Направо към съдържанието

Гладомор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Репресии в СССР
Обзор
Политически репресии
Идеологически репресии

Гладоморът (на украински: Голодомòр, [ɦɔɫɔdɔˈmɔr]) е масов глад в Съветска Украйна през 1932 – 1933 г.

Смятан е за една от най-тежките национални катастрофи в украинската история, като жертвите по различни оценки са няколко милиона души. Гладът е предизвикан от политиката на съветското правителство начело с Йосиф Сталин.[1][2]

Гладомор – специален възпоменателен пощенски печат 22 ноември 2008, Луганск

Гладът през 1932 – 1933 засяга не само Украйна, но и други области в Съветския съюз, но терминът Гладомор се използва специално за областите, населени с етнически украинци, където гладът е най-силен. Той понякога е наричан Украински геноцид[3][4][5][6] или Украински холокост, което предполага, че е умишлено организиран от властите, за да засегне украинската нация.[7] Макар че историците все още спорят дали политиката, довела до Гладомор, попада под юридическото определение на геноцид, много правителства[8], както и Европейският парламент[9], официално са го признали за такъв. Така от 2006 г. Гладоморът е признат от Украйна[10] и 15 други страни за геноцид на украинския народ, извършен от съветското правителство.[11]

Причини

[редактиране | редактиране на кода]
Жертви на глада по улица на Харков по време на Гладомора. Снимка на Александър Винербергер

През 1928 съветското правителство обявява първия петилетен план, една от основните мерки в който е колективизацията на земеделската собственост. Селското стопанство на Украйна е особено силно засегнато, тъй като за разлика от предимно общинното земеделие в Русия, в Украйна преобладават частните стопанства.

Въпреки очакванията на правителството, колективизацията се оказва силно непопулярна сред селското население. Докато тя е все още доброволна, много малко селяни се включват в колхозите. Тогава правителството засилва натиска за ускорено създаване на колхози и през 1929 – 1930 голям брой държавни функционери са изпратени по селата. Освен това там отиват и десетки хиляди промишлени работници, твърди привърженици на болшевизма, които трябва да подпомагат организирането на колхозите. В допълнение към това, те трябва да се борят със засилващата се пасивна и активна съпротива срещу колективизацията, включвайки се в т.нар. „разкулачване“ – арести и депортиране на обявените за кулаци и техните семейства. Определението „кулак“ се използва за всички, противопоставящи се на колективизацията. През 1930 – 1931 около 300 хиляди украинци са обявени за кулаци и подложени на преследвания.[12]

Колективизация навсякъде предизвиква намаляване на земеделската продукция, но ефектът от нея е особено силен в Украйна, където в началото на 20 век се произвежда повече от половината от зърното в Съветския съюз.

Въпреки спада на земеделската продукция, през 1932 съветските власти увеличават квотите за доставки от Украйна с 44%. Междувременно правителството в Москва приема декрет, с който въвежда смъртно наказание за всяка кражба на обществена собственост.[13][14][15] Обхватът на този закон е много широк и включва дори най-малкото присвояване на зърно за собствена употреба от селяните. Малко по-късно това е леко променено, като на 16 септември Политбюро взема тайно решение и изключва от смъртното наказание дребни кражби, като уточнява, че то трябва да се прилага към кулаците, а останалите следва да се изпращат в затвора за 10 години.[16]

Въпреки тези мерки, до 25 октомври правителството получава едва 39% от исканото количество зърно. Когато става ясно, че доставките през 1932 няма да достигнат обявените от властите нива, за това са обвинени „кулаците“, „националистите“ и „петлюровците“. Според отчет на ръководителя на Върховния съд, до 15 януари 1933 103 000 души са осъдени по декрета от 7 август. От известните към този момент присъди 4880 са смъртни, 26 086 на десет години затвор и 48 094 на други наказания.[17]

В Украйна е изпратена специална комисия, оглавявана от Вячеслав Молотов.[18] На 9 ноември таен декрет нарежда на службите за сигурност да увеличат своята „ефективност“. Молотов нарежда, че ако в селата не се открие зърно, трябва да се конфискува цвеклото, картофите, зеленчуците и всяка друга храна. На 6 декември е издадена нова заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях.[19] За налагането на тези разпоредби в селата са изпратени специални „ударни бригади“, като се конфискува зърното, използвано от селяните за собственото им изхранване, както и заделеното за посев. Тези мерки, заедно със забраната за пътуванията и въоръжените блокади на украинската граница от войски на НКВД, превръщат украинската провинция в огромен лагер на смъртта.

