Уикипедия:Разговори

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Потребители
• Потребителско име
• Лична страница
• Беседа
• Подпис
• Е-поща

---

Потребителски групи:

• Автоматично одобрени
• Автопатрулирани
• Патрульори
• Разширено потвърдени потребители
• Администратори
• Интерфейсни администратори
• Бюрократи
• Проверяващи
• Ботове
• Списък на правата

Обсъждания и заявки:

• Общи разговори
• Активни обсъждания
• Заявки: към администратори и интерфейсни администратори
• към бюрократи
• към проверяващи
• за бот статут
• за бот задачи

Обсъждания с консенсус:

• Консенсус
• Оперативни решения
• Предложения за изтриване на страници
• Предложения за избрани статии
• Предложения за автопатрулирани редактори

Обсъждания с гласуване:

• Правила за гласуване
• Решения за политиката
• Вотове на доверие/недоверие: патрульори
• администратори
• бюрократи
• проверяващи
• редактори

Други:

• Уикисрещи и семинари
• Новини от Уикимедия
• Анкети
• Заявки към полиглоти
• Проекти в Уикипедия
• Страници за спасяване
• Категории
• Шаблони
• Техническа поддръжка

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Нова тема за разговор

Народни събрания

Обща дискусия

В случай че бъде постигнат консенсус, това обсъждане може да стане основа за решение на Уикипедия:Решения. Обсъждането и !⁠гласуването ще продължат най-малко до 23 март 2022 включително.

Продължение на темите #Числителни – объркване на бройни и редни и #Предложение за правило. Виж също #Личности, векове, хилядолетия, #Военни формирования и #Училища.

Останаха народните събрания, за които вече знам, че имаше доста различни мнения. Понеже за училищата се прие арабски цифри с окончание, ще предложа като първи вариант същото и за народните събрания. Основна разлика вероятно е наложената вече традиция в инфокутиите събранията да се изписват с римски цифри. Също въпрос е дали „Народно събрание“, съответно “Велико народно събрание“ да бъдат с главна буква след числителното.

обекти	заглавия	в текст	в инфокутии
народни събрания	с арабски цифри и окончание* (41-во Народно събрание, 7-о Велико народно събрание)**	с арабски цифри и окончание или точка, с думи, или с римски цифри, но в рамките на една статия трябва да се използва само един от тези варианти, например: 7-о Велико народно събрание 36-о Народно събрание 41-во Народно събрание или 7. Велико народно събрание 36. Народно събрание 41. Народно събрание или Седмо велико народно събрание Тридесет и шесто народно събрание Четиридесет и първо народно събрание или VII Велико народно събрание XXXVI Народно събрание XLI Народно събрание	с римски цифри (Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС)***

*) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf
**) и пренасочване от името само с арабски цифри, без окончание
***) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни

— Luchesar • Б/П 12:56, 21 февруари 2022 (UTC)

Съжалявам за грешката с подписа ми, поради която Керберайзер беше архивирал темата още на следващия ден.
— Luchesar • Б/П 16:50, 24 февруари 2022 (UTC)

Аз съм ОК и с трите варианта, но не и с този с точка (41. народно събрание). Все пак бих предпочела изписване в заглавията на статиите с думи или с римски цифри (във втория случай - начало на статията с думи). В инфокутиите - както досега с римски.

По въпроса дали с главна или малка буква - не виждам основание за дискусия, тъй като това е регламентирано; все едно да се чудим дали да спазваме правилата. Обяснението - в Официалния правописен речник (2012), т. 39.1 (на с. 41). Понеже той не е онлайн, ето тук обяснение от сайта на Езикови справки - БАН [1] (отговорите на втория и шестия въпрос). --Randona.bg (беседа) 07:57, 2 март 2022 (UTC)

Благодаря ти! Да, имах смътен спомен, че правилата са такива, и затова така и ги разписах в таблицата, но не бях търсил конкретен източник. :)
— Luchesar • Б/П 13:41, 2 март 2022 (UTC)

Както и при училищата, и тук единственият неподходящ вариант ми се струва този с точки. Останалите са окей, но може би най-лицеприятно изглежда вариантът с римски цифри.--Rebelheartous (беседа) 17:05, 2 март 2022 (UTC)

Въпреки че вниманието разбираемо е насочено към други теми, ето променен вариант, съобразен с коментарите дотук.

Обекти	Заглавия	В текст	В инфокутии
Народни събрания	С римски цифри,* а началното изречение с думи: XXXVI народно събрание Тридесет и шестото народно събрание е първото Обикновено народно събрание на България (...) VII велико народно събрание Седмото велико народно събрание е Велико народно събрание на Република България (...)	С арабски цифри и окончание,** с думи, или с римски цифри, но в рамките на една статия трябва да се използва само един от тези варианти, например: 7-о велико народно събрание 36-о народно събрание 41-во народно събрание или Седмо велико народно събрание Тридесет и шесто народно събрание Четиридесет и първо народно събрание или VII велико народно събрание XXXVI народно събрание XLI народно събрание	С римски цифри (Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС)***

*) и пренасочване от името с арабски цифри
**) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf
***) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни

— Luchesar • Б/П 09:22, 9 март 2022 (UTC)

Съгласна съм с тези варианти, само да вметна, че скоро попаднах на III Обикновено народно събрание и 3 Народно събрание , но двете са различни. С евентуалното стилово уеднаквяване има опасност да се объркат, та предлагам да сложим в скоби съответната начална година, съответно 1882 и 1957. Колебая се дали няма да трябва и пояснителна страница Ket (беседа) 20:26, 21 март 2022 (UTC)

И аз съм съгласна. Бележката на Ket е изключително уместна. Трябва да ги разграничим, и според мен най-добре чрез годините. При тоталитаризма май не са били „обикновени“, като гледам, ха-ха. Коригирах главните букви в предложението. --Randona.bg (беседа) 10:27, 1 април 2022 (UTC)

Молли, Rumensz, Мико, Алиса Селезньова, Xunonotyk, Rebelheartous, Simin, StanProg, Carbonaro., Zhoxy, Vodnokon4e, Akeckarov, Svawt95, пингвам ви, защото сте изразявали отношение по предишни подобни гласувания. Ако имате мнение в случая, не се колебайте да го споделите (ако е критично, моля ви, дайте идея как конкретно да се подобри). Важно е да постигнем възможно най-широк консенсус (мълчаливо съгласие разбира се също е окей).
— Luchesar • Б/П 14:48, 2 април 2022 (UTC)

Таблицата е много изчерпателна и съм напълно съгласен с нея. Относно комунистическото летоброене на НС, в източниците е с арабски цифри без нищо и трябва да си остане така "3 Народно събрание (или XXIX ОНС)". Xunonotyk (беседа) 15:31, 2 април 2022 (UTC)

Подкрепям. Carbonaro. (беседа) 16:32, 2 април 2022 (UTC)

Съгласен. Само пипнах началата на колони и редове – да са с главните букви.--Zhoxy (беседа) 17:27, 2 април 2022 (UTC)

Аз пък възразявам на предложението комунистическите НС да останат така (с арабски без нищо). Смятам за недопустимо да насаждаме неграмотност, независимо как е писано тогава (не знам дали и тогава е било неграмотно или правилата са се променили, но все едно). И сега в сайта на Народното събрание има много грешни изписвания, и училищата масово изписват грешно названията си, но това не е аргумент да пишем и ние грешно. Освен това е абсолютно нелогично и объркващо при търсене (наличието на два начина, единият неправилен). --Randona.bg (беседа) 17:39, 2 април 2022 (UTC)

Да ги пишем просто в общата последователност и по общото правило? Името на статията за 3 Народно събрание може да е XXIX народно събрание.
— Luchesar • Б/П 22:17, 3 април 2022 (UTC)

За.--Akeckarov (беседа) 06:05, 4 април 2022 (UTC)

Принципно За. Коментар: Освен освен „велико“ и „народно“ е добре да се добави и „обикновено народно“ (Кет) – така няма да се налага да си измисляме номерация. Наименованията на статиите са неудобни за търсене (едва ли някой би търсил в Уикипедия с римски цифри), но това едва ли е голям проблем, тъй като до тях може да се достигне от Народно събрание. По отношение на употребата „В текст“ алтернативите за „един от тези варианти“ може да са „7-о народно събрание“ или „VII народно събрание“, а вариантът, който може да се среща (в началото и периодично през определен обемен интервал) и в двете алтернативи да е „Седмо народно събрание“ със следните аргументи: СНС е просто пълният начин на изписване, докато другите два са съкратени. Не е добра идея, ако в дадена статия се използва пълният вариант, той да се използва в цялата статия, тъй като излишно се раздува текста и става малко по-нечетим – представете си изречение в което има: „Четиридесет и шестото, четиридесет и седмото, и четиридесет и осмото народни събрания са..., при четиридест и деветото народно събрание ... но при тридесет и осмото ...“ и след това отново споменаванията им в пълен вид. Това разбира се са само коментари. --Стан (беседа) 07:51, 4 април 2022 (UTC)

За--Rebelheartous (беседа) 09:25, 6 април 2022 (UTC)

Както Ket правилно беше отбелязала, и по този въпрос практически има консенсус. Оставям още няколко дни за дообсъждане и доошлайфане, ако има нужда, тъй като поне аз не бях имал възможност да прегледам внимателно последните коментари.
— Luchesar • Б/П 09:43, 14 май 2022 (UTC)

Подкрепям напълно прилагането на общата последователност и за комунистическите НС, като още в първото изречение за всяко от последните (те са само 9) се вмъкне кратко пояснение, например:

Заглавие XXIX народно събрание. Първо изречение: Двадесет и деветото народно събрание (според историографията на НРБ - Трето народно събрание) е открито на 22 декември 1957 г. и закрито на 24 февруари 1962 г. Наемам се да направя тези промени, ако постигнем съгласие.

