Макларън M19A

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Макларън M19A
Картина
Категория Формула 1 едноместен
Конструктор Макларън
Дизайнер Ралф Белами
Шаси Алуминийев монокок
Двигател Форд Косуърт DFV V8
Трансмисия Невланд DG400 5-скоростна наръчна
Гуми Гудиър
Тим Bruce McLaren Motor Racing
Team Yardley McLaren
Yardley Team McLaren
Пилоти Дени Хълм
Питър Гетин
Джаки Оливър
Питър Ревсън
Брайън Редмън
Джоди Шектър
Дебют 1971 Голяма награда на ЮАР
Стартове 25
Победи 1
Титли при конструкторите 0
Титли при пилотите 0
Първи места на старта 1
Най-бързи обиколки 3

Макларън M19A е болид от Формула 1, с който отборът на Макларън участва във Формула 1 между сезон 1971 и 1973. C версията е подобрение на A болида, участвайки от 1972 до 1973.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Констркцията по болида бе дело на Ралф Белами, след като главният дизайнер, Гордън Копък бе зает върху разработването на M16 за 500 мили на Индианаполис. Болидът получи прозвището си „Алигаторски болид“, като това е резултат от поставянето на два резервоара около пилота. И двете версии на M19 са задвижени с двигатели Форд Косуърт DFV V8 и пет-скоростна наръчна кутия.

Състезателна история[редактиране | редактиране на кода]

1971[редактиране | редактиране на кода]

Макларън M19A дебютира в първия кръг от сезон 1971, в Киалами, пилотиран от Дени Хълм. Съотборникът му Питър Гетин продължаваше да кара стария болид M14A, преди втори M19A да бъде конструиран за ГП на Нидерландия 1971. Гетин бе заменен от Джаки Оливър за ГП на Австрия 1971, след като предишния напусна отбора в посока БРМ. Хълм постигна първата за M19A най-бърза обиколка, по време на ГП на Канада 1971, но серии от проблеми по болида лешиха пилотите от по-добри резултати.

За северно-американските кръгове, вторият болид бе спонсориран от Пенске-Уайт Рейсинг, като Марк Донъхю направи своя дебют в Канада като постига трето място, а за ГП на САЩ 1971, Дейвид Хобс бе вторият пилот на Макларън.

1972[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 1972 се оказа по-добра за Макларън. Първо отборът бе спонсориран от британската козметична компания Yardley of London, като така болидите им са оцветени бяло, оставайки страничните части на болида в традиционен за тима оранжев цвят. Второ проблемите по болида които бяха на дневен ред през миналия сезон са отшумяли и Дени Хълм заедно с новия си съотборник Питър Ревсън, постигнаха 47 точки. От тези 47, 9 са от победата на Хълм в Южна Африка, докато Ревсън постигна пол-позиция за ГП на Канада 1972. За ГП на Монако 1972, модифицираната версия на M19A, M19C бе използвана от Хълм, докато Ревсън и Брайън Редмън продължиха да използват старата версия, преди ГП на Австрия 1972.

Бъдещият световен шампион Джоди Шектър, направи своя дебют във Формула 1, пилотирайки M19A за ГП на САЩ 1972.

1973[редактиране | редактиране на кода]

Макларън започнаха сезон 1973 с Дени Хълм и Питър Ревсън продължавайки да пилотират M19C. За ГП на Бразилия 1973, Ревсън използва A версията, а за ГП на ЮАР 1973, Хълм изпробва новият Макларън M23. Новозеландецът се класира на пол-позиция и финишира пети, докато Ревсън и Шектър финишираха втори и девети със своите M19C. Това се оказа и последното състезание на M19, след като от ГП на Испания 1973, бе увеличен минималното тегло на болидите, за съоръжение на сигурност.

Класиране във Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

Година Шаси Двигател Гуми Пилоти 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 Точки WCC
1971 M19A Форд Косуърт DFV Г RSA ESP MON NED FRA GBR GER AUT ITA CAN USA 10* 6-и
Дени Хълм 6 5 4 12 Ret Ret Ret Ret 4 Ret
Питър Гетин NC 9 Ret Ret
Джаки Оливър 9
1972 M19A
M19C
Форд Косуърт DFV Г ARG RSA ESP MON BEL FRA GBR GER AUT ITA CAN USA 47 3-ти
Дени Хълм 2 1 Ret 15 3 7 5 Ret 2 3 3 3
Питър Ревсън Ret 3 5 7 3 3 4 2 18
Брайън Редмън 5 9 5
Република Южна Африка Джоди Шектър 9
1973 M19A
M19C
Форд Косуърт DFV Г ARG BRA RSA ESP BEL MON SWE FRA GBR NED GER AUT ITA CAN USA 58** 3-ти
Дени Хълм 5 3
Питър Ревсън 8 Ret 2
Република Южна Африка Джоди Шектър 9

* Включва се 4 точки от незаводски отбор
** 36 точки постигнати за сезон 1973 с Макларън M23

Макларън M19A в statsf1.com Макларън M19C в statsf1.com