Обхват на бедствието и реакция на правителството

[редактиране | редактиране на кода]

Резултатът от принудителните доставки на зърно е катастрофален. За няколко месеца украинската провинция, една от най-плодородните области в света, се превръща в сцена на масов глад. Съветското правителство отрича първите сведения за глада и забранява на чужди журналисти да пътуват в региона. Някои автори твърдят[20], че „Политбюро и областните комитети на Партията настояват за незабавни и решителни действия в отговор на глада, така че съзнателните селяни да не страдат, а районните комитети на Партията са инструктирани да снабдяват всяко дете с мляко и им е наредено да наказват тези, които не успяват да мобилизират ресурси за изхранване на гладуващите или отказват хоспитализация на жертви на глада“. Според свидетелства на хиляди очевидци реалността няма нищо общо с това. Големи групи деца, бягащи от провинцията, са арестувани от властите и изпращани в сиропиталища, където скоро умират от недохранване.

За да се предотврати разпространението на информация за глада, пътуванията от Украйна и Южна Русия са забранени с директиви от януари 1933 г. Според тях пътуванията „за хляб“ от тези области са организирани от врагове на съветската власт с цел агитация срещу колхозите в северните области на страната. Забраната за пътуване допълнително усилва бедствието.[21]

Правителството действително оказва известна помощ на засегнатите от глада области. Между февруари и юли 1933 са отпуснати 320 хиляди тона зърно за бедстващите региони.[22] В същото време износът на зърно от страната, макар и чувствително намалял в сравнение с предходни години, продължава. През 1930/31 са изнесени 5,832 млн. тона, през 1931/32 – 4,785 млн. тона, през 1932/33 – 1,607 млн. тона, през 1933/34 – 1,441 млн. тона.[23]

Съветският съюз дълги години отрича съществуването на глада и наличната информация за бедствието е недостатъчна. Броят на жертвите остава неизвестен и вероятно няма да бъде установен с грешка, по-малка от сто хиляди души.[24]

Оценките за жертвите на Гладомора варират от 1,5[25] до 10[26] милиона. Дори резултатите, основаващи се на научни методи, варират между 2,5 милиона (Володимир Кубийович) и 3 – 3,5 милиона.[27][28][29][30]

Според оценките[3], около 81,3% от жертвите са етнически украинци, 4,5% руснаци, 1,4% евреи и 1,1% поляци. Най-силно засегнато е украинското селско население.

Медийно затъмнение

[редактиране | редактиране на кода]

Дипломати от италианското консулство в Харков изпращат на Мусолини снимки, на които се вижда как минувачи прескачат трупове по улиците.

Американският журналист Уолтър Дюранти (на английски: Walter Duranty), ръководител на московското бюро на „Ню Йорк Таймс“, който е отявлен привърженик на Сталин, пише през 1931 г. серия хвалебствени очерци за първата Сталинска петилетка в СССР, за които получава през 1932 г. награда „Пулицър“. През 1933 г. Уолтър Дюранти осъжда в „Ню Йорк Таймс“ съобщенията за глада в СССР, обявявайки ги за преувеличена или злонамерена пропаганда. В началото на 21 век множество уважавани издания и личности настояват за посмъртното отнемане на наградата от Дюранти, тъй като неговите репортажи безкритично възпроизвеждат сталинската пропаганда, а освен това той упорито и нееднократно отрича глада в Украйна през 1932 – 1933 г.[31] Бордът на Пулицър отказва, тъй като нямало „ясни и убедителни доказателства за преднамерена измама“.[32]

