Стефан Владислав II: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м препратка; форматиране: 14x интервали, дълго тире (ползвайки Advisor.js)
Ред 1: Ред 1:
'''Стефан Владислав II''' e [[Срем (област)|срем]]ски ([[Славония|славонски]]) владетел ([[1316]]-[[1325]]) и непризнат сръбски крал, претендент за короната. Според [[Дежевско споразумение|Дежевското споразумение]] като първороден син на [[Стефан Драгутин]] той е следвало да стане сръбски крал.
'''Стефан Владислав II''' e [[Срем (област)|срем]]ски ([[Славония|славонски]]) владетел ([[1316]]-[[1325]]) и непризнат сръбски крал, претендент за короната. Според [[Дежевско споразумение|Дежевското споразумение]] като първороден син на [[Стефан Драгутин]] той е следвало да стане сръбски крал.


Стефан Владислав II е най-голямото дете на Стефан Драгутин от брака му с [[маджари|маджарска]]та принцеса Каталина. Каталина е от угро-[[кумани|кумански]] [[произход]] и е издънка на [[хан Котян]]овата [[династия]]. През [[1292]] г. Стефан Владислав II като унгарски [[принц]] получава за управление [[област]]та [[Славония]].
Стефан Владислав II е най-голямото дете на Стефан Драгутин от брака му с [[маджари|маджарска]]та принцеса Каталина. Каталина е от угро-[[кумани|кумански]] [[произход]] и е издънка на [[хан Котян]]овата [[династия]]. През [[1292]] г. Стефан Владислав II като унгарски [[принц]] получава за управление [[област]]та [[Славония]].


[[Стефан Милутин]] не изпълнява договореностите с по-големия си брат и лишава племенника си от престола с цел неутрализиране на унгарското влияние върху [[Рашка (държава)|Рашка]]. Приживе Милутин не определя свой наследник за престола следствие от което [[Стефан Дечански]] (поради славянобългарския си произход) се справя много лесно с другия претендент за рашкия престол - брат му [[Стефан Константин]] от милутиновия първи брак с дъщерята на [[Тесалия|тесалийския]] владетел [[Йоан I Ангел]]. <ref>{{cite book |last= Чорович |first= Владимир |authorlink= Владимир Чорович |title= [[История на сърбите (Владимир Чорович)|История на сърбите]] |year= 1989 |publisher= [[САНУ]] }}</ref>
[[Стефан Милутин]] не изпълнява договореностите с по-големия си брат и лишава племенника си от престола с цел неутрализиране на унгарското влияние върху [[Рашка (държава)|Рашка]]. Приживе Милутин не определя свой наследник за престола следствие от което [[Стефан Дечански]] (поради славянобългарския си произход) се справя много лесно с другия претендент за рашкия престол&nbsp;— брат му [[Стефан Константин]] от милутиновия първи брак с дъщерята на [[Тесалия|тесалийския]] владетел [[Йоан I Ангел]]. <ref>{{cite book |last= Чорович |first= Владимир |authorlink= Владимир Чорович |title= [[История на сърбите (Владимир Чорович)|История на сърбите]] |year= 1989 |publisher= [[САНУ]] }}</ref>
По-трудна се оказва задачата на Дечански по неутрализирането на Стефан Владислав II. Същият се ползва поради произхода си с значителна външна подкрепа - [[Кралство Унгария|унгарска]], на [[Босна|босненския]] [[бан]] Шубич, както и с безрезервната подкрепа на цар [[Михаил Шишман]] (и двамата с куманска жилка). Михаил Шишман не желае възмогването на рашкия престол на [[Тертеровци|тертеров]] наследник и същевременно негов конкурент. През [[1324]] г. Стефан Дечански проводил делегация в Търново, която трябвало да убеди неговия доскорошен шурей Михаил Шишман да прекъсне помощта си за Владислав, но последвал категоричен отказ от страна на царя. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= Йордан Андреев, Андрей Пантев |title= Българските ханове и царе |year= 2004 |publisher= Абагар, ISBN 954-427-216-X}}</ref>
По-трудна се оказва задачата на Дечански по неутрализирането на Стефан Владислав II. Същият се ползва поради произхода си с значителна външна подкрепа - [[Кралство Унгария|унгарска]], на [[Босна|босненския]] [[Бан (титла)|бан]] Шубич, както и с безрезервната подкрепа на цар [[Михаил Шишман]] (и двамата с куманска жилка). Михаил Шишман не желае възмогването на рашкия престол на [[Тертеровци|тертеров]] наследник и същевременно негов конкурент. През [[1324]] г. Стефан Дечански проводил делегация в Търново, която трябвало да убеди неговия доскорошен шурей Михаил Шишман да прекъсне помощта си за Владислав, но последвал категоричен отказ от страна на царя. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= Йордан Андреев, Андрей Пантев |title= Българските ханове и царе |year= 2004 |publisher= Абагар, ISBN 954-427-216-X}}</ref>
В крайна сметка след битка между Дечански и Владислав през същата 1324 г. близо до [[Рудник (крепост)|Рудник]] в планината [[Рудник (планина)|Рудник]] рашкият крал успял да неутрализира унгарското протеже, като го прогонил в [[Кралство Унгария|Унгария]]. Владенията на Стефан Владислав II си поделили Дечански и босненския бан [[Стефан II Котроманич]], като за [[област]]та [[Мачва]] продължили споровете между Рашкото и Унгарското кралства. Стефан Владислав II умира след 1326 година.
В крайна сметка след битка между Дечански и Владислав през същата 1324 г. близо до [[Рудник (крепост)|Рудник]] в планината [[Рудник (планина)|Рудник]] рашкият крал успял да неутрализира унгарското протеже, като го прогонил в [[Кралство Унгария|Унгария]]. Владенията на Стефан Владислав II си поделили Дечански и босненския бан [[Стефан II Котроманич]], като за [[област]]та [[Мачва]] продължили споровете между Рашкото и Унгарското кралства. Стефан Владислав II умира след 1326 година.


Ред 21: Ред 21:
|3= [[Каталина Унгарска]]
|3= [[Каталина Унгарска]]
|4= Крал [[Стефан Урош I]]
|4= Крал [[Стефан Урош I]]
|5= [[Елена д'Анжу]]
|5= [[Елена д'Анжу]]
|6= [[Ищван V]]
|6= [[Ищван V]]
|7= [[Елизабет Куманката]]
|7= [[Елизабет Куманката]]
|8= [[Стефан Първовенчани]]
|8= [[Стефан Първовенчани]]
|9= [[Анна Дандоло]], внучка на [[Енрико Дандоло]]
|9= [[Анна Дандоло]], внучка на [[Енрико Дандоло]]
|10= [[Йоан Ангел]]
|10= [[Йоан Ангел]]
|11= [[Матилда дьо Вианден]]
|11= [[Матилда дьо Вианден]]
|12= [[Бела IV]]
|12= [[Бела IV]]
|13= [[Мария Ласкарина]]
|13= [[Мария Ласкарина]]
|14= [[хан Котян]]
|14= [[хан Котян]]
|15= благородничка от [[Галичко-Волинско княжество|Галич]]
|15= благородничка от [[Галичко-Волинско княжество|Галич]]
Ред 36: Ред 36:
|18= [[Рение Дандоло]]
|18= [[Рение Дандоло]]
|19= неизвестна
|19= неизвестна
|20= [[Исак II Ангел]]
|20= [[Исак II Ангел]]
|21= [[Маргарет Унгарска]]
|21= [[Маргарет Унгарска]]
|22= [[Хенри I дьо Вианден]]
|22= [[Хенри I дьо Вианден]]
|23= [[Маргарита дьо Куртене-Намур]]
|23= [[Маргарита дьо Куртене-Намур]]
|24= [[Андраш II]]
|24= [[Андраш II]]
|25= [[Гертруда от Мерания]]
|25= [[Гертруда от Мерания]]
|26= [[Теодор I Ласкарис]]
|26= [[Теодор I Ласкарис]]
|27= [[Анна Ангелина]]
|27= [[Анна Ангелина]]

Версия от 01:27, 11 април 2010

Стефан Владислав II e сремски (славонски) владетел (1316-1325) и непризнат сръбски крал, претендент за короната. Според Дежевското споразумение като първороден син на Стефан Драгутин той е следвало да стане сръбски крал.

Стефан Владислав II е най-голямото дете на Стефан Драгутин от брака му с маджарската принцеса Каталина. Каталина е от угро-кумански произход и е издънка на хан Котяновата династия. През 1292 г. Стефан Владислав II като унгарски принц получава за управление областта Славония.

Стефан Милутин не изпълнява договореностите с по-големия си брат и лишава племенника си от престола с цел неутрализиране на унгарското влияние върху Рашка. Приживе Милутин не определя свой наследник за престола следствие от което Стефан Дечански (поради славянобългарския си произход) се справя много лесно с другия претендент за рашкия престол — брат му Стефан Константин от милутиновия първи брак с дъщерята на тесалийския владетел Йоан I Ангел. [1] По-трудна се оказва задачата на Дечански по неутрализирането на Стефан Владислав II. Същият се ползва поради произхода си с значителна външна подкрепа - унгарска, на босненския бан Шубич, както и с безрезервната подкрепа на цар Михаил Шишман (и двамата с куманска жилка). Михаил Шишман не желае възмогването на рашкия престол на тертеров наследник и същевременно негов конкурент. През 1324 г. Стефан Дечански проводил делегация в Търново, която трябвало да убеди неговия доскорошен шурей Михаил Шишман да прекъсне помощта си за Владислав, но последвал категоричен отказ от страна на царя. [2] В крайна сметка след битка между Дечански и Владислав през същата 1324 г. близо до Рудник в планината Рудник рашкият крал успял да неутрализира унгарското протеже, като го прогонил в Унгария. Владенията на Стефан Владислав II си поделили Дечански и босненския бан Стефан II Котроманич, като за областта Мачва продължили споровете между Рашкото и Унгарското кралства. Стефан Владислав II умира след 1326 година.

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Неманя
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Първовенчани
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Урош I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Рение Дандоло
 
 
 
 
 
 
 
Анна Дандоло, внучка на Енрико Дандоло
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Драгутин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Исак II Ангел
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Ангел
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маргарет Унгарска
 
 
 
 
 
 
 
Елена д'Анжу
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хенри I дьо Вианден
 
 
 
 
 
 
 
Матилда дьо Вианден
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маргарита дьо Куртене-Намур
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Владислав II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андраш II
 
 
 
 
 
 
 
Бела IV
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гертруда от Мерания
 
 
 
 
 
 
 
Ищван V
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Теодор I Ласкарис
 
 
 
 
 
 
 
Мария Ласкарина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Ангелина
 
 
 
 
 
 
 
Каталина Унгарска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
хан Котян
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Куманката
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
благородничка от Галич
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Стефан Владислав II подобно на Стефан Владислав /зет на Иван Асен II/ е кръстен на цар Иван Владислав, понеже и по бащина (чрез Исак II Ангел) и по майчина линия (чрез Анна Ангелина) произхожда от династията на комитопулите, чийто владения като техен пряк наследник управлява. Стефан Владислав е сериозно родствено обвързан с унгарската кралска династия Арпади.

Източници

  1. Чорович, Владимир. История на сърбите. САНУ, 1989.
  2. Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.