Осиково (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Осиково.

Осиково
Общи данни
Население 575 души[1] (15 юни 2020 г.)
10 души/km²
Землище 57 475 km²
Надм. височина 1000±1 m
Пощ. код 2965
Тел. код 07533
МПС код Е
ЕКАТТЕ 54184
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Гърмен
Феим Иса
(ДПС)
Кметство
   кмет
Осиково
Митко Дедьов
(БСП, ВМРО-БНД)

Осѝково е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Осиково се намира в планински район. Осиковски рид на Антарктическия полуостров е наименуван на селото.[2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Осиково (Осикова) е посочено като село, в което живеят 65 немюсюлмански семейства.[4]

В XIX век Осиково е смесено християно-мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В 1846 година в селото е построена църквата „Свети Димитър“.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Осиково (Ossikovo) е посочено като село с 80 домакинства, 90 жители помаци и 175 българи.[6] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Осикуво като село със 145 български и 35 турски къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Осиково, разположено до един приток от Места на изравнено високо място. Намира се на С от Неврокоп на разстояние от 4 часа. Път понякога равен. Орна земя недостатъчна; затуй селянете се занимават със скотовъдство и дърводелство; има, които са зидари; мнозина отиват навсякъде по Македония по златоносните реки да изкарват злато. Тоя занаят е наследствен в селото. Изкарват и катран. Сравнително с околните села жителите са по-заможни. Българска църква „Св. Димитър“; българско училище с 30 ученика. 120 къщи, половината българе, остатъкът помаци.[8]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Осиково (Осиково) е смесено българо-мохамеданско и християнско селище. В него живеят 464 българи-християни и 240 българи-мохамедани[9] в 60 български и 65 помашки къщи.[10]

Запазени килийно училище от XIX век.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Васил Пасков
Родени в Осиково
  • Flag of Bulgaria.svg Богдан Апостолов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, четата на Георги Мяхов[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Пасков (1872 – 1934), български революционер и публицист
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Иванов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Пасков (1837 – 1912), български просветен и църковен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Стоимен Ангелов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, четата на Стоян Мълчанков[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  3. Osikovo Ridge. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
  4. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 86.
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 8 - 9.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  10. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
  12. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
     Портал „Македония“         Портал „Македония