Уелският журналист Гарет Джонс (Gareth Jones) е посетил южните части на СССР и пише, че глад е имало не само в Украйна, а в цяла южна Русия.[33]

Аз преминах по улиците на селата и на 12 колхоза. Навсякъде се чуваше стенание: „Няма хляб, умираме!“ Тези стенания се чуваха в цяла Русия: по Волга, в Сибир, в Белорусия, в Северен Кавказ, в Средна Азия и в Украйна. Аз преминах през Черноземната област, защото някога това беше най-богатият район в Русия и защото на кореспондентите забраняваха да посещават този район, за да не могат да видят с очите си какво става там.

Геноцид ли е Гладоморът?

[редактиране | редактиране на кода]
Карта на страните, признаващи Гладомора за геноцид

Рафаел Лемкин, създателят на термина геноцид, е един от ораторите на манифестацията в памет на 20-годишнината от глада на американци от украински произход през 1953.[7] Днес правителствата или парламентите на 26 страни са признали глада от 1932 – 1933 за акт на геноцид. Сред тях са Украйна, Австралия, Андора, Аржентина, Ватикана, Бразилия, България, Грузия, Еквадор, Естония, Испания, Италия, Канада, Колумбия, Латвия, Литва, Мексико, Парагвай, Перу, Полша, Словакия, Съединени американски щати, Унгария, Чехия и Чили. На 23 октомври 2008 г. Европарламентът приема резолюция, признаваща Гладомора за престъпление срещу човечеството (геноцид).[4][неработеща препратка]. Въпреки това Гладоморът остава спорна тема в научните среди.

Много историци смятат, че гладът от 1932 – 1933 е изкуствено предизвикано масово убийство, ако не и геноцид, извършено като част от програмата на Йосиф Сталин за колективизация.[34][35] Други обаче смятат, че гладът е непреднамерено последствие от колективизацията и че съпротивата на селяните срещу нея засилва ефекта от лошата реколта.[36][37]

