Португалски език
Португалски език língua portuguesa | |
/[poɹtu′ɡes]/ | |
Страна | Португалия, Бразилия и др. |
---|---|
Говорещи | 223 милиона |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Италийски Романски Западноромански Иберо-романски Западноиберийски Португало-галисийски Португалски | |
Официално положение | |
Официален в | Португалия Ангола Бразилия Гвинея-Бисау Екваториална Гвинея Източен Тимор Кабо Верде Мозамбик Сао Томе и Принсипи Европейски съюз Меркосур Африкански съюз |
Регулатор | Португалски международен институт |
Кодове | |
ISO 639-1 | pt |
ISO 639-2 | por |
ISO 639-3 | por |
Страни в света, където португалският език е със статут на официален език или де факто е официален език | |
Португалски език в Общомедия |
Португалският език (на португалски: português или língua portuguesa, [ˈɫĩɡwɐ puɾtuˈɣezɐ][1]) е романски език, единствен официален език в Португалия, Бразилия, Мозамбик, Ангола, Кабо Верде, Гвинея-Бисау и Сау Томе и Принсипи[2] и един от официалните езици на Екваториална Гвинея и Източен Тимор. По традиция от колониалната епоха португалски се говори и в Макао в Китай, Гоа, Даман и Диу в Индия[3] и Малака в Малайзия.
Португалският е част от иберороманската езикова група и се развива в средновековното кралство Галисия от няколко диалекта на простонародния латински. С 240 милиона души говорещи португалски, 210 – 215 милиона от които като роден език, това е седмият по разпространение език в света и третият сред европейските езици.[4] Португалският е също вторият по разпространение романски език след испанския, най-разпространеният език в Южна Америка и един от официалните езици на Европейския съюз и Меркосур.
История
[редактиране | редактиране на кода]С установяването си на Пиренейския полуостров в края на III век пр.н.е. римляните пренасят на полуострова латинския език, от който произлизат романските езици в региона, включително португалският. Латинският е разпространен от римските войници, заселници и търговци, които изграждат мрежа от градове по целия регион.
След разпадането на Римската империя през V век полуостровът е завладян от свевите и вестготите, които до голяма степен възприемат римската култура и простонародния латински език в местните му диалекти. През VIII век маврите завладяват по-голямата част от Пиренейския полуостров и арабският става официален език, но голяма част от населението продължава да говори романски диалекти, обикновено наричани мосарабски език. В запазилите независимостта си християнски държави в северната част на полуострова арабският език има по-слабо влияние, най-вече в областта на лексиката.
Португалският език произлиза от средновековните романски диалекти, говорени в най-западната част на контролираните от християните области на Пиренейския полуостров. Най-ранните запазени текстове, за които се смята, че принадлежат към тази група диалекти, са административни документи от IX век, които все още съдържат множество латински фрази. Най-ранният етап от развитието на езика, до отделянето на Португалия от Галисия през XII век, се нарича протопортугалски език.
През следващия етап, продължил от XII век до началото на XVI век, езикът е известен като старопортугалски или галисийско-португалски. Този етап обикновено се разделя на два подетапа. До XIV век старопортугалският постепенно навлиза в широка употреба. За известен период това е предпочитания език на лирическата поезия в цялата християнска част на Пиренейския полуостров, подобно на окситанския, който по това време е езикът на трубадурската поезия във Франция. През 1139 година Португалия става независимо кралство, през 1290 година е основан първият португалски университет (първоначално в Лисабон, по-късно преместен в Коимбра), а португалският, наричан просто „обикновеният език“, става официален в държавата.
През XIV век започва периодът на португалските мореплавателни експедиции и колониално разширение. Португалският език е пренесен в отдалечени части на Азия, Африка и Америка и днес в Европа живеят съвсем малка част от лузофоните. През XVI век португалският се превръща в лингва франка за европейската търговия в Азия и Африка, като се използва не само от португалската колониална администрация и в търговията, но и за общуване между местните власти и европейци от всички националности.
Разпространението на езика е подпомогнато от смесените бракове между португалци и местни жители, както и от католическите мисионери. Мисионерската дейност довежда до възникването в Азия на креолски езици като кристан, който остава широко използван в Азия до XIX век. Някои християнски общности в Индия, Шри Ланка, Малайзия и Индонезия продължават да използват португалския език дълго след като вече не са под португалско управление и нямат преки контакти с Португалия.
