Направо към съдържанието

Бугариево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бугариево
Νέα Μεσημβρία
Вятърна мелница в центъра на Бугариево
Вятърна мелница в центъра на Бугариево
Гърция
40.7517° с. ш. 22.7692° и. д.
Бугариево
Централна Македония
40.7517° с. ш. 22.7692° и. д.
Бугариево
Солунско
40.7517° с. ш. 22.7692° и. д.
Бугариево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемИлиджиево
Географска областВардария
Надм. височина56 m
Население2303 души (2021 г.)
Пощенски код570 11
Телефонен код231
Бугариево в Общомедия

Бугарѝево[1] или Бугариово (на гръцки: Νέα Μεσημβρία, Неа Месимврия, до 1926 година Μπουγαρίοβο/ν, Μπουλγκαρίεβο, Бугариово/н, Булгариево,[2] до 1953 година Καραβίας, Каравиас[3]) е село в Гърция, в дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 3048 жители (2011).[4]

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на 24 километра северозападно от Солун и на 5 километра северно от демовия център Каваклиево (Агиос Атанасиос).

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век селото принадлежи на муката на пазачите на ливади и жителите му се занимават с отглеждане и развъждане на коне, крави и камили.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Булгариево (Bulgarievo) е посочено като село с 43 домакинства и 178 жители българи.[6]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Бугариово живеят 590 българи християни.[7] Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 720 жители българи екзархисти. В селото функционира българско училище[8] с учител Олга Михайлова от Солун.[9]

Според преброяването от 1905 година в семото има 355 жители, всичките българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Бугариево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Местните жители са подложени на репресии от страна на гръцките власти, което принуждава голяма част от тях да се изселят в България, първоначално в Западна Тракия.[11] В 1915 година в селото са заселени 80-90 семейства гърци бежанци от Тракия. В 1920 година са настанени бежанци от Понт и Кавказ.[12]

През лятото на 1925 година италианският кораб „Габриела“ докарва в Гърция 340 семейства от Несебър, 288 от които през март 1926 година се установяват в Бугариево.[13] В 1926 година името на селото е сменено на Каравия на името на андартския капитан Йоанис Каравитис. В 1928 година Бугариево е представено като смесено местно-бежанско село с 356 бежански семейства и 1293 жители бежанци.[14] В 1953 година селото отново е прекръстено, този път на Неа Месимврия, в превод Нов Несебър. Селото е известно с вино и ципурото си.[4]

В 2001 година селото има 2343 жители, а в 2011 година - 3048.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Бугариево на 21 октомври 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Еман[15] Έμάν Рема Ρέμα[16] река на И от Бугариево[15]
Горница[15] Γκορνίτσα Плая Πλαγιά[16] местност на СЗ от Бугариево[15]
Каргалек[15] Καργαλέκ Рематаки Ρεματάκι[16] река на И от Бугариево[15]

„Свети Атанасий“

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Свети Атанасий (Бугариево)

Основна забележителност на Бугариево е църквата „Свети Атанасий“, построена според местни легенди на мястото на манастир, основан от монахинята Пелагия в XVII век и горял три пъти. В сегашния си вид църквата е построена в 1858 година и представлява трикорабна поствизантийска базилика. В миналото на патронния празник 2 май в църквата се е правил курбан. Църквата е изписана от Константинос Ламбу от Кулакия. Църквата е обявена за защитен обект от гръцкото министерство на културата.[17]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Стамат Танчев.
Родени в Бугариево
  • Александър Димитров (1909 – 1944), български политик, комунист
  • Ангел Стойков Платнаров (1864 – след 1943), български революционер
  • Атанас Ч. Иванов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Петнадесета щипска дружина[18]
  • Божин Танчев (1879 – ?), български учител и революционер, македоно-одрински опълченец
  • Борис Стойков Атанасов – Мирчо (1909 – 1944), български партизанин[19]
  • Васил Георгиев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен[20]
  • Георги Христов Чуперков (10 декември 1882 – ?), в 1905 година завършва с двадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[21] македоно-одрински опълченец, Четвърта и нестроева рота на Пета одринска дружина,[22] преподава в различни села във Видинско – Александрово, Бела
  • Димитър Попстаматов (1880 – 1904), български просветен и революционен деец, войвода на ВМОРО, син на Стамат Танчев
  • Димитър Трайков Пишмишев – Бако, Пижо (р. 7. X. 1907 г.), учи в Бугариево, емигрант в Пловдив, тютюноработник, член на БКП, през 1942 г. изпратен в концлагер, освободен през 1944 г., на 25 август се присъединява към бригадата „Георги Димитров“, в дружина „Лиляна Димитрова“, след Деветосептемврийския преврат работи в Народната милиция[23]
  • Илия Бугарийски, деец на ВМОРО[24]
  • Михаил Попстаматов, български военен, офицер и революционер, деец на ВМОРО в Солунско, син на Стамат Танчев
  • Пелагия, монахиня в манастира „Свети Атанасий“ край селото, през 1870 година въвежда обучение на български език[25]
  • Петра Попстаматова, българска просветна и революционна деятелка, член на ВМОРО, дъщеря на Стамат Танчев
  • Петър Димитров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[26]
  • Солунка Илчева (1911 – 1984), българска комунистическа деятелка
  • Стамат Танчев (1857 – 1904), български революционер
Починали в Бугариево
  • Димитър Гонов Стамов (? – 1902), български учител и революционер, четник на ВМОРО, загинал на 20 юли 1902 година в Бугариево[27]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.158
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ а б в Μεσήμβρια // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
  5. ↑ а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 46. (на гръцки)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154-155.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  9. ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.333
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
  11. ↑ Буга̀ри гъркома̀ни. Разказано по говора на Ениджевардарско, село Ба̀ровица, от Димитър Христов, записал Л. М., Македонски преглед, г.I, кн. 3, 1925, с. 104.
  12. ↑ Δήμος Αγίου Αθανασίου, архив на оригинала от 11 май 2010, https://web.archive.org/web/20100511041011/http://www.dimos-agiouathanasiou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=27&Itemid=42, посетен на 7 януари 2010 
  13. ↑ Macedonian Press Agency: News in Greek, 96-11-13
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 670. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 208). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 21 Οκτωβρίου 1969. σ. 1478. (на гръцки)
  17. ↑ Δήμος Αγίου Αθανασίου, архив на оригинала от 11 май 2010, https://web.archive.org/web/20100511041639/http://www.dimos-agiouathanasiou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=25&Itemid=40, посетен на 7 януари 2010 
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 275.
  19. ↑ Списък на убити партизани
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 149.
  21. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 801.
  23. ↑ Горов, Христо. Хроника на едно лято. Партизански дневник. София, Партиздат, 1975. с. 195.
  24. ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 228-229.
  25. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 509-510.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 225.
  27. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бугариево&oldid=12221983“.