – 15 ноември 1972
- Декларацията за принципите на международното културно сътрудничество – 4 ноември 1966
Препоръки, приети от Генералната конференция на ЮНЕСКО
|
Организационна структура на ЮНЕСКО
Органи на ЮНЕСКО са Генералната конференция, изпълнителен съвет и генералният директор, който е начело на секретариата.[9]
Генералната конференция
Генералната конференция е върховният орган на ЮНЕСКО за вземане на решения и ръководство. От 1954 г. тя се състои редовно на всеки две години. В Генералната конференция се прилага принципът „една държава – един глас“. Този принцип се прилага също и в по-голямата част от други специализирани агенции и oбщото събрание на ООН.[10] [11]
Генералната конференция е единственият орган с право да взима решения, защото той определя целите и основните насоки на работата на организацията и взема решения за програмите, поставени от изпълнителния съвет. Определя политическите цели и директивата за действие след дискусия между страните членки въз основа на двугодишна работна програма, представена от секретариата.[12] [13] Освен това Генералната конференция свиква международни конференции, приема международните препоръки или споразумения и обсъжда докладите на държавите-членки на Организацията върху мерки за изпълнение на препоръките и конвенции.[14] [15] Генералната конференция избира членовете на Изпълнителния съвет за един четири-годишен мандат. От 1995 г. Изпълнителният съвет се състои от 58 членове и се събира обикновено два пъти годишно.[16] [17]
Изпълнителен съвет
Изпълнителеният съвет е съединителната връзка между Генералната конференция и секретариата. Отговорен е за изготване на дневения ред на Генералната конференция, проверката на работна програма и съответния финансов план, както и за надзора върху секретариата при изпълнение на работната програма. [18] Относно състава на изпълнителния съвет може да се констатира едно увеличаване на „одържавяването“ през последните 50 години. До 1954 г. членовете са били приемани като физически лица - избирани са представители на духовния живот, които действат в името на Генералната конференция. С предложение на Съединените щати и Обединеното кралство представителите вече не са независими, а се явяват и като политически личности, които представляват държавата-членка, от която идват. Освен това от 1976 г. правителствата могат да освобождават и заместват представителите си преди изтичането на четиригодишен им мандат, независимо от тяхното съгласие.[19] Според член V параграф 2 (б) от Устава на ЮНЕСКО се избират такива личности, които имат необходимия опит и умения за изпълнение на административните и изпълнителните задължения на Съвета.[20]
Мандат | група I
(9 места) |
група II
(7 места) |
група III
(10 места) |
група IV
(12 места) |
група V(a)
(14 места) |
група V(b)
(6 места) |
---|---|---|---|---|---|---|
2016-19 [21] [22] |
Франция Гърция Италия Испания Обединеното кралство Съединените щати |
Литва
Русия Сърбия Словения |
Бразилия
Хаити Мексико Никарагуа Парагвай |
Иран
Малайзия Пакистан Южна Корея Шри Ланка Виетнам |
Камерун
Бряг на слоновата кост Гана Кения Нигерия Сенегал Южна Африка |
Ливан
Оман Катар |
2014-17[23] | Германия
Холандия Швеция |
Албания
Естония Украйна |
Аржентина
Белиз Доминиканска република Ел Салвадор Сейнт Китс и Невис Тринидад и Тобаго |
Бангладеш
Народна република Китай Индия Непал Туркменистан |
Чад
Гвинея Мавриций Мозамбик Того Уганда |
Алжир
Египет Кувейт Мароко |
2012-15[24] | Австрия
Франция Италия Испания Обединеното кралство Съединените щати |
Чехия
Черна гора Русия Македония |
Бразилия
Куба Еквадор Мексико |
Афганистан
Индонезия Индонезия Папуа Нова Гвинея Южна Корея Тайланд |
Ангола
Етиопия Габон Гамбия Малави Мали Намибия Нигерия |
Тунис
Обединени арабски емирства |
Секретариат
Секретариатът е съставен от няколко отдели. В седалището му, което се намира в Париж, работят около 2 100 служители от около 170 нации. Още 700 служители работят в 58 представителства в други населени места по целия свят. [25]
