Сопот (община Куманово)
Облик
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сопот.
Сопот Сопот | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Североизточен |
Община | Куманово |
Географска област | Жеглигово |
Надм. височина | 586 m |
Население | 318 души (2002) |
Пощенски код | 1308 |
МПС код | KU |
Сопот в Общомедия |
Сопот (на македонска литературна норма: Сопот; на албански: Sopoti) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в котловината Жеглигово северно от общинския център Куманово в западното подножие на планината Руен.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Сопот е предимно албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сопот е село, населявано от 150 жители арнаути мохамедани.[1]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[2]
В 1994 година жителите на селото са 353, от които 333 албанци и 20 сърби. Според преброяването от 2002 година селото има 318 жители.[3]
Националност | Всичко |
македонци | 2 |
албанци | 306 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 6 |
бошняци | 1 |
други | 3 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сопот
- Иван Дуйков (1866 - ?), български общественик, в 1889 година завършва с първия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия[4]
- поп Коста Сопотски, български възрожденец, деец на Кумановската българска община[5]
- Тодор Стойчев Сопотски (1885 – 1944), войвода на ВМРО
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 109.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 506.
|