С обобщената номерация ще отпадне необходимостта от прилагателното обикновено за обикновените събрания. Ket (беседа) 11:03, 18 май 2022 (UTC)

Е, не, това си е оригинално изследване, създаващо анахронизми в името на естетиката. Историята оставя след себе си артефакти на хаотичност - не е наша работа да ги подреждаме. Все едно да си измислим правилна номерация на разбърканите адреси по Сливница (булевард в София). --Спас Колев (беседа) 19:35, 19 май 2022 (UTC)

Това е антиисторично. Наименованията (колкото и да са объркващи) са официални имена на парламентите използвани от първичните изоточници и от историографията. -- Мико (беседа) 19:43, 19 май 2022 (UTC)

Е, тогава остава вариантът с годината в скоби: III народно събрание (1882) и III народно събрание (1957), плюс евентуално пояснителна страница. В инфокутиите ще трябва да се сложи и годината в скоби Ket (беседа) 10:55, 20 май 2022 (UTC)

Но Обикновено/Велико не са просто декорации, това са различни органи с различни функции. Защо трябва да се маха "обикновено"? --Спас Колев (беседа) 15:39, 20 май 2022 (UTC)

На уикисрещата имахме възможност накратко да обсъдим и този въпрос. Ето актуализиран вариант на предложението, който се опитва да включи и други разумни забележки, направени по-рано от колегите:

Обекти	Заглавия	В текст	В инфокутии
Народни събрания	С римски цифри,* а началното изречение с думи: XXVI Обикновено народно събрание Двадесет и шестото Обикновено народно събрание е българско Народно събрание, което заседава в София от 15 декември 1945 до 28 септември 1946 г. (...) VI Велико народно събрание Шестото Велико народно събрание е българско Велико народно събрание, което заседава от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. (...) I Народно събрание Първото Народно събрание е първият парламент на Народна република България. (...) Забележки: „Народно събрание“, „Обикновено народно събрание“ и „Велико народно събрание“ се приемат за самостоятелни собствени имена, поради което с главна буква се започва само първата дума (не „Обикновено Народно събрание“ или „Велико Народно събрание“). „Народно събрание“ и „Обикновено народно събрание“ в имената се използват според първичните източници и историографията.	По усмотрение на редактора, като се спазват правилата на книжовния български език за изписване на редни числителни: с думи, с римски цифри, с арабски цифри с окончание или с арабски цифри с точка (недопустимо е използването на арабски цифри без окончание или точка, защото по този начин се изписват бройни числителни). Забележки: Желателно е да се избягва произволно смесване на различни видове изписване. Смесеното използване на различни изписвания трябва да е оправдано от гледна точка стил и четимост на статията (например при изброяване на множество народни събрания може да е неподходящо всички редни числителни в тях да се изписват с думи). „Народно събрание“, „Обикновено народно събрание“ и „Велико народно събрание“ е допустимо също да се съкращават съответно като НС, ОНС и ВНС. Това не променя правилото за използване на редните числителни в името, т.е. допустими са XXVI ОНС, двадесет и шесто ОНС, 26-о ОНС и 26. ОНС (но не и 26 ОНС).	С римски цифри и съкращения (Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС)***

*) и пренасочване от името с арабски цифри
**) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf
***) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни

Няколко мои забележки:

1. За „Велико Народно събрание“ или „Велико народно събрание“ има спорове. Според мен „Обикновено народно събрание“ и „Велико народно събрание“ може да са по-малко объркващи, без по някакъв начин да са категорично „неправилни“. Тези варианти са правилни и според Павлина от „Как се пише“.
2. Има наложена практика редното числително в имената на парламентите да се членува („разпределението на мандатите в Четиридесет и седмото Народно събрание“). Това може да създаде обърквания: например „Първото Народно събрание“ в началото на изречение може да се отнася както за I НС от 1950, така и за I ОНС от 1879, или дори за Оборищенското или Учредителното при по-свободно тълкуване. Затова за мен редното числително в случая може да е по-правилно да се интерпретира като неразривна част от собственото име – както при училищата, където не пишем „Седемдесет и деветото средно училище е основано през 1982 година“, защото въпросното училище не е просто 79-ото поред, а е наречено „79-о средно училище“. Това е различно, например, от „Тринадесетият конгрес на БКП се провежда през 1986 година“, където „тринадесети“ е много повече „обикновен“ пореден номер, отколкото „Тринадесети конгрес на БКП“ да e единно самостоятелно име, от което „тринадесети“ да е неразривна част. В крайна сметка обаче реших, че дори и с риск от двусмислия е по-добре да следваме наложената практика.

Пинг Молли, Rumensz, Мико, Алиса Селезньова, Xunonotyk, Rebelheartous, Simin, StanProg, Carbonaro., Zhoxy, Vodnokon4e, Akeckarov, Svawt95, Randona.bg, Nk, Ket. Извинявам се, ако съм пропуснал някого.
— Luchesar • Б/П 13:56, 22 май 2022 (UTC)

• За – много добре систематизирано, хубаво е да има правила, още по хубаво е да има и свобода в интерпретацията. Браво. Xunonotyk (беседа) 19:30, 22 май 2022 (UTC)

  +1 Ket (беседа) 09:39, 23 май 2022 (UTC)

• Коментар: А какво е наложило преработката на предишния вариант? По-добре е да има строго определени типове на изписвания, отколкото това да е „по усмотрение на редактора“. Съкращенията ОНС и НС са окей, но номерът на събранието е абсурдно да се изписва по няколко начина в рамките на статия.--Rebelheartous (беседа) 13:13, 23 май 2022 (UTC)

Добър въпрос. Мотивът бяха аргументите на Стан по-горе, които ми се струват разумни. За военни формирования също приехме подобна гъвкавост, макар да е разписана по друг начин („в изречения: с арабски цифри с окончание или с думи, включително смесено, с оглед по-добра четимост“). Впрочем, може би е добра идея и тук да добавим следното към забележките, защото в списъци, илюстрации и други подобни е важно да има единен стил:

1. В списъци, както и въобще извън непосредствения текст на статията (например в надписи към илюстрации), следва да се използва само един вид изписване в цялата статия.

— Luchesar • Б/П 14:42, 23 май 2022 (UTC)

Аз съм съгласна почти изцяло с предложението. Не виждам защо в статията да не може да се изписва по различни начини - например започване с думи (Шестото велико народно събрание...), а по-нататък с цифри. Впрочем смята се за добър стил в подобни случаи числата поне до 10 (а и до 20) да се изписват с думи, а не с цифри, само че не е вписано като правило.

По въпроса за главните букви обаче държа да се спазват регламентираните правила на българския език, които са недвусмислени. Бях цитирала в началото на дискусията обясненията на БАН. След числителното редно - малка буква. Дали Втора световна война или Второ велико народно събрание, принципът е един и същ. Не виждам защо трябва да приемем нарушаване на езикова норма. И на мен не ми харесват някои, да подготвя предложения за неспазването им? (с удоволствие ще го направя, особено на „от ляво надясно“, „напът“ и под. ). --Randona.bg (беседа) 16:08, 23 май 2022 (UTC)

Впечатлението ми е, че това е един въпрос, по който няма достатъчен консенсус сред езиковедите: https://kaksepishe.com/articles/47-narodno-sabranie/ На мен разсъжданията на Павлина ми се виждат разумни, но, като поставяш въпроса, и аз се замислям отново (за съжаление сайтът на БАН изглежда счупен и не мога да прочета онези отговори, но примерите в Правописния речник Павлина ги е коментирала).

Имам и въпрос за размисъл (към всички). Къде бихме поставили главните букви в „Иванов е депутат в четиридесет и седмото народно събрание“: „в Четиридесет и седмото народно събрание“, „в четиридесет и седмото Народно събрание“, „в Четиридесет и седмото Народно събрание“?
— Luchesar • Б/П 21:18, 23 май 2022 (UTC)

Следвайки казаното от Павлина, на мен варианти 1 (числителното редно става част от съществителното собствено) и 2 (числителното редно си остава прилагателно; т.е. пояснение към съществителното собствено) ми изглеждат граматически правилни. Вариант 3 обаче ми боде очите. Тук колко собствени имена има? Две? Прилагателното става съществително собствено име и започва свой собствен живот? Странна метаморфоза. Може и да говоря пълни глупости, разбира се. Разсъждавам си аз. Ох, не знам... предавам се вече. ухилване Някои правила може би никога няма да ги разбера. Поне тук сме в унисон с езиковедите – те не са сигурни или не знаят, и ние така. --Ted Masters (беседа) 12:48, 24 май 2022 (UTC)

Правилното е „Иванов е депутат в Четиридесет и седмото народно събрание“ (числителното редно е част от съществителното собствено). Павлина Върбанова мисли другояче, аз обикновено съм съгласна с нея, но не и в този случай, но все едно – ние сме частни лица с лични мнения, обаче валидно е становището на Института за български език на БАН. И нямат намерение да го променят, поне така ми декларираха, когато след многото избори миналата година и масовото изписване на „47 (47-мо, 47-о) Народно събрание“ им се обадих да питам дали възнамеряват да го възприемат и те категорично отхвърлиха това, защото нарушаване на правилото би довело до пълен хаос и игнориране на правилата; казаха, че другото мнение не се възприема като основателно. Е, никой не знае бъдещето, но поне такива бяха декларациите :). --Randona.bg (беседа) 15:06, 24 май 2022 (UTC)

Пропуснах - също мисля, че е добре да се отправи питане - и заради гащите ;), и за да има за интересуващите се научен отговор, и за можем да го лепнем на страницата за правилен български език. --Randona.bg (беседа) 16:08, 24 май 2022 (UTC)

