Националсоциалистическа германска работническа партия: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Disambiguated: канцлер → Федерален канцлер (Германия) |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
На изборите през декември 1924 г. коалицията с участие на Националсоциалистическата германска работническа партия печели 6,5%. През май 1928 г. партията печели 2,6%. <ref name="История на Мюнхен 203-208">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=203 – 208}}</ref> |
На изборите през декември 1924 г. коалицията с участие на Националсоциалистическата германска работническа партия печели 6,5%. През май 1928 г. партията печели 2,6%. <ref name="История на Мюнхен 203-208">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=203 – 208}}</ref> |
||
През 1927 г. в партията членуват 1600 души. До 1931 г. броят им се увеличава до над 20 000. На парламентарните [[избори]] през [[1933]] г. партията печели най-много места в парламента и излъчва лидера си Адолф Хитлер за [[канцлер]] (министър-председател) на страната на 30 януари 1933 г. Германия по времето на тяхното управление обикновено се нарича [[Нацистка Германия]]. <ref name="История на Мюнхен 208-212">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=208 – 212}}</ref> |
През 1927 г. в партията членуват 1600 души. До 1931 г. броят им се увеличава до над 20 000. На парламентарните [[избори]] през [[1933]] г. партията печели най-много места в парламента и излъчва лидера си Адолф Хитлер за [[Федерален канцлер (Германия)|канцлер]] (министър-председател) на страната на 30 януари 1933 г. Германия по времето на тяхното управление обикновено се нарича [[Нацистка Германия]]. <ref name="История на Мюнхен 208-212">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=208 – 212}}</ref> |
||
След края на [[Втората световна война]] партията е забранена със специално [[законодателство]]. Привържениците на тази партия са известни под името [[националсоциализъм|националсоциалисти]] (съкратено ''нацисти''). |
След края на [[Втората световна война]] партията е забранена със специално [[законодателство]]. Привържениците на тази партия са известни под името [[националсоциализъм|националсоциалисти]] (съкратено ''нацисти''). |
Версия от 16:52, 9 януари 2018
Националсоциалистическа германска работническа партия Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei | |
Ръководител(и) | Адолф Хитлер (1921 – 1945) |
---|---|
Основател(и) | Антон Дрекслер |
Основана | 9 януари 1919 г. (като Германска работническа партия) 24 ноември 1920 г. |
Разформирована | 10 октомври 1945 г. (забранена) |
Предшествана от | Карл Харер (1919) Антон Дрекслер (1919 – 1921) |
Седалище | Мюнхен |
Членове | 64 души (1919) |
Младежка организация | Хитлерюгенд |
Член на | 7 500 000 (1945) |
Идеология | Националсоциализъм Ултранационализъм Антисемитизъм Антикомунизъм |
Полит. позиция | крайна десница |
Цветове | черно, бяло, червено (цветове на Германската империя) |
Знаме на партията | |
Националсоциалистическа германска работническа партия в Общомедия |
Националсоциалистическата германска работническа партия (Шаблон:Lang-de) е крайнодясна политическа партия в Германия, активна през първата половина на 20 век и ръководена, през по-голяма част от съществуването ѝ, от Адолф Хитлер.
Идеологията, която партията следва, се основава на принципи като нацизъм, пангермански национализъм, расизъм, и особено антисемитизъм, антилиберализъм, антидемократизъм и антикомунизъм.
Идването на власт на нацистката партия през 1933 г. води до държавен преврат и установяване на правителство на Третия райх, което инициира и води до Втората световна война и Холокоста.
След поражението на Третия райх и края на Втората световна война в Европа, партията е "обявена за незаконна" от съюзническите сили, които извършват денацификация в годините след края на войната.
История
Партията е основана в края на Първата световна война, през 1919 г. като Германската работническа партия (Deutsche Arbeiterpartei, DAP), а на 24 февруари 1920 г. е преименувана на NSDAP, след като Хитлер излага своите 25 точки в мюнхенската бирария Хофбройхаус. Партията изтъква расовото превъзходство на арийците и в частност на нордическата раса и по-специално на прусаците над останалите в смисъл, че именно те следва да са начело на цивилизаторското кормило. Преследва комунистите, евреите, циганите, както и хомосексуалистите.[1]
Причините за възникването ѝ могат да се търсят в краха на Германската империя след Голямата война със сключения унизителен Версайски договор.
Партията създава полувоенни съединения от привърженици, с чиято помощ, между 7 и 9 ноември 1923 г. предприема неуспешен опит за държавен преврат в Бавария (т.н. Бирен пуч), след което лидерите ѝ са вкарани в затвора. Един от тях, Адолф Хитлер, пише програмната си книга „Моята борба“, в която излага основните си идеи за бъдещето на Германия и Европа. [2]
На изборите през декември 1924 г. коалицията с участие на Националсоциалистическата германска работническа партия печели 6,5%. През май 1928 г. партията печели 2,6%. [3]
През 1927 г. в партията членуват 1600 души. До 1931 г. броят им се увеличава до над 20 000. На парламентарните избори през 1933 г. партията печели най-много места в парламента и излъчва лидера си Адолф Хитлер за канцлер (министър-председател) на страната на 30 януари 1933 г. Германия по времето на тяхното управление обикновено се нарича Нацистка Германия. [4]
След края на Втората световна война партията е забранена със специално законодателство. Привържениците на тази партия са известни под името националсоциалисти (съкратено нацисти).
