Марко Балабанов

Марко Балабанов
български юрист и медик
Роден	1837 г. Клисура, Османска империя
Починал	16 юни 1921 г. София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Халкинска семинария Хайделбергски университет Парижки университет
Работил	юрист • медик • политик
Политика
Партия	Консервативна партия (1879 – 1884) Прогресивнолиберална партия (1884 – 1886)
депутат
I ОНС   IV ОНС   VIII ОНС   XI ОНС   V ВНС
Марко Балабанов в Общомедия

Марко Димитриев Балабанов е български юрист и политик (от Консервативната партия, после от Прогресивнолибералната партия), първи външен министър на България (през 1879 и от 1883 до 1884 г.) и председател на XI обикновено народно събрание през 1901 г..

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Обща снимка на делегатите на Събора в Цариград от 24 юли 1871 година. Балабанов е № 5 на първия ред

Гробът на Марко Балабанов на Централните софийски гробища

Биография

Младежки години

Марко Балабанов е роден през 1837 година в Клисура, в семейство на абаджия. Първоначално учи в килийното училище в родното си село, а след това завършва, със съдействието на митрополит Константий Бурсенски, гръцкото богословско училище на остров Халки. През следващите години следва право в Атина, медицина в Париж, философия в Хайделберг, като завършва право в Париж.

От 1870 година работи като адвокат и журналист в Цариград, където съдейства за създаването на независимата Българска екзархия. В 1871 година Балабанов е представител от Пловдивската епархия на Църковно-народния събор в османската столица, като е избран за секретар на Светия синод. Той е сред делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия устав на Екзархията.

Редактор е на списание „Читалище“ до 1871 година и на вестник „Век“ в Цариград (1874 – 1876). През есента на 1876 година, заедно с Драган Цанков, предприема обиколка в Европа, за да представи тежкото положение на българския народ след Априлското въстание.

Професионална дейност

1876 – 1889 г.

По време на Временното руско управление Балабанов е вицегубернатор на Свищов и Русе (1878 – 1879), народен представител от консервативното крило в Учредителното събрание и външен министър в първото правителство на България, водено от Тодор Бурмов. През следващите години е дипломатически представител в Османската империя (1880 – 1883). През 1882 година Балабанов преминава към воденото от Драган Цанков крило на Либералната партия, обособило се през 1884 година в Прогресивнолиберална партия. През 1883 – 1884 година отново е външен министър – във втория и в третия кабинет на Драган Цанков.

1889 – 1905 г.

Марко Балабанов преподава гръцки език и гръцка литература (1889 – 1898) и римско, византийско и канонично право (1892 – 1902) в новосъздаденото Висше училище, днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“. От 1881 г. е дописен, а от 1884 г. – редовен член-кореспондент на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). През 1902 – 1903 г. е дипломатически представител в Румъния, а през 1905 г. – в Гърция. Председател е на клона на държавните науки и на философско-обществения клон на БКД и БАН. През 1896 – 1897 г. е декан на Юридическия факултет на Софийския университет.

Прадядо е на българския писател и сценарист Георги Данаилов.

Марко Балабанов умира на 16 юни 1921 г. в София според Данаил Крапчев „в немотия“=

Памет

На Марко Балабанов е наречена улица в София (Карта).

Има улица Марко Балабанов и в родния му Град Клисура

Външни препратки

• Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС

Литература

• Турция и България (1869)
• сп. „Читалище“, г. I. Цариград, 1870
• Що е народност (1880)
• Войната за освобождението на България 1877 – 78 (1881)
• Домашни забавления (в три части; 1884)
• Мемориал, поднесен в името на българския народ до шестте сили на Европа в 1876 г. (1885)
• Елинска христоматия с обяснения на български и с елино–българско словарче (в две части; 1892 – 1896)
• Завещанието на Сароглу пред атинските съдилища (1893)
• Йон Братиану 1821 – 1891 и признателна България (1903)
• Страница от политическото ни възраждане (1904)
• Граф Игнатиев. Спомени (1909)
• Българска колония в един остров (1910)
• От Солун до Белград. Пътни бележки и наблюдения (1910)
• Гаврил Кръстевич. Народен деец, книжовник, съдия и управител (1914)
• Философски и социологически съчинения (1986)
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
• Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.