Правилното е „в Четиридесет и седмото народно събрание“. Разглеждай го като съществително собствено. Други примери: Седми пехотен преславски полк, Велика октомврийска социалистическа революция и т.н.--Rebelheartous (беседа) 10:49, 26 май 2022 (UTC)

Северна америка, Велико търново... --Спас Колев (беседа) 14:04, 26 май 2022 (UTC)

Не. Северна Америка, но Северен поток. Велико Търново, но Велико преселение на народите.--Rebelheartous (беседа) 14:38, 26 май 2022 (UTC)

Значи, „законодателен орган в България е народното събрание“ (като поток), а не "Народното събрание" (като Америка)? --Спас Колев (беседа) 16:26, 27 май 2022 (UTC)

Едното е нарицателно, другото е собствено. В Четиридесет и седмо народно събрание не виждам две съществителни собствени.--Rebelheartous (беседа) 15:55, 28 май 2022 (UTC)

"Народно събрание" е собствено име, затова се пише с главна буква. --Спас Колев (беседа) 08:23, 29 май 2022 (UTC)

И аз като Рандона. На въпроса с буквите, който обсъдихме на Уикисрещата - мнението ми е също като на Рандона. В Държавен вестник обаче, включително в конституцията се пише Велико Народно събрание, но и Седмо Велико народно събрание. Хаааос. Можем да звъннем да си ги вържем гащите, но не вервам да има смислен резултат. -- Мико (беседа) 06:33, 24 май 2022 (UTC)

Главни букви

Нека обобщим вариантите, за да е по-лесно да бъдат обсъждани. Главните букви са в получер, за да са по-видими разликите. Примерите с В/велико Н/народно събрание биха били аналогични.

Номер	Иванов е депутат ...	Забележки
1	... в Двадесет и шестото Обикновено Народно събрание. ... в XXVI Обикновено Народно събрание. ... в 26-о Обикновено Народно събрание. ... в 26. Обикновено Народно събрание.	Изглежда възприето в официални публикации, включително в Държавен вестник.
2	... в Двадесет и шестото Обикновено народно събрание. ... в XXVI Обикновено народно събрание. ... в 26-о Обикновено народно събрание. ... в 26. Обикновено народно събрание.	Предпочитаният вариант от Павлина от „Как се пише“ (но не е напълно сигурно дали този или 5).
3	... в Двадесет и шестото обикновено народно събрание. ... в XXVI обикновено народно събрание. ... в 26-о обикновено народно събрание. ... в 26. обикновено народно събрание.	Примерите от Официалния правописен речник на БАН и мнението на „Езикови справки“.
4	... в двадесет и шестото Обикновено Народно събрание. ... в XXVI Обикновено Народно събрание. ... в 26-о Обикновено Народно събрание. ... в 26. Обикновено Народно събрание.	вариант 1, но с малка буква за редното числително с думи
5	... в двадесет и шестото Обикновено народно събрание. ... в XXVI Обикновено народно събрание. ... в 26-о Обикновено народно събрание. ... в 26. Обикновено народно събрание.	вариант 2, но с малка буква за редното числително с думи
6	... в двадесет и шестото обикновено народно събрание. ... в XXVI обикновено народно събрание. ... в 26-о обикновено народно събрание. ... в 26. обикновено народно събрание.	вариант 3, но с малка буква за редното числително с думи

Може всеки да пише кой от вариантите предпочита и защо.
— Luchesar • Б/П 15:19, 24 май 2022 (UTC)

Народно събрание е институция, а Обикновено Народно събрание, Велико Народно събрание и Четиридесет и пр. Народно събрание са отделни субекти. Мисля, че трудно може да се приложи определението „прилагателно“. --Rumensz (беседа) 19:26, 24 май 2022 (UTC)

Това, предполагам, е по повод на моето споменаване за „прилагателни“. Ще го обясня възможно най-просто, за да няма недоразбрали или недочели. Собственото съществително си е собствено съществително, прилагателното си е прилагателно, а второто може да участва в състава на първото (видно в посочените примери). А като спомена институции, субекти и обекти, взе че ми светна лампата – възможен е вариант, в който собствено съществително да съдържа в себе си друго собствено съществително. Нещо като институция в институцията, обект в обекта, кутия в кутията и т.н. Преоткривам възможността си да мисля. ухилване Нека все пак да не се отместваме от темата. Дискутира се кой е правилният вариант на изписване, а не какви са частите на речта в едно собствено съществително име. --Ted Masters (беседа) 21:25, 24 май 2022 (UTC)

Предпочитанието ми е към вариант 2, защото ми звучи най-логично от граматична гледна точка. Името започва с номер, следователно би трябвало да е с главна буква. Видът на събранието е Обикновено, което също е заглавие и също би трябвало да е с главна буква. Не виждам логика Народно да е с главна буква. --Молли (беседа) 08:24, 25 май 2022 (UTC)

Вариант 3 е истината - всеки отделен парламент си има име - приемаме, че числото е част от това име подобно на Единадесета пехотна македонска дивизия и капитализираме само първата. Вариант 2 допуска, че е комбинация от две имена - нещо, което сме приели примерно при Горни Порой (не е Горният порой, а Горната махала на селото Порой). -- Мико (беседа) 12:17, 25 май 2022 (UTC)

Точно. --Randona.bg (беседа) 15:27, 25 май 2022 (UTC)

Да, ако следваме сляпо правилата, трябва да бъде вариант 3 (отговори от „Езикови справки“, ИБЕ на БАН). Аз обаче все още подлагам на съмнение тяхното обяснение: „Когато съставно собствено име не включва друго собствено име, с главна буква се пише само първата съставка“, където болднатото е съмнителната за мен част – излиза, че сякаш става въпрос за нещо съвсем различно, което няма никаква връзка с институцията Народно събране (което вече е собствено име). Все едно се говори за събрание на някаква случайна тълпа хора някъде, ей така, за един път. Особено забележимо би било, ако изписването на числителното редно става посредством цифри, където единствената главна буква, индикираща за собствено име, бива „погълната“ (или „скрита“) от цифрите. Е, трудно ми е да им хвана спатиите. Сигурно и при други е така. Личното ми усещане за естетика и правопис сякаш ме тегли към вариант 2. --Ted Masters (беседа) 18:28, 25 май 2022 (UTC)

Освен това членуването. Пишем „Иванов е депутат в Четиридесет и седмото Народно събрание“, но не бихме написали „Иванов служи в Единадесетата пехотна македонска дивизия“. Затова и аз сякаш клоня към 2.
— Luchesar • Б/П 18:47, 25 май 2022 (UTC)

Но пък казваме: „На Дванадесетия конгрес на БКП се взе еди-какво си решение.“--Rebelheartous (беседа) 10:57, 26 май 2022 (UTC)

За вариант 3.--Rebelheartous (беседа) 10:54, 26 май 2022 (UTC)

Също и аз съм за вариант 3.-- Алиса Селезньова (беседа) 09:28, 29 май 2022 (UTC)

Сайтът на „Езикови справки“ е преустроен, затова се чупят предишните връзки. Ето мнението им на новия сайт (което Тед е цитирал по-горе):

„	Въпрос Как е правилно: 44-то народно събрание или 44-то Народно събрание? Отговор Правилно е думата народно да се напише с малка буква: 44-то народно събрание, тъй като началото на собственото име се бележи от числителното редно име – 44-то. При това собствено име главна буква се пише само в случая, когато числителното редно се изписва с думи: Четиресет и четвърто народно събрание. Когато съставно собствено име не включва друго собствено име, с главна буква се пише само първата съставка. Официален правописен речник (2012), т. 39.1.	“
https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/nazvaniya-na-administrativni-edinitsi-institutsii-organizatsii-trgovski-obekti-10/1896

„	Въпрос С главна или малка буква се пише думата велико в името Седмо велико народно събрание? Отговор В собственото име Седмо велико народно събрание прилагателното име велико се пише с малка буква. Седмо велико народно събрание е съставно собствено име, което не включва друго собствено име, затова в него с главна буква се пише само първата съставка. Официален правописен речник (2012), т. 39.1.	“
https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/nazvaniya-na-administrativni-edinitsi-institutsii-organizatsii-trgovski-obekti-10/2173

Въпреки, че не съм убеден в абсолютната правилност на това мнение, все пак може би може да се обединим около него, дори само защото ИБЕ си остават „последната инстанция“ в езиковедските въпроси.
— Luchesar • Б/П 13:50, 1 юни 2022 (UTC)

Актуализирано предложение

С оглед обсъденото в #Главни букви и #Обща дискусия, предлагам следното:

Обекти	Заглавия	В текст	В инфокутии
Народни събрания	С римски цифри,* а началното изречение с думи: XXVI обикновено народно събрание Двадесет и шестото обикновено народно събрание е българско Народно събрание, което заседава в София от 15 декември 1945 до 28 септември 1946 г. (...) VI велико народно събрание Шестото велико народно събрание е българско Велико народно събрание, което заседава от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. (...) I народно събрание Първото народно събрание е първият парламент на Народна република България. (...) Забележки: „Народно събрание“ и „Обикновено народно събрание“ в имената се използват според първичните източници и историографията. Главни букви се използват съгласно препоръките на Института по български език към БАН.**	По усмотрение на редактора, като се спазват правилата на книжовния български език за изписване на редни числителни: с думи, с римски цифри, с арабски цифри с окончание*** или с арабски цифри с точка (недопустимо е използването на арабски цифри без окончание или точка, защото по този начин се изписват бройни числителни). Забележки: Желателно е да се избягва произволно смесване на различни видове изписване. Смесеното използване на различни изписвания трябва да е оправдано от гледна точка стил и четимост на статията (например при изброяване на множество народни събрания може да е неподходящо всички редни числителни в тях да се изписват с думи). В списъци, както и въобще извън непосредствения текст на статията (например в надписи към илюстрации), следва да се използва само един вид изписване в цялата статия. Промяна на вече избрано за тези случаи вид изписване в съществуващи статии следва да се прави само след обсъждане и постигнат консенсус с останалите редактори. „Народно събрание“, „Обикновено народно събрание“ и „Велико народно събрание“ е допустимо да се съкращават съответно като НС, ОНС и ВНС. Това не променя правилото за използване на редните числителни, т.е. допустими са XXVI ОНС, Двадесет и шесто ОНС, 26-о ОНС и 26. ОНС (но не и 26 ОНС).	С римски цифри и съкращения (Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС)****