Краят на старопортугалския период бележи публикуването на „Cancioneiro Geral“ на поета Гарсия ди Ризенди през 1516 година, която поставя началото на съвременния португалски. Ранният етап от неговото развитие се характеризира с включването в езика на голям брой заемки от класическия латински и старогръцкия.
Класификация и свързани езици
[редактиране | редактиране на кода]Португалският е част от западноиберийския клон на романските езици, в който влизат също испанския, астурлеонския и галисийския. Въпреки значителните лексикални и граматични сходства между португалския език и останалите романски езици, той не е взаимноразбираем с тях. Извън западноиберийските езици, португалскиговорещите обикновено имат нужда от известно изучаване на граматиката и речника, преди да постигнат приемливо ниво на разбиране на романските езици, както и обратното.
Галисийският, говорен главно в областта Галисия в северозападната част на Испания, е най-близкият до португалския език, като някои автори дори го разглеждат като португалски диалект. Взаимноразбираемостта между двата езика се оценява на 85%,[5] като е по-добра при жителите на северните части на Португалия. Галисийският и португалският се разделят в резултат на политическото обособяване между Португалия и Испания, като основните различия между тях са в областта на произношението и лексиката. Въпреки това граматиката и основният лексикален фонд на галисийския остават значително по-близки до тези на португалския, отколкото до тези на испанския. По-специално, както и при португалския, в галисийския се използват бъдеще съслагателно наклонение, личен инфинитив и минало предварително време.
Фала е друг диалект, понякога определян като самостоятелен език, който произлиза от старопортугалския, а днес се говори от малък брой хора в испанските градове Валверде дел Фресно, Елхас и Сан Мартин де Тревехо в Естремадура.
От 16 век насам активните контакти между португалски пътешественици и заселници, африкански роби и местни жители довеждат до възникването на множество пиджини с различна степен на влияние на португалския език. Тъй като тези езици стават майчини за следващите поколения, те се развиват в пълноценни креолски езици, които се използват на много места в Азия и Африка до 18 век. Някои основани на португалския или повлияни от него креолски езици се говорят и в наши дни, главно от хора с частичен португалски произход, като броят им се оценява на около 3 милиона души.
Освен тези силно повлияни от португалския езици той става източник на заемки за много други езици като индонезийски, тамилски (в Шри Ланка), синхалски, малайски, бенгалски, английски, хинди, конкани, маратхийски, тетун, цонга, папиаменто, японски и други. Португалският оказва силно влияние върху езиците на индианците в Бразилия. Издаденият от йезуитите през 1603 година португалско-японски речник „Нипо Джишо“ става първият японски речник на европейски език. Подобно е положението и с издадения през 1583 – 1588 година португалско-китайски речник. През 1651 година излиза „Dictionarium Anamiticum, Lusitanum et Latinum“, който поставя основите на съвременния виетнамски правопис, базиран на португалския правопис от 17 век.
Географско разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Португалският е родният език на голямото мнозинство от жителите на Бразилия,[7] Португалия[8] и Сау Томе и Принсипи. Той е и преобладаващият език в Ангола, където през 1983 година за 70% от населението той е роден език, а общият брой на говорещите го е 80%.[9][10] Макар че само за 10% от жителите на Мозамбик португалският е роден език, през 2007 година той се говори от около половината население на страната.[11] Езикът се говори и от 11,5% от жителите на Гвинея-Бисау.[12] Няма точни данни за Кабо Верде, но почти цялото население на страната е двуезично, а едноезичните говорят силно повлияния от португалския креолски кабовердиански език. Португалски се говори е в части от някогашната Португалска Индия – Гоа и Даман и Диу.[13][14]
Значителни португалскоезични имигрантски общности има в страни като Австралия (0,13% или 26 хиляди),[15] Андора (15,4% или 13 хиляди),[16] Бермудските острови,[17] Венецуела (1 до 2% или 254 – 480 хиляди),[18][19] Канада (0,72% или 219 хиляди),[20] Люксембург (9%),[8] Макао (0,6% или 12 хиляди),[21] Намибия (4 – 5%),[22] Парагвай (10,7% или 636 хиляди),[23] Съединените щати (0,24% или 687 хиляди),[24] Франция (495 хиляди),[25] Швейцария (196 хиляди),[26] Южноафриканската република (300 – 600 хиляди),[27] Япония.[28] В Съединените щати най-голямо е протугалоезичното население в Кънектикът, Масачузетс (където португалският е вторият най-разпространен език),[29], Ню Джърси,[30] Ню Йорк, Роуд Айлънд и Флорида.
