Знеполе: Разлика между версии
Редакция без резюме |
без надкатегории |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Знеполе''' (или '''Трънска котловина''') е [[историко-географска област]] в [[Западна България]], |
'''Знеполе''' (или '''Трънска котловина''') е [[историко-географска област]] в [[Западна България]], част от физико-географската област [[Краище]], в [[Област Перник]], обхващаща изцяло Трънската котловина. |
||
== География == |
|||
== Географска характеристика == |
|||
=== |
=== Разположение, големина === |
||
Котловината е разположена по долината на река [[Ерма]] между планините [[Рудина планина (Знеполе)|Рудина]], [[Милославска планина|Милославска]] и [[Руй]] на север, [[Ездимирска планина|Ездимирска]] и [[Стража (планина)|Стража]] на изток, [[Люляк (планина)|Люляк]] (Люцкан планина), [[Лешниковска планина|Лешниковска]] и [[Боховска планина|Боховска]] на юг. Дължината ѝ от запад на изток е около 20 км, а ширината около 3,5 км. Площ 55 км<sup>2</sup> |
Котловината е разположена по долината на река [[Ерма]] между планините [[Рудина планина (Знеполе)|Рудина]], [[Милославска планина|Милославска]] и [[Руй]] на север, [[Ездимирска планина|Ездимирска]] и [[Стража (планина)|Стража]] на изток, [[Люляк (планина)|Люляк]] (Люцкан планина), [[Лешниковска планина|Лешниковска]] и [[Боховска планина|Боховска]] на юг. Дължината ѝ от запад на изток е около 20 км, а ширината около 3,5 км. Площ 55 км<sup>2</sup> |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
Отводнява се от река [[Ерма]] и нейните леви (по-къси) и десни (по-дълги) притоци. |
Отводнява се от река [[Ерма]] и нейните леви (по-къси) и десни (по-дълги) притоци. |
||
=== Почви, флора |
=== Почви, флора === |
||
Преобладаващите почви са алувиалните до |
Преобладаващите почви са алувиалните до долината на [[Ерма]] и притоците ѝ и канелени горски в останалата част. Склоновете ѝ са залесени със смесени и широколистни гори. По околните склонове растат диворастящи гъби и билки. |
||
Има благоприятни условия за отглеждане на зърнени култури, картофи, овощия и зеленчуци, но през последните години поради силното обезлюдяване този поминък на населението е почти изоставен. |
|||
== Селища == |
== Селища == |
||
Ред 20: | Ред 22: | ||
== Транспорт == |
== Транспорт == |
||
През котловината преминават участъци от |
През котловината преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа: |
||
* |
* от изток на запад, по цялата ѝ дължина, на протежение от 20 км: участък от второкласен път № 63 [[Перник]] – [[Брезник]] – [[Трън (град)|Трън]] – ГКПП "Стрезимировци". |
||
* от север на юг, от град [[Трън (град)|Трън]] до село [[Мрамор (Област Перник)|Мрамор]], на протежение от 8 км |
* от север на юг, от град [[Трън (град)|Трън]] до село [[Мрамор (Област Перник)|Мрамор]], на протежение от 8 км: участък от третокласен път № 637 [[Трън (град)|Трън]] – [[Трекляно]] – [[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]]. Участъкът от пътя между селата [[Пенкьовци]] и [[Трекляно]] не е настлан и представлява полски (горски) път. |
||
== Език == |
== Език == |
||
Местното население в Знеполе говори т.н. трънски говор, в който са запазени много славянски архаизми, като "он, она" (той, тя), "кошуля" (риза) и др. Характерна е и употребата на пълен член в мъжки род и в допълненията ("видех се с кметът" вм. видях се с кмета), както и употребата на падежни форми + членуване на думата, напр. "Я бех у градинуту" (Аз бях в градината). [http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=208978|'''Трънски речник''' вж. тук] |
Местното население в Знеполе говори т.н. трънски говор, в който са запазени много славянски архаизми, като "он, она" (той, тя), "кошуля" (риза) и др. Характерна е и употребата на пълен член в мъжки род и в допълненията ("видех се с кметът" вм. видях се с кмета), както и употребата на падежни форми + членуване на думата, напр. "Я бех у градинуту" (Аз бях в градината). [http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=208978|'''Трънски речник''' вж. тук] |
||
== Телекомуникации == |
|||
== Комуникации == |
|||
На територията на [[Знеполе]] (селата Главановци, Насалевци, Рани луг, Слишовци, Стрезимировци, Бохова, Джинчовци и Реяновци) има уговорен между радиолюбители единен общ канал за радиовръзка между всички ползващи радиостанции в УКВ диапазона на [[PMR]] честотите. Каналът за всякакви разговори е |
На територията на [[Знеполе]] (селата Главановци, Насалевци, Рани луг, Слишовци, Стрезимировци, Бохова, Джинчовци и Реяновци) има уговорен между радиолюбители единен общ канал за радиовръзка между всички, ползващи радиостанции в УКВ диапазона на [[PMR]] честотите. Каналът за всякакви разговори е ''8-ми'' или ''CH8'' (446.09375 Mhz), като целта му е да събере хора от района за дискусии. |
||
На |
На ''8-ми канал'' всеки може да предава съобщения ако има нужда от помощ или е свидетел на бедствие или авария в района на Знеполе, като по този начин може да получи помощ или съдействие от хора, които прослушват канала. |
||
''PMR 446'' e радиодиапазон, който е свободен за гражданска употреба в по-голямата част на Европейската общност включително и в България. На този диапазон не може да се използват радиостанции с външна антена и излъчващи повече от 0.5W. Тази мощност е напълно достатъчна за радиовръзка на територията на Знеполе и селата около него. PMR радиостанциите могат да бъдат само ръчни подвижни без възможност за смяна на антената или включването на външна такава. |
|||
PMR радиостанциите могат да бъдат само ръчни подвижни без възможност за смяна на антената или включването на външна такава. |
|||
Радиостанции могат да бъдат закупени свободно в България, като цените им варират от 30 лв. до 200 лв. |
|||
== Топографска карта == |
== Топографска карта == |
||
Ред 42: | Ред 42: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
||
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 503 |
* [http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 503] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Знеполе| ]] |
||
[[Категория:Котловини в България]] |
|||
[[Категория:Област Перник]] |
|||
[[Категория:Краище]] |
|||
[[Категория:Знеполе]] |
Версия от 07:55, 21 май 2016
Знеполе (или Трънска котловина) е историко-географска област в Западна България, част от физико-географската област Краище, в Област Перник, обхващаща изцяло Трънската котловина.
