Направо към съдържанието

Туховища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Туховища
България
41.4985° с. ш. 24.0446° и. д.
Туховища
Област Благоевград
41.4985° с. ш. 24.0446° и. д.
Туховища
Общи данни
Население785 души[1] (15 март 2024 г.)
45,8 души/km²
Землище17 151 km²
Надм. височина836 m
Пощ. код2939
Тел. код07548
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ73519
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   – кмет		Сатовча
Арбен Мименов
(ДПС; 1999)
Кметство
   – кмет		Туховища
Венцислав Шишманов
(ГЕРБ)
Туховища в Общомедия

Туховища (варианти на името Тувища или Духовища) е село в Югозападна България, част от община Сатовча, Област Благоевград.

География

Село Туховища се намира в югозападните Родопи и е част от историко-географската област Чеч. Намира се на близо 2 километра от границата с Гърция. Надморското равнище на селото е 700-999 метра, а площта на землището му е 17,151 km2.[2] Селото граничи със землищата на следните села: на изток, където минава границата с Гърция, със землищата на обезлюдените села Борен и Манастир, на запад със землищата на Слащен и Вълкосел, на юг със землището на Годешево и на север със землището на Жижево. Намира се на 20 km южно от Сатовча.

Релеф

Зимен поглед към Туховища

Туховища е разположена в Дъбрашкият рид, ето защо релефът е предимно планински и полупланински, който във високите части минава в хълмист или хълмисто-планински, а на места е силно пресечен. В геоложно отношение землището е представено преди всичко от скали, гранити, риолити и пясъчници. Преобладават кафяви горски и песъкливо-глинести почви. Като цяло релефът е изключително разнообразен. Самото село е разположено на кръстопът между няколко малки ридове. В землището има равнинни местности (Широки поляни, Долния Зйелень), скали, голи върхове и крайречен пролом. Над Туховища са разположени два от най-високите върхове в района - Чуката (местно име Митницата) на североизток с надморска височина 1010 m и първенецът в района връх Дикилиташ, по-известен сред местните като Побит камък, с височина 1100 m. Връх Дикилиташ е разположен между Туховища и Вълкосел. През късна есен и късна пролет, когато над селото и околните пада слана, то над Дикилиташ валежите са от сняг.

Климат

Дъждовно небе

Климатът е преходно-континентален (субтропичен) с подчертано планинско влияние във високите части (Чуката и Дикилиташ). Средна годишна температура е 10ºC, през зимата се образуват температурни инверсии. Средната януарска температура се движи според надморската височина между 0ºC до 7ºC. Лятото е топло и слънчево. Средната годишна максимална температура по долината на река Места е 32-36ºC, а в среднопланинската част 23-32ºC. Преобладават есенно-зимните и пролетно-летните валежи. Сезоните са ясно изразени – лятото топло, а зимата – умерено студена.

Флора и фауна

Горският фонд е богат на иглолистни и широколистни видове - бор, смърч, бук, ела, дъб, бреза, върба и други. Тъй като, Туховища се намира на преход от полупланинска в планинска област може да се отбележе, че иглолистната растителност, дървесна или храстова, превъзхожда широколистната няколко пъти. От животинските видове се срещат мечка, заек, вълк, лисица, белка, сърна, глиган и много други. Често срещани през лятото са смок мишкар, пепелянка, в сенчестите места усойница, от влечугите срещат се още гущери, дъждовник, и много други.

Хидрографската мрежа включва река Места, Доспат и множество по-малки реки и извори. Налице са множество микроязовири, които се използват за напояване, риболов и други.

История

Римски бронзов пръстен намерен в Туховища

В селото има открит средновековен некропол.[3]

В османските документи селото се среща изписано Тхуища (Шаблон:Lang-ota).[4]

Населението на село Туховища е изключително мюсюлманско, като жителите принадлежат към общността на помаците. Няма точна дата на ислямизацията, но се смята, че ислямът в Туховища датира от 16 век.[5] В 19 век Туховища е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя.