Секретариатът се ръководи от генерален директор, който се избира по предложение на Изпълнителния съвет на Генералната конференция за четиригодишен мандат. Директорът участва в заседанията на Генералната конференция, на Изпълнителния съвет и в комисиите, без да има право на глас и изготвя отчети за дейността на организацията.[26]
Национални комисии
Националните комисии на ЮНЕСКО не са органи на ЮНЕСКО, но според Устава на ЮНЕСКО те се разполагат във всяка държава-членка.[27] Съществуващите национални комисии са създадени за осъществяване на връзка между работата на ЮНЕСКО и институциите на държавите, които се занимават с образование, наука и култура. [28]
Генерални директори
- Джулиън Хъксли,
Великобритания (1946–1948)
- Хайме Торес Бодет,
Мексико (1948–1952)
- Джон Уилкинсън Тейлър,
САЩ (1952–1953)
- Лутър Евънс,
САЩ (1953–1958)
- Виторино Веронезе,
Италия (1958–1961)
- Рене Мею,
Франция (1961–1974)
- Амаду-Махтар М'Боу,
Сенегал (1974–1987)
- Федерико Майор,
Испания (1987–1999)
- Коичиро Мацура,
Япония (1999–2009)
- Ирина Бокова,
България (2009–)
Филателия и нумизматика
ЮНЕСКО има две серии медали от злато, сребро и бронз. Първата серия е посветена на уникални паметници на световното наследство, които са под заплахата от унищожение или се нуждаят от специално внимание. Втората серия е посветена на видни личности и исторически дати. С редки изключения, с изработката на медалите се занимава парижкия Монетен двор. Продажбата им се осъществява само в сувенирния магазин на седалището на организацията. От 1966 г. са пуснати 55 възпоменателни медала[29].
От 1961 г. френската поща стартира пускането на служебни марки за нуждите на ЮНЕСКО. След 1980 г., на марките, освен надписите, се появяват и обекти на световното наследство. Марките се пускат с обозначение на номинала във френски франкове[30]. По-късно, пощенската администрация на ООН пуска номинали в евро и швейцарски франкове[31].
През 50-те и 60-те години на 20 век, ЮНЕСКО пуска марки с подаръчен характер. Първите марки са с червен цвят на номинала от 25 цента, с изображение на щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк, пуснати са в обращение през 1951 г. и се продават в американските училища. През 1952 г. са отпечатани сини марки за Франция и виолетови – за Великобритания, а по-късно и за Австралия. На следващата година се появяват канадски, шведски, датски, японски, немски и американски марки. От 1954 г. се появяват международни буклети. Общо са пуснати около 60 марки.[32]
На организацията и обектите на световното наследство са посветени множество марки на най-различни страни, както и на Организацията на обединените нации.
- Пощенски марки, посветени на ЮНЕСКО
-
Украйна (2004): 50-годишнина от членството на страната в ЮНЕСКО
-
Издание на пошенската администрация на ООН, 3 цента
-
Също, 8 цента
- Паметници на световното наследство на ЮНЕСКО на пощенски марки на Германия
-
Лимес (пощенски блок, 2007)
Последни новини
Единственият български град–паметник в списъците на световното културно-историческо наследство – Несебър ще се кандидатира за домакин на XII-ия световен конгрес на ЮНЕСКО за защитените градове-паметници.
ЮНЕСКО ще реши в скоро време дали Белоградчишките скали да получат статут на европейски геопарк и да бъдат включени в глобалната мрежа на ЮНЕСКО от геопаркове. Според дефиницията на ЮНЕСКО геопаркът е територия, състояща се от един или повече обекти с научно значение от геоложка, археологическа, екологична и културна стойност. Геопаркът трябва да има план за управление, така че да стимулира устойчив социално-икономически растеж, свързан основно с геотуризма. Той трябва да демонстрира методи за опазване и популяризиране на геоложкото наследство и да предоставя възможност за изучаване на геоложки и други природни науки. До момента в 13 страни в Европа има 34 геопарка, като четири от тях са на Балканския полуостров – два в Гърция и по един в Румъния и Хърватия. Геопарковете имат редица предимства. Те са територия, на която геоложкото наследство на Земята е защитено и се управлява по устойчив начин. Идеята на ЮНЕСКО е да създаде до 500 геопарка по света.