Според други изследователи бедствието не съответства на формалната дефиниция за геноцид.[7] Според тях фактът, че гладът се ограничава до селските райони, не засяга градовете, в резултат от него загиват и стотици хиляди неукраинци и е спрян след пречупването на съпротивата против колективизацията без чужда въоръжена намеса, показва, че правителството не се опитва да унищожи самия украински народ. От тази гледна точка те смятат, че е по-коректно да се използва по-общия термин демоцид.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ukraine – The famine of 1932 – 33 – Encyclopædia Britannica: „The Great Famine (Holodomor) of 1932 – 33—a man-made demographic catastrophe unprecedented in peacetime. Of the estimated six to eight million people who died in the Soviet Union, about four to five million were Ukrainians... Its deliberate nature is underscored by the fact that no physical basis for famine existed in Ukraine... Soviet authorities set requisition quotas for Ukraine at an impossibly high level. Brigades of special agents were dispatched to Ukraine to assist in procurement, and homes were routinely searched and foodstuffs confiscated... The rural population was left with insufficient food to feed itself.“
  2. ↑ Engerman, David. Modernization from the Other Shore. Harvard University Press, 203. ISBN 0674011511. с. 194.
  3. ↑ U.S. Commission on the Ukraine Famine, „Findings of the Commission on the Ukraine Famine“ [1] Архив на оригинала от 2011-06-04 в Wayback Machine., Report to Congress, Washington, D.C., April 19 1988
  4. ↑ US House of Representatives Authorizes Construction of Ukrainian Genocide Monument, архив на оригинала от 25 ноември 2005, https://web.archive.org/web/20051125013641/http://www.ucca.org/uccanews/story/1116051811.shtml, посетен на 19 септември 2006 
  5. ↑ Statement by Pope John Paul II on the 70th anniversary of the Famine, архив на оригинала от 30 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070630195229/http://www.skrobach.com/ukrhol.htm, посетен на 19 септември 2006 
  6. ↑ HR356 „Expressing the sense of the House of Representatives regarding the man-made famine that occurred in Ukraine in 1932 – 1933“ Архив на оригинала от 2008-06-15 в Wayback Machine., U.S. House of Representatives, Washington, D.C., October 21, 2003
  7. ↑ а б в Yaroslav Bilinsky. Was the Ukrainian Famine of 1932 – 1933 Genocide? // Journal of Genocide Research 1 (2). 1999. с. 147 – 156. Архивиран от оригинала на 2008-06-15. Посетен на 2006-09-19.
  8. ↑ 22 ноември 2008 | 13:49 | Агенция „Фокус“
  9. ↑ Европарламентът призна Голодомора от 1932-1933 година за геноцид срещу украинския народ // 2022-12-16. Посетен на 2022-12-16.
  10. ↑ ЗАКОН УКРАЇНИ: Про Голодомор 1932 – 1933 років в Україні // rada.gov.ua. 28 November 2006. Архивиран от оригинала на 3 May 2015. Посетен на 6 May 2015.
  11. ↑ International Recognition of the Holodomor // Архивиран от оригинала на 31 December 2015. Посетен на 26 December 2015.
  12. ↑ Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931 – 1933, Palgrave Macmillan, 2004, p.490
  13. ↑ Robert Potocki, „Polityka państwa polskiego wobec zagadnienia ukraińskiego w latach 1930 – 1939“ (in Polish, English summary), Lublin 2003, ISBN 83-917615-4-1, p. 320
  14. ↑ ((pl)) Władysław A. Serczyk, „Historia Ukrainy“, 3rd ed., Zakład Narodowy im. Ossolińskich, Wrocław 2001, ISBN 83-04-04530-3, p. 311
  15. ↑ Andrew Gregorovich, „Genocide in Ukraine 1933“, part 4: „How Did Stalin Organize the Genocide?“ [2] Архив на оригинала от 2017-02-02 в Wayback Machine., Ukrainian Canadian Research & Documentation Centre, Toronto 1998.
  16. ↑ Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931 – 1933, Palgrave Macmillan, 2004, pp. 167 – 168, 198 – 203
  17. ↑ Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931 – 1933, Palgrave Macmillan, 2004, p.198.
