Организация на градовете на световно наследство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Организацията на градовете на световно наследство е основана на 8 септември 1993 в град Фес, Мароко.

В организацията членуват 238 града, част от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, като 7 са от Африка, 36 от Латинска Америка, 20 от Азия и Тихоокеанския регион, 120 от Европа и Северна Америка и 20 от арабските страни. Има също така 4 наблюдатели.

Градовете със световно наследство имат общо население от над 130 милиона души. В рамките на организацията са представяни от техните кметове, с активното участие на специалисти за управление на културното наследство.

Цели и структура[редактиране | edit source]

Основните цели на организацията са:

  1. Да допринесе за изпълнението на Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство и Международната харта за защита на историческите градове
  2. Насърчава, както на регионално, така и на международно ниво, сътрудничеството и обмена на информация и опит между историческите градове от цял ​​свят в тясно сътрудничество с други организации, които преследват сходни цели
  3. Работи в сътрудничество със специализирани организации, които осигуряват по-добри връзки между научните изследвания, предприети от специалисти или експерти, както и нуждите на местното управление
  4. Повишава чувствителността на населението за собственото му наследство, неговите ценности и защита

За тази цел се организират световни конгреси, конференции, семинари и работни срещи, занимаващи се с предизвикателствата, които да бъдат удовлетворени в сферата на управлението и стратегиите, свързани с опазването и развитието на историческите градове.

Първият симпозиум е проведен от 30 юни до 4 юли 1991 г. в Квебек, Канада, където е взето решението за създаването и. До днес именно там се помещава централата на организацията. По традиция конгресите се провеждат на всеки 2 години в предварително избран за домакин град. Вторият международен симпозиум на Организацията на градовете на световно наследство се е състоял през 1993 г. във Фес,Мароко. След това в Берген, Норвегия; Евора, Португалия и през 1999 г. в Сантяго де Компостела, Испания. През следващите години последователно домакини са държавите- Мексико, Гърция, Перу и Русия.

Съветът на директорите се състои от осем кметове, избрани от Общото събрание. Той заседава най-малко веднъж годишно. Всички кметове на градове със световно наследство плащат годишни такси за членството си в Общото събрание.

Генералният секретариат се ръководи от генералния секретар, назначен от Общото събрание, който наблюдава изпълнението на мандатите, приети от членовете на Организацията, управлението на персонала и наемането на работа.

Седем регионални секретариати подпомагат работата на генералния секретариат:

  • Регенсбург (Германия) за Европейския Северозападен регион
  • Будапеща (Унгария) за Централна и Източна Европа
  • Кордоба (Испания) за Югоизточна Европа и Средиземноморския регион
  • Валпараисо (Чили) за Латинска Америка
  • Казан (Руската федерация), за Евразия
  • Тунис (Тунис) за Северна Африка и държавите в арабския регион
  • Занзибар (Танзания) за региона на Източна Африка [1]

Българското участие[редактиране | edit source]

Несебър е единственият български град, вписан в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Несебър е и сред основателите на Организацията на градовете на световно наследство.

Всяка година на 8 септември (датата на създаването на Организацията) се чества 'Ден на солидарността на градовете на световно наследство'. Провеждат се различни мероприятия като всички членове на организацията представят 'своята част' от световното наследство. През 2012 г. събитието ще бъде отбелязано за 17-ти пореден път.

В Несебър празникът също има своето значение. През 2011 г. например е представен проектът за реставрация и консервация на две от емблематичните средновековни църкви в града – „Св. Йоан Кръстител” и „Св. Параскева”, както и туристическият маршрут „Духовният път”. Освен това е открита фотоизложба под надслов „Храмът”, която е експонирана във фоайето на музея. [2]

Африка[редактиране | edit source]

Арабски свят[редактиране | edit source]

Азия и Океания[редактиране | edit source]

Европа и Северна Америка[редактиране | edit source]

Латинска Америка и Кариби[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

1. http://www.ovpm.org

2. http://www.novini.bg