Като възможен за изучаване чужд език португалският задължително присъства в програмата на училищата в Уругвай[31] и Аржентина.[32] Други страни, в които португалският се преподава често в училищата са Венецуела,[33] Замбия,[34] Република Конго,[35] Сенегал,[35] Намибия,[22], Свазиленд[35] и Южноафриканската република.[35]
Официален статут
[редактиране | редактиране на кода]Държава/територия | Население (2013)[36] |
---|---|
Бразилия | 201 009 622 |
Мозамбик | 24 096 669 |
Ангола | 18 565,269 |
Португалия | 10 799 270 |
Гвинея-Бисау | 1 660 870 |
Източен Тимор | 1 172 390 |
Макао | 583 003 |
Кабо Верде | 531 046 |
Сао Томе и Принсипи | 186 817 |
Общо | 258 604 956 |
Общността на португалоезичните страни е международна организация, включваща осем независими държави, в които португалският е официален език: Ангола, Бразилия, Гвинея-Бисау, Източен Тимор, Кабо Верде, Мозамбик, Португалия и Сау Томе и Принсипи.[2] В Източен Тимор втори официален език е тетум. Екваториална Гвинея е наблюдател в организацията и кандидат за пълно членство, поради което през 2011 година започва процедура за обявяване на португалския за официален език в страната, наред с испанския и френския.[37]
Освен това португалският е един от официалните езици, заедно с китайския, на специалната територия Макао, както и на няколко международни организации, сред които Меркосур,[38] Организацията на ибероамериканските държави,[39] Съюза на южноамериканските нации, Организацията на американските държави,[40] Африканския съюз[41] и Европейския съюз.[42]
Фонология
[редактиране | редактиране на кода]В хода на своето развитие португалският, както каталонския и сардинския, запазва ударените гласни на простонародния латински, които в повечето други романски езици се трансформират в дифтонги (сравни порт., кат., сард. pedra с фр. pierre, исп. piedra, ит. pietra, рум. piatră, от лат. petram, „камък“; или порт. fogo, кат. foc, сард. fogu с исп. fuego, ит. fuoco, фр. feu, рум. foc, от лат. focus, „огън“). Друга характеристика на ранния португалски е отпадането на междугласните l и n, понякога последвано от сливане на двете гласни или от вмъкването между тях на епентезна гласна (сравни лат. salire, „напускам“, tenere, „имам“, catenam, „верига“, с исп. salir, tener, cadena, и порт. sair, ter, cadeia). Когато пропусната съгласна е n, често предходната гласна се преобразува в носова – сравни лат. manum („ръка“), ranam („жаба“), bonum „добър“ с порт. mão, rãa, bõo (в наши дни mão, rã, bom). Този процес е причината за повечето носови дифтонги, характерни за португалския. По-специално латинските окончания -anem, -anum и -onem в повечето случаи са се превърнали в -ão – лат. canem („куче“), germanum („брат“), rationem („причина“) с порт. cão, irmão, razão. Окончанията за множествено число -anes, -anos, -ones обикновено се трансформират в -ães, -ãos, -ões – cães, irmãos, razões.
Граматика
[редактиране | редактиране на кода]Лексика
[редактиране | редактиране на кода]Писменост
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бразилското произношение е [ˈlĩɡwɐ poɾtuˈɡezɐ].
- ↑ а б cplp.org 2011.
- ↑ Swan 2001.
- ↑ CIA 2014.
- ↑ Lewis 2009.
- ↑ Carvalho 2013.
- ↑ Countrystudies.us 2012.
- ↑ а б European Commission 2006.
- ↑ Medeiros 2006a.
- ↑ Brown 2005.
- ↑ Medeiros 2006b.
- ↑ Medeiros 2006c.
- ↑ Colaco.net 2010.
- ↑ Rjmacau.com 2010.
- ↑ Australian Bureau of Statistics 2014.
- ↑ estadistica.ad 2014.
- ↑ World InfoZone 2010.
- ↑ Lewis 2013b.
