Союз 33: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове
м уеднаквяване
Ред 1: Ред 1:
{{Инфокутия Космическа мисия Союз
{| align=right border=1 cellpadding=4 cellspacing=0 width="250" style="margin: 0 0 1.4em 1.4em; background: #ffffff; border: 1px #aaaaaa solid; border-collapse: collapse; font-size: 95%;"
|Име = Союз 33
!colspan="2" cellspacing="0" cellpadding="1" bgcolor="#FFDEAD"|[[Image:Soyuz-33 patch.png|мини|200px|Знак на мисията „Союз 33“]]
|Емблема = Soyuz-33_mission_patch.png
|-
|Ширина на Емблемата =
!colspan="2" cellspacing="0" cellpadding="2" bgcolor="#FFDEAD"|Союз-33
|име на кораба = [[Союз 7К-Т]] № 49
|-
|ракета-носител = [[Союз (ракета)|Союз (GRAU 11A511У)]]
|colspan="2" cellspacing="0" cellpadding="2" bgcolor="#FFDEAD" align="center"|'''Информация за полета'''
|Полет на Союз = 53
|-
|Космодрум = {{Флагче|СССР}} [[Байконур]] Площадка № 31
|Наименование||Союз-33 (Съюз-33)
⚫
|Старт = [[10 април]] [[1979]] 17:34:34 [[UTC]]
|-
|Излизане на орбита =
|Кодово название|| Сатурн
|Скачване =
|-
|Място на скачване = ([[Салют-6]])
|Екипаж||[[Николай Рукавишников]] ([[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]), <br>[[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]] ([[България]])
|Разкачване =
|-
|Кацане на кораба = [[12 април]] [[1979]] 16:35:40 UTC
|Дубльори||[[Юрий Романенко]] ([[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]), <br>[[Александър Александров]] ([[България]])
|Място на кацане = 320 km югоизточно от [[Джезказган]], [[Казахска ССР]]
|-
|Продължителност на полета на кораба = 1 денонощие 23 часа 1 минута 16 секунди
⚫
|Старт||[[10 април]] [[1979]]<br>17:34:34 [[UTC]]<br>[[Байконур]]
|Брой обиколки = 31
|-
|Изминато разстояние = 1,302 млн. km
|Приземяване||[[12 април]] [[1979]]<br>16:35:40 UTC<br> 320 km североизточно от [[Джезказган]]
|Височина =
|-
|Апогей = 279,2 (363,6) km
|Продължителност||1 ден, 23 ч., 1 мин., 06 сек.
⚫
|Перигей = 198,6 (348,1) km
|-
|Наклон = 51,63°
|Обиколки около Земята||31
|Период = 88,99 (91,47) min
|-
|Маса = 6860 kg
|colspan="2" cellspacing="0" cellpadding="2" bgcolor="#FFDEAD" align="center"|'''Параметри на полета'''
|NSSDC_ID = 1979-029А
|-
|NORAD_ID = 11324
|[[Маса]] на кораба || 6860 kg
<!--Данни за екипажа -->
|-
|Членове на екипажа = 2
⚫
|[[Перигей]] || 198,6 km
|Позивна = „Сатурн“
|-
|Кацане на екипажа =
⚫
|[[Апогей]] || 279,2 km
|Място на кацане на екипажа = 320 km югоизточно от [[Джезказган]], [[Казахска ССР]]
|-
|Брой обиколки на екипажа = 31
|Ъгъл на отклонение на орбитата || 51,63 [[Градус (ъгъл)|градус]]а
|Продължителност на полета на екипажа = 1 денонощие 23 часа 1 минути 16 секунди
|-
|Скачване 1 =
⚫
|}
|Разкачване 1 =
|Скачване 2 =
|Разкачване 2 =
|Снимка =
|Ширина на Снимката =
|Описание на Снимката =
|пр_мисия = [[Союз 32]]
|сл_мисия = [[Союз 34]]
⚫
}}

„'''Союз-33'''“ е [[съветски]] [[космически кораб]], осъществил четвъртия [[космически полет|полет]] от програмата „[[Интеркосмос]]“.
„'''Союз-33'''“ е [[съветски]] [[космически кораб]], осъществил четвъртия [[космически полет|полет]] от програмата „[[Интеркосмос]]“.


