Подгоряни
| Подгоряни Ποδοχώρι | |
.jpg) | |
  Подгоряни  Подгоряни  Подгоряни | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 320 m |
| Население | 571 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 640 08 |
| Подгоряни в Общомедия | |
Подгоряни, още Подгорени или Подохор (на гръцки: Ποδοχώρι, Подохори, катаревуса Ποδοχώριον, Подохорион, до 1926 година Ποδογόριανη, Подогоряни[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 320 m надморска височина в южните склонове на планината Кушница (Пангео), югозападно от Правища.[2] В селото има запазени два каменни моста - Лазидевият[3] и Горгиевият.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от местното име *Подгорье. Сравними са селищните имена Подгоряни в Албания, Малешевско, Епир и много общославянски от типа на Подгорица.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Подгоряни е турско-гръцко село в Правищка каза на Османската империя. Запазеният Подгорянски хамам в 1997 година е обявен за паметник на културата.[6] Църквата „Свети Георги“ е от 1847 година.[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Подогори (Podogori) живеят 600 гърци.[8] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Подгоряни:
| „ | Будохор, християнско село: 1 църква, 1 училище. Жителите са гърци. От града е на 1 час разстояние.[9] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Подохоръ (Будохоръ) живеят 200 турци и 450 гърци.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени 432 гърци бежанци от Турция.[2] В 1928 година селото е местно-бежанско със 115 семейства с 390 души.[11]
След Втората световна война в селото са заселени 60 каракачански семейства.[2]
Населението традиционно отглежда тютюн и жито, а каракачаните в него се занимават със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чинар дере[12] | Τσινὰρ Ντερὲ | Платанорема | Πλατανόρεμα[13] | река ЮЗ от Подгоряни[12] |
| Барес[12] | Μπάρες | Клисура | Κλεισούρα[13] | местност, ЮЗ от Подгоряни[12] |
| Ментешели[12] | Μεντεσελῆ | Спилия | Σπηλιὰ[13] | бивше село, ЮЗ от Подгоряни[12] |
| Кавакия | Καβάκια | Левки | Λεύκη[13] | местност, Ю от Подгоряни[12] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1035[2] | 538[2] | 1066[2] | 1336[2] | 1062[2] | 1128[2] | 835[2] | 725[2] | 702[2] | 665 | 608 | 571 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 233. (на македонска литературна норма)
- ↑ Πέτρινο γεφύρι του Λαζίδη (Ποδοχώρι) // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Γεφύρι στου Γοργία (Ποδοχώρι) // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 174.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ37/ΚΗΡ/12906/319/25-9-1997 - ΦΕΚ 932/Β/22-10-1997 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 1 юли 2018.
- ↑ Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου // Ποδογόριανη ή Ποδοχώριον. Посетен на 27 декември 2015.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 49. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
