I обикновено народно събрание
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Първото обикновено народно събрание (I ОНС) е народно събрание на Княжество България. Заседава в клуба на руските офицери в София между 21 октомври и 24 ноември 1879 г.[1], когато княз Александър го разпуска[2] поради настъпилата политическа криза.
История[редактиране | редактиране на кода]
Сформира се непосредствено след първите парламентарни избори в Българското княжество проведени на 30 септември и 7 октомври 1879 г., за стриктно спазване на Търновската конституция.[3] Победител в тях е Либералната партия, която взема над 70% от депутатските места.
Сесии и заседания[редактиране | редактиране на кода]
През краткия срок, в който заседава, е проведена само една редовна сесия и едва 20 заседания.
Бюро[редактиране | редактиране на кода]
След откриването на първото заседание от княз Александър I Батенберг за временен председател е посочен най-възрастният от депутатите – дядо Анто Георгиев от Песочница, Берковско. След това се произвжда избор за постоянен председател с тайно гласуване. Председателят на временното бюро извиква по ред народните представители, които отиват един по един и пускат бюлетините си в „ковчеженце, поместено до председателския стол“.
След края на вота квесторите преброяват бюлетините и обявяват следните резултати:
Кандидати[редактиране | редактиране на кода]
За председатели[редактиране | редактиране на кода]
- Петко Каравелов – 55 гласа
- Митрополит Климент Браницки – 29 гласа
- Иван Гюзелев – 1 гласа
- Екзарх Антим Видински – 1 гласа
- Петко Славейков – 1 гласа
- Георги Тишев – 1 гласа
- Марко Балабанов – 1 гласа
- Невалидни/празни бюлетини – 2
За подпредседатели[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Стоянов – 68 гласа
- Георги Тишев – 62 гласа
- Митрополит Климент Браницки – 16 гласа
- Марко Балабанов – 4 гласа
- Даскалов – 4 гласа
- Иван Гюзелев – 3 гласа
- Стефан Стамболов – 2 гласа
- Митрополит Мелетий Софийски – 2 гласа
- Трифон Панов – 1 гласа
- Невалидни/празни бюлетини – 3
- Отсъствали – 8
За секретари[редактиране | редактиране на кода]
- Г. Генчев – 89 гласа
- Иван Гюзелев – 84 гласа
- Атанас Хранов – 77 гласа
- Трифон Панов – 69 гласа
- Г. Горбанов – 13 гласа
- Иван Гюзелев – 3 гласа
- Д. Енчев – 9 гласа
- Невалидни/празни бюлетини – 2
- Загубени гласове – 11
Краен резултат[редактиране | редактиране на кода]
Председател[редактиране | редактиране на кода]
Подпредседатели[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Стоянов
- Георги Йорданов Тишев
Секретари[редактиране | редактиране на кода]
- Г. Генчев
- Иван Н. Гюзелев
- А. Хранов
- Трифон Панов
Народни представители[редактиране | редактиране на кода]
Някои от имената на видните депутати в списъка на депутатите в I ОНС са:
Законопроекти[редактиране | редактиране на кода]
Поради краткия си период на съществуване I ОНС не гласува нито един законопроект, но въпреки това взема решение храм-паметникът „Александър Невски“ да бъде построен в София.[4]
Разпускане[редактиране | редактиране на кода]
Князът обосновава решението си за разпускане с с укази 334 и 335 поради вота на недоверие, изказан на правителството на Бурмов и с неспособността на Народното събрание да излъчи нов кабинет поради отказа на либералите да управляват заедно с консерваторите[2].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 422 ISBN 954-528-790-X
- ↑ а б Методиев, Веселин. Министерският съвет в България. Началото 1879 – 1886. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1999. ISBN 954-07-1355-2. с. 78.
- ↑ www.parliament.bg
- ↑ София – обиколка на града, 1968 г. // Посетен на 22 ноември 2012.
| ||||||||||||||
.svg){kind=small}