Муцио Атендоло (лек крайцер, 1934)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Муцио Атендоло“
RN Muzio Attendolo
Incrociatore Muzio Attendolo.jpg
Флаг Италия Италия
Клас и тип Лек крайцер от типа „Раймондо Монтекуколи“
Производител Cantieri Riuniti dell'Adriatico в Триест, Италия.
Живот
Заложен 10 април 1933 г.
Спуснат на вода 9 септември 1934 г.
Влиза в строй 7 август 1935 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 4 декември 1942 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 182,2 m
Ширина 16,6 m
Газене 5,6 m
Задвижване 2 парни турбини Parsons;
6 парни водотръбни котли Yarrow;
2 гребни винта;
106 000 к.с.
Скорост 37 възела
(68,52 km/h)
Водоизместимост 7523 t (стандартна)
8 994 t (пълна)
Броня пояс: 60+25 – 30 mm;
палуба: 30 mm;
кули: 70 mm;
траверси: 20 – 40 mm;
бойна рубка: 100 mm
Екипаж 578 души
Далечина на
плаване
4122 морски мили при 18 възела ход;
Въоръжение
Артилерия 4x2 152 mm;
Зенитна артилерия::
3x2 100 mm;
4x2 37 mm;
4x2 13,2 mm картечници
Самолети 2 хидроплана;
1 катапулт
Торпеда 2x2 533 mm ТА[1]
„Муцио Атендоло“
RN Muzio Attendolo
в Общомедия

Муцио Атендоло (на италиански: Muzio Attendolo) е лек крайцер на италианския флот от времето на Втората световна война. Втори кораб от серията крайцери „Раймондо Монтекуколи“.

Наречен е в чест на средневековният италияански кондотиер, основател на династията Сфорца.

История[редактиране | редактиране на кода]

Заложен е на 10 април 1931 г. в корабостроителницата „Кантиери Риунити дел Адриатико“ в Триест. На вода е спуснат на 9 септември 1934 г., в състава на флота е зачислен на 7 август 1935 г. В бойна готовност е приведен в първите дни на участието на Италия във Втората световна война. Участва като минимум в три големи сражения на италианския флот: боя при Калабрия, Операция „Халберд“ и първата Сиртска битка.

В първата битка в залива Сирт крайцера е част от силите на близкото прикритие, отговарящи за конвоя M42. През август 1942 г. против британския конвой (операция „Пиедестал“) крайцера не участва: той е изключен от основния състав на италианските сили. Заедно с това „Муцио Атендоло“ в ранната сутрин на 13 август 1942 г. влиза в бой с британски подлодници и е торпилиран от субмарината „Ънброукен“. Носа крайцера е напълно разрушен, но това и спасява кораба от потопяване: той губи значителна част от теглото си, а напречната преграда издържа на удара. Крайцера е отбуксиран в Месина, а след това в Неапол, където той влиза за ремонт. При същата атака пострадва и крайцера „Болцано“, но за неговия ремонт няма средства.

Теоретически „Муцио Атендоло“ трябва да бъде приписан към 7-ма морска дивизия заедно с „Еудженио ди Савоя“ и „Раймондо Монтекуколи“, но той носи служба в 1-ви ескадрон заедно с всичките три линкора от типа „Литорио“. Това съединение потенциално е най-мощното в целия италиански флот, но то е отслабено след атаките над Таранто и Неапол.

В края на декември 1942 г. бомбардировачите B-24 „Либерейтър“ започват все по-често да бомбардират Неапол. Независимо от това, че почти всички големи кораби са напуснали Таранто, Неапол не остава безопасно място: „Либерейтърите“ и „Уелингтоните“ не прекратяват бомбардировките на града. На 4 декември 1942 г., в деня на Света Варвара, двадесет самолета от 98-ми и 376-ти ескадрона, базирони в Египет, излитат за Неапол. Излитането не е засечено от италианското разузнаване, вземайки го за немско съединение от Ju-52. Силите на ПВО откриват огън по бомбардировачите в 16:40, когато вече самолетите са в зоната на града. Американците хвърлят 225- и 450-килограмови бомби от височина 6200 m, но не уцелват линкорите.

Въпреки това от бомбите на американците и осколките не успяват да се спасят по-слабите кораби: цялата 7-ма дивизия от леки крайцери поняса големи загуби. Така например, „Еудженио ди Савоя“ не получава преки попадения, но от разрива на бомба от осколките и са убити 17 човека и ранени 46. Около 40 дни след това се изпомпва водата от крайцера. „Раймондо Монтекуколи“ получава попадение в централната част, и макар машинното отделение да няма щети, от взрива загиват 44 човека и са ранени 36. Възстановителните работи отнемат седем месеца.

„Муцио Атендоло“ получава фатално попадение между третата кула и триножника: по някои данни, кораба също получава още едно по-слабо попадение от бомба. В 17:28 американците напускат града, и към този момент „Муцио Атендоло“ вече потъва. Въздушната тревога повторно прозвучава в 21:17 по погрешка, но корабите веднага спират с помощта за потъващия крайцер. В 22:19 кораба се преобръща и поема към дъното. Жертви на крушението стават 188 човека, още 86 са пострадали. На „Литорио“ загива един моряк, между цивилните жертвите са от 150 до 250 човека. Големите кораби отплават за Специя. Ремонта на „Муцио Атендоло“ трябва да продължи от 10 до 12 месеца, но той така си и остава да лежи на дъното. След капитулацията на Италия крайцера се използва като док, а след войната е разкомплектован за метал.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са към юни 1940 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • De Toro, Augusto (December 1996). „Napoli, Santabarbara 1942“. Storia Militare 39. ISSN 1122 – 5289. OCLC 45468517.
  • Whitley, M. J (1995). Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. London: Arms and armour Press. ISBN 978-1-85409-225-0. OCLC 34992799.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Раймондо Монтекукколи (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.