Организационна структура
Националсоциалистическата германска работническа партия се основава на териториален принцип и е силно изразена йерархична структура. Председателя на партията има абсолютна власт и неограничени пълномощия. Нейни председатели са били – Карл Харер (1919), Антон Дрекслер (1919 – 1921) и Адолф Хитлер (1921 – 1945).
Програма
Звания и отличия през 1939 година
Най-ниската степен на партията на всички нива е степента на кандидата (Шаблон:Lang-de), най-високия ранг зависи от мястото на връчването страна функционер, зависи от един и същи цвят и разделите край:
- Местни организации (Ortsgruppenleitung)
- Окръжни управления (Kreisleitung)
- Областни управления (Gauleitung)
- Имперско управление (Reichsleitung)
НСДАП във Ваймарската република
Избори
Избирателен район[6] | 5 март 1933 | 6 ноември 1932 | 31 юли 1932 | 14 септември 1930 |
---|---|---|---|---|
Източна Прусия | 56.5 % | 39.7 % | 47.1 % | 22.5 % |
Померания | 56.3 % | 43.1 % | 48.0 % | 24.3 % |
Мекленбург | 48.0 % | 37.0 % | 44.8 % | 20.1 % |
Oppeln | 43.2 % | 26.8 % | 29.2 % | 9.5 % |
Бреслау | 50.2 % | 40.4 % | 43.5 % | 24.2 % |
Лийгниц | 54.0 % | 42.1 % | 48.0 % | 20.9 % |
Франкфурт на Одер | 55.2 % | 42.6 % | 48.1 % | 22.7 % |
Берлин | 31.3 % | 22.5 % | 24.6 % | 12.8 % |
Потсдам I | 44.4 % | 34.1 % | 38.2 % | 18.8 % |
Потсдам II | 38.2 % | 29.1 % | 33.0 % | 16.7 % |
Лайпциг | 40.0 % | 31.0 % | 36.1 % | 14.0 % |
Дрезден-Бауцен | 43.6 % | 34.0 % | 39.3 % | 16.1 % |
Кемниц-Цвикау | 50.0 % | 43.4 % | 47.0 % | 23.8 % |
Мерзебург | 46.6 % | 34.5 % | 42.6 % | 20.5 % |
Магдебург | 47.3 % | 39.0 % | 43.8 % | 19.5 % |
Източен Хановер | 54.3 % | 42.9 % | 49.5 % | 20.6 % |
Южен Хановер-Брауншвайг | 48.7 % | 40.6 % | 46.1 % | 24.3 % |
Хамбург | 38.9 % | 27.2 % | 33.7 % | 19.2 % |
Шлезвиг-Холщайн | 53.2 % | 45.7 % | 51.0 % | 27.0 % |
Везер-Емс | 41.4 % | 31.9 % | 38.4 % | 20.5 % |
Вестфалия-север | 34.9 % | 22.3 % | 25.7 % | 12.2 % |
Вестфалия-юг | 33.8 % | 24.8 % | 27.2 % | 13.9 % |
Дюселдорф-изток | 37.4 % | 27.0 % | 31.6 % | 17.0 % |
Дюселдорф-запад | 35.2 % | 24.2 % | 27.0 % | 16.8 % |
Кьолн-Аахен | 30.1 % | 17.4 % | 20.2 % | 14.5 % |
Кобленц-Триер | 38.4 % | 26.1 % | 28.8 % | 14.9 % |
Пфалц | 46.5 % | 42.6 % | 43.7 % | 22.8 % |
Хесен-Дармщат | 47.4 % | 40.2 % | 43.1 % | 18.5 % |
Хесен-Насау | 49.4 % | 41.2 % | 43.6 % | 20.8 % |
Тюрингия | 47.2 % | 37.1 % | 43.4 % | 19.3 % |
Франкония | 45.7 % | 36.4 % | 39.9 % | 20.5 % |
Долна Бавария | 39.2 % | 18.5 % | 20.4 % | 12.0 % |
Горна Бавария-Швабия | 40.9 % | 24.6 % | 27.1 % | 16.3 % |
Вюртемберг | 42.0 % | 26.2 % | 30.3 % | 9.4 % |
Баден | 45.4 % | 34.1 % | 36.9 % | 19.2 % |
Райхстаг | 43.9 % | 33.1 % | 37.4 % | 18.3 % |
НСДАП след поражението на Германия във ВСВ
След поражението на Германия във Втората световна война и безусловната ѝ капитулация през 1945 година, НСДАП е обявена за престъпна организация. Нейната дейност е забранена и разпусната, нейното имущество – конфискувано, ръководителите – осъдени, някои от тях са били екзекутирани. Въпреки това, някои от членовете на партията е успяват да избягат през Италия в Южна Америка.
Вижте още
Източник
- ↑ Gigliotti, Simone et al. The Holocaust: a reader. Malden, Massachusetts, USA; Oxford, England, UK; Carlton, Victoria, Australia, Blackwell Publishing, 2005. p. 14. (на английски)
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 198 – 202.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 203 – 208.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 208 – 212.
- ↑ A New Illustrated History of the Nazis. 2005. стр. 46
- ↑ Peter Longerich: Stichwort 30. Januar 1933, Heyne Verlag, München. 1992. S. 64 – 65.