География
Разположение, големина
Котловината е разположена по долината на река Ерма между планините Рудина, Милославска и Руй на север, Ездимирска и Стража на изток, Люляк (Люцкан планина), Лешниковска и Боховска на юг. Дължината ѝ от запад на изток е около 20 км, а ширината около 3,5 км. Площ 55 км2
Релеф, геоложки строеж
Оградните склонове на котловината на запад са стръмни, резки, с разседен произход, а на изток са полегати. Котловинното дъно е разположено на 700-800 м н.в. Околните ѝ склонове са изградени от гнайси, амфиболити, шисти, филити, пясъчници и варовици, а котловинното дъно — от плиоценски и кватернерни утайки. образувала се е в резултат от тектонско потъване през плиоцена и кватернера. По северната ѝ периферията широко разпространение имат наносните конуси.
Климат и води
Котловината има остър умереноконтинентален климат с чести температурни инверсии през студените зимни месеци. В град Трън през януари 1947 г. е измерена най-ниската температура в България -38,3°С. Средна годишна температура 8,4°С, средна януарска -2,8°С, средна юлска 17,8°С. Средна годишна валежна сума 582 мм.
Отводнява се от река Ерма и нейните леви (по-къси) и десни (по-дълги) притоци.
Почви, флора
Преобладаващите почви са алувиалните до долината на Ерма и притоците ѝ и канелени горски в останалата част. Склоновете ѝ са залесени със смесени и широколистни гори. По околните склонове растат диворастящи гъби и билки.
Има благоприятни условия за отглеждане на зърнени култури, картофи, овощия и зеленчуци, но през последните години поради силното обезлюдяване този поминък на населението е почти изоставен.
Селища
Център на областта е град Трън, а в котловината са разположени още 26 малки селца: Берайнци, Бохова, Бусинци, Велиново, Вукан, Главановци, Глоговица, Джинчовци, Ездимирци, Забел, Зелениград, Костуринци, Лешниковци, Милославци, Мрамор, Насалевци, Радово, Рани луг, Реяновци, Слишовци, Стайчовци, Стрезимировци, Студен извор, Туроковци, Цегриловци, и Ярловци.
Транспорт
През котловината преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:
- от изток на запад, по цялата ѝ дължина, на протежение от 20 км: участък от второкласен път № 63 Перник – Брезник – Трън – ГКПП "Стрезимировци".
- от север на юг, от град Трън до село Мрамор, на протежение от 8 км: участък от третокласен път № 637 Трън – Трекляно – Драговищица. Участъкът от пътя между селата Пенкьовци и Трекляно не е настлан и представлява полски (горски) път.
Език
Местното население в Знеполе говори т.н. трънски говор, в който са запазени много славянски архаизми, като "он, она" (той, тя), "кошуля" (риза) и др. Характерна е и употребата на пълен член в мъжки род и в допълненията ("видех се с кметът" вм. видях се с кмета), както и употребата на падежни форми + членуване на думата, напр. "Я бех у градинуту" (Аз бях в градината). Трънски речник вж. тук
Телекомуникации
На територията на Знеполе (селата Главановци, Насалевци, Рани луг, Слишовци, Стрезимировци, Бохова, Джинчовци и Реяновци) има уговорен между радиолюбители единен общ канал за радиовръзка между всички, ползващи радиостанции в УКВ диапазона на PMR честотите. Каналът за всякакви разговори е 8-ми или CH8 (446.09375 Mhz), като целта му е да събере хора от района за дискусии.
На 8-ми канал всеки може да предава съобщения ако има нужда от помощ или е свидетел на бедствие или авария в района на Знеполе, като по този начин може да получи помощ или съдействие от хора, които прослушват канала.
PMR 446 e радиодиапазон, който е свободен за гражданска употреба в по-голямата част на Европейската общност включително и в България. На този диапазон не може да се използват радиостанции с външна антена и излъчващи повече от 0.5W. Тази мощност е напълно достатъчна за радиовръзка на територията на Знеполе и селата около него. PMR радиостанциите могат да бъдат само ръчни подвижни без възможност за смяна на антената или включването на външна такава.