Христо Иванов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Христо Иванов (юрист))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Христо Иванов.

Христо Иванов
Христо Иванов (политик)
Мандат
6 август 2014 – 7 ноември 2014
Назначен от Росен Плевнелиев
Министър-председател
  2014 Георги Близнашки
Предшественик Зинаида Златанова
Мандат
7 ноември 2014 – 18 декември 2015
Назначен от 43 Народно събрание
Министър-председател
  2014 – ... Бойко Борисов
Наследник Екатерина Захариева
Роден
13 септември 1974 г. (1974-09-13) (42 г.)
Националност българин
Полит. партия Да, България
Университет СУ

Христо Любомиров Иванов е български политик, юрист, министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 г., както и служебен заместник министър-председател и министър на правосъдието в правителството на Георги Близнашки от 6 август до 7 ноември 2014 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Иванов е роден през 1974 година в София в семейството на Любомир Иванов и Мария Бойкикева. По майчина линия принадлежи към голям български род от Македония.

Баща му инж. Любомир Иванов е строителен инженер, член на БКП, работил като проектант и ръководител на отдел в „Заводпроект“ в София.

Майка му Мария Бойкикева е родена през 1932 г. в Москва. Нейният баща Недялко Бойкикев е осъден в България заради организиране на изложбата „Белият терор в България“, която обикаля цяла Европа и за други подобни политически акции. Завършва в Ница правни науки. Емигрира в Германия, става един от основателите на Български студентски антифашистки съюз в Европа „Нарстуд“ в Берлин. След идването на власт на нацизма заминава като политически емигрант в Москва. Журналист, член на ВКП (б), става жертва на сталинските репресии и умира в лагер на ГУЛАГ в Колима през 1937 г. Майката на Мария, Светлана следва медицина в Берлин и там се омъжва за Недялко Бойкикев. Д-р Светлана Бойкикева е военен лекар, офицер от медицинската служба през Великата отечествена война, има бойни награди. След Деветосептемврийския преврат семейството се завръща в България през април 1945. Майката работи във Военна болница в София като лекар с чин полковник, професор по физиотерапия. Мария Бойкикева учи в училището към съветското посолство, а после в Първа девическа гимназия. Завършва философия в СУ „Климент Охридски“. Работи четири години като учителка по история в техникум "Юрий Гагарин" в Михайловград (Монтана). По-късно завежда редакция „Философия“ в издателство „Наука и изкуство“. От 1966 е член на БКП. Заради изказвания в разрез с партийната линия по време на Пражка пролет 1968 г. е викана за обяснения и е наказана с последно предупреждение за изключване от БКП. През 1988 г. е сред основателите на Комитета за екологична защита на гр. Русе. Била е също и активист на „Екогласност“. През 1988 г. е съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България и негов първи председател на ротационен принцип. Заради членството си в Клуба, както и заради подписани петиции в подкрепа на Петър Манолов и Вацлав Хавел е изключена от БКП заедно с още 13 от членовете. След 10 ноември 1989 Политбюро на ЦК на БКП възстановява партийното й членство заедно с това на другите 13 изключени. Когато БКП се преименува през април 1990, Мария Бойкикева остава член на БСП.[2][3][4]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Специализирал е във Fulbright/Hubert Humphrey Fellowship Program,[5] Washington College of Law, във Вашингтон, САЩ, в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в САЩ.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1996 г. до 2002 г. работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите. От 2002 г. до 2006 г. е независим консултант по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона.

От 2006 г. до 2014 г.[6] е бил програмен директор на Фондация "Български институт за правни инициативи", където е ръководил проекти в областта на съдебната реформа, предотвратяване на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона.

От 2002 г. е вписан като адвокат. През 2014 г., броени дни след като е назначен за служебен министър на правосъдието и вицепремиер в служебния кабинет на Георги Близнашки, срещу него започва медийна кампания, в рамките на която става известно, че поради неплащане на членски внос в Софийската адвокатска колегия е бил глобяван нееднократно и накрая е бил лишен от право да упражнява адвокатска професия за времето от 28.03.2014 г. до 28.09.2014 г.[7][8]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

На 6 август 2014 г. президентът Росен Плевнелиев назначава Христо Иванов за служебен заместник министър-председател по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и служебен министър на правосъдието в кабинета на премиера Георги Близнашки. След края на мандата на служебния кабинет, на 8 ноември 2014 г. Иванов е избран от Народното събрание за министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов — пост, който заема до 9 декември 2015 г., когато подава оставка.[9]

На 9 декември 2016 г. заедно с Мануела Малеева и Кристиан Таков Иванов анонсира нов политически проект, чието начало е дадено по време на среща „Говорим за България“, проведена в "Независим театър" в София.[10][11]

Месец по-късно, на 7 януари 2017 г., учредява новата си партия, която се нарича Движение „Да, България“ [12].

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен, с две деца.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Стоян Бойкикев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Натанаил Охридски
(1820 — 1906)
 
 
 
Златан Бойкикев
(1822 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Бойкикев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Недялко Бойкикев
(1894 — 1938)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Иванов
 
Мария Бойкикева
(р. 1932)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Иванов
(р. 1974)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Министерство на правосъдието. Министерство на правосъдието. // МП, 6 август 2014. Посетен на 8 ноември 2014.
  2. Мария Бойкикева, Реч на митинг в Пазарджик (края на ноември 1989) с кратка биографична справка.
  3. Майката на правосъдния министър: В Москва боледувах от скорбут, мама ми даваше сурови картофи, Интервю на Мила Гешакова с Мария Бойкикева, "24 часа", 20.12.2014
  4. За историята и политиката с Мария Бойкикева (Мока), Radio Binar (Радио „Бинар“), предаване „История и политика“, публикувано 27.7.2015
  5. Програма „Фулбрайт“. Congratulations to the three ‪#‎Fulbright‬ alumni. // Facebook, 26 август 2014. Посетен на 8 ноември 2014.
  6. Годишен отчет на фондацията
  7. Министър Иванов потвърди новината на "Гласове", че е с отнети адвокатски права
  8. Справка по име в сайта "Регистри на българската адвокатура.
  9. Христо Иванов подаде оставка - статия в Клуб "Z".
  10. Христо Иванов обяви нов политически проект статия във в. „Дневник“.
  11. Има ли българска мечта – новото начало в дясно? предаване по Би Ай Телевижън.
  12. Новата партия "Да, България" ще участва на предстоящите избори

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]