- ↑ Gomes 2001.
- ↑ Statistics Canada 2014.
- ↑ pagef30.com 2008.
- ↑ а б namibian.com.na 2011.
- ↑ Lewis 2013a.
- ↑ Carvalho 2010, с. 346.
- ↑ Insee 2014.
- ↑ Fibbi 2010.
- ↑ Pina 2001.
- ↑ correiodoestado.com.br 2008.
- ↑ boston.com 2014.
- ↑ Library of Congress 2010.
- ↑ uol.com.br 2007.
- ↑ portal.educ.ar 2009.
- ↑ letras.etc.br 2009.
- ↑ movv.org 2009.
- ↑ а б в г estadao.com.br 2010.
- ↑ CIA 2013.
- ↑ Factoria Audiovisual 2010.
- ↑ Actrav.itcilo.org 2012.
- ↑ Oei.es 2012.
- ↑ OAS 2000.
- ↑ African Union 2003.
- ↑ EUROPA web portal 2009.
- Цитирани източници
- Official languages of Mercosul as agreed in the ''Protocol of Ouro Preto'' // Actrav.itcilo.org. Actrav.itcilo.org, 2012. Архивиран от оригинала на 2011-07-22. Посетен на 23 юли 2012. (на английски)
- Protocol on Amendments to the Constitutive Act of the African Union (PDF) // africa-union.org. African Union, 2003. Архивиран от оригинала на 2013-12-08. Посетен на 3 май 2014. (на английски)
- Spoken at Home (full classification list) by Sex&producttype=Census Tables&method=Place of Usual Residence&areacode=0 Language Spoken at Home from the 2006 census // Australian Bureau of Statistics, 2014. Посетен на 26 февруари 2014. (на английски)[неработеща препратка]
- An immigration phenomenon: Why Portuguese is the second language of Massachusetts // boston.com. boston.com, 2014. Посетен на 27 февруари 2014. (на английски)
- Angola: Language Situation // Brown, Keith (ed.). Encyclopedia of Language and Linguistics (2 ed.). Elsevier, 2005. ISBN 0-08-044299-4. (на английски)
- Carvalho, Ana Maria. Portuguese in the USA // Potowski, Kim (ed.). Language Diversity in the USA. Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-0-521-74533-8. (на английски)
- Carvalho, Daniela de. Migrants and Identity in Japan and Brazil: The Nikkeijin. 1 февруари 2013. ISBN 978-1-13-578765-3. (на английски)
- The World Factbook -- Field Listing – Population – CIA // CIA, 2013. Архивиран от оригинала на 2018-10-04. Посетен на 6 април 2013. (на английски)
- World // cia.gov. CIA, 2014. Архивиран от оригинала на 2010-01-05. Посетен на 26 февруари 2014. (на английски)
- Portuguese Language in Goa // Colaco.net, 2010. Архивиран от оригинала на 2001-05-29. Посетен на 21 април 2010. (на английски)
- Japão: imigrantes brasileiros popularizam língua portuguesa // correiodoestado.com.br. correiodoestado.com.br, 2008. Архивиран от оригинала на 2011-07-06. Посетен на 26 февруари 2014. (на португалски)
- Portuguese language in Brazil // Countrystudies.us. Countrystudies.us, 2012. Посетен на 23 юли 2012. (на английски)
- Estados-membros da CPLP // cplp.org. cplp.org, 2010. Посетен на 28 февруари 2011. (на португалски)
- Congo passará a ensinar português nas escolas // estadao.com.br. estadao.com.br, 4 юни 2010. Архивиран от оригинала на 2010-12-31. Посетен на 13 юли 2010. (на португалски)
- Population par nationalité // estadistica.ad. estadistica.ad, 2014. Архивиран от оригинала на 2011-05-20. Посетен на 26 февруари 2014. (на френски)
- Languages in Europe – Official EU Languages // EUROPA web portal, 2009. Архивиран от оригинала на 2008-12-21. Посетен на 12 октомври 2009. (на английски)
- Special Eurobarometer 243 „Europeans and their Languages“ // ec.europa.eu. European Commission, 2006. p. 6. Архивиран от оригинала на 2006-08-27. Посетен на 11 май 2011. (на английски)
- El portugués será el tercer idioma oficial de la República de Guinea Ecuatorial – Página Oficial del Gobierno de la República de Guinea Ecuatorial // Guineaecuatorialpress.com. Factoria Audiovisual, 20 юли 2010. Архивиран от оригинала на 2010-07-23. Посетен на 23 юли 2012. (на португалски)