В края на октомври 2011 г. Палестина става член на ЮНЕСКО след гласуване в което 107 страни-членки гласуват „за“, 14 гласуват „против“ и 52 се въздържат от гласуване. Сред гласувалите против са Австралия, Канада, Германия, Израел, Швеция, САЩ и др., сред въздържалите се са България, Великобритания, Япония, Румъния и др. Сред гласувалите в подкрепа са Бразилия, Индия, Китай, Гърция, Франция, Русия, Сърбия, Испания, Турция и др.[33] Закон на САЩ, приет през 1990 г. с цел да се избегне такава ситуация, забраняват на страната да финансира организация на ООН която приеме не-държава като пълноправен член, вследствие на което САЩ не може да прави членските си вноски, които дават 22% от бюджета на организацията.[34] Отговорът на Израел е решение за строителство на 2000 нови домове за израелски преселници в палестинските територии, временно блокиране на средствата които събира за палестинското правителство и забрана на мисии на ЮНЕСКО в Израел.[35]
Бележки
- ↑ М.В.Бородько. ЮНЕСКО: история создания и современная структура // Педагогика. – 2000. – № 2. – С. 81—89.
- ↑ Programme and Budget
- ↑ Draft 36 C/5: Draft Programme and Budget for 2012 – 2013
- ↑ М.В.Бородько. ЮНЕСКО: история создания и современная структура // Педагогика. – 2000. – № 2. – С. 81—89.
- ↑ Ска̀лата на вноските и валутата на вноските на държавите-членки през 2010 – 2011 г. ЮНЕСКО.
- ↑ Marjorie Ann Browne. United Nations System Funding: Congressional Issues. – Congressional Research Service, 2011.
- ↑ Ска̀лата на вноските и валутата на вноските на държавите-членки през 2010 – 2011 г. ЮНЕСКО.
- ↑ М.В.Бородько. ЮНЕСКО: история создания и современная структура // Педагогика. – 2000. – № 2. – С. 81—89.
- ↑ Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
- ↑ Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
- ↑ Organisationsstruktur der UNESCO
- ↑ Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
- ↑ Organisationsstruktur der UNESCO
- ↑ Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
- ↑ Organisationsstruktur der UNESCO
- ↑ Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
- ↑ Organisationsstruktur der UNESCO
- ↑ Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
- ↑ Organisationsstruktur der UNESCO
- ↑ Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
- ↑ Executive Board - Results of elections
- ↑ Organisationsstruktur der UNESCO
- ↑ Organisationsstruktur der UNESCO
- ↑ Organisationsstruktur der UNESCO
- ↑ Secretariat The executive branch of the Organization
- ↑ Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
- ↑ Organisationsstruktur der UNESCO
- ↑ Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
- ↑ Медали на ЮНЕСКО // ЮНЕСКО. Архивиран от оригинала на 2011-08-23. Посетен на 2010-05-23. (на руски)
- ↑ ЮНЕСКО // Encyclopedia of postal history. Архивиран от оригинала на 2011-08-23. Посетен на 2010-05-23. (на английски)
- ↑ UNESCO // United Nations Postal Administration. Архивиран от оригинала на 2011-08-23. Посетен на 2010-05-23. (на английски)
- ↑ Bonnie & Roger Riga. UNESCO gift stamps // Rigastamps. Архивиран от оригинала на 2011-08-23. Посетен на 2010-05-23. (на английски)
- ↑ How Unesco countries voted on Palestinian membership // guardian.co.uk. 2011-11-01. Посетен на 2011-11-02.
- ↑ Blomfield, Adrian. US withdraws Unesco funding after it accepts Palestinian membership // The Telegraph, 2011-10-31. Посетен на 2011-11-02.
- ↑ Sherwood, Harriet. Israel rushes settlement growth after Unesco accepts Palestinians // guardian.co.uk. 2011-11-01. Посетен на 2011-11-02.