I Обикновено народно събрание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Първото Обикновено народно събрание заседава в клуба на руските офицери в София между 21 октомври и 24 ноември 1879 г.[1]

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се непосредствено след първите парламентарни избори в Българското княжество проведени между 30 септември и 7 октомври 1879 г., за стриктно спазване на Търновската конституция. Победител в тях е Либералната партия, която взема над 70% от депутатските места.

Сесии и заседания[редактиране | редактиране на кода]

През краткия срок, в който заседава е проведена само една редовна сесия и едва 20 заседания.

Бюро[редактиране | редактиране на кода]

След откриването на първото заседание от княз Александър I Батенберг за временен председател е посочен най-възрастният от депутатите – дядо Анто Георгиев от Песочница, Берковско. След това се произвжда избор за постоянен председател с тайно гласуване. Председателят на временното бюро извиква по ред народните представители, които отиват един по един и пускат бюлетините си в „ковчеженце, поместено до председателския стол”.

След края на вота квесторите преброяват бюлетините и обявяват следните резултати:

Кандидати[редактиране | редактиране на кода]

За председатели[редактиране | редактиране на кода]

За подпредседатели[редактиране | редактиране на кода]

За секретари[редактиране | редактиране на кода]

  • Г. Генчев – 89 гласа
  • Иван Гюзелев – 84 гласа
  • Атанас Хранов – 77 гласа
  • Трифон Панов – 69 гласа
  • Г. Горбанов – 13 гласа
  • Иван Гюзелев – 3 гласа
  • Д. Енчев – 9 гласа
  • Невалидни/празни бюлетини – 2
  • Загубени гласове – 11

Краен резултат[редактиране | редактиране на кода]

Председател[редактиране | редактиране на кода]

Подпредседатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Христо Стоянов
  • Георги Йорданов Тишев

Секретари[редактиране | редактиране на кода]

  • Г. Генчев
  • Иван Н. Гюзелев
  • А. Хранов
  • Трифон Панов

Народни представители[редактиране | редактиране на кода]

Някой от имената на видните депутати в списъка на депутатите в Първото Обикновено събрание са:

Законопроекти[редактиране | редактиране на кода]

Поради краткия си период на съществуване Обикновеното събрание не гласува нито един законопроект, но въпреки това взема решение храм-паметникът „Александър Невски“ да бъде построен в София[2].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 422 ISBN 954-528-790-X
  2. София - обиколка на града, 1968 г. // Посетен на 22 ноември 2012.