- Fibbi, Rosita. Les Portugais en Suisse (PDF) // bfm.admin.ch. bfm.admin.ch, 2010. Архивиран от оригинала на 2011-07-06. Посетен на 27 февруари 2014. (на френски)
- Gomes, Nancy. Os portugueses nas Américas: Venezuela, Canadá e EUA // janusonline.pt. janusonline.pt, 2001. Архивиран от оригинала на 2012-12-22. Посетен на 13 май 2011. (на португалски)
- Répartition des étrangers par nationalité // insee.fr. Insee, 2014. Посетен на 26 февруари 2014. (на френски)
- Língua portuguesa será opção no ensino oficial venezuelano // letras.etc.br, 24 май 2009. Архивиран от оригинала на 2011-05-22. Посетен на 13 юли 2010. (на португалски)
- Lewis, M. Paul (ed.). Galician // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 21 април 2010. (на английски)
- Lewis, M. Paul (ed.). Paraguay // Ethnologue: Languages of the World, Seventeenth edition. SIL International, 2013a. Посетен на 27 февруари 2014. (на английски)
- Lewis, M. Paul (ed.). Venezuela // Ethnologue: Languages of the World, Seventeenth edition. SIL International, 2013b. Посетен на 27 февруари 2014. (на английски)
- Twentieth-Century Arrivals from Portugal Settle in Newark, New Jersey // loc.gov. Library of Congress, 2010. Посетен на 27 февруари 2014. (на английски)
- Medeiros, Adelardo A. D. Portuguese in Africa: Angola // linguaportuguesa.ufrn.br. linguaportuguesa.ufrn.br, 2006a. Посетен на 26 февруари 2014. (на английски)
- Medeiros, Adelardo A. D. Portuguese in Africa: Mozambique // linguaportuguesa.ufrn.br. linguaportuguesa.ufrn.br, 2006b. Посетен на 26 февруари 2014. (на английски)
- Medeiros, Adelardo A. D. Portuguese in Africa: Guinea-Bissau // linguaportuguesa.ufrn.br. linguaportuguesa.ufrn.br, 2006c. Посетен на 26 февруари 2014. (на английски)
- A Zâmbia vai adotar a língua portuguesa no seu Ensino Básico // movv.org, 26 май 2009. Архивиран от оригинала на 2009-05-28. Посетен на 13 юли 2010. (на португалски)
- namibian.com.na // namibian.com.na. namibian.com.na, 15 август 2011. Посетен на 23 юли 2012. (на английски)
- Amendments to the Rules of Procedure of the General Assembly // oas.org. OAS, 2000. Посетен на 3 май 2014. (на английски)
- Estatutos // Oei.es. Oei.es, 2012. Посетен на 23 юли 2012. (на испански)
- How much Portuguese is spoken in Macau? // pagef30.com. pagef30.com, 2008. Архивиран от оригинала на 2021-05-07. Посетен на 27 февруари 2014. (на английски)
- Pina, António. Portugueses na África do Sul // janusonline.pt. janusonline.pt, 2001. Архивиран от оригинала на 2013-05-18. Посетен на 27 февруари 2014. (на португалски)
- El portugués será materia obligatoria en la secundaria // portal.educ.ar. portal.educ.ar, 21 януари 2009. Архивиран от оригинала на 2010-01-06. Посетен на 13 юли 2010. (на испански)
- The Portuguese Experience: The Case of Goa, Daman and Diu // Rjmacau.com, 2010. Архивиран от оригинала на 2009-08-26. Посетен на 21 април 2010. (на английски)
- Population by mother tongue, by province and territory (2006 Census) // Statistics Canada, 2014. Посетен на 26 февруари 2014. (на английски)
- Swan, Michael et al. Portuguese Speakers // Learner English: a Teacher's Guide to Interference and Other Problems. Cambridge University Press, 2001. (на английски)
- Governo uruguaio torna obrigatório ensino do português // uol.com.br. uol.com.br, 5 ноември 2007. Посетен на 13 юли 2010. (на португалски)
- Bermuda // World InfoZone, 2010. Посетен на 21 април 2010. (на английски)
|
|