Лъки (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лъки.
| Лъки | |
  Лъки  Лъки | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 34 души[1] (15 март 2024 г.) 1,84 души/km² |
| Землище | 18 527 km² |
| Надм. височина | 829 m |
| Пощ. код | 2928 |
| Тел. код | 075214 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 44464 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Хаджидимово Людмил Терзиев (НДСВ; 2007) |
Лъ̀ки е село в Югозападна България, област Благоевград, община Хаджидимово.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 52 |
| Българи | 52 |
| Турци | = |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Лъки се намира в планински район.
История
[редактиране | редактиране на кода]Гробищната църква „Свети Архангел Михаил“ е построена в XVI – XVII век, а „Успение Богородично“ – в 1844 година и към нея е открито килийно училище. И двата храма са обявени за паметници на културата.[3]
В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Лъки са турци и християни.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лика (Lika) е посочено като село с 81 домакинства с 40 жители мюсюлмани и 230 българи.[5]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Лъки, село на Ю. от Неврокоп 4 часа, намира се на С. от Либяхово, лежи в долище до един незначителен приток от Карасу. Жителите си поминуват с въглярство, което упражняват на чужбина, на Нигритско, Солунско и по Халкидическия полуостров. Минуват лете по Солунско за жетва и коситба. Къщи 76. Говори се, че това число не могло и не може да се увеличи: ако нарасте до това число къщи, захваща да измира и спада тогаз до минимум 65 къщи. Българска църква.[6] | “ |
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Лика като село с 63 български и 18 турски къщи.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Лъки
Георги Попгеоргиев (1888 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО и БКП- Георги Япов (около 1865 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО
- Иван Богатинов (Богатин войвода) (1814 – 1891), български революционер, хайдушки войвода
- Иван Крънчев (? – 1923), български революционер, убит по заповед на Стоян Филипов от ВМРО при междуособиците в революционното движение[8]
- Иван Николов, свещеник в родното си село през първата половина на XIX век, ктитор на църквата „Успение Богородично“ в селото[9]
- Илия Геров (1890 – 1925), български комунист
- Тома Ковачев (? – 1923), български революционер, убит от дейци на ВМРО след Деветоюнския преврат[8]
- Тома Малечков (1921 – 1996), юрист и секретар на Иван Михайлов
- Починали в Лъки
- Вангел Япов (? – 1891), български хайдутин
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Николов, Илия, „Стенописи от средновековен храм „Св. Архангели", с. Лъки. (Аварийни консервационно-реставрационни решения. Трансфер)”, в Известия на Историческия музей, Кюстендил, т. XVI, Велико Търново, 2010 г., с. 367 – 380.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 520.
- ↑ [Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 123.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126 – 127.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 6.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
- ↑ а б Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 331. (на македонска литературна норма)
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 472.
| |||||||||||