  18. ↑ Czesław Rajca, „Głód na Ukrainie“, Werset, Lublin/Toronto 2005, ISBN 83-60133-04-2, p. 77
  19. ↑ Robert Potocki, „Polityka państwa polskiego wobec zagadnienia ukraińskiego w latach 1930 – 1939“ (in Polish, English summary), Lublin 2003, ISBN 83-917615-4-1, p. 321
  20. ↑ R.W. Davies & Stephen G. Wheatcroft, „The Years of Hunger: Soviet Agriculture 1931 – 33“, Palgrave 2004, p.424
  21. ↑ Martin, Terry. The Affirmative Action Empire: Nations and Nationalism in the Soviet Union, 1923 – 1939. Ithaca, New York, Cornell University Press, 2001. ISBN 9780801486777. p. 306 – 307. (на английски)
  22. ↑ Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931 – 1933, Palgrave Macmillian, pg.214
  23. ↑ Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931 – 1933, Palgrave Macmillan, 2004, p.471
  24. ↑ Valeriy Soldatenko, „A starved 1933: subjectove thoughts on objective processes“, Zerkalo Nedeli, June 28 – July 4, 2003. Available online in Russian Архив на оригинала от 2004-11-11 в Wayback Machine. and in Ukrainian Архив на оригинала от 2007-03-13 в Wayback Machine.
  25. ↑ Според Stephen Wheatcroft, R.W Davies. The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931 – 1933 демографските данни от съветските архиви показват увеличение на починалите в Украйна през 1932 – 1933 с 1,54 милиона (стр. 415)
  26. ↑ Например, речта на Степан Хмара в украинския парламент, цитирана от Kulchytsky
  27. ↑ Stanislav Kulchytsky, „How many of us perished in Holodomor in 1933“, Zerkalo Nedeli, November 23 – 29, 2002. Available online in Russian Архив на оригинала от 2006-07-21 в Wayback Machine. and in Ukrainian Архив на оригинала от 2006-05-05 в Wayback Machine.
  28. ↑ Stalislav Kulchytsky, „Reasons of the 1933 famine in Ukraine. Through the pages of one almost forgotten book“ Zerkalo Nedeli, August 16 – 22, 2003. Available online in Russian Архив на оригинала от 2006-01-14 в Wayback Machine. and in Ukrainian Архив на оригинала от 2005-12-23 в Wayback Machine..
  29. ↑ Stanislav Kulchytsky, „Reasons of the 1933 famine in Ukraine-2“, Zerkalo Nedeli, October 4 – 10, 2003. Available online in Russian Архив на оригинала от 2003-11-15 в Wayback Machine. and in Ukrainian Архив на оригинала от 2007-03-14 в Wayback Machine.
  30. ↑ Stalislav Kuchytsky, „Demographic lossed in Ukrainian in the twentieth century“, Zerkalo Nedeli, October 2 – 8, 2004. Available online in Russian Архив на оригинала от 2006-07-21 в Wayback Machine. and in Ukrainian Архив на оригинала от 2007-03-13 в Wayback Machine..
  31. ↑ Сайт със статии за отнемане на наградата от Дюранти, архив на оригинала от 27 май 2008, https://web.archive.org/web/20080527090747/http://www.ukemonde.com/duranty/index1.html, посетен на 24 юни 2008 
  32. ↑ Дюранти в официалния сайт на Пулицър
  33. ↑ Turp-Balazs, Craig. Mr Jones: The Welsh journalist who told the world about Ukraine’s famine // emerging-europe.com. 26 February 2022. Посетен на 1 януари 2023.
  34. ↑ Кирилл Александров. Коллективизация и голодомор 1932 – 1933 годов: причины, механизм и последствия
  35. ↑ ИСТОРИЯ РОССИИ КРАТКО
  36. ↑ Letters of Mark Tauger and Robert Conquest in Slavic Review 51 No 1, pp. 192 – 194
  37. ↑ Letters of Mark Tauger and Robert Conquest in Slavic Review 53 No 1, pp. 318 – 319
  38. ↑ Resolution of the Senate of Australia (n.º 680), Journals of the Senate N.º 114, October 30, 2003
  39. ↑ Australian Senate condemns Famine-Genocide Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine., The Ukrainian Weekly, 16 ноември 2003, No. 46, Vol. LXXI
  40. ↑ Proposta d’acord relativa al 75è aniversari de l’Holodomor de 1932 – 1933[неработеща препратка], Consell General Principat d'Andorra, 26 ноември 2009
  41. ↑ Аржентина Сената Резолюция (n.º1278/03) Архив на оригинала от 2020-05-30 в Wayback Machine., Сенатът на Нацията на Аржентина, 26 юни 2003