*) и пренасочване от името с арабски цифри
**) Как е правилно: 44-то народно събрание или 44-то Народно събрание?, С главна или малка буква се пише думата велико в името Седмо велико народно събрание?
***) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf
****) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни

Колегиален пинг Randona.bg, Rebelheartous, Ket, Xunonotyk, Carbonaro., Zhoxy, Akeckarov, StanProg, Nk, Мико, Молли, Rumensz, Алиса Селезньова, Simin, Vodnokon4e, Svawt95, Ted Masters. Извинявам се, ако съм пропуснал някого.
— Luchesar • Б/П 16:20, 9 юни 2022 (UTC)

Разсъждавах за членуването и капитализацията и обобщавам. „Шестото народно събрание“ е име на пореден състав на организацията Народно събрание и се членува. Това е различно от наименование на организации с число в името, като „Осми приморски полк“, „Седмо основно училище“ или „Трети март“, които не се членуват.

А малката буква не стои зле, намалява условностите и в крайна сметка е въпрос на решение. Репутацията на Уикипедия зависи от репутацията на използваните източници, а в случая всички цитирани са достоверни. Самата У обаче също се ползва като източник и е хубаво да има единна политика. Малко извън темата, но думата душ-кабина, душкабина и душ кабина в Официалния правописен речник я има и по трите начина.

Xunonotyk (беседа) 17:27, 9 юни 2022 (UTC)

Подкрепям. Придържаме се към правилото, определено от ИБЕ на БАН. Ако сменят правилото пак, може би ще се наложи да го разискваме за сетен път. --Ted Masters (беседа) 18:53, 9 юни 2022 (UTC)

Прозвища в биографични статии

В случай че бъде постигнат консенсус, това обсъждане може да стане основа за решение на Уикипедия:Решения. Обсъждането и !⁠гласуването ще продължат най-малко до 21 май 2022 включително.

Тази тема е продължение на Уикипедия:Разговори/Архив/2022/април#Костадин Костадинов.

„ Само да добавя, че преди време имаше подобна дискусия в контекста на футболните отбори. (...) “ от Nk

Добро напомняне, наистина! Дали няма да е разумно да възприемем някаква принципна политика по този въпрос, та да не се налага при всеки отделен случай да има спорове? Погледнах какво е написано в en:Wikipedia:Manual of Style/Biography#Pseudonyms, stage names, nicknames, hypocorisms, and common names, и ми се струва доста смислено:

Nicknames and other aliases included must be frequently used by reliable sources in reference to the subject. For example, a sports journalist's one-off reference to a player as "the Atlanta panther" in purple prose does not constitute a nickname, and treating it as one is original research. Highlighting uncommon or disputed appellations in the lead section gives them undue weight, and may also be a more general neutrality problem if the phrase is laudatory or critical. Example: "Tricky Dick" does not appear in the lead of Richard Nixon; this label by his political opponents is covered, with context, in the article body. Nicknames that are sourceable but not generally known to the public (e.g., a childhood nickname, a hypocorism only used in private life, or a term of spousal endearment revealed in an in-depth biographical book) are not encyclopedic.

Това всъщност е почти същото, което аз си представях:

• За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани в благонадеждни източници за споменаване на обекта (т.е. не просто съществуването им да е споменато, а лицето да бъде наричано с тях).
• Подчертаването на редки или оспорвани прозвища в заглавния раздел им придава неоправдана тежест...
• ... а когато са хвалебствени или критични, може да създаде проблем и с неутралността (примерът е с прозвище на Никсън, дадено му от неговите политически опоненти: то е споменато в статията „в контекст“, но не и в увода)
• Прозвища, за които може да се представи източник, но не са известни на широката публика, не са енциклопедични.

Не успях да намеря (при не твърде методичен преглед) конкретни указания, свързани с en:WP:BLP (БЖХ). Никсън не е сред живите от почти три десетилетия, така че, ако се върнем конкретно към Костадинов, не може да служи като напътствие (макар да е практически сигурно, че ако Костадинов все още е енциклопедично значим, когато някой ден влезе в същата категория, то споменаването на прякора му, „в необходимия контекст в статията, но не и в увода“, ще бъде оправдано).

Може би можем да използваме горните точки, като към тях добавим и следното:

• Прозвища за живи личности, които може да се възприемат като обидни, следва въобще да не бъдат споменавани, освен ако е добре известно (и може да се потвърди с източници), че обектът на статията не възразява да бъде наричан с тях.

Ако идеята се харесва принципно, може да го оформим окончателно, да го !⁠гласуваме като решение и да го добавим към У:СТИЛ и У:БЖХ.

— Luchesar • Б/П 11:51, 2 април 2022 (UTC)

Добра идея --Ket (беседа) 12:09, 2 април 2022 (UTC)

Аз съм твърдо за точката за обидните, но не забравяйте че това определено ще бъде сочено като цензура. Във всички случаи дори когато има много източници според мен прякори не бива да се поставят още в увода на статията както е да речем при Христофор Събев. -- Сале (беседа) 12:30, 2 април 2022 (UTC)

Аз също като Сале. И не нема да е цензура, защото кои са благонадеждните източници в такива случаи - държавните медии, историческите книги. В момента, в който Университетското издателство издаде текст, в който прякорът се споменава - да. А това нема да стане приживе никога. Всички останали медии - включително цитираните Дневник, Капитал си имат свои дневни редове, свои политико-икономически войни, в които обидите са приемлив за тях инструмент. -- Мико (беседа) 13:28, 2 април 2022 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ „ но не забравяйте че това определено ще бъде сочено като цензура “
Да, точно затова си мисля, че е добре да имаме правило, което да е добре аргументирано. Може би да формулираме всичко така, включително и със забележките на Мико:

• За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани за споменаване на обекта в благонадеждни източници.
• Добавяне в увода е допустимо само когато тази употреба е особено честа и от широки кръгове в обществото, а не само от отделни групи.
• В уводното изречение („популярен и като“, „известен най-вече като“ и т.н.) е допустимо добавянето единствено на трайно наложили се, изключително широко и безспорно разпознаваеми прозвища, които се използват постоянно и практически от всички благонадеждни източници. Такива най-често са различните творчески псевдоними, утвърдените в историографията и други научни дисциплини прозвища на исторически личности и т.н.
• Преценката дали прозвище да бъде указано в увода трябва да се извършва според „тежестта“ на употребата по смисъла на Уикипедия:Неутрална гледна точка. Рядко използвани или оспорвани прозвища биха получили неоправдано висока тежест, ако бъдат споменавани в уводите. Хвалебствени или обидни прозвища, дори да са често употребявани, и особено когато са използвани единствено от определени групи в обществото, а не масово, не бива да бъдат споменавани в увода, а споменаването им в текста на статиите трябва да става единствено в контекст, даващ достатъчно ясна представа за обхвата на употребата им (като минимум: указване от кои конкретни групи се използва въпросното прозвище).
• В биографиите на живи личности прозвищата, използвани за обекта на статия от трети лица (за разлика от собствените или възприети от самия обект за себе си), може да бъдат споменавани единствено след особено внимателна и критична преценка. Обидни или хвалебствени прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници, като приоритет трябва да се дава на сериозните научни източници. Неутрални прозвища може да бъдат споменавани и в увода, но при същите условия относно наложеността, честотата на употреба и разнообразието на благонадеждни източници.
• Прозвища, за които може да се посочи източник, но не са известни на достатъчно широка публика – например училищни прякори – не са енциклопедични и в общия случай не трябва да бъдат споменавани.

— Luchesar • Б/П 14:31, 2 април 2022 (UTC)

+ 1. -- Мико (беседа) 14:46, 2 април 2022 (UTC)

+1 --Стан (беседа) 09:44, 6 април 2022 (UTC)

„ Обидни или хвалебствени прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници “

Значи те ако са трайно наложени, ще са устояли проверката на времето и вече няма да са обидни. Това може да се отредактира, с останалото съм напълно съгласен.--Rebelheartous (беседа) 10:02, 6 април 2022 (UTC)

В това има логика, наистина. Може да го променим на „обидно или хвалебствено звучащи“.
— Luchesar • Б/П 09:48, 14 май 2022 (UTC)

Последен вариант за последни коментари:

• За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани за споменаване на обекта в благонадеждни източници.
• Добавяне в увода е допустимо само когато тази употреба е особено честа и от широки кръгове в обществото, а не само от отделни групи.
• В уводното изречение („популярен и като“, „известен най-вече като“ и т.н.) е допустимо добавянето единствено на трайно наложили се, изключително широко и безспорно разпознаваеми прозвища, които се използват постоянно и практически от всички благонадеждни източници. Такива най-често са различните творчески псевдоними, утвърдените в историографията и други научни дисциплини прозвища на исторически личности и т.н.
• Преценката дали прозвище да бъде указано в увода трябва да се извършва според „тежестта“ на употребата по смисъла на Уикипедия:Неутрална гледна точка. Рядко използвани или оспорвани прозвища биха получили неоправдано висока тежест, ако бъдат споменавани в уводите. Хвалебствени или обидни прозвища, дори да са често употребявани, и особено когато са използвани единствено от определени групи в обществото, а не масово, не бива да бъдат споменавани в увода, а споменаването им в текста на статиите трябва да става единствено в контекст, даващ достатъчно ясна представа за обхвата на употребата им (като минимум: указване от кои конкретни групи се използва въпросното прозвище).
• В биографиите на живи личности прозвищата, използвани за обекта на статия от трети лица (за разлика от собствените или възприети от самия обект за себе си), може да бъдат споменавани единствено след особено внимателна и критична преценка. Обидно или хвалебствено звучащи прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници, като приоритет трябва да се дава на сериозните научни източници. Неутрални прозвища може да бъдат споменавани и в увода, но при същите условия относно наложеността, честотата на употреба и разнообразието на благонадеждни източници.
• Прозвища, за които може да се посочи източник, но не са известни на достатъчно широка публика – например училищни прякори – не са енциклопедични и в общия случай не трябва да бъдат споменавани.