Жетон, намерен в Туховища от 17 - 18 век, използван за счетоводни нужди. Майсторът, които е направил жетона е Волф Лауфер

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Духовища (Douhovischta) е посочено като село с 36 домакинства и 90 жители помаци.[6]

Според Стефан Веркович към края на 19 век Туховища има мюсюлманско мъжко население 120 души, което живее в 36 къщи.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Туховища (Тувища) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 500 българи-мохамедани[8] в 70 къщи.[9].

В 1912 година по време на Балканската война Туховища пострадва по време на Покръстването на помаците. При покръстването цялото село се вдига на бунт и прогонва покръстителите. При повторното идване на свещениците от Пловдивската митрополия, те са придружавани от четници на ВМОРО със седалище в отчасти християнските села Сатовча и Долен, които изгарят Туховища, докато населението се крие край реката и големите баири.

През 1949 година селото влиза в състава на Община Слащен по силата на указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24 септември 1949 г.[10] С решение на Благоевградския окръжен народен съвет от 28 ноември 1958 г. Туховища минава към Община Сатовча.[11] Върнато е на Община Слащен с указ 959 на Президиума на Народното събрание от 23 декември 1965 г.[12] По силата на указ 2295 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г. отново е прехвърлено към община Сатовча.[13]

През 1970 г. жителите на селото стават жертва на Възродителния процес.[14]

Село Туховища през 80-те

По време на Възродителния процес над населението е упражняван системен тормоз, който включвал забрана на изпълнение на всякакъв вид ислямски обреди - посещение на джамия, извършването на сюнет на момчетата, носенето на забрадки, шалвари, потури, погребване по мюсюлмански обичай и т.н. Турските имена на жителите насила били сменени с български. Много селяни намират смърта си около българо-гръцката граница в опит нелегално да емигрират. Често явление е убиването на хора около границата с цел сплашване на населението.[източник?] През 1989 година населението си възвръща мюсюлманските имена.

Населението на село Туховища по данни на преброяването през 2003 година е 859 жители и го поставя на осмо място по брой жители от четиринадесетте села, съставящи Община Сатовча. Същото осмо място заема и по големина на терена, това са 17 015 m2 което е 5,11% от терена на Община Сатовча.

Емиграция

В периода на съществуването си от селото непрекъснато са се оформяли емигрантски групи, изселващи се към по-големите градове и чужбина по различни причини. Ако се върнем назад през 1876 г. можем да посочим голяма част емигрирали от селото и от региона въобще, по случай Априлското въстание което избухва на 20 април 1876 г. като негова задача е освобождение на България от Османската империя, по тази причина всички турци, помаци и други биват избити. 36 години по-късно, през 1912 г. избухва Балканската война, която е военен конфликт между Османската империя от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора от друга. [15] Отново всички смятани за турци или помаци биват избити, а друга голяма част от населението на Туховища и останалите села бягат далече от конфликта, някои успяват да избягат, други остават, а трети минават под нож. Няколко десетилетия по-късно започва Възродителният процес в началото на 70-те и продължава до края на 80-те. Мерките за прокарване на тази политика се състоят в принудителна смяна на арабско-турските имена с български, забрана за използване на родния език от жителите на селото и целият регион, насилствено ограничаване на традиционните обичаи и ритуали и изповядването на тяхната религия. Това създава конфликт от които хората искат да избягат чрез южната съседка на България, република Гърция, към Турция. Някои от тях успяват, други са убити на границата, а трети остават в селото и търпят.

Религии

Джамията в село Туховища

В момента в село Туховища има над 830 жители мюсюлмани-помаци. В селото има две джамии - едната е в Долната махала и има едно минаре с два балкона, построено през 1989 година под ръководството на строителния техник Мустафа Шукриев (Царя) и майсторите Зейнил Каларев, Алиосман Юмер, Юсуф Башов и доброволната финансова помощ на цялото население на селото. Джамията в Долната махала е освежена - направен е ремонт през 2000 година от бизнесмена Шукри Шукриев. Втората джамия, която е и по-стара, се намира в Горната махала и има само един балкон.