[[File:Soyuz 33 descent module.jpg|thumb|Спускаемия модул на Союз-33 в Авиационния музей в Пловдив]]
[[File:Soyuz 33 descent module.jpg|thumb|Спускаемия модул на Союз-33 в Авиационния музей в Пловдив]]


== Екипаж ==
== Екипажи ==
=== Основен ===
Командир е съветският [[космонавт]] [[Николай Рукавишников]], а член на екипажа – първият [[България|български]] космонавт [[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]].
* {{Флагче|СССР}} ''[[Николай Рукавишников]] (3)'' – командир
* {{Флагче|България|1971}} ''[[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]] (1)'' – космонавт-изследовател

=== Дублиращ ===
* {{Флагче|СССР}} ''[[Юрий Романенко]]'' – командир
* {{Флагче|България|1971}} ''[[Александър Александров]]'' – космоснавт-изследовател

== Параметри на мисията ==
* '''Маса:''' 6860 кг
* '''Перигей:''' 198,6 km
⚫
* '''Апогей:''' 279,2 km
* '''Наклон на орбитата:''' 51,63°
* '''Период:''' 88,99 мин


== Цели ==
== Цели ==
Основната цел е скачване със станцията „[[Салют-6]]“, където се намират [[Владимир Ляхов]] и [[Валери Рюмин]]. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „[[Союз_32|Союз-32]]“ и да се приземи с нея.
Основната цел е скачване със станцията „[[Салют-6]]“, където се намират [[Владимир Ляхов]] и [[Валерий Рюмин]]. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „[[Союз_32|Союз-32]]“ и да се приземи с нея.


[[File:Soyuz 33 descent module inside.jpg|thumb|Вътрешността на спускаемия модул на Союз-33 в Авиационния музей в Пловдив]]
[[File:Soyuz 33 descent module inside.jpg|thumb|Вътрешността на спускаемия модул на Союз-33 в Авиационния музей в Пловдив]]


== Описание на полета ==
== Описание на полета ==
След успешния старт от [[Байконур]] в 20:34 московско време, корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и стиковане със станцията Салют-6. На втория ден започват маневрите по скачването на двата космически апарата. След приближаване на 3 km и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба '''Союз-33'''. Той трябва да работи в продължение на 6 s, но се самоизключва след първите 3 s, а екипажът в станцията „Салют-6“, който наблюдава опита за [[скачване]], вижда искра (според друг източник – пламъци) от главния двигател по посока на резервния в момента на неочакваното изключване. Отказва и системата „Игла“. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат. Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция.
След успешния старт от [[Байконур]] в 20:34 московско време, корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и стиковане със станцията Салют-6. На втория ден започват маневрите по скачването на двата космически апарата. След приближаване на 3 km и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба „Союз-33“. Той трябва да работи в продължение на 6 s, но се самоизключва след първите 3 s, а екипажът в станцията „Салют-6“, който наблюдава опита за [[скачване]], вижда искра (според друг източник – пламъци) от главния двигател по посока на резервния в момента на неочакваното изключване. Отказва и системата „Игла“. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат. Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция.


Екипажът на „Союз-33“ започва да се приготвя за връщане на [[Земя]]та. Главният конструктор на кораба [[Юрий Симеонов]] взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 s, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 s, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в [[атмосфера]]та по балистична крива под много [[остър ъгъл]]. При достигане на по-плътните въздушни слоеве [[ускорение]]то нараства до 10G (98 m/s²) за над две минути. Космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им.
Екипажът на „Союз-33“ започва да се приготвя за връщане на [[Земя]]та. Главният конструктор на кораба [[Юрий Симеонов]] взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 s, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 s, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в [[атмосфера]]та по балистична крива под много [[остър ъгъл]]. При достигане на по-плътните въздушни слоеве [[ускорение]]то нараства до 10G (98 m/s²) за над две минути. Космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им.