Ако няма възражения, това ще влезе в У:РШ и РПС:ПРОЗВИЩА (и препратка от У:БЖХ).
— Luchesar • Б/П 14:08, 22 май 2022 (UTC)

Гледам, че Tonimicho (беседа - приноси) е създал пренасочване Костя Копейкин, което е добавил в раздела „вижте също“ и в статията Копейкин. Това идва навреме, защото поставя добрия въпрос дали горните правила се отнасят и за възможните пренасочвания. Според мен да, затова предлагам актуализиран вариант (освен допълнително правило за пренасочванията, точките вече са номерирани за удобство при дискусии):

1. За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани за споменаване на обекта в благонадеждни източници.
2. Добавяне в увода е допустимо само когато тази употреба е особено честа и от широки кръгове в обществото, а не само от отделни групи.
3. В уводното изречение („популярен и като“, „известен най-вече като“ и т.н.) е допустимо добавянето единствено на трайно наложили се, изключително широко и безспорно разпознаваеми прозвища, които се използват постоянно и практически от всички благонадеждни източници. Такива най-често са различните творчески псевдоними, утвърдените в историографията и други научни дисциплини прозвища на исторически личности и т.н.
4. Преценката дали прозвище да бъде указано в увода трябва да се извършва според „тежестта“ на употребата по смисъла на Уикипедия:Неутрална гледна точка. Рядко използвани или оспорвани прозвища биха получили неоправдано висока тежест, ако бъдат споменавани в уводите. Хвалебствени или обидни прозвища, дори да са често употребявани, и особено когато са използвани единствено от определени групи в обществото, а не масово, не бива да бъдат споменавани в увода, а споменаването им в текста на статиите трябва да става единствено в контекст, даващ достатъчно ясна представа за обхвата на употребата им (като минимум: указване от кои конкретни групи се използва въпросното прозвище).
5. В биографиите на живи личности прозвищата, използвани за обекта на статия от трети лица (за разлика от собствените или възприети от самия обект за себе си), може да бъдат споменавани единствено след особено внимателна и критична преценка. Обидно или хвалебствено звучащи прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници, като приоритет трябва да се дава на сериозните научни източници. Неутрални прозвища може да бъдат споменавани и в увода, но при същите условия относно наложеността, честотата на употреба и разнообразието на благонадеждни източници.
6. Прозвища, за които може да се посочи източник, но не са известни на достатъчно широка публика – например училищни прякори – не са енциклопедични и в общия случай не трябва да бъдат споменавани.
7. Пренасочвания от прозвища или от имена, включващи и прозвища, са уместни само в случаи, когато съответните прозвища са споменати в увода на статиите в съответствие с предходните правила.

Едно колебание, което имам, е дали пренасочванията няма да са уместни не просто за прозвища, споменати където и да е в увода, а единствено за тези, споменати в уводното изречение („популярен и като“, „известен най-вече като“ и т.н.), за които изискванията ни са най-високите (т. 3). Може би отговорът е „да“, но все пак реших да оставя по-свободна интерпретация.

Колегиален пинг също към Мико, StanProg, Rebelheartous, Сале, Nk.
— Luchesar • Б/П 13:40, 1 юни 2022 (UTC)

Съгласен съм с допълнението. За пренасочванията не бяхме помислили. --Стан (беседа) 06:18, 8 юни 2022 (UTC)

Аз мисля, че пренасочвания трябва да може да има за всякакви прозвища, без значение дали са споменати в увода или някъде след това. Важното е да са споменати в статията. Поздрави, Петър Петров 20:08, 8 юни 2022 (UTC)

Мисля, че разбирам мотивите ти, но не съм сигурен дали това би било добра идея. За мен извън увода се предполага да остават прякори, които или не са достатъчно значими – например „Лисицата“ за Стоян Коруба или „Окомуш адам“ за Димитър Бисеров (за разлика от „Окулията“, който е споменат още в уводното изречение) – или са използвани само от определени групи в обществото, например привърженици или опоненти – Линдън Джонсън е бил наричан „Landslide Lyndon“ (може да се намери в текста на английската статия), но не ми се струва, че този прякор би бил достатъчно значим, за да има пренасочване от него. Според мен „споменати в увода“ е добър компромис.
— Luchesar • Б/П 16:00, 9 юни 2022 (UTC)

Лисицата не може да бъде пренасочване, тъй като има друго значение - Лисица. Окомуш адам е идеално, няма друг такъв, ако някой го търси ще попадне на правилния човек. Landslide Lyndon си е пренасочване. Поздрави, Петър Петров 00:20, 10 юни 2022 (UTC)

Landslide Lyndon наистина е пренасочване, но не към статията за самия Линдън Джонсън, а към списък с всички прякори, давани някога на американски президенти. Ако Джонсън не беше президент, а обикновен представител в Конгреса, пренасочване най-вероятно нямаше да има, освен ако в en:Lists of nicknames няма и някой списък с прякори на конгресмени. Подобни списъци поначало често стават повод за спорове между редактори доколко имат значимост и са подходящи за Уикипедия, но нека приемем, че са.

За мен казусът и фокусът в случая са статиите за личностите и пренасочванията и препратките към тях, така че нямам нищо против да уточним, че става дума само за такива пренасочвания и препратки („Пренасочвания и препратки към статиите за личности от прозвища или от имена, включващи и прозвища, са уместни само в случаи, когато съответните прозвища са споменати в увода на статиите в съответствие с предходните правила“). Това обаче пак изключва подобните на Landslide Lyndon.

Нека припомня също точка 4, която е взаимствана от правилата в английската Уикипедия: „Рядко използвани или оспорвани прозвища биха получили неоправдано висока тежест, ако бъдат споменавани в уводите.“ Ако за тези прозвища създадем пренасочвания, тогава не бихме ли пак им придали „неоправдано висока тежест“?

И веднага ще дам (леко драматизиран) пример: в момента, в който се споминат Бойко Борисов, Румен Радев и Корнелия Нинова, веднага може да се окаже допустимо в текстовете на статиите за тях (но не и в уводите!) да се спомене, че приживе са били наричани „Тиквата“, „Льотчика“ и „Курнела“. Защото, факт, тези прозвища са разпространени, макар в никакъв случай да не са „трайно наложили се, изключително широко и безспорно разпознаваеми“, та да имат място в увода. За „Тиквата“ ясно, по логиката с „Лисицата“ бихме казали, че пренасочването трябва да е към Тиква. За „Льотчика“ пък може да се твърди, че трябва да е към Летец, макар членуваната дума да не е на български. Но „Курнела“? Ще излезе допустимо да имаме пренасочване, само защото някъде в статията е записано „Опонентите ѝ използват за нея обидни прякори като „Курнела“, „Корнела“, „Кака Корни“, „Баба Корни“ и други“?

Разбира се, в действителност съвсем не е сигурно, че точно тези прякори въобще биха имали място в статиите.

И това е поредното доказателство, че подобни дискусии са полезни. Защото в първата точка бях записал „За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани за споменаване на обекта в благонадеждни източници.“ Т.е. прякорът „Лисицата“, според това правило, би бил допустим, единствено ако благонадеждните източници са наричали Стоян Коруба по този начин („Лисицата е роден през ... г. в ...“), но не и ако просто споменават за прякора („Стоян Коруба става особено известен в този период с прякора си Лисицата“).

Ако правилото остане в сегашния си вид, бих казал дори, че съм съгласен с теб, защото в статиите биха влизали единствено прякори, които са директно използвани в благонадеждните източници, и това автоматично изключва всякакви прякори от типа „Тиквата“ и „Курнела“ да бъдат въобще споменавани в статиите – защото никой благонадежден източник няма да пише „Курнела е родена през ... в ...“

Обаче това също би означавало, че прозвището „Путлер“ (което, гледам, някой е сложил дори в увода на „Владимир Путин“) никога няма да може да бъде споменавано в статията за него – не само в увода, но където и да е в статията и дори след смъртта му. Просто защото никой благонадежден източник никога няма да напише „Путлер е роден през ... в ...“. И същото се отнася за всички други иначе достатъчно популярни прякори, които са споменавани в благонадеждни източници, но никога не се използват за директно назоваване (както аз съм записал в тая първа точка на правилата).

