Каганович (лек крайцер, 1944)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Каганович“
от 3 август 1957 г. – „Петропавловск“
Kрайцера „Каганович“
Флаг СССР
Клас и типЛек крайцер от проект 26-бис, „Максим Горки“
ПроизводителКорабостроителен завод № 199 в Комсомолск на Амур, СССР.
Служба
Заложен26 август 1938 г.
Спуснат на вода7 май 1944 г.
Влиза в строй8 февруари 1947 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 6 февруари 1960 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост9436 t (стандартна);
10 040 t (пълна)
Дължина191,4 m
Дължина между перпендикулярите
178,0 m
Дължина по водолинията
187,0 m
Ширина17,7 m
Газене7,0 m
Броняпояс: 70 mm;
траверси: 70 mm;
палуба: 50 mm;
кули: 50 – 70 mm;
бойна рубка: 100 – 150 mm
Задвижване2 парни турбини ТВ-7;
6 водотръбни котли Yarrow-Normand
Мощност109 500 к.с. (81,7 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост33,2 възела
(62 km/h)
Далечина на
плаване
3100 морски мили на 16,5 възела ход;
Запас гориво: 1660 t нефт
Автономност20 дни
Екипаж812 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
станция Редут-К
Радиоелектронно
оборудване
2 жирокомпаса „Курс-2“;
4 5” магнитни компаса
Кръстен в чест наЛазар Каганович
Въоръжение
Артилерия3x3 180 mm;
Зенитна артилерия8x1 85 mm 90-К;
6x1 45 mm;
10x1 37 mm;
6x1 12,7 mm зенитни картечници ДШК
Противолодъчно
въоръжение
2 бомбомета БМБ-1 с
боекомплект 20 големи (ББ-1) и 30 малки (БМ-1) дълбочинни бомби
Минноторпедно
въоръжение
2x3 533 mm ТА;
164 мини
Самолети1 катапулт ЗК-2Б;
2 хидроплана КОР-2
„Каганович“ в Общомедия

Каганович (от 3 август 1957 г. – „Петропавловск“) е лек крайцер, от проекта 26-бис. Наречен в чест на Лазар Моисеевич Каганович.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Заложен е на 28 август 1938 г. в завод номер 199 в Комсомолск на Амур. Спуснат на вода на 7 май 1944 г. За дострояването е отбуксиран във Владивосток. Влиза в състава на Тихоокеанския флот на 8 февруари 1947 г.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

В навечерието на войната с Япония крайцерът се стори. Планове за използването на крайцера във войната няма.

От януари 1947 г. до април 1953 г. КР „Каганович“ е в състава на 5-ти ВМФ, а след това в състава на Тихоокеанския флот.

През май 1956 г. влиза в състава на 14-та дивизия крайцери, а през януари 1957 г. в състава на 15-та дивизия крайцери от ескадрата на Тихоокеанския флот.

На 3 август 1957 г. крайцерът е преименуван на „Петропавловск“.

На 19 септември 1958 г. в Охотско море, КР „Петропавловск“ попада под удара на тайфун. Силата на вятъра е около 12 бала. Крайцерът получава значителни повреди. В корпуса на кораба има теч. Независимо от повредите КР „Петропавловск“ се добира до базата.

На 6 февруари 1960 г. КР „Петропавловск“ е изключен от състава на флота. След това е преустроен на плаваща казарма.

През 1964 г. е предаден за скрап.

Командири на кораба[редактиране | редактиране на кода]

  • Крухмальов, Григорий Викторович (1944 – 1949 г. ).
  • Ховрин, Николай Иванович (ноември 1955 г. – ноември 1957 г.)
  • капитан 1-ви ранг Соловьов, Николай Василиевич (ноември 1957 – септември 1959)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „История отечественного судостроения“ под ред. акад. И. Д. Спасского СПб.: Судостроение 1996 – в 5 томах – том 4 ISBN 5-7355-0517-3
  • „Морская коллекция“ (Приложение к журналу „Моделист-Конструктор“) № 2 за 2003 год – Крейсера типа „Максим Горький“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Каганович (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​