Орашец
| Орашец Орашац | |
| — село — | |
 | |
  Орашец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Овче поле |
| Надм. височина | 466 m |
| Население | 387 души (2002) |
| Пощенски код | 1305 |
| МПС код | KU |
| Орашец в Общомедия | |
Орашец или Орашац (на македонска литературна норма: Орашац; на албански: Orasheci) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Овче поле в северното подножие на Градищанската планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Орашец е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[1][2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Орашец е село, населявано от 602 жители българи християни.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орашец има 688 българи екзархисти.[4]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[5]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[6]
На 4 октомври 1920 година четата на ВМРО, начело с Лазар Велков, се сражава при Орашец с хвърчащия отряд на капитан Петрович. След неколкочасово сражение сръбската част е разпръсната, капитан Петрович е ранен, а двама контрачетници са убити. За наказание сръбските власти арестуват стотици мирни селяни в Скопско, Велешко, Кумановско и Щипско, които са подложени на жестоки инквизиции, в резултата на които загиват 20 души.[7]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тодор Димев Георгиев от Куманово е български кмет на Орашец от 1 септември 1941 година до 24 януари 1944 година. След това кмет е Нестор Доцев Попов от Радомир (8 февруари 1944 - 9 септември 1944).[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 387 жители, всички македонци.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Орашец
Цветан Спасов (1889 – 1924), български революционер, войвода на ВМРО
- Починали в Орашец
- Гаврил Зафиров (1894 – 1913), български революционер от ВМОРО
- Георги Васев (? – 1913), български революционер от ВМОРО
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 15 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 99.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| |||||||||||