Обществени институции

Спорт

Футболен клуб „Граничар“

„Граничар“ Туховища е регистриран през 1976 г. и е създаден по идея на местни жители, като Мизамидин Синанов, които е и първият треньор на отбора, Гошо Теменджийски, учител от град Гоце Делчев, Вълков, началник на заставата, който помага за направата на игрището, Стойчо Габровски, учител от Дупница и още много други. Името на отбора „Граничар“ е наследено от читалището в селото което също се казва „Граничар“.

ФК „Граничар“ - Туховища

Преди село Туховища да има официален отбор добрите футболисти са взимани в селата Слащен и Вълкосел, където са тренирали и те са в основата на „Граничар“. В ранните години в отбора играят войници от заставата. Най-силният етап на отбора бе през началото на 80-те. Едва 5 години след създаването му, отборът бързо се изкачва на първите позиции благодарение на учителите, войниците и жителите от селото играчи в отбора. Някои от първите футболисти са били Ахмед Кьоибашиев, Бекир Бекиров, Алиосман Котелов, Мехмед Кьоибашиев и други.

През 2000 г. отборът престава да съществува по финансови причини. През 2009 година отборът е регистриран отново, спонсориран от туховищкия емигрант Мехмед Касапов.

Първи състав на “Граничар” - Туховища

Панорамна гледка към стадиона на Туховища
  • Синанов
  • Цветанов
  • Ичев
  • Андонов
  • Живко Йовчев
  • Мехмед Кьойбашиев
  • Али Халимов
  • Бекир Бекиров
  • Стойчо Габровски
  • Гошо Теменджийски.
  • Джемисап Топалов
  • Али Дангов
  • Мехмед Имамов
  • Джамал Чаушев
  • Алиосман Котелов

Личности

Родени в Туховища
  • - Мехмет Касапов - американски бизнесмен, емигрант в САЩ от времето на държавния социализъм, занимаващ се с хуманитарна дейност, един от основните спонсори на селото.
  • - доктор Абдуллах Лавчиев, лекар хирург.
Починали в Туховища
  • - Никола Маринов - първият учител в селото, назначен в ОУ Св. Св. Кирил и Методий през 1926 г.
Свързани с Туховища
  • Снимки от Туховища
  • Поглед към Туховища
    Поглед към Туховища
  • По течението на Доспат Дере
    По течението на Доспат Дере
  • Доспат дере край Туховища
    Доспат дере край Туховища
  • Некрополът край село Туховища
    Некрополът край село Туховища

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Туховища.

Бележки

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ http://bg.guide-bulgaria.com/SW/Blagoevgrad/Satovcha/Tuhovishta
  3. ↑ Гоце Делчев - Археологически обекти и места
  4. ↑ Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 139.
  5. ↑ Източник - Йовков, М. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV-XVIII в. Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 1991 - 193 с.
  6. ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130-131.
  7. ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  8. ↑ Кънчов, Васил. Неврокопска Каза // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195.
  9. ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
  10. ↑ Държавен вестник, бр. 224 от 28.09.1949 г.
  11. ↑ Държавен вестник, бр. 98 от 09.12.1958 г.
  12. ↑ Държавен вестник, бр. 102 от 28.12.1965 г.
  13. ↑ Държавен вестник, бр. 101 от 26.12.1978 г.
  14. ↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 30.
  15. ↑ http://www.teenproblem.net/school/s/1050.html#12962170638591&if_height=201
  16. ↑ Мегазвездата Таркан - с българско потекло! // Блиц, 2010-11-05. Посетен на 2010-11-05.
Населени места в община Сатовча
Град
Сатовча (общински център)
Села
Бивши села
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Туховища&oldid=3805444“.