  42. ↑ Законопроектът номер 1278 – 1203, Ukrainian World Congress, октомври 2006
  43. ↑ Cенатор Карлос Алберто Роси, Сенатът на Нацията на Аржентина, февруари 2006
  44. ↑ Argentinean Parliament approved resolution to commemorate 1932 to 1933 Holodomor victims in Ukraine[неработеща препратка], Ukrinform, 28 декември 2007
  45. ↑ Среща с представители на Светия Отец Политика, Култура, Наука и Индустрия, Светия Престол, 23 юни 2001
  46. ↑ Послание на папа Йоан Павел II, Светия Престол, 23 ноември 2003
  47. ↑ Proposição: REQ-124/2007 CDHM, Комисията по Правата на Човека и Малцинствата (CDHM), Камарата на Депутатите на Бразилия, 27 август 2007
  48. ↑ Холокоста е запомнен в украинската Националния Конгрес на Бразилия Архив на оригинала от 2011-08-25 в Wayback Machine., Бразилия Портал Фатор, 22 септември 2007
  49. ↑ https://www.mediapool.bg/bulgaria-obyavi-gladomora-v-ukraina-za-genotsid-news344468.html
  50. ↑ Резолюцията на Парламента на Грузия, Парламентът на Грузия, 20 декември 2005
  51. ↑ Georgia recognizes Holodomor as genocide Архив на оригинала от 2006-02-03 в Wayback Machine., 5tv, 3 януари 2006
  52. ↑ Georgian leader praises ties with Ukraine, upbeat on NATO – BBC Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., Ministry of Foreign Affairs of Georgia, 1 март 2007
  53. ↑ Одобрява Резолюция: Конгресът изразява своята солидарност с украинския народ Архив на оригинала от 2007-11-02 в Wayback Machine., Национален Конгрес на Еквадор, 30 октомври 2007
  54. ↑ Ecuador Recognized Holodomor in Ukraine! Архив на оригинала от 2008-03-04 в Wayback Machine., Media International Group, 31 октомври 2007
  55. ↑ Parliament of Estonia, Ukrainian World Congress, октомври 2006
  56. ↑ The Statement of the President of the Republic, 7 март 2005 Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., Estonian Ministry of Foreign Affairs, октомври 2006
  57. ↑ Предложение за резолюция на Конгреса на Депутатите на Испания (n. º 161/002237), Официален вестник на Cortes Generales, Серия D: Общи, No 569, 15 юни 2007
  58. ↑ Конгресът почести на жертвите на големите украински глад в 75-а си годишнина, Terra Actualidad – EFE, 30 май 2007
  59. ↑ Резолюция на Камарата на депутатите на Италия (n. º 7 / 0038) Архив на оригинала от 2012-06-29 в archive.today, на Камарата на Депутатите, 3 януари 2004
  60. ↑ Резолюция Комитет, Деяния на Парламента – Камарата на депутатите, XIV законодателната – допълнение Б към доклада. Среща на 1 март 2004
  61. ↑ Resolution of the Senate of Canada, Journals of the Senate No 72, 19 юни 2003
  62. ↑ Canadian Senate adopts motion on Famine-Genocide Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine., by Peter Stieda, The Ukrainian Weekly, 29 юни 2003, No. 26, Vol. LXXI
  63. ↑ Prime Minister Harper commemorates Ukrainian famine Архив на оригинала от 2012-01-19 в Wayback Machine., Office of the Prime Minister, 28 ноември 2003
  64. ↑ Colombia Recognizes Holodomor Famine In Ukraine In 1932 – 1933 As Genocide Архив на оригинала от 2007-12-26 в Wayback Machine., Ukrainian News Agency, 24 декември 2007
  65. ↑ Columbia declares Holodomor an act of genocide, Ukrainian Helsinki Human Rights Union, 25 декември 2007
  66. ↑ Резолюцията на Парламента на Латвия, Ukrainian World Congress, 13 март 2008
  67. ↑ Latvian Sejm adopted Declaration on Soviet Repressions in Ukraine in 1932 – 1933 and recognized Holodomor as genocide of Ukrainian people Архив на оригинала от 2011-09-27 в Wayback Machine., The National Radio Company of Ukraine, 13 март 2008
  68. ↑ Резолюция на Литва, Сейма (Парламента) на Литва, 24 ноември 2005
  69. ↑ Lithuanian Seimas recognizes Ukraine’s Holodomor as genocide Архив на оригинала от 2006-05-16 в Wayback Machine., 5tv, 24 ноември 2005
  70. ↑ Speech by President of the Republic of Lithuania Valdas Adamkus – 62nd Session of the United Nations General Assembly, Office of the President of the Republic of Lithuania, 26 септември 2007