[[File:Soyuz 33 space and work suits.jpg|thumb|Скафантъра и работния костюм на Георги Иванов в Авиационния музей в Пловдив]]
[[File:Soyuz 33 space and work suits.jpg|thumb|Скафандъра и работния костюм на Георги Иванов в Авиационния музей в Пловдив]]


== Резултати ==
== Резултати ==
Ред 59: Ред 82:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* {{ цитат уеб | уеб_адрес=http://www.standartnews.com/archive/2004/04/10/folio3/ | заглавие=Космическият елит идва в София | език=bg| издател=[[Стандарт (вестник)|Стандарт]] | дата=2004-04-10 | достъп_дата=2007-04-10 | автор=Белчо Цанев}}
* {{ цитат уеб | уеб_адрес=http://www.standartnews.com/archive/2004/04/10/folio3/ | заглавие=Космическият елит идва в София | език=bg| издател=[[Стандарт (вестник)|Стандарт]] | дата=2004-04-10 | достъп_дата=2007-04-10 | автор=Белчо Цанев}}
* [http://www.spacefacts.de/mission/german/soyuz-33.htm Союз 33]
* [http://www.astronautix.com/s/soyuz33.html Союз 33]


{{Космически мисии по програмата Союз}}
{{Космически мисии по програмата Союз}}


[[Категория:Програма Союз]]
[[Категория:Програма Союз|Союз 33]]
[[Категория:Българска космическа програма]]
[[Категория:Българска космическа програма]]
[[Категория:История на България (1945 – 1989)]]
[[Категория:История на България (1945 – 1989)]]

Версия от 20:17, 21 март 2018

Союз 33
Файл:Soyuz-33 mission patch.png
Данни за кораба
Ракета-носителСоюз (GRAU 11A511У)
Полет на Союз №53
Име на корабаСоюз 7К-Т № 49
Космодрум Байконур Площадка № 31
Старт10 април 1979 17:34:34 UTC
Място на скачване(Салют-6)
Кацане12 април 1979 16:35:40 UTC
Място на кацане320 km югоизточно от Джезказган, Казахска ССР
Продължителност на полета1 денонощие 23 часа 1 минута 16 секунди
Изминато разстояние1,302 млн. km
Апогей279,2 (363,6) km
Перигей198,6 (348,1) km
Инклинация51,63°
Период88,99 (91,47) min
Маса6860 kg
NSSDC_ID1979-029А
NORAD ID11324
Данни за екипажа
Членове на екипажа2
Позивна„Сатурн“
Място на кацане320 km югоизточно от Джезказган, Казахска ССР
Продължителност на полета1 денонощие 23 часа 1 минути 16 секунди
Брой обиколки около Земята31
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Союз 32 Союз 34
Союз 33 в Общомедия

„Союз-33“ е съветски космически кораб, осъществил четвъртия полет от програмата „Интеркосмос“.

Спускаемия модул на Союз-33 в Авиационния музей в Пловдив

Екипажи

Основен

Дублиращ

Параметри на мисията

  • Маса: 6860 кг
  • Перигей: 198,6 km
  • Апогей: 279,2 km
  • Наклон на орбитата: 51,63°
  • Период: 88,99 мин

Цели

Основната цел е скачване със станцията „Салют-6“, където се намират Владимир Ляхов и Валерий Рюмин. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „Союз-32“ и да се приземи с нея.

Вътрешността на спускаемия модул на Союз-33 в Авиационния музей в Пловдив

Описание на полета

След успешния старт от Байконур в 20:34 московско време, корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и стиковане със станцията Салют-6. На втория ден започват маневрите по скачването на двата космически апарата. След приближаване на 3 km и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба „Союз-33“. Той трябва да работи в продължение на 6 s, но се самоизключва след първите 3 s, а екипажът в станцията „Салют-6“, който наблюдава опита за скачване, вижда искра (според друг източник – пламъци) от главния двигател по посока на резервния в момента на неочакваното изключване. Отказва и системата „Игла“. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат. Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция.

Екипажът на „Союз-33“ започва да се приготвя за връщане на Земята. Главният конструктор на кораба Юрий Симеонов взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 s, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 s, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл. При достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G (98 m/s²) за над две минути. Космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им.

Скафандъра и работния костюм на Георги Иванов в Авиационния музей в Пловдив

Резултати

Причината за аварията остава неизвестна, тъй като модулът с двигателите се отделя от капсулата при навлизането в атмосферата.

Научните експерименти, които не успяват да бъдат извършени от Союз-33, впоследствие биват успешно проведени на станцията от космонавтите Ляхов и Рюмин. Резултатите са предадени на специалистите от БАН.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Союз_33&oldid=8446319“.