Направо към съдържанието

История на Армения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арменски земи по време на Тигран Велики
Анийско царство през 1000 година
Арменско кралство Киликия

Историята на Армения касае теми, свързани с историята на днешната република Армения, както и на арменския народ, арменския език и географските райони, считани за арменски.

Армения е разположена в платото около връх Арарат, свързан с библейското предание за Ноевия ковчег след Големия потоп. Наименованието „Армения“ (Армина) първо се среща в Бехистунския надпис[1] на персийския шах Дарий I в края на VI век пр.н.е. като обозначение на сатрапия, която е протекторат на Ахеменидското царство, а по-късно е независимо царство на Ервандидитемакедонско влияние).

Армения е първата държава, която официално приема християнството за държавна религия (301 г.).

Историческа Армения е ареалът, в който се формира и живее арменският народ. През Средновековието западната ѝ част влиза в състава на Източната Римска империя, от XVI век е част от Османската империя, а от 1923 г. е част от Турция.[2].

Древна история[редактиране | редактиране на кода]

Изворите за древната история са предимно три оцелели текста на арменски автори, всички със заглавие „История на арменците“. Първият се смята за написан през V век от Фауст – вероятно грък, а може би арменец, християнски епископ, но самоличността му не е сигурна. Вторият е Агатангелос, образован римски писар и свидетел на някои от делата на Тиридат Велики от IV век. Неговата История е писана най-рано през V век[3] и много учени са убедени, че е дело на автори от различни поколения. Третата История на арменците е от Мовсес Хоренаци, писал може би през VIII век. Той започва от митичните времена и стига до своето време, като използва разкази на арменски, гръцки и римски автори.

През 6 век пр.н.е. арменците се заселват в царство Урарту (асирийското име на Арарат), което е в упадък. При управлението на Тигран Велики (95-45 г. пр.н.е.) арменската държава достига своя зенит и става една от великите сили в Азия, простирайки се от Каспийско до Средиземно море. През своята дълга история Армения е била в съюз или владение на множество империи: на македонци, римляни, персийци, византийци, монголи, араби, османски турци и руснаци.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Велика Армения е независима арменска държава от 190 г. пр.н.е. до 387 г., когато попада под контрола на Римската и Персийската империя до 428 г.. През VII век е завоювано ат Арабския халифат, а с възхода на османците попада в границите на Османската империя, където остава до нейното разпадане.

Арменско кралство Киликия е средновековна държава, сформирала се от арменски преселници, бягащи от селджукската инвазия в Армения. Кралството е разположено по брега на Александретския залив в днешна южна Турция. Съществува едновременно с кръстоносните държави и влиза в различни военни съюзи, като остава относително независимо в периода между 1078 до 1375.

Нова история[редактиране | редактиране на кода]

От 17 век до Първата световна война голяма част от Армения е притежание на техния най-жесток поробител, османските турци, които ги подлагат на дискриминация, религиозни гонения, тежки данъци и набези. В отговор на арменските националноосвободителни движения, през 1894 и 1896 г. турците организират масови кланета, в които избиват 1,5 млн. арменци. През април 1915 г., по време на Първата световна война, се състои най-големият арменски геноцид. Наредено е арменците да бъдат изселени в пустините в Сирия и Месопотамия. Според мнозина историци, между 600 000 и 1,5 млн. арменци са убити или умират от глад. Това клане е смятано за първия геноцид през 20 век. Арменците в България в голямата си част са потомци на бежанци, спасили се от тези преследвания в Турция.

Съвременна история[редактиране | редактиране на кода]

Република Армения е основана на 28 май 1918 г., след поражението на Османската империя в Първата световна война. Тя просъществува обаче само до 29 ноември 1920 г., когато е завладяна от руската армия. На 12 март 1922 г. обединяват Грузия, Армения и Азербайджан, които образуват Закавказка съветска федеративна социалистическа република като Сталин включва арменската историческа територия Нагорни Карабах, населена предимно с арменци, в Съветски Азербайджан. Закавказката република става част от СССР. През 1936 г., след преустройство, Армения става отделна република в състава на СССР като Арменска ССР. През 1988 г. при Арменското земетресение загиват около 25 000 души, а икономиката също е засегната.

Армения обявява своята независимост от Съветския съюз на 21 септември 1991 г., а Нагорни Карабах с решение на местния си парламент от 1988 г. се отделя от Съветски Азербайджан. Към 2020 г. Нагорни Карабах е самопровъзгласила се непризната република в съседство с независимите републики – Армения и Азербайджан.

Диаспора[редактиране | редактиране на кода]

От самото начало на държавата съществува арменска диаспора, като потокът от емигранти се увеличава значително след независимостта от СССР. Около 60% от всичките осем милиона арменци в целия свят живеят извън страната. Един милион и половина арменци има в САЩ и два милиона – в Русия. Изградени са арменски общности в Грузия, Франция, Иран, Ливан, Сирия, Аржентина, Канада и др. В България техният брой е между 13 000 и 20 000 души.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бехистунски надпис на цар Дарий I (521 – 486 г. пр.н.е.)
  2. R. Khanam. Encyclopaedic ethnography of Middle-East and Central Asia: P-Z, Volume 3, p. 54:
  3. Agathangelos, History 1 – Livius // livius.org. Посетен на 11 март 2021. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]