Христо Иванов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Христо Иванов (юрист))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Христо Иванов.

Христо Иванов
Христо Иванов (политик)
Мандат
6 август 2014 – 7 ноември 2014
Назначен от Росен Плевнелиев
Министър-председател
  2014 Георги Близнашки
Предшественик Зинаида Златанова
Мандат
7 ноември 2014 – 18 декември 2015
Назначен от 43 Народно събрание
Министър-председател
  7 ноември 201427 януари 2017 Бойко Борисов
Наследник Екатерина Захариева
Роден
13 септември 1974 г. (1974-09-13) (43 г.)
Националност българин
Полит. партия Да, България
Университет СУ

Христо Любомиров Иванов е български политик, юрист, заместник министър-председател и министър на правосъдието в служебното правителство на Георги Близнашки от 6 август до 7 ноември 2014 г.[1], министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 г. до 18 декември 2015 г. От 7 януари 2017 г. е ръководител на новообразуваната ПП "Да, България!".

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Иванов е роден през 1974 година в София в семейството на Любомир Иванов и Мария Бойкикева. По майчина линия принадлежи към голям български род от Македония.

Баща му инж. Любомир Иванов е строителен инженер, член на БКП, работил като проектант и ръководител на отдел в „Заводпроект“ в София.

Майка му Мария Бойкикева е родена през 1932 г. в Москва. Нейният баща Недялко Бойкикев е осъден в България заради организиране на изложбата „Белият терор в България“, която обикаля цяла Европа и за други подобни политически акции. Завършва в Ница правни науки. Емигрира в Германия, става един от основателите на Български студентски антифашистки съюз в Европа „Нарстуд“ в Берлин. След идването на власт на нацизма заминава като политически емигрант в Москва. Журналист, член на ВКП (б), става жертва на сталинските репресии и умира в лагер на ГУЛАГ в Колима през 1937 г.

Майката на Мария, Светлана следва медицина в Берлин и там се омъжва за Недялко Бойкикев. Д-р Светлана Бойкикева е военен лекар, офицер от медицинската служба през Великата отечествена война, има бойни награди. След Деветосептемврийския преврат семейството се завръща в България през април 1945. Майката работи във Военна болница в София като лекар с чин полковник, професор по физиотерапия.

Мария Бойкикева учи в училището към съветското посолство, а после в Първа девическа гимназия. Завършва философия в СУ „Климент Охридски“. Работи четири години като учител по история в техникум "Юрий Гагарин" в Монтана (Михайловград). По-късно завежда редакция „Философия“ в издателство „Наука и изкуство“. От 1966 г. е член на БКП. Заради изказвания в разрез с партийната линия по време на Пражка пролет 1968 г. е викана за обяснения и е наказана с последно предупреждение за изключване от БКП. През 1988 г. е сред основателите на Комитета за екологична защита на гр. Русе. Била е също и активист на „Екогласност“. През 1988 г. е съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България и негов първи председател на ротационен принцип. Заради членството си в Клуба, както и заради подписани петиции в подкрепа на Петър Манолов и Вацлав Хавел е изключена от БКП заедно с още 13 от членовете. След 10 ноември 1989 Политбюро на ЦК на БКП възстановява партийното ѝ членство заедно с това на другите 13 изключени. Когато БКП се преименува през април 1990, Мария Бойкикева остава член на БСП.[2][3][4]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Специализирал е във Fulbright/Hubert Humphrey Fellowship Program,[5] Washington College of Law, във Вашингтон, САЩ, в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в САЩ.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1996 г. до 2002 г. работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите. От 2002 г. до 2006 г. е независим консултант по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона.

От 2006 г. до 2014 г.[6] е бил програмен директор на Фондация "Български институт за правни инициативи", където е ръководил проекти в областта на съдебната реформа, предотвратяване на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона.

От 2002 г. е вписан като адвокат. През 2014 г., броени дни след като е назначен за служебен министър на правосъдието и вицепремиер в служебния кабинет на Георги Близнашки, срещу него започва медийна кампания, в рамките на която става известно, че поради неплащане на членски внос в Софийската адвокатска колегия е бил глобяван нееднократно и накрая е бил лишен от право да упражнява адвокатска професия за времето от 28.03.2014 г. до 28.09.2014 г.[7][8]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

На 6 август 2014 г. президентът Росен Плевнелиев назначава Христо Иванов за служебен заместник министър-председател по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и служебен министър на правосъдието в кабинета на премиера Георги Близнашки. След края на мандата на служебния кабинет, на 8 ноември 2014 г. Иванов е избран от Народното събрание за министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов — пост, който заема до 9 декември 2015 г., когато подава оставка.[9]

На 9 декември 2016 г. заедно с Мануела Малеева и Кристиан Таков Иванов анонсира нов политически проект, чието начало е дадено по време на среща „Говорим за България“, проведена в „Дома на българо-съветската дружба“ в София.[10][11]

Месец по-късно, на 7 януари 2017 г., учредява новата си партия, която се нарича Движение „Да, България“ [12].

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен, с две деца.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Стоян Бойкикев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Натанаил Охридски
(1820 — 1906)
 
 
 
Златан Бойкикев
(1822 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Бойкикев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Недялко Бойкикев
(1894 — 1938)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Иванов
 
Мария Бойкикева
(р. 1932)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Иванов
(р. 1974)
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Министерство на правосъдието. Министерство на правосъдието. // МП, 6 август 2014. Посетен на 8 ноември 2014.
  2. Мария Бойкикева, Реч на митинг в Пазарджик (края на ноември 1989) с кратка биографична справка.
  3. Майката на правосъдния министър: В Москва боледувах от скорбут, мама ми даваше сурови картофи, Интервю на Мила Гешакова с Мария Бойкикева, "24 часа", 20.12.2014
  4. За историята и политиката с Мария Бойкикева (Мока), Radio Binar (Радио „Бинар“), предаване „История и политика“, публикувано 27.7.2015
  5. Програма „Фулбрайт“. Congratulations to the three ‪#‎Fulbright‬ alumni. // Facebook, 26 август 2014. Посетен на 8 ноември 2014.
  6. Годишен отчет на фондацията
  7. Министър Иванов потвърди новината на "Гласове", че е с отнети адвокатски права
  8. Справка по име в сайта "Регистри на българската адвокатура.
  9. Христо Иванов подаде оставка - статия в Клуб "Z".
  10. Христо Иванов обяви нов политически проект статия във в. „Дневник“.
  11. Има ли българска мечта – новото начало в дясно? предаване по Би Ай Телевижън.
  12. Новата партия "Да, България" ще участва на предстоящите избори

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]