Георги Парцалев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 130.204.22.179 (б.), към версия на Izvora
Редакция без резюме
Етикет: Премахнати източници/бележки
Ред 17: Ред 17:
През 1956 г. започва работа в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното — в „[[Любимец 13]]“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични” концерти, постепенно се превръща в живата легенда на на българската комедия с незабравимото си участие в „[[Привързаният балон]]” (1967), „[[Кит (филм)|Кит]]”, „[[Петимата от Моби Дик]]” (1970), „[[С деца на море]]” (1972), „[[Сиромашко лято]]” (1973), „[[Баща ми бояджията]]” (1974), „[[Два диоптра далекогледство]]” (1976), „[[13-тата годеница на принца]]” (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на [[Дон Кихот]], така и не се сбъдва.
През 1956 г. започва работа в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното — в „[[Любимец 13]]“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични” концерти, постепенно се превръща в живата легенда на на българската комедия с незабравимото си участие в „[[Привързаният балон]]” (1967), „[[Кит (филм)|Кит]]”, „[[Петимата от Моби Дик]]” (1970), „[[С деца на море]]” (1972), „[[Сиромашко лято]]” (1973), „[[Баща ми бояджията]]” (1974), „[[Два диоптра далекогледство]]” (1976), „[[13-тата годеница на принца]]” (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на [[Дон Кихот]], така и не се сбъдва.


Не се е женил и няма деца. ПРЕСТАНЕТЕ ДА ДОБАВЯТЕ ТОЗИ ТЕКСТ, НЕ ВИ ЛИ ЕСРАМ? ТОВА ЛИ Е НАЙ-ВАЖНОТО В ЕДНА БИОГРАФИЯ???
Не се е женил и няма деца. След смъртта му негови познати твърдят, че е имал хомосексуална ориентация.<ref>[http://www.blitz.bg/article/2170 Панайот Панайотов за Георги Парцалев: „Беше хомосексуалист, а аз обратните не ги обичам, но с него можех да контактувам професионално на сцената“]</ref> <ref>[http://www.blitz.bg/article/2580 Д-р Тодор Бостанджиев: „Георги Парцалев хич не приличаше на гей, но на Емил Димитров му личеше“]</ref> <ref>[http://www.blitz.bg/article/2229 Калоянчев за Парцалев: „Иначе пък възпитан. Те всички педерасти са възпитани хора. И талантливи.“]</ref>


Умира на 64 години в [[София]] през 1989 г.
Умира на 64 години в [[София]] през 1989 г.

Версия от 07:08, 28 януари 2012

Георги Парцалев
български актьор
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Активен периодот 1956 г.
Семейство
Уебсайт
Георги Парцалев в Общомедия

Георги Иванов Парцалев е български театрален и киноактьор. Обикновено играе комедийни роли.

Живот

Роден е в Левски през 1925 година. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.

През 1956 г. започва работа в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното — в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични” концерти, постепенно се превръща в живата легенда на на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптра далекогледство” (1976), „13-тата годеница на принца” (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва.

Не се е женил и няма деца. ПРЕСТАНЕТЕ ДА ДОБАВЯТЕ ТОЗИ ТЕКСТ, НЕ ВИ ЛИ ЕСРАМ? ТОВА ЛИ Е НАЙ-ВАЖНОТО В ЕДНА БИОГРАФИЯ???

Умира на 64 години в София през 1989 г.

Роли

В Сатиричния театър

В киното

В телевизията

Други

  • На името на Георги Парцалев е кръстена улица в родния му град Левски.
  • Неговото име носи и читалището в родния му град.
  • В родният му град Левски е открита къща-музей с негови вещи и икони дарени от сестра му.
  • От 2005 г. се провеждат театрални празници през месец юни, носещи неговото име.

Бележки


Литература

  • Илия Ангелов, „Тъжният клоун Георги Парцалев“. ИК "ДБ Мария", 2002.
  • Севелина Гьорова, „Георги Парцалев. Сълзата на Дон Кихот“. София: Дамян Яков, 2005. ISBN 954-527-299-6
  • Иван Келиванов, „На лицето усмивка, на сърцето тъга“

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Георги Парцалев.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Парцалев&oldid=4552487“.