Ето защо предлагам от първата точка да отпадне „за споменаване на обекта“ и да остане „За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани в благонадеждни източници.“
— Luchesar • Б/П 10:09, 10 юни 2022 (UTC)

Още по-разбираема може да направим тази точка, като дадем пример с Боко за Бойко Борисов, Корнела за Корнелия Нинова, Ицхак за Христо Иванов, Кокорчо за Асен Василев и Бялата Златка за Волен Сидеров. Според вас удачно ли е някъде в Уикипедия да присъстват било като пренасочки, в увода или изобщо тези прозвища/прякори? Според мен не.--Rebelheartous (беседа) 20:31, 9 юни 2022 (UTC)

Tonimicho, според мен това не е най-конструктивното възможно поведение. Ако сте искрено убеден, че подобни прякори имат място в Уикипедия, полезно би било да изложите аргументите си тук. Може би, в крайна сметка, да сте прав, но е важно да постигнем възможно най-широк консенсус помежду си, така че всички впоследствие да имаме желание да се съобразяваме с него. Сега е моментът и тук е мястото да изразите мнението си.

Междувременно, случаят е отново полезен, за да се допълни още текстът на правилото, така че да включва и препратките, а не само пренасочванията (промяната е само в последната точка):

1. За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани за споменаване на обекта в благонадеждни източници.
2. Добавяне в увода е допустимо само когато тази употреба е особено честа и от широки кръгове в обществото, а не само от отделни групи.
3. В уводното изречение („популярен и като“, „известен най-вече като“ и т.н.) е допустимо добавянето единствено на трайно наложили се, изключително широко и безспорно разпознаваеми прозвища, които се използват постоянно и практически от всички благонадеждни източници. Такива най-често са различните творчески псевдоними, утвърдените в историографията и други научни дисциплини прозвища на исторически личности и т.н.
4. Преценката дали прозвище да бъде указано в увода трябва да се извършва според „тежестта“ на употребата по смисъла на Уикипедия:Неутрална гледна точка. Рядко използвани или оспорвани прозвища биха получили неоправдано висока тежест, ако бъдат споменавани в уводите. Хвалебствени или обидни прозвища, дори да са често употребявани, и особено когато са използвани единствено от определени групи в обществото, а не масово, не бива да бъдат споменавани в увода, а споменаването им в текста на статиите трябва да става единствено в контекст, даващ достатъчно ясна представа за обхвата на употребата им (като минимум: указване от кои конкретни групи се използва въпросното прозвище).
5. В биографиите на живи личности прозвищата, използвани за обекта на статия от трети лица (за разлика от собствените или възприети от самия обект за себе си), може да бъдат споменавани единствено след особено внимателна и критична преценка. Обидно или хвалебствено звучащи прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници, като приоритет трябва да се дава на сериозните научни източници. Неутрални прозвища може да бъдат споменавани и в увода, но при същите условия относно наложеността, честотата на употреба и разнообразието на благонадеждни източници.
6. Прозвища, за които може да се посочи източник, но не са известни на достатъчно широка публика – например училищни прякори – не са енциклопедични и в общия случай не трябва да бъдат споменавани.
7. Пренасочвания и препратки от прозвища или от имена, включващи и прозвища, са уместни само в случаи, когато съответните прозвища са споменати в увода на статиите в съответствие с предходните правила.

— Luchesar • Б/П 16:45, 9 юни 2022 (UTC)

Вандализъм мерни единици

Здравейте,

потребител Народен човек масово замества мерни единици по SI с нестандартни такива на кирилица. Има ли начин (бот?) всички тези промени да се върнат? Поздрави, Dido3 (беседа) 11:54, 18 май 2022 (UTC)

На български език мерните единици изписани на кирилица са също толкова мерни единици по SI. --Rumensz (беседа) 12:05, 18 май 2022 (UTC)

Не и в този случай. Потребителят подменя символи за системни мерни единици, за които законът и правилникът ясно казват, че се изписват с латински или гръцки букви. Поздрави, Dido3 (беседа) 13:23, 18 май 2022 (UTC)

Всички символи имат български аналози. --Rumensz (беседа) 14:04, 18 май 2022 (UTC)

Имат български аналози, но те не са по SI.--Zhoxy (беседа) 16:05, 18 май 2022 (UTC)

А по какво са?! По марсология. Въпросът вече е поставян в ИБЕ. --Rumensz (беседа) 18:20, 18 май 2022 (UTC)

По SI не са. В марсологията се ползват на кирилица, тук се съгласявам с тебе. Становище на ИБЕ казва това: "Препоръката на Института за български език е да се използват съкращенията с латински букви и без шрифтово отделяне от останалия текст във официални документи". Поздрави, Dido3 (беседа) 21:25, 18 май 2022 (UTC)

Уикипедия не е „официален документ“. Тя само ползва такива като източници. --Rumensz (беседа) 06:38, 19 май 2022 (UTC)

Този разговор го водихме вече. Подкрепям българския език във всичките му форми, включително и съкращенията на мерните единици. Няма да пропадне света, ако напишете, че река Тунджа е еди-колко си км дълга. Не е атомна физика, че да се впрягате толкова и да наричате езика вандализъм или варварщина. Пък и ИБЕ не държи чак толкова много на латиницата - [2]. Против съм всякакви латинизиращи ботове. Pl71 (беседа) 10:27, 30 май 2022 (UTC) EDIT Не съм гледал скоро в американската Уикипедия реката Мисисипи в SI мерни единици ли я мерят или как? Някой ако може да ме осветли по въпроса.

Dido3, според мен пиши на У:ЗА или на Уикипедия:Бот/Задачи - там гледат повече хора, които управляват ботове.-- Алиса Селезньова (беседа) 06:50, 19 май 2022 (UTC)

Не са му толкова много редакциите, че да има нужда от бот. Върнах няколкото останали от последните дни. Също е блокиран за пореден път, тъй като пълният отказ от дискусия очевидно е в грубо противоречие с принципите ни.
— Luchesar • Б/П 10:12, 19 май 2022 (UTC)

Сега видях дискусията на беседата на Тед. Доста неконструктивно поведение, за съжаление.
— Luchesar • Б/П 10:21, 19 май 2022 (UTC)

На прага

Колеги, смятам да преработя статията Intelligent Music Project по английската версия. Там източниците не са много – един блог, сайтът на Евровизия и сайтът на самата група. От историята виждам, че е имало зачудване относно значимостта (направени са няколко пренасочвания към различни страници), но след участието на групата на Евровизия това сякаш се е променило. Друг факт е, че има около 10 МЕП. Според мен е почти на прага, но сякаш само едно участие на Евровизия не е достатъчно, за да се смята групата за значима – стигнала е само до полуфиналите. Ако беше поне до финалите, може би щеше да минава прага, но уви. Не знам дали си заслужава да губя време в преработка, ако статията не минава прага на значимост (според критериите по У:ЗМУЗ не минава). Вие какво мислите? Ще се радвам да чуя някакви мнения, защото аз съм леко объркан. Да опитвам ли да я преработвам (и изваждам от инкубатора), или да не губя време? --Ted Masters (беседа) 11:19, 20 май 2022 (UTC)

За мен минават - покрай участието си в Евровизия ми се струва, че натрупаха медийно отразяване и са обект на публикации в значими медии, май имат успехи и в класациите (тук например). Мисля обаче, че статиите за албумите им са за сливане с основната определено.-- Алиса Селезньова (беседа) 19:41, 20 май 2022 (UTC)

Браво бе! 19 езикови части го имат, но за българската има „проблем“. --Rumensz (беседа) 21:31, 20 май 2022 (UTC)

Не, Румене, няма „проблем“, има питане. Една статия може да бъде създадена в дадена езикова версия, а после да бъде разпространена и към останалите. Това не прави статията автоматично значима. Може и сто МЕП-а да има, но ако в нито един от тях няма източник, значимостта може да си остане все така под въпрос. --Ted Masters (беседа) 10:30, 21 май 2022 (UTC)

Всеки участник на Евровизия има значимост и място в Уикипедия. Много над прага са. Какво има в другите Уикипедии няма особено значение. Така че действай спокойно с редактирането, не вярвам някой да я предложи за изтриване или от сорта.--Rebelheartous (беседа) 11:19, 21 май 2022 (UTC)

За по-голямата част от случаите наистина е така – изпълнителите и групите се радват на повишено медийно внимание (един от критериите за значимост). Аз обаче се надявах на нещо повече от временна медийна еуфория. После установих, че групата покрива и друг критерий – участие на поне двама значими изпълнителя, които вече са били част от друга значима група. Определено може да се каже, че са над прага. Благодаря много за мненията. --Ted Masters (беседа) 16:59, 22 май 2022 (UTC)

Според мен всяка група или индивидуален изпълнител, който представя България в Евровизия е енциклопедично значим. За детската Евровизия нещата са малко по-различни. --Стан (беседа) 08:44, 26 май 2022 (UTC)

Не, и там са по същия начин.--Rebelheartous (беседа) 10:59, 26 май 2022 (UTC)

Дали наистина е така? Цитирам един от критериите в У:ЗМУЗ, който твърди следното: Печелили са първо, второ или трето място в голям международен конкурс. Евровизия е международен конкурс, нали? Какво е нещото, дето я прави по-специална от останалите конкурси от подобен тип? На пръв поглед – нищо. Според мен е необходимо нещо повече от едно участие в нея. Трябва да се погледне дали пък не са покрити част от другите критерии. --Ted Masters (беседа) 12:47, 26 май 2022 (UTC)

Евровизия е най-големият музикален конкурс в общоевропейски мащаб. Изявите на всички изпълнители получават широк отглас в останалия свят. Неслучайно дори държава като Австралия , която географски не се намира в Европа, участва вече в няколко поредни години.

Колкото до критериите за музиканти, те, както и критериите за спортисти и футболисти, са или морални остарели, или не съвсем коректно изложени. Бях се заканвал преди време да ги пренапиша и предложа за смяна, но все не ми остава време за това.--Rebelheartous (беседа) 13:34, 26 май 2022 (UTC)

Критериите на Rebelheartous отдавна са ми много интересни, но за съжаление никога не съм получила разяснение за тях, та наистина е добре да ги напише – как така напр. наградите за Мария Бакалова от Гилдията на киноактьорите, Изборът на критиците, на Британската академия и други, високопрестижни и широко отразени от световната преса награди, според него не заслужават да се споменат, а сега освен 5-минутните футболисти се оказва, че и който и да е, появил се на Евровизията, е енциклопедично значим. И като предлага новите критерии, моля да опише – след като обяви за Бакалова за значими само Оскар, БАФТА и Златен глобус, да даде техните съотвествия в другите области, та по подобен начин да махнем останалите. --Randona.bg (беседа) 18:21, 26 май 2022 (UTC)

Здравей, Рандона! Как си? Да дойда на някоя уикисрещичка, щом съм ти толкова интересен? Сега сериозно: наградите, които си посочила, присъстват в статията Мария Бакалова. Можеш да се увериш сама. Но се надявам скоро да те зарадвам с предложение за промяна на кино критериите, тези за музиканти или поне за незначителните ритнитопковци. --Rebelheartous (беседа) 16:11, 28 май 2022 (UTC)

„ Изявите на всички изпълнители получават широк отглас в останалия свят. “
Някои изпълнители биват споменати единствено с това, че са избрани да участват в Евровизия. Не бих нарекъл това широк отзвук.

За критериите изобщо не споря. Може да са остарели, може и да не са. Въпрос на гледна точка. Актуализации и подобрения винаги е добре да има. Но е добре да има и някаква отправна точка, иначе ще настъпи тотален хаос, а Уикипедия рискува да стане поредната рекламна платформа и да се напълни със статии, които нямат особени претенции за значимост. Като тази например? --Ted Masters (беседа) 14:45, 26 май 2022 (UTC)

Потресен съм от този въпрос. Тази певица има видеоклипове (разбирай сингли) с 16 и 14 милиона гледания. За сравнение песента за Евровизия на супергрупата, за която става въпрос в този раздел, има клип с 1,1 млн. гледания. Ама не ме учудват такива питания от раздел Музика, след като доскоро нямаше статии като Криско и Лора Караджова и се триеха от колегите ти, преди аз да се принудя да ги създам. --Rebelheartous (беседа) 15:35, 26 май 2022 (UTC)

Песни, които са качени преди седем и пет години, срещу песен, която е качена преди пет месеца?!? Някакъв по-смислен аргумент? Предполагам, всички знаем как се лесно могат да се „помпат“ гледанията в Ютуб. Аз лично смятам, че те в никакъв случай не трябва да бъдат критерий за значимост. Преди около 10 години обстоятелствата вероятно са били други, поради което не се ангажирам да коментирам действията на останалите. --Ted Masters (беседа) 16:17, 26 май 2022 (UTC)

Как се помпат и защо Интелиджънт Мюзик Проджект не са си напомпали песничката? Реторичен въпрос. Преди 10 години теб те нямаше, но аз си спомням много неща от този период. Пишеха много по-смислени и знаещи потребители и не се дърлеха за щяло и нещяло, като част от тях се разбягаха, а други просто нямат време да се занимават с глупави спорове. Имаме, разбира се, и малка бройка починали. Докато сега показателното е, че може би 90% от писанията в последно време в Разговори са дело на администратори, които даже когато не са специалисти в областта, се мъчат да се правят на разбирачи. Много малка част от темите се повдигат от обикновени потребители, като вече и новодошлите и още неориентирали се имат повече „изяви“.--Rebelheartous (беседа) 17:16, 26 май 2022 (UTC)

Учудвам се, че наистина питаш за помпането. Както се учудвам и на факта, че се имаш за голям специалист, а някак удобно си забравил да отчетеш разликите във времето между отделните качвания, когато сравняваш гледания на разни песни из Тубата. ухилване И да, потребителското ми име го е нямало тогава, но от време на време съм редактирал през IP. Не съм обръщал голямо внимание на дискусиите тогава. Сега малко по често следя, но рядко се включвам – гледам да е на място, на което да не си губя времето в празни приказки. Нещо, което в момента се случва. А ти като нямаш какво да кажеш и почнеш да правиш един анализ на личностните качества... Тоя какъв бил, оня колко можел и разбирал. Ами не може всички да можем или да разбираме от всичко. Трябва и простолюдие да има, иначе няма баланс. Нямам никакво желание да се боря с вятърна мелница. Толкоз от мен. Ауфвидерзеен! --Ted Masters (беседа) 22:42, 26 май 2022 (UTC)

Може и да съм малко по тъч линията. Не ви ли прави впечатлени, че на евро-и.н.т. звезди статиите им са снабдени с фотоси, даже и тези от розовия сектор. Наши артисти, певци и други с километрични видео, филмови и телевизионни изяви нямат. Няма ли начин Уикипедия бг. да използва авторитета си и да понатисне БНТ и другите да качат съответните неща. --Luxferuer (беседа) 19:31, 26 май 2022 (UTC)

Ние си имаме такъв снимач: Потребител:Biso Той е от онези пчелички, които си вършат безшумно и пълноценно работата и не се афишират наляво-надясно.--Rebelheartous (беседа) 16:00, 28 май 2022 (UTC)

Мистификация

Колеги, по последни изследвания на биографията на Детелин войвода излиза, че такъв човек не е съществувал, а е художествена измислица на Любен Каравелов. Дали според вас ще бъде уместно страницата за него да се включи в категория Мистификации. --Luxferuer (беседа) 12:37, 25 май 2022 (UTC)

Кой е направил тези „последни изследвания“ и кой потвърждава твърдението, че такава личност не е съществувала? Утвърдено ли е това? --Стан (беседа) 12:44, 25 май 2022 (UTC)

Светлана Мухова в студия под печат. (Копривщенци в хайдушкото и четническото движение на българите през XIX век. Сборник материали от Национална научна конференция „Четите и четническата тактика в националноосвободителните борби на българския народ през XIX век“. Май 2020 г. Научен ръководител проф. д-р. Пламен Митев. Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ гр. Сливен 2021 г., с. 210 – 215. (под печат).--Luxferuer (беседа) 12:47, 25 май 2022 (UTC)

Според мен това не е достатъчно основание за да се обяви статията за мистификация. --Стан (беседа) 13:05, 25 май 2022 (UTC)

За мен хайдутите по подразбиране са литературни герои (дори, когато е вероятно да имат реален прототип). Границата за категоризирането им като реални хора е наличието на поне един конкретен документ (за някои има такива - заповеди за преследване, екзекуция и подобни). --Спас Колев (беседа) 14:59, 25 май 2022 (UTC)

Имам една книжка (Първанов, 2020), според която е документирано участието на чета на Детелин във войната 1828-29. --Спас Колев (беседа) 17:17, 25 май 2022 (UTC)

Неговата чета е описана и в книгата на Чолов за българските чети и отряди, като се споменава и в информацията за четата на Дончо Ватаха. Мистификация е нещо съвсем различно. --Стан (беседа) 08:27, 26 май 2022 (UTC)

Оспорване на съдържание в статия срещу мен

Уважаеми редактори,

Бих искала да оспоря следните параграфи в статия за мен: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0

Моля за съвет каква е процедурата и към кого да се обърна. Прилагам следните факти защо оспорвам параграфи в статията.

Оспорвам следните твърдения в статията на Укипдия като клевета по следните причини:

1. "През април 2012 г. в предаването „5 за 4“ на Сашо Диков, говорителят на „Легия Антимафия“ Петър Якимов обвинява репортерката, че вместо да използва познанията му като експерт, тя му е поставила етикет „подпалвач“ в едно от предаванията си. Вместо да сложи надпис „възстановка“, Гайтанджиева представя Якимов като едно от лицата, извършващи палежи в страната, момент, в който цяла България следи увеличаващия се брой на изпепелявани коли."

Този параграф е клевета, спечелих съдебно дело срещу Петър Якимов и той беше осъден, има влязло в сила решение на съда и издаден изпълнителен лист. В посочения линк липсва цитираната информация от Уикипедия.

2. "Управляващата партия и президентът на Сърбия - Александър Вучич я обвиняват в шпионаж, имаща за цел да внесе напрежение между Сърбия и Русия, както и да скара България и Сърбия. След това я наричат и „агент на Кремъл“.

Този параграф е клевета, в цитираната статия липсва такъв цитат от официални лица от Сърбия, в който да съм обвинена в "шпионаж" и "агент на Кремъл". Тези твърдения са медийна интерпретация, тези думи не се съдържат в цитати от официални сръбски лица. "След това я наричат агент на Кремъл" - кой ме нарича така, няма цитирано лице.

3. "Тя твърди, че американското посолство в Киев „трие“ документи, които са свързани с програмата за ограничаване на биологични заплахи. Това обаче се оказва че не е вярно – документите продължават да са публични и достъпни на сайта на посолството. Скрийншотът на „неработещия“ линк, който Гайтанджиева публикува, е с различен URL от този на посолството."

Това твърдение също е клевета. Това е линк към програмата, публикуван от Американското посолство в Киев. Видно от линка, документите са качени от самото посолство на друг правителсвен архив с друго URL, различно от това на посолството като pdf файлове в секцията Fact Sheets долу вдясно. https://ua.usembassy.gov/embassy/kyiv/sections-offices/defense-threat-reduction-office/biological-threat-reduction-program/ Скриншотът, публикуван от мен на 26 февруари 2022 г., на неработещото URL, доказва, че става въпрос точно за тези документи. https://twitter.com/dgaytandzhieva/status/1497556518278991873?s=20&t=Q-iG5vurjgWgo5dUjIX5Eg Моята публикация беше споделена от официални правителствени лица и след като скандалът стана международен, неработещите линкове на pdf файловете бяха възстановени и в момента са достъпни. https://twitter.com/zlj517/status/1502812940545626112?s=20&t=SRb2LrvGyFo1uCuWqiM7hg

4. "Нейното разследване се използва като основание от Владимир Путин с цел Русия да нападне Украйна, което се случва малко по-късно, на 24 февруари 2022 година."

В цитираната статия дори не се споменава моето име, въпреки това се прави твърдение, което не почива на никакви факти. Цитира се статия, в която моето име дори не е споменато. С оглед на изложените факти оспорвам въпросните параграфи като клевета с цел злепоставянето ми. Моля за вашата помощ тези параграфи да бъдат изтрити предвид изложените факти и доказателства по повод съдържанието им. Предварително Ви благодаря! С уважение: Диляна Гайтанджиева --Editorial bg (беседа) 13:58, 25 май 2022 (UTC)

По т.1: Може ли да посочите източник за спечеленото дело, за да се допълни информацията за него? Цитираният линк наистина е мъртъв, но има налично архивно копие [3]. --Спас Колев (беседа) 15:14, 25 май 2022 (UTC)

Да, в мен е документа от съдебното решение, мога да го изпратя, за да удостоверя тази информация Editorial bg (беседа) 15:18, 25 май 2022 (UTC)

Благодаря ви много за помощта, къде да изпратя документа? Не знам каква е процедурата в Уикипедия в такива случаи Editorial bg (беседа) 16:21, 25 май 2022 (UTC)

Editorial bg, имате възможност на сайта на съда по номера на делото Ви и на съдебния състав, който го е разгледал, респективно по годината на образуване на делото в съда, да го откриете на съответния съдебен сайт и да посочите тук линк към него. Там личните данни са заличени, но по първите букви на трите Ви имена, които са известни на аудиторията тук, може да бъдете идентифицирана. Това, ако желаете, разбира се. Иначе вожете да изпратите линка към него на пощата на Спас Колев за повече конфиденциалност. Поздрав. Jingiby (беседа) 16:54, 25 май 2022 (UTC)

Да, най-добре е линк към сайта на съда - източниците трябва да са проверими. --Спас Колев (беседа) 17:14, 25 май 2022 (UTC)

Изпращам сканирано решението на съда https://dilyana.bg/reshenie-na-sofijski-gradski-sd/

В сканирания документ е записано и кога решението е влязло в сила и издадения изпълнителен лист.

Това е линк към същото решение на страницата на съда https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=9sIt1Q%2Fnbi4%3D

Още веднъж благодаря за помощта Ви! Editorial bg (беседа) 17:50, 25 май 2022 (UTC)

Петър Якимов не обжалва решението на градския съд, затова изпратих и линка с документа и печата на съда кога решението е влязло в сила. Editorial bg (беседа) 19:11, 25 май 2022 (UTC)

По т. 4 – премахнах твърдението изцяло, понеже източникът наистина въобще не споменава лицето Диляна Гайтанджиева или направените от нея репортажи.

По т. 2 – маркирал съм източника като наблагонадежден. Типичен пример за жълта журналистика.

Останалата информация се подкрепя от източниците. Само за източника на сръбски не съм сигурен. Оставям на друг, знаещ езика, да прецени. --Ted Masters (беседа) 20:45, 25 май 2022 (UTC)

Здравейте, много Ви благодаря за бързата реакция. По повод т.3 бих искала да изпратя проверката, която доказва, че изнесената от мен информация отговаря на истината с web archive machine. Това е линкът към програмата на Пентагона, качен от посолството в Киев

https://ua.usembassy.gov/embassy/kyiv/sections-offices/defense-threat-reduction-office/biological-threat-reduction-program/

Този линк е архивиран многократно през годините, например:

https://web.archive.org/web/20220121195456/https://ua.usembassy.gov/embassy/kyiv/sections-offices/defense-threat-reduction-office/biological-threat-reduction-program/

Когато се кликне върху въпросните документи в секцията Fact Sheets долу вдясно на страницата, е видно, че до момента на свалянето им от сайта (когато публикувах скрийншот, че тези документи вече не са достъпни на 26 февруари 2022), те са били публикувани от самото посолство на техния сайт в секция Fact Sheet това URL:

10 май 2021 -това е запис на страницата през 2021 г.

https://web.archive.org/web/20210510125538/https://photos.state.gov/libraries/ukraine/895/pdf/dtro-dnipropetrovsk-rdvl_eng.pdf

Т.е. моят скрийншот е с различно URL от това на посолството, защото самото посолство беше публикувало тези документи на различно URL като pdf файлове и линковете бяха публикувани от посолството на сайта им. След публикацията ми в туитър, стана скандал и впоследствие посолството публикува обратно документите вече на това URL на посолството:

https://ua.usembassy.gov/wp-content/uploads/sites/151/Dnipropetrovsk-RDVL_eng-1.pdf

Касае се за едни и същи документи. Видно от проверка в web archive machinе първоначално послството ги публикува с пъврото URL, в последствие документите вече не бяха достъпни и след множеството медийни запитвания документите бяха върнати обратно, но вече с ново URL. Извинявайте за дългото обяснение, не съм публикувала невярна информация, а журналистите дори не са извършили проверка с web archive machine за проверка на фактите. Още веднъж много благодаря за отделеното внимание и бързата реакция! С уважение: Диляна Гайтанджиева Editorial bg (беседа) 21:35, 25 май 2022 (UTC)

Editorial bg, може и да сте напълно права, но тук имаме случая „тя каза, той каза“. Ако разполагате с благонадежден източник (силно желателно е да бъде независим), който да твърди, че документите са били изтрити, а след това качени на нов адрес, цитирайте го. Така ще може да се добави другата гледна точка. Само със собствено разследване обаче не става. Не трябва да се правят оригинални изследвания. И не е работа на редакторите да преценяват кой е прав, кой е крив. Тук трябва да говорят единствено източниците. Работата (а също и задължение) на редакторите е да се придържат към тях. --Ted Masters (беседа) 13:09, 26 май 2022 (UTC)

Много Ви благодаря, ще потърся благонадежден и независим източник. Сайтът, който е цитиран и който твърди, че информацията ми не е вярна, не е независим, финансира се от фондция "Америка за България" на правителството на САЩ, при посолството. https://gospodari.com/about/ Те са страна по темата, което поставя под съмнение тяхната обективност и безпристрастност предвид финансирането, което получават от правителството на САЩ. Каква е процедурата да оспоря този източник като неблагонадежден и не независим, каквото е изискването на Уикипедия за обективност и безпристрастност? Такава зависимост следва да се обявява, когато се цитира източник на информация Editorial bg (беседа) 15:42, 26 май 2022 (UTC)

Fox News съобщават на 14 март 2022, че въпросните линкове в секцията Fact Sheets по програмата на Пентагона, качени на сайта на посолството на САЩ в Украйна, не работят, както съобщих и аз и показах скрийншот на неработещите линкове, т.е. това, което съобщих е вярно. Това е цитатът:

https://www.foxnews.com/transcript/tucker-the-pentagon-is-lying-about-bio-labs-in-ukraine

The U.S. Embassy in Ukraine has a handy webpage explaining that American and Ukrainian scientists have worked on a whole bunch of different experiments like this. Some of the projects include work on African swine fever virus, hemorrhagic fever virus, and various avian respiratory viruses.

The interesting thing, the telling thing, is that the U.S. Embassy's website also contains links to factsheets about America's support for biological research in Ukraine, but all those links are now dead. Editorial bg (беседа) 16:23, 26 май 2022 (UTC)

Фокс Нюз е една от най-гледаните телевизия в САЩ, а водещият Тъкър Карлсън има 5.2 милиона последователи в туитър и е поставил украинското знаме на профила си.

https://twitter.com/TuckerCarlson?ref_src=twsrc%5Egoogle%7Ctwcamp%5Eserp%7Ctwgr%5Eauthor

Посочвам този факт и изпратих линк към Фокс Нюз, защото цитираната българска статия, която ме обвинява в лъжа, твърди, че това е руска пропаганда. Тъкър Карлсън, един от най-известните американски журналисти, водещ в една от най-гледаните американски телевизии, с украинско знаме на профила си, заявява на 14 март 2022 г., че Пентагона лъже за биолабораториите в Украйна, че линковете на сайта на посолството не работят и пита защо. Едва ли и той е част от руската пропаганда - американски водещ в американска телевизия, с украинското знаме на профила си. Editorial bg (беседа) 17:47, 27 май 2022 (UTC)

Editorial bg, сайтът gospodari.com просто прави препечатка. Самите те го отбелязват в уводната и заключителната част. Текстът е взет от boulevardbulgaria.bg (статия). --Ted Masters (беседа) 16:40, 26 май 2022 (UTC)

Написано е: В началото на 2022 г., при появата на конспиративната теория за биолаборатории в Украйна, Диляна Гайтанджиева публикува няколко статии в блога си. Статиите ми са публикувани преди това и рабоитх по тази тема много преди войната в Украйна, още през 2018 г. Моите статии нямат връзка със събитията в Украйна и касаят не само Украйна, но и Грузия.

https://dilyana.bg/documents-expose-us-biological-experiments-on-allied-soldiers-in-ukraine-and-georgia/ Editorial bg (беседа) 18:05, 26 май 2022 (UTC)

Цитираният източник е от март 2022. --Спас Колев (беседа) 16:29, 27 май 2022 (UTC)

Коригирах с януарския източник. --Спас Колев (беседа) 16:32, 27 май 2022 (UTC)

Много Ви благодаря Editorial bg (беседа) 17:37, 27 май 2022 (UTC)