  71. ↑ Notícias[неработеща препратка], Посолството на Украйна в Бразилия, 26 февруари 2008
  72. ↑ Mexiko erkannte ukrainische Hungersnotkatastrophe Holodomor 1932 – 1933 als Völkermord Архив на оригинала от 2011-12-08 в Wayback Machine., NRCU, 22 февруари 2008
  73. ↑ News – October 25 2007, Ministry for Foreign Affairs of Ukraine, October 25, 2007
  74. ↑ Солидарност с украинския народ Архив на оригинала от 2020-05-30 в Wayback Machine. Почетен Сената на Парагвай, 22 ноември 2007
  75. ↑ Резолюция на Конгреса на Перу, Ukrainian World Congress, юли 2007
  76. ↑ Peru’s parliament passes Resolution acknowledging Holodomor as an act of genocide, Human Rights in Ukraine, юли 2007
  77. ↑ Polish Senate stands up for recognition of famine in Ukraine as genocide act, Wуеб-портал на Украинското Правителство, 17 март 2006
  78. ↑ Резолюция на Сейма (Парламента) на Полша (р. 1161 º), на Сейма на Република Полша, 6 декември 2006
  79. ↑ Polish parliament blames Soviet regime for Ukraine Great Famine Архив на оригинала от 2011-12-08 в Wayback Machine., UNIAN news agency, 7 декември 2006
  80. ↑ NR SR: Prijali deklaráciu k hladomoru v bývalom Sovietskom zväze Архив на оригинала от 2009-02-19 в Wayback Machine., EpochMedia, 13 декември 2007
  81. ↑ Словашкият Парламент признава Гладомора през 1932 – 1933 г. в бившия СССР, включително и в Украйна, като Закона за унищожение Архив на оригинала от 2011-08-07 в Wayback Machine., Ukrinform, 13 декември 2007
  82. ↑ Resolution of the United States House of Congress (H.R. 356), U.S. Government Printing Office, 20 октомври 2003
  83. ↑ Proclamation 5273 – Commemoration of the Great Famine in the Ukraine, The American Presidency Project, 30 октомври 1984
  84. ↑ Държавното събрание на Унгария Резолюция (n. º 129/2003), Къща на Нацията (Унгария), 24 ноември 2003
  85. ↑ Hungarian National Assembly Adopts A Resolution Recognizing The 1932 – 33 Great Ukrainian Famine As A Genocide Архив на оригинала от 2013-05-14 в Wayback Machine., The Great Famine-Genocide in Soviet Ukraine (Holodomor), 28 ноември 2003
  86. ↑ P. U. Declares the 1932 – 1933 Famine „An Act of Genocide“, and a „Deliberate Terrorist Act of the Stalinist Political System“ Архив на оригинала от 2013-01-21 в Wayback Machine., The Great Famine-Genocide in Soviet Ukraine (Holodomor), 19 май 2003
  87. ↑ Verkhovna Rada passes Law declaring Holodomor genocide Архив на оригинала от 2010-07-06 в Wayback Machine., maidan.org.ua, 13 декември 2006
  88. ↑ Rada passes bill recognizing the Holodomor as genocide Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine., by Zenon Zawada, The Ukrainian Weekly, No. 49, Vol. LXXIV, 3 декември 2006,
  89. ↑ President proposes Holodomor bill, Official Website of the President of Ukraine, 23 март 2007
  90. ↑ Česká republika uznala ukrajinský hladomor z let 1932 – 1933 Архив на оригинала от 2008-03-27 в Wayback Machine., Vesti.cz, 30 ноември 2007
  91. ↑ Notícias Архив на оригинала от 2009-04-11 в Wayback Machine., Посолството на Украйна в Бразилия, 3 декември 2007
  92. ↑ Къща иска да признае украинския глад през 1933 г., Камарата на Депутатите на Чили, 14 ноември 2007

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Декларации и юридически актове

[редактиране | редактиране на кода]

Книги

[редактиране | редактиране на кода]

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На български

[редактиране | редактиране на кода]

На други езици

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „История“         Портал „История“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Съветски съюз“         Портал „Съветски съюз“          Портал „Украйна“         Портал „Украйна“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гладомор&oldid=12306846“.