Павел Матев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м + Категория:Възпитаници на Софийския университет |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| псевдоним = |
| псевдоним = |
||
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1924|12|6|1}} |
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1924|12|6|1}} |
||
| място на раждане = [[Оризово]], [[България]] |
| място на раждане = [[Оризово]], [[Царство България]] |
||
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|2006|2|4|1924|12|6|1}} |
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|2006|2|4|1924|12|6|1}} |
||
| място на смърт = [[София]], [[България]] |
| място на смърт = [[София]], [[България]] |
||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
* заемал е най-високите постове в [[Министерство на културата|Комитета за изкуство и култура]], отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на [[БКП]], Комитета за българите в чужбина, [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. |
* заемал е най-високите постове в [[Министерство на културата|Комитета за изкуство и култура]], отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на [[БКП]], Комитета за българите в чужбина, [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. |
||
Павел Матев |
Павел Матев е един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната естрадна песен. {{източник|Освен високо ценен лирик, Павел Матев е възприеман като един от най-фините и етични интелектуалци на България от втората половина на 20. век.|2015|01|07}} |
||
Умира на [[4 февруари]] [[2006]] г. в [[София]].<ref>[http://www.vesti.bg/novini/bylgarskata-poeziia-osirotia-bez-edin-ot-svoite-naj-lirichni-syvremenni-avtori-kazva-v-syboleznovatelniia-adres-prezidentyt-georgi-pyrvanov-841417 „На 81 си отиде „тъжният поет“ Павел Матев“], Vesti.bg, 6 февруари 2006.</ref> |
Умира на [[4 февруари]] [[2006]] г. в [[София]].<ref>[http://www.vesti.bg/novini/bylgarskata-poeziia-osirotia-bez-edin-ot-svoite-naj-lirichni-syvremenni-avtori-kazva-v-syboleznovatelniia-adres-prezidentyt-georgi-pyrvanov-841417 „На 81 си отиде „тъжният поет“ Павел Матев“], Vesti.bg, 6 февруари 2006.</ref> |
||
| Ред 78: | Ред 78: | ||
{{пост списък|Министър на културата на България|6}} |
{{пост списък|Министър на културата на България|6}} |
||
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=129878715|LCCN=n82067569|VIAF=33089297|ISNI=0000000110519576|NTA=068015607|SUDOC=035247479}} |
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=129878715|LCCN=n82067569|VIAF=33089297|ISNI=0000000110519576|NTA=068015607|SUDOC=035247479}} |
||
{{СОРТКАТ:Матев, Павел}} |
{{СОРТКАТ:Матев, Павел}} |
||
[[Категория:Български поети]] |
[[Категория:Български поети]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] |
||
[[Категория:Почетни граждани на Стара Загора]] |
[[Категория:Почетни граждани на Стара Загора]] |
||
[[Категория:Носители на орден Стара планина]] |
[[Категория:Носители на орден Стара планина]] |
||
[[Категория:Хора от Област Стара Загора]] |
|||
[[Категория:Починали в София]] |
[[Категория:Починали в София]] |
||
Версия от 07:35, 7 януари 2015
| Павел Матев | |
| Роден | 6 декември 1924 г. |
|---|---|
| Починал | 4 февруари 2006 г. (на 81 г.) |
| Професия | български поет и общественик |
| Националност |  България |
| Жанр | стихотворение |
Павел Христов Матев е български поет[1] и общественик, функционер на БКП.
Биография
Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. и славянска филология в Софийския университет през 1949 г.
Обществената му кариера е впечатляваща:
- Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1951),
- редактор е в Комитета за кинематография (1951-1956),
- зам.-главен редактор е на сп. „Пламък“ (1956-1958; 1964-1965),
- гл. редактор е на сп. „Септември“ (1964-1966).
- заемал е най-високите постове в Комитета за изкуство и култура, отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, Съюза на българските писатели.
Павел Матев е един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната естрадна песен. Освен високо ценен лирик, Павел Матев е възприеман като един от най-фините и етични интелектуалци на България от втората половина на 20. век.[източник? (Поискан преди 3397 дни)]
Умира на 4 февруари 2006 г. в София.[2]
Творчество
Публикува от 1946 г. Автор е на десетки стихосбирки, сред които:[3]
- „В строя“ (1951),
- „Дълг“ (1955),
- „Време, родина, любов“ (1962),
- „Родословие“ (1963),
- „Прозрения. Избрана лирика“ (1965),
- „Чайките почиват на вълните“ (1965; 1967),
- „Стихотворения“ (1966),
- „100 стихотворения. Подбрани“ (1970),
- „Избрани стихотворения“ (1972),
- „Натрупани мълчания“ (1973; 1974; 1981),
- „Строго лято. Избрана поезия“ (1974),
- „Внезапни паузи“ (1976; 1980),
- „Рани и слънца. Избр. стихотворения“ (1978),
- „Когато птиците летят по-бавно“ (1979),
- „Предсказания. Изповеди. Избр. стихотворения. В 2 тома“ (1984),
- „Сърдечни затишия“ (1985),
- „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989).
Външни препратки
- Намерете повече информация за Павел Матев, както и негови произведения в Своден Каталог НАБИС
- „Без изход“, стихотворение, сп. „Пламък“, брой 1&2, 2002 г.
- „Павел Матев: Щяхме да правим хармонични личности. Не успяхме“, интервю на Бойко Ламбовски, в. „Сега“, 7 декември 2004 г.
- Таньо Клисуров, „Нашият земляк Павел Матев“, в. „Дума“, бр. 184, 10 август 2013 г.
Бележки
- ↑ Кой е Павел Матев? liternet.bg
- ↑ „На 81 си отиде „тъжният поет“ Павел Матев“, Vesti.bg, 6 февруари 2006.
- ↑ Поезия за/от Павел Матев в Литературния свят - literaturensviat.com
| |||||||||